Решение по дело №319/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по искова молба на И. П. С., [ЕГН], понастоящем в Затвора – Пазарджик, против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) – София към Министерство на правосъдието, за сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на недопускане от страна на служители на Затвора – Пазарджик на 22.10.2023 г. да получи 3 броя наколенки. Същите му били необходими, тъй като бил болен от коксартроза, имал скъсани коленни връзки и се нуждаел от операция.

Твърди се, че целта на ответника да откаже да предостави на ищеца нужните медицински грижи, и в частност желаните наколенки е за да бъде измъчван. Моли съда да уважи исковата му претенция като осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно действие и бездействие, а именно непредоставянето на необходими движими вещи – 3 броя наколенки.

Ищецът И. П. С., редовно призован за съдебно заседание, се явява лично, като поддържа исковата молба. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Р., оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, и моли да бъде отхвърлен.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

Административен съд – Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представена по делото справка, изготвена от Началника на Затвора – Пазарджик, се установява, че И. П. С. изтърпява общо най – тежко наказание в размер на 11 години лишаване от свобода. Със Заповед № Л-1697/20.05.2021 г. на главния директор на ГД „ИН“ е преведен в Затвора – Пазарджик за доизтърпяване на наложеното му наказание в условията на строг режим.

Видно от медицинската справка на Директора на Медицинския център при първоначалния преглед след превеждането му в Затвора – Пазарджик, лишеният от свобода е съобщил, че има личностово разстройство и хроничен хепатит „С“, като за терапия му били предписани Ксетанор, Конвулекс и Клонарекс. След получаване на медицинския му картон от Затвора – София е установено, че И. С. е употребявал хероин, два пъти е предозирал и е лежал в психиатрични заведения със съмнение за самоубийство, като през 2014 г. е бил приет в МБАЛНП „Св. Наум“ за опит за самоубийство с медикаменти, единият от които бил Ривотрил (аналог на Клонарекс). По повод увреждане на дясно коляно от 08.12.2022 г. до 23.12.2022 г. С. е бил хоспитализиран в СБАЛЛС – София за ЯМР, но изследването не е проведено.

По делото е приложена Заповед № Л-994 от 08.07.2022 г. на Началника на Затвора – Пазарджик, в която е определен реда, по който лишените от свобода могат да получават различни по вид вещи. Съгласно т. 2 от заповедта, след предварителна молба, по време на свиждане лишените от свобода могат да получат лекарства, ортопедични средства, апарат за измерване на кръвното налягане, глюкомер с консумативи, слухов апарат, но само по лекарско предписание. Съгласно т. 3 от същата заповед по подадените молби се извършва проверка от инспектор СДВР дали лишеният от свобода притежава или не притежава съответния брой вещи.

Видно от представената по делото молба с вх. № М-4326 от 20.10.2023 г., се установява, че ищецът е заявил пред началника на Затвора – Пазарджик, да му бъде разрешено при следващо свиждане, което ще се състои на 22.10.2023 г. да получи: 1 бр. лъжица, 2 бр. калъфки за възглавница, 20 бр. джоб за документи, 20 бр. пощенски пликове с пощенски марки, 2 бр. разтворими витамини, 1 бр. таблетки „Магне форте“, 2 бр. тетрадки (100 л.) и 3 бр. наколенки. На молбата са поместени ръкописни резолюции, като е дадено съгласие от 20.10.2023 г. от служител ИСДВР по отношение на витамините и таблетки „Магне форте“, съгласувано с Директора на Медицинския център към Затвора – Пазарджик, а по отношение на наколенките съгласие не е изразено.

По делото е представен и Списък на разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите, одобрен със Заповед № М-04-268 от 17.06.2022 г. на Министъра на правосъдието. От т. 6, буква „е“ на списъка е видно, че лекарства, ортопедически средства, апарат за измерване на кръвно налягане, глюкомер с консумативи и слухов апарат мгат да бъдат притежавани само по изрично лекарско предписание.

Приобщена е Заповед № Л-994 от 08.07.2022 г. на Началника на Затвора – Пазарджик, в която т. 2 е посочено, че лекарства, ортопедически средства, апарат за измерване на кръвно налягане, глюкомер с консумативи и слухов апарат могат да бъдат притежавани само след лекарско предписание и предварително подадена молба.

По делото са приложени: медицински документи във връзка с прегледи и лечения на И. С., заповеди за налагане на наказания, текущ доклад от инспектор „СДВР“ при Затвора – Пазарджик.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани гласни доказателства. От свидетелските показания на разпитания свидетел А. Б. – Директор на МЦ при Затвора – Пазарджик, се установява, че л.св.С. е постъпил в Затвора – Пазарджик през 2021 г. Запознат е със здравословното състояние на ищеца предимно от документите, приложени към досието му, тъй като личните прегледи са изключителна рядкост поради нежеланието на ищеца да бъде преглеждан в медицинския център на Затвора – Пазарджик. По случая със скъсаните коленни връзки посочва, че е разбрал от епикриза, направена в началото на 2024 година в град София, назначена по конкретно дело с участието на ищеца. В изпълнение на задачите, възложени с експертизата, е била извършена консултация с ортопед, който не е посочил конкретно увреждане, видно от нейното съдържание – л.87 в делото. Св.Б. установява също така, че през месец март 2024 год. получил чрез инспектор от Затвора – Пазарджик, отговарящ за ищеца документ от направена му рентгенография. В изследването били описани начални дегенеративни изменения на коленните стави, поради което смята че вероятната диагноза не е коксартроза, както твърди ищеца, а по-скоро гонатроза – артроза на коленните стави.

Св.Б. установява разписания ред за получаване на медицински продукти, в т.ч. ортопедически средства, каквито представляват наколенките - лишеният от свобода трябва да подаде искане за внасяне на медицинския продукт, съответно началника на затвора го резолира до специалиста и същия се произнася със становище по съответната молба. На самата молба се пише становище дали е подходящо да бъдат внесени определени медицински изделия или не. Уточнява, че по отношение на наколенките не е изразил положително становище, тъй като до този момент / месец октомври 2023 г./ лишеният от свобода нито веднъж не му се е оплакал от болки в коленете, а така също не е разполагал с медицински документ с поставена диагноза, която да води до извод от необходимост от носене на същите.По тази причина и тъй като ищецът не е търсил лекарска помощ от медицинския център той не е бил в състояние да даде адекватно лекарско предписание.

Свидетелят И. Н. установява, че ищецът И. С. се конвоира по стълбите, тъй като по инструкцията за конвой задържаните лица нямат право да се качват в асансьора. Твърди, че докато го качват нагоре по стълбите при всяко движение съответният служител от охраната държи лишеният от свобода чрез физически контакт за колана. Ищецът не използва патерици или бастуни, а се качва сам, макар и бавно. Помагал му е при качването и слизането от конвойната кола.

По искане на ищеца по делото са разпитани свидетелите А. С. Н. и И. А. Д..

Свидетелят Н. заявява, че с И. С. са били заедно на свиждане през месец октомври 2023 г. Не му допуснали наколенките, които майка му била донесла, както и храната. Твърди, че И. С. му се е оплаквал, че го болят краката и кръста и той му е правил масаж за облекчаване на болките. Споделя, че ищеца не е излизал да се разхожда, защото са го болели кръста и краката.

Свидетелят Д. заявява, че познава И. С. от затвора, от 2022 г. и от тогава още се е оплаквал, че го болят коленете, поради което и не е излизал на разходка на открито. Твърди, че многократно се е молил за наколенки от медицинския център, оплаквал се е на лекарите, които са му давали кремове. Казвал му е, че очаква да му бъде направен ЯМР, но не знае дали му е направен такъв.

Преднамереността на свидетелите Н. и Д. е явна. Свидетелят Н. в драстично противоречие с изложеното в исковата молба потвърди, че въпросните наколенки били донесени от майката на ищеца, докато в исковата молба последният описва, че те били донесени от негова приятелка. Казаното от св.Д. пък се опровергава от даденото на 31.07.2024 г. положително становище от страна на св.Б. за ползване на наколенки от ищеца /Вж. молба на л.301 в делото – задна страна/, след като свидетелят вече е бил запознат с началните дегенеративни изменения на коленните стави, видни от направената през месец март 2024 г. рентгенография.

Съдът не обсъжда приетите като писмени доказателства молби от М. С. – майка на ищеца и П. Е., тъй като част от тях са от 2024 год., а останалите, макар и да датират преди месец октомври 2023 г. не са придружени от медицински документ с поставена диагноза, която да е основание за лекарско предписание за носене на наколенки, необходимо за да бъде разрешено ползването им.

При така установените факти, Административен съд – Пазарджик достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на иска:

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, като съобразно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Към момента на предявяване на исковата претенция – 11.03.2024 г., ищецът е бил с настоящо местопребиваване в Затвора – Пазарджик, а и на същото място се твърди да са настъпили уврежданията. Същият е предявен и срещу надлежен ответник, доколкото, съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията.

Според правилото на чл. 205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в град София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендират обезщетения за извършени нарушения на специализираната администрация по чл. 3 от ЗИНЗС в места за лишаване от свобода, какъвто е Затвора – Пазарджик, а съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затворите следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

Предвид изложеното, искът е допустим. Разгледан по същество искът е неоснователен.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима презумпция. Тоест отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“.

В този контекст е разписано общото правило на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, според който осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС пък, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на който и да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

В процесния случай ищецът, при определяне предмет на иска е предявил претенция, основана на нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, уронващи човешкото му достойнство, причиняващи му болки и страдания. Твърдените неблагоприятни условия сочи, че са в следствие на противоправен отказ на затворническата администрация /недопускане/ да му позволи по време на свиждане с близки да получи 3 броя наколенки.

Съгласно нормата на чл. 86, ал. 4 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да получават храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си. По аргумент от чл. 122 от ЗИНЗС, Министърът на правосъдието утвърждава списък на вещи и предмети, които осъдените и задържани по НПК лица, настанени в затвори, поправителни домове и затворнически общежития, могат да държат при себе си и да ползват. Аналогична е разпоредбата на чл. 82, ал. 7 от ППЗИНЗС, съгласно която разрешените лични вещи, които лицата могат да получават и държат при себе си и на определените за целта места, се определят със заповед на министъра на правосъдието.

Съобразно представения и приет списък на разрешените вещи, всеки лишен от свобода има право да държи при себе си лекарства, ортопедически средства, апарат за измерване на кръвно налягане, глюкомер с консумативи и слухов апарат, но само по лекарско предписание. В този смисъл, за да има предписание от лекар за внасяне на ортопедични средства (наколенки) е необходимо ищеца да подаде молба до Началника на Медицинския център към Затвора – Пазарджик, в която да обясни оплакванията си и съответно да премине преглед. Въз основа на молбата медицинския персонал ще извърши преглед, след което ще се прецени дали има необходимост от внасянето на тези вещи.

Съгласно чл. 129, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, като предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода, а медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. В конкретния случай лишеният от свобода И. С. не е додал молба до Началника на Медицинския център към Затвора – Пазарджик, необходима за последващото позволение от администрацията на Затвора – Пазарджик, по време на свиждане с близки да получи 3 броя наколенки. Нещо повече – ищецът не е оказал никакво съдействие, за да направи възможно адекватно лекарско предписание, насочено към твърдените от него нужди.

Следва да се посочи, че от представените по делото множество медицински документи е видно, че на И. С. се извършват всякакви прегледи с оглед неговите оплаквания, тоест предоставя му се необходимото медицинско обслужване. Това, че той отказва да приеме предписаното му лечение, или да предприеме действия във връзка със здравословното му състояние е лично негово разбиране и отношение, което е извън пределите на действията на служителите на администрацията на затвора. Свидетелят д-р Б. посочва, че е запознат със здравословното състояние на ищеца благодарение на медицинската документация, тъй като личните прегледи са изключителна рядкост. Още повече, че според показанията на д-р Б., л.св.И. С. не се е обръщал за консултация и преглед от Медицинския център в Затвора - Пазарджик, а при посещенията си в Затвора – София е заявявал, че има оплаквания и оттам е изпращан при специалисти, за които лекарят в Пазарджик е научавал на по- късен етап от медицинските документи, когато му се представят. Това се потвърждава и от записите в здравния картон на ищеца.

Съдът кредитира показанията на св.Б. като обективни, последователни и съответстващи на приложените доказателства като приема, че решението е лично на ищеца И. С. в качеството му на пациент дали да се лекува и съобразява с мнението на медицинските специалисти. Иначе казано, той сам се поставя в положение да не бъде лекуван.

В обобщение, след извършения анализ на представените по делото доказателства, съдът не констатира противоправен отказ на затворническата администрация /недопускане/ да позволи на ищеца по време на свиждане с близки да получи 3 броя наколенки. Предвид това, не се установява нарушение на забраната на чл. 3 от ЗИНЗС. Факт е, че лекарско предписание за внасянето на наколенките не е било дадено, по изложените горе причини.

С оглед гореизложеното, исковата претенция, като неоснователна следва да бъде отхвърлена

При този изход на делото, разноски не се дължат.

По изложените съображения, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция на И. П. С., [ЕГН], понастоящем в Затвора – Пазарджик, против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) – София към Министерство на правосъдието, за сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на недопускане от страна на служители на Затвора – Пазарджик на 22.10.2023 г. да получи 3 броя наколенки.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пазарджик в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните.