Решение по дело №60778/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18175
Дата: 9 октомври 2024 г. (в сила от 9 октомври 2024 г.)
Съдия: Стойчо Тодоров Попов
Дело: 20231110160778
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18175
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110160778 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с предявени от „ФИРМА“ ЕАД срещу Д. Л. С.
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД, да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми:
- 61,66 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени
фактура № **********/01.09.2020 г., фактура № **********/01.10.2020 г. за
периода от 01.08.2020 г. до 30.09.2020 г., от които: по Допълнително
споразумение от дата 15.05.2019 г. за мобилен номер ++359********* се
претендира сумата в размер на 33,24 лв.; по Договор за мобилни услуги от
дата 15.05.2019 г. за мобилен номер ++359********* се претендира сумата в
размер на 28,42 лв.
- 228,50 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент, от които: 123,56 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 15.05.2019 г. за мобилен номер
++359*********; и 104,94 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 15.05.2019 г. за мобилен номер ++359*********,
1
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ЧГД № 45498/2022 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че между него и ответницата бил сключен Договор за
мобилни услуги от дата 23.12.2012 г. сключен за мобилен номер
++359*********. Отношенията между страните били подновявани няколко
пъти. Настоящата претенция се основавала на последното подписано
Допълнително споразумение от дата 15.05.2019 г. Абонатът избрал ползването
на абонаментна програма Нонстоп 29,99 лв., с промоционален месечен
абонамент в размер на 17,99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до
15.05.2021 г. Твърди, че бил сключен и Договор за мобилни услуги oт дата
15.05.2019 г. за мобилен номер ++359*********, с избрана абонаментна
програма Интернет 15,99 лв. с промоционален месечен абонамент в размер на
13,99 лв. с уговорен срок на действие 24 месеца до 15.05.2021 г. Посочва, че с
оглед сключения двугодишен договорен абонамент, на ответника е
предоставено за ползване мобилно устройство TABLET PRESTIGIO GRACH
3157 7, с отстъпка от стандартната цена, както следва: Стандартната цена на
мобилно то устройство (в брой, без абонамент) била 254,90 лв., а цената в
брой или общата лизингова цена с избраната от абоната програма Интернет е
12,99 лв., следователно отстъпката от стандартната цена, която ответникът
получил възлизала на сума в размер на 241,91 лв. Сочи, че на същата дата –
15.05.2019 г., абонатът сключил и Договор за застраховка на устройство
„смартфон протект“ за описаното мобилно устройство TABLET PRESTIGIO
GRACE 3157 7, по силата на който му се предоставял ремонт или подмяна на
застрахованото устройство, срещу задължението да заплаща месечна
застрахователна премия в размер на 2,09 лв. Твърди, че абонатът е потребил и
не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 61,66 лв., фактурирани за
периода 01.08.2020 г. до дата 31.10.2020 г. Посочва, че неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги
ангажирало договорната му отговорност по т. 11 от процесния договор за
услуги, като във връзка с чл. 75, вр. с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор,
Теленор прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за
ползваните абонаменти. Твърди, че съгласно т. 11 от Договора за мобилни
услуги/ респ. раздел III от Допълнителното споразумение, в случай на
прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина
или инициатива на Потребителя или по нарушение на задълженията му по
2
договора или приложения/документи свързани с него, същият е длъжен да
заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване:
(1) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода
от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
взети без ДДС, (2) а в случай, че е предоставяна отстъпка от цената на
месечния абонамент, потребителят дължи и възстановяване на част от
стойността на ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на
договора. (3) В случаите, в които на абоната е предоставено мобилно
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор
или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят
дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в
брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой
или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто
съответства на оставащия срок на договора. Моли за уважаването на
предявения иск и признаването на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, както и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от
ответника.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
С молба от 20.09.2024 г. ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът е редовно призован за
датата на първото по делото съдебно заседание (л. 54 от делото). Препис от
3
исковата молба също е връчен редовно на ответната страна (л. 46 от делото), а
ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от
редовно връчените призовки на (л. 46 и л. 54 от делото).
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 238 и чл. 239, ал. 1 ГПК, а
именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.
131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, не се е явил в
първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и
не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това,
от представените към исковата молба писмени доказателства, се прави извод
за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна
последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е присъждането
на законна лихва върху същата за периода от датата на депозиране на исковата
молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК има единствено ищецът. Последният претендира и доказва такива в общ
размер на за държавна такса в настоящото производство в размер на 735,00
лв., от които за заповедното производство 25,00 лв. за ДТ и 180,00 лв. за адв.
възнаграждение и 50,00 лв. за ДТ и 480,00 лв. адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Л. С., ЕГН ********** на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД дължи на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ************ сумите,
както следва:
- сумата от 61,66 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени
фактура № **********/01.09.2020 г., фактура № **********/01.10.2020 г. за
4
периода от 01.08.2020 г. до 30.09.2020 г., от които: по Допълнително
споразумение от дата 15.05.2019 г. за мобилен номер ++359********* се
претендира сумата в размер на 33,24 лв.; по Договор за мобилни услуги от
дата 15.05.2019 г. за мобилен номер ++359********* се претендира сумата в
размер на 28,42 лв.
- сумата от 228,50 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, от които: 123,56 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 15.05.2019 г. за
мобилен номер ++359*********; и 104,94 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 15.05.2019 г. за мобилен номер
++359*********,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ЧГД № 45498/2022 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА С.Н.И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплати на „ФИРМА” АД, ЕИК *********** сумата от 735,00 лв.,
представляваща разноски за заповедното и исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 от ГПК пред Софийски градски съд в едномесечен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5