№ 18565
гр. С, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110150476 по описа за 2022 година
Ищецът ,,Т‘‘ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. С, ул. ,,Я‘‘ ... е предявил срещу М. В. К.,
с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. З, бл. ..., ет.... следните искове:
Да се признае за установено по отношение на М. В. К., че същият дължи на „Т“ ЕАД
следните суми: 4368, 13 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода от м.05.2017г. до 30.04.2020г. за апартамент № 12 на адрес: гр. С, ж.к. З,
бл. ..., ет.3, ведно със законната лихва от 12.02.2021г. до изплащане на вземането; 696, 64 лв.
– мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 28.01.2021г.; 29, 67 лв. – главница,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.01.2018г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 12.02.2021г. до окончателното изплащане и 5, 23
лв. мораторна лихва върху втората главница за времето от 03.03.2018г. до 28.01.2021г. Иска
се присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба и е представил отговор, с който оспорва
исковете по основание и размер.
Предявените установителни искове са по реда на чл. 422, ал.1, във връзка с чл. 415, ал.1,
т.1 от ГПК, на осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 153, ал.1 от ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана ФДР „Х“ ЕООД, за която
по делото се установи, че осъществява услугата дялово разпределение на топлинна енергия
в процесния имот.
Ищецът твърди, че ответника дължи заплащане на цената на топлинната енергия,
доставена за топлоснабден имот, представляващ ап. 12, находящ се в гр. С, ж.к. З, бл...., ет.3,
в качеството му на собственик на този имот през процесния период от време – от
м.05.2017г. до м.04.2020г. Представя нотариален акт за придобиване на правото на
1
собственост през 2000г., както и справки с фактури, начислените суми по които не са
платени.
Ответникът М. К. счита, че в частта, в която се претендират суми за дялово
разпределение исковете са недопустими, защото тази услуга се предоставя от трето за спора
по делото лице. Оспорва методиката, по която се начисляват сумите за дялово
разпределение на топлинна енергия. Ответникът твърди, че не е потребител на топлинна
енергия за процесния период. Прави възражение за погасяване по давност на част от
процесните суми. Счита иска за заплащане на лихва за забава върху главницата за недоказан
по основание и размер, в частност че ответникът не е изпадал в забава към ищеца за периода
от 15.09.2018г. до 28.01.2021г., както и че не е изпаднал в забава за плащане на
задължението по общата процесна фактура. Счита за нищожни клаузите на чл. 33, ал.1, ал.2
и ал.3 от общите условия на „Т“ ЕАД. Ответникът не оспорва, че ищецът е издал фактури на
процесната стойност за процесния период, както и че същите са осчетоводени. Затова моли
да не се допуска съдебно-счетоводна експертиза, алтернативно да се допусне за част от
поставените въпроси. Ответникът не оспорва, че до имота е доставяно твърдяното
количество топлинна енергия и моли да не се допуска съдебно-техническа експертиза.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо и
правно отношение:
Предявените искове са допустими.
По заявление от 12.02.2021г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
образувано гр.д. № 8445/2021г. по описа на СРС, по което на 17.03.2021г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на
установителните искове. Длъжникът е оспорил в срок заповедта, поради което на „Т“ ЕАД е
указано да предяви иск за установяване на вземанията си, което тя е сторила в срок.
Разгледани по същество исковете са частично основателни, поради следното:
Ответникът М. В. К. през процесния период от време – 01.05.2017г. – 30.04.2020г. е бил
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, тъй като, от една страна,
процесният имот е топлоснабден, което се установи от документите, представени от третото
лице помагач на ищеца, а от друга страна, ответникът е негов собственик, считано от
18.12.2000г., съгласно представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим
имот № .... на нотариус В.а Б. Съгласно същия, продавачът В В Н е запазила правото да
ползва и обитава продадения имот пожизнено и безвъзмездно. Учреденото вещно право на
ползване, обаче, е прекъснато с нейната смърт, настъпила на 29.07.2002г.
Основателно е възражението на ответника, че част от претендираните от ищецът суми са
вземания, които са погасени по давност. Тъй като погасителната давност на осн. чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД е 3-годишна, недължими като погасени са задълженията за времето от
01.05.2017г. до 12.02.2018г.
Съгласно изпълнената съдебно-счетоводна експертиза на ответника е даден абонатен №
... и няма данни за извършени плащания на сумите, предмет на разглеждане по делото, които
2
са осчетоводени по съдебна договорна сметка ID .... За задълженията на ответника са
издадени: обща фактура № .../31.07.2018г. за периода м.05.2017г. – м.04.2018г. за сума в
размер на 1836, 01 лв. – главница и лихви в размер на 427, 38 лв.; обща фактура №
.../31.07.2019г. за периода м.05.2018г. – м.04.2019г. за главница в размер на 1854, 56 лв. и
лихва в размер на 243, 67 лв., и обща фактура № .../31.07.2020г. за периода от м.05.2019г. до
м.04.2020г. за главница в размер на 677, 56 лв. и лихва в размер на 25, 59 лв. Таксата за
дялово разпределение за топлинна енергия от 29, 67 лв. е начислена за периода м.01.2018г.
до м.04.2020г., а законната лихва върху сумата в размер на 5, 23 лв. е начислена за времето
от 03.03.2018г. до 28.01.2021г.
Видно от гореизложеното, ответникът дължи главница и лихви за доставена и неплатена
топлинна енергия по обща фактура № .../31.07.2019г. за периода м.05.2018г. – м.04.2019г.
/главница в размер на 1854, 56 лв. и лихва в размер на 243, 67 лв./ и по обща фактура №
.../31.07.2020г. за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. /главница в размер на 677, 56 лв. и
лихва в размер на 25, 59 лв./. Дължимостта на вземането на ищеца в останалата част за
главници и лихви за топлинна енергия остана недоказано. Сумите за дялово разпределение
на топлинна енергия се дължат от ответникът, защото те се претендират като начислени за
периода от време, в който процесното вземане не е погасено по давност. Неоснователни са
твърденията на ответника, че клаузите на чл. 33, ал.1, ал.2 и ал.3 от общите условия на „Т“
ЕАД са нищожни. Услугата, за която се претендират за заплащане е предоставена в полза на
ответника въз основа договор, сключен между доставчика на топлинна енергия и лицето,
което предоставя тази услуга. Налице са влезли в сила общи условия, съгласно които
заплащането на цената на услугата за дялово разпределение се извършва от лицето, в полза
на което тя е предоставена. Не е налице неравноправност на клаузите.
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни - на ищеца за
юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал.8, във вр. с чл. 78, ал.1 от ГПК, а на
пълномощника на ответника - адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА, във вр.
с чл. 78, ал.3 от ГПК. Сумите следва да се изчислят при сторени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 526, 34 лв. за
исковото производство и 100 лв. за заповедното производство.
Воден от горното, на осн. чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, чл. 79, ал.1 от
ЗЗД, във връзка с чл. 153, ал.1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. В. К., с ЕГН **********, с адрес:
гр. С, ж.к. З, бл. ..., ет...., че ДЪЛЖИ на ищеца ,,Т – С‘‘ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр.
С, ул. ,,Я‘‘ ... следните суми:
- главница в размер на 1854, 56 лв. и лихва в размер на 243, 67 лв., за периода м.05.2018г. –
м.04.2019г., за които суми е издадена обща фактура № .../31.07.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата от 12.02.2021г. до окончателното изплащане;
3
- главница в размер на 677, 56 лв. и лихва в размер на 25, 59 лв., за периода от м.05.2019г. до
м.04.2020г., за които е издадена обща фактура № .../31.07.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от 12.02.2021г. до окончателното изплащане;
- 29, 67 лв. – главница, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за
периода от м.01.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 12.02.2021г. до
окончателното изплащане и 5, 23 лв. мораторна лихва върху тази главница за времето от
03.03.2018г. до 28.01.2021г.,
като исковете в останалата част за главница в размер на 1836, 01 лв. за времето от
01.05.2017г. до 30.04.2018г. и за лихва в размер на 427, 38 лв., претендирани за времето от
15.09.2018г. до 28.01.2021г. отхвърля като неоснователни.
ОСЪЖДА ,,Т – С‘‘ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. С, ул. ,,Я‘‘ ... да плати на адв. В.
В Т., с ЕГН ********** като пълномощник на М. В. К., с ЕГН ********** от гр. С,
адвокатско възнаграждение в размер на 277, 99 лв., на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл.
78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА М. В. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. З, бл. ..., ет.... да заплати на ,,Т
– С‘‘ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. С, ул. ,,Я‘‘ ... сторени разноски по делото в размер
на 54, 93 лв., на осн. чл. 78, ал.8, във вр. с чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено с участието на третото лице – помагач на страната на ищеца -
„Х“ ЕООД – гр. С.
След влизане в сила на решението по делото, сверен препис от същото да се приложи по
ч.гр.д. № 8445/2021г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от деня на съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4