Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 14.10.2019 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

съдия: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5309/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от С.Е.Г., с която са предявени срещу М. П. Н. искове както следва: иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за сумата от 31000 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, получена от ответника без основание и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 4150,23 лв., представляваща лихва за забава за периода 23.12.2016 г. – 19.04.2018 г.  

            Ищцата твърди, че е превела по банковата сметка на ответника сумата от 31000 лв. при начална липса на основание, както и че между страните липсва каквато и да е обвързаност от договор или друго правоотношение. Иска връщане на даденото, заедно с лихва за забава от датата на недължимо извършения превод.

            Ответникът, представляван от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва исковете. Излага доводи, че процесната сума, взимайки под внимание размера на същата, е получена на правно основание – договор за дарение, или евентуално – договор за заем. Твърди, че настъпилото разместване на парични средства е с посочено основание, макар и от него да не може еднозначно да се изведе характера на договорните отношения между страните, то със сигурност не касае хипотезата на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД – получена сума при начална липса на основание.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.55, ал.1 ЗЗД:

Правната квалификация на иска е чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – връщане на дадено при начална липса на основание. Предпоставките за възникването на спорното материално право са: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без валидно правно основание. В тежест на ищеца е да докаже извършване на твърдяното плащане, като установи заверка на банковата сметка на ответника с исковата сума. В тежест на ответника е да докаже правното основание, по силата на което има право да получи и задържи паричната сума.

Установява се от писмените доказателства, представени от ищеца (копие на платежно нареждане – л. 3) и получените от третото лице П.И.Б.АД извлечения (л.75 и сл.), че на 23.12.2013 г. ищцата е превела по сметка на ответника сумата от 30999 лв., а като основание за превода е посочила „прехвърляне на средства“. Сумата е постъпила по сметка на ответника на 23.12.2016 г. – на посочената дата сметката му е заверена с 30999 лв., а впоследствие – чрез теглене на каса и плащания ответникът се е разпоредил с получените средства.

Ето защо съдът приема, че в съответствие с доказателствената си тежест ищецът доказва по делото разместване на имуществени блага, изразяващи се в предаване на сумата от 30999 лв. на ответника.

Не се установява от представените доказателства наличие на валидно правно основание, по силата на което процесната сума е получена от ответника. Твърденията на процесуалния му представител за наличие на дарение или заем не се доказват. Отделно от това, при проверка на движенията и наличностите по сметките на ищеца и ответника не се установява процесната сума да е върната на ищеца, нито пък сочи наличие на правоотношение, което да обяснява разместването на имуществени блага.

По изложените съображения съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало вземане по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на сумата от 30999 лв., дадена при начална липса на основание. Ответникът, в съответствие с доказателствената си тежест, не установи валидно основание, овластило го да получи процесната сума. Действително, за банковия превод от 30999 лв. ищцата е заплатила банкова такса в размер на 1 лв., но тази сума от 1 лв. не е постъпила при ответника – тя представлява заплатено от ищцата на банката възнаграждение за извършване на услугата „банков превод“ – платена е от ищцата на банката, на валидно правно основание, по правоотношение между банката и ищцата и не подлежи на връщане от ответника. Предявеният иск по чл.55, ал.1 ЗЗД е основателен до сумата от 30999 лв. и следва да се отхвърли за разликата до предявения размер.

 

По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:

Съдът достигна до извод за наличие на вземане в полза на ищеца за сумата от 30999 лв. – подлежаща на връщане поради начална липса на основание. За това вземане ответникът е изпаднал в забава от деня на получаване на сумата – без да е необходима покана – така Решение №985 от 1.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2924/2008 г., IV Г.О., ГК. Законната лихва върху главница от 30999 лв. за периода 23.12.2016 г. – 20.04.2018 г. е в размер на 4167,98 лв. Искът следва да бъде уважен до предявения размер от 4150,23 лв.

 

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът  следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за сумата от 3402,14 лв. – съразмерно с уважената част от исковете.

На основание чл. 76, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на съда дължимата държавната такса за уважената част от исковете в размер на 1405,97 лв.

 

Поради което, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА М.П.Н., ЕГН:**********, да заплати на С.Е.Г., ЕГН:**********, както следва:

на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата от 30999 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, получена без основание чрез банков превод на 23.12.2016 г., заедно със законната лихва от 20.04.2018 г. до окончателното и заплащане,

на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 4150,23 лв., представляваща лихва за забава за периода от 23.12.2016 г. - 20.04.2019 г.,

на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 3402,14 лв., представляваща съдебни разноски,

като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.55, ал.1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 31000 лв.

ОСЪЖДА М.П.Н., ЕГН:**********, да заплати на основания чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Софийския градски съд сумата от 1405,97 лв., представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: