№ 143
гр. Плевен, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
К. ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря А. Г. П.
като разгледа докладваното от К. ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20234400500124 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1881/22.12.2022 г., постановено по гр. дело № 3534/2022
г. по описа на Плевенски районен съд, съдът е признал за установено на
основание чл.108 от ЗС по отношение на И. В. Х. с ЕГН ********** от гр. П.
ул. „Б.“ ***, че М. А. П. с ЕГН ********** от гр. П. ул. „Б.“ *** е собственик
на 1/5 идеални части от сграда с идентификатор 56722.660.1136.3, съгласно
кадастралната карта одобрена със Заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на ИД на
АГКК с предназначение постройка на допълващо застрояване, със застроена
площ от 43 кв.м., брой етажи 1, построена върху съсобствена земя,
съставляваща поземлен имот с идентификатор 56722.660.1136, съгласно
кадастралната карта одобрена със заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на ИД на
АГКК с площ от 326 кв.м.
Със същото решение, Плевенски районен съд е отменил на основание
чл.537, ал.2 ГПК Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 93
том IV, рег. №8358, дело № 559 от 2021 г. от 18.11.2021 г. на нотариус С.П.,
нотариус с рег.*** на НК, с район на действие района на РС -гр. Плевен, и
вписан в АВп с Акт № 63, том 40, дело №8593/21 г. с вх. № 13764.
1
Осъдил е на основание чл.78 ГПК И. В. Х. с ЕГН ********** от гр. П.
ул. Б. ***, да заплати на М. А. П. с ЕГН ********** от гр.П. ул. Б. ***
разноски по делото в размер на 833,25 лева.
С Решение № 71/18.01.2023 г., постановено по гр. дело № 3534/2022 г.
по описа на Плевенски районен съд е допълнено Решение № 1881/22.12.2022
г., постановено по гр. дело № 3534/2022 г. по описа на Плевенски районен
съд, като е осъден на основание чл.108 от ЗС И. В. Х. с ЕГН ********** от гр.
П. ул. Б. ***, да предаде на М. А. П. с ЕГН ********** от гр. П. ул. Б. ***
владението върху 1/5 идеална част от барака в дъното на двора с
идентификатор 56722.660.1136.3, съгласно кадастралната карта одобрена със
Заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 43 кв.м.
Недоволен от постановеното решение на Плевенски районен съд е
останал И. В. Х. – ответник в първоинстанционното производство, който е
депозирал въззивна жалба чрез защитника си – адв. Н. Н. от Адвокатска
колегия – гр. Плевен.
Във въззивната жалба се твърди, че в мотивите на постановения
първоинстанционен съдебен акт, съдът е приел, че ответникът не е собственик
на процесната барака, описана в Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот № 93, т.4, рег. № 8358, нот.д. № 559/2021г. от 18.11.2021 г.на
Нотариус С.П., като според него този извод на съда е в пълно противоречие с
имота, описан в цитирания нотариален акт, а именно: постройка на
допълващото застрояване, със застроена площ от 43 кв.м., брой етажи -1,
брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, построена върху
съсобствена земя. Твърдението че е налице идентичност между бараката,
описана в Нотариален акт № 31, т.6, нот.д. № 1031/28.12.1986 г. и
постройката на допълващо застрояване, описана в нотариалния акт на
Нотариус С.П. е невярно.
Становището на въззивника е, че при установените факти, както от
приетите писмени доказателства, така и от свидетелските показания и
заключението на съдебно-техническата експертиза, се опровергава извода на
съда, че И. В. Х. не е собственик на постройката на допълващо застрояване, за
която той се е снабдил с Нотариален акт за собственост № 93, т.4, рег. №
9358, нот.д. № 559/2021 г. от 18.11.2021 г. на Нотариус С.П., счита за
неправилен и извода на съда за отмяна на цитирания Нотариален акт.
2
Според въззивника противоречието в мотивите на съда, в които е
прието, че същият не е собственик на процесната барака, описана в
Нотариален акт № 93, т.4, рег. № 9358, нот.д. № 559/2021 г. от 18.11.2021 г.
на Нотариус С.П. е аргумент за неправилността и необосноваността на
първоинстанционното решение. Видно от записа в нотариалния акт, имотът
описан в него е с предназначение постройка на допълващо застрояване с
площ от 43 кв.м., брой етажи - 1, построена върху съсобствена земя, поради
което категорично неправилно е да се твърди, че е налице идентичност с
постройката - барака, описана в нотариалния акт от 1986 г. При така
отразеното в мотивите на съдебното решение е неясно какво съдът е приел и
за кой от обектите, описани в нотариалния акт от 1986 г. и този от 2021 г.,
което е по същество липса на мотиви в тази съществена част на съдебния акт
и е основание за поддържане на оплакване за допуснато съществено
процесуално нарушение.
Въззивникът моли Окръжния съд, да постанови решение, с което да
отмени първоинстанционното решение, като неправилно, необосновано и
постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, ведно със
законните последици от това. Претендира направените деловодни разноски и
в двете инстанции.
Постъпила е въззивна жалба от И. В. Х. чрез защитника му – адв. Н. Н.
от Адвокатска колегия – гр. Плевен и срещу Решение № 71/18.01.2023 г.,
постановено по гр. дело № 3534/2022 г. по описа на Плевенски районен съд, с
което е допълнено Решение № 1881/22.12.2022 г., постановено по гр. дело №
3534/2022 г. по описа на Плевенски районен съд. Твърди се, че в решението
съдът е определил предаването на владението върху 1/5 ид. част от бараката в
дъното на двора с идентификатор 56722.660.1136.3, целият с площ от 43 кв.м.,
което води до извода, че дворът е с идентификатор 56722.660.1136.3, целият с
площ от 43 кв.м., което не е вярно, тъй като от събраните по делото
доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза безспорно е
установено, че сграда с предназначение постройка на допълващо застрояване
е с идентификатор 56722.660.1136.3, а не двор с идентификатор
56722.660.1136.3, целият с площ от 43 кв.м. Този запис е пренесен и в
диспозитива на допълващото решение, поради което както мотивите, така и
диспозитива са изцяло в противоречие със събраните по делото
3
доказателства.
Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени Решение № 71/18.01.2023
г., постановено по гр. дело № 3534/2022 г. по описа на Плевенски районен
съд, като неправилно, необосновано и постановено при допуснато съществено
процесуално нарушение, ведно със законните последици от това. Претендира
направените деловодни разноски и в двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор /озаглавен
„Възражение“/ от М. А. П. – ищец в първоинстанционното производство чрез
процесуалния й представител – адв. К. Д. от Адвокатска колегия – гр. Плевен,
в който се изразява становище, че въззивните жалби са неоснователни, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Сочи, че предмет на делото е иск за собственост по чл. 108 от ЗС, който
по своята същност представлява иск на невладеещия собственик срещу
владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на
собственост на въззиваемата, като искът съдържа в себе си две искания
правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че
въззиваемата М. А. П. притежава правото на собственост върху процесния
имот и искане да бъде осъден въззивникът И. В. Х. да й предаде владението
върху имота, по които искания съдът следва да се произнесе с два отделни
диспозитива.
Според въззиваемата няма съмнение, че фактическият състав за
уважаване на иска предвижда кумулативно наличие на следните материално
правни предпоставки: първо, М. А. П. е собственик на вещта, предмет на иска;
второ, И. В. Х. владее тази вещ и трето, това владение е без правно основание.
По делото са събрани доказателства - гласни и писмени, от които
несъмнено се установява, че въззиваемата е собственик на 1/5 ид. част от
бараката в дъното на двора, с площ от 43 кв. м., представляваща част от
недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Б.” ***, построена в дворно място,
цялото от 320 кв. м., съставляващо парцел XIV, пл. № 6302 в стр. кв. 256, по
плана на града, обективирана в Нотариален акт № 31, том VI, дело № 1031 от
28.12.1986 г., издаден от Районен съд – гр. Плевен, а по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-71 от 06.06.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК 1/5 ид. част от сграда с идентификатор
56722.660.1136.3 с предназначение постройка на допълващо застрояване, със
4
застроена площ от 43 кв. м., брой етажи 1, построена върху съсобствена земя,
съставляваща поземлен имот с идентификатор 56722.660.1136, съгласно
кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на ИД на
АГКК с площ от 326 кв. м.
Според въззиваемата, правилно Плевенски районен съд е приел, че
дължи произнасяне със съответен диспозитив по чл.537, ал.2 ГПК и
нотариален акт за собственост, с който се е снабдил въззивника следва да
бъде отменен. В мотивите се състава на съда изцяло се е съобразил с това, че
за да уважи предявеният иск е достатъчно да се установи кумулативното
наличие на две предпоставки - ищецът следва да докаже, че е собственик на
недвижимия имот и че ответникът владее имота без правно основание.
По делото безспорно е установено, че въззиваемата М. А. П. е
собственик на 1/5 ид. част от бараката, която е придобила от своя баща срещу
задължение за издръжка и гледане. Със същия договор, обективиран в
цитирания нотариален акт от 28.12.1986 г. тя е придобила 1/2 ид. част от
дворното място, заедно с целия първи етаж от двуетажната жилищна сграда,
1/5 идеална част от бараката в дъното на двора и 1/2 идеална част от дворния
клозет. След придобиването й през 1986 г., тази сграда не е била обект на
друга прехвърлителна сделка и към настоящия момент е съсобствена между
въззиваемата М. А. П., която притежава 1/5 идеална част от нея, придобита от
баща и Х. Ж.П., който е собственик на 4/5 идеални части от нея.
Безспорно е, че уговорката между А.Н. и Х. Ж. при покупката обект на
сделката да бъде и бараката не е възпроизвела вещно правен ефект, тъй като
не е спазена изискуемата от закона форма на договора дори и по отношение
на притежаваните от продавача 4/5 идеални части и към настоящия момент Х.
Ж. е техен собственик.
Според въззиваемата, след като не е установено по делото, че
въззивникът И. В. Х. не е собственик на процесната барака,
първоинстанционният съд е постановил един правилен и законосъобразен
съдебен акт.
Моли Окръжния съд, да отхвърли въззивните жалби и да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание, проведено на 22.03.2023 г., въззивникът И. В. Х.
5
не се явява, представлява се от процесуалния си представител – адв. Н. Н. от
Адвокатска колегия – гр. Плевен, който поддържа въззивната жалба, като
счита първоинстанционното решение за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, както и поддържа възражение за допуснато съществено
процесуално нарушение по отношение на мотивите на съда. По отношение на
допълващото решение счита, че в диспозитива на същото е налице ново
съществено процесуално нарушение. Моли, да бъде отменено
първоинстанционното решение, като претендира направените разноски за
двете инстанции.
В съдебно заседание, проведено на 22.03.2023 г., въззиваемата М. А. П.
не се явява, представлява се от процесуалния си представител – адв. К. Д. от
Адвокатска колегия – гр. Плевен, който моли, да бъде потвърдено, както
първоинстанционното решение, така и допълнителното решение и претендира
направените разноски.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящето производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което
няма произнасяне в повече от поисканото.
6
Правилно въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства РС-Плевен е приел фактическата обстановка, която накратко е
следната:
Не е спорно между страните, че по силата на нотариален акт за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане № 31 том 6
дело 1031/1986г на нотариус при РС Плевен, въззиваемата е придобила от
своя баща А.Х.П. ½ идеална част от дворно място, находящо се в гр.П. ул.Б.
***, цялото от 320 кв.м. съставляващо парцел XIV, пл.№6302 в стр.кв.256 по
плана на града заедно с целия първи етаж от двуетажна къща със
самостоятелен вход към улицата, състоящ се от три стаи, кухня, коридор с
избено помещение под югоизточната стая заедно с 1/5 идеална част от
бараката в дъното на двора и ½ идеална част от дворния клозет.
Също така не се спори, и е видно от представения констативен акт за
собственост № 75 том IV дело К-940/1987г. от 29.07.1987г., на нотариус при
РС Плевен, с който Х. Ж.П. с ЕГН ********** е признат за собственик на
1/4идеална част от дворно място, цялото от 320 кв.м. находящо се в гр.П. и
съставляващо парцел XIV-6302 в стр.кв.256 по плана на гр.Плевен, заедно с
две сутеренни стаи, малко мазе до задното стълбище и коридор от жилищната
сграда, построена в същото дворно място, 4/5 идеални части от барака и 1/4
идеална част от клозет.
Безспорно е, че по силата на нотариален акт №52 том III рег.№ 3941
дело 285 от 2018г. на нотариус С.П. с рег.*** на НК и с район на действие
района на РС П., Х. Ж.П. продал на въззивника И. В. Х. и А.Ц.Н. при равни
права своя собствен недвижим имот, а именно 1/4 идеална част от поземлен
имот находящ се в гр.П., ул.Б. ***, с идентификатор 56722.660.1136 по КККР
, одобрени със Заповед № РД-18- 71/06.06.2008г. на ИД на АГКК, с номер по
предходен план 6302, с площ от 326 кв.м., трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване,
ведно с построения в този имот самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56722.660.1136.1.3 по КККР одобрени със Заповед № РД-
18-71/06.06.2008г. на ИД на АГКК, предназначение на самостоятелния обект
ЖИЛИЩЕ АПАРТАМЕНТ, на етаж 0, брой нива на обекта 1, с площ от 22,00
кв.м., състоящ се от ДВЕ СУТЕРЕННИ СТАИ, ведно с прилежащата към
апартамента МАЗА до задното стълбище и коридор на жилищната сграда,
7
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата
обозначена на кадастралната карта с №1 и правото на строеж върху
съсобствена земя, съставляваща поземлен имот с идентификатор
56722.660.1136 по кадастралния план на гр.Плевен.
От представения нотариален акт за собственост на недвижим имот №93
том IV рег.№8358 дело 559 от 2021г, на нотариус С.П. с рег.*** на НК с район
на действие района на РС Плевен, е видно, че въззивникът И. В. Х. е признат
за собственик на сграда с идентификатор 56722.660.1136.3 по КККР одобрени
със Заповед № РД-18- 71/06.06.2008г. на ИД на АГКК, предназначение
ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ, със застроена площ от 43
кв.м. брой етаж 1, построена върху съсобствена земя съставляваща
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.660.1136 съгласно КККР
одобрени със Заповед № РД- 18-71/06.06.2008г. на ИД на АГКК с площ от 326
кв.м. по Кадастралния план на гр.Плевен.
Спорни между страните са въпросите, собственик ли е въззиваемата на
1/5 ид.ч. от бараката в дворното място, владее ли я въззивникът без правно
основание и следва ли да бъде отменен констативния нотариален акт за
собственост на недвижим имот №93 том IV рег.№8358 дело 559 от 2021г, на
нотариус С.П..
Правилно Плевенски районен съд е квалифицирал иска с правно
основание чл.108 от ЗС.
Съдът изцяло споделя и правните изводи на първата инстанция.
С ревандикационния иск по чл.108 от ЗС се защитава правото на
невладеещия собственик да получи фактическа власт върху своята вещ от
владеещия несобственик. Правен интерес от предявяване на
ревандикационния иск е налице, когато вещта съществува към момента на
предявяване на иска и собственикът на вещта няма фактическа власт над нея,
в т.ч. не я владее чрез другиго.
Съществения момент в настоящия спор е, че въззиваемата твърди че е
съсобственик на вещта. Съсобствеността дава право на съсобственика да
упражнява фактическа власт върху цялата обща вещ, при съобразяване със
същото право на останалите съсобственици. Това означава, че съсобственикът
следва да зачита правата и на другите участници в съсобствеността и да
ограничава собствената си фактическа власт до обема на притежаваната от
8
него идеална част. Нормативната основа на това задължение е общото
изискване на чл. 31, ал. 1 от ЗС, съгласно която разпоредба всеки
съсобственик, независимо от дела му, има право да си служи с цялата вещ,
стига да не пречи и на другите съсобственици да си служат с нея. Когато
съсобственикът държи вещта не като своя, а като обща и съобразно с това
ограничава фактическата си власт върху нея според размера на участие на
останалите съсобственици, е налице съвладение.
Ревандикационният иск по чл. 108 от ЗС е средство за съдебна защита
на правомощието владение като елемент от състава на правото на собственост
или друго вещно право. Чрез този иск собственикът може да иска своята вещ
от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Това
средство за защита принадлежи и на съсобственика в случаите, когато
владението на последния е било отнето от друг съсобственик. Тъй като
правомощието на съсобственика да владее е елемент от правото му на
собственост върху идеална част, с иска по чл. 108 ЗС, предявен срещу друг
съсобственик, той може да брани същия обект – съответната идеална част,
върху която съществува и правото му на собственост.
Въззиваемата – ищца е собственик на 1/5 ид.ч. от бараката, построена в
дворното място, която в последствие е посочена като постройка на допълващо
застрояване.
Този извод се основава на представените по делото нотариални актове,
както и на заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза. Видно от нот. акт № 31 том 6 дело 1031/1986г на нотариус при РС
Плевен въззиваемата е получила 1/5 идеална част от бараката в дъното на
двора. Своите права върху имота въззивникът черпи от покупката отразена в
нот.акт №52 том III рег.№ 3941 дело 285 от 2018г. на нотариус С.П. с рег.***
на НК. В него обаче липсва посочването на каквато и да било част от
построените в дворното место второстепенни постройки. Неговият
прехвърлител Х.П. се легитимира като собственик на 4/5 идеални части от
барака по силата на нот. Акт № 75 том IV дело К-940/1987г. от 29.07.1987г.,
на нотариус при РС Плевен, но нито тези идеални части, нито притежаваните
по същия нот. акт 1/4 идеална част от клозет са били предмет на
прехвърлителната сделка между П. и Х.. Поради това и купувачът – въззивник
не може да придобие собственост върху вещ, която не е предмет на сделката
9
и не е описана в съответния договор, чиято форма /на нот. акт/ е
задължителна. Поради това и всякакви други уговорки, сочени във въззивната
жалба и отговора, които не са отразени в представените титули за
собственост, не могат да се съобразяват от съда. Собственост върху
недвижим имот се прехвърля и придобива само в установената форма и
договорът сключен в тази форма установява правата на собственост пред
всички лица, вкл. и пред съда. Т.е. дори и да е имало уговорка между Х.П. и
въззивника да се закупят и ид. части от тази барака, то тя не е породила
вещно правно действие, тъй като не е предмет на договора отразен в правната
форма на нот. акт.
Същевременно прехвърлените на въззиваемата 1/5 ид.ч. от бараката в
дъното на двора по представения нот. акт няма данни да са отчуждени или да
са придобити от друго лице по оригинерен способ, поради което и същата се
явява собственик и понастоящем.
На второ място, за да бъде уважен ревандикационният иск по чл.108 от
ЗС, следва да бъде установено, че ответникът владее имота без правно
основание.
Правилно, Плевенски районен съд е установил от свидетелските
показания на В.Т. и А.Р., че бараката в дъното на двора се използва от
въззивника И. В. Х. и в този смисъл, е налице е втората предпоставка за
уважаване на предявения иск по чл.108 от ЗС, а именно, че ответникът владее
имота без правно основание. С оглед посоченото по-горе, въззивникът дори
несе явява съсобственик на тази спомагателна постройка, но няма пречка да
осъществява фактическа власт и от името на съсобственика П.. Факт е, че той
третира цялата постройка /барака/ като своя. Свидетелките са категорични, че
е изнесъл от нея движимите вещи, собственост на въззиваемата, което е явно
демонстриране на отблъскване на фактическа власт. Поради това и правилно
съдът е постановил и осъдителния диспозитив да предаде владението.
Що се касае до идентичността на сградите барака, както е описана в нот.
акт № 31 том 6 дело 1031/1986г на нотариус при РС Плевен и нот. Акт № 75
том IV дело К-940/1987г. от 29.07.1987г. и постройка на допълващото
застрояване, както е описана в нот. акт №93 том IV рег.№8358 дело 559 от
2021г, на нотариус С.П., съдът счита, че несъмнено се касае за една и съща
сграда. Първо, по делото са представени четири скици – едната л.17 е
10
издадена от Община Плевен на 28.07.2000г., а втората е вече по кадастралния
регистър от 20.05.2022г., а другите две са вложени в нот. дело и са с дати
04.11.2021г. и 26.10.2021г. /л.50 и л.51/. Видно е и от четирите скици, че в
дъното на дворното място има построена една единствена сграда, обхваща
цялата му ширина, която няма видими промени на външните контури за тези
повече от двадесет години. Второ, от заключението на вещото лице безспорно
се установява, че в Кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на ИД на АГКК,
сграда с идентификатор 56722.660.1136.3 не е съществувала. Нанесена е със
Заповед за изменение на КККР №18-9378-23.08.2021/23.08.2021г. на
Началника на СГКК Плевен и в нея е отразено, че е разположена в дъното на
имота с предназначение постройка допълващо застрояване с площ от 43 кв.м.
Съгласно регулационния план на гр.Плевен, одобрен със заповед РД-15-
2167/1995г. и корекция нанесена в плана със Заповед №РД15-901/1997г. в
УПИ XVI-6302 в дъното на имота е имало отразен навес с площ от 47,25 кв.м.
и стопанска сграда пред него с площ от 3 кв.м. Действително то е посочило,
че между сега съществуващата сграда и бараката е налице частична
идентичност, доколкото в нотариалните актове е сочена като „барака“, а в
регулационния план е записана, като „навес“. Затова и вещото лице заявява,
че ако се приеме, че навесът е бараката то е налице и пълна идентичност с
постройката за допълващо застрояване отразена вече в кадастъра, след
неговото изменение въз основа на съставения констативен акт през 2021г.
Следва да се има предвид, че сочения регулационен план от 1995г. е приет
значително време след съставянето на нотариалните актове от 1986г. и 1987г.
и поради това е възможно различие в наименованията на второстепенните
постройки по нот. акт и по план. По отношение идентичността между навеса
и бараката са показанията на свидетелката Тодорова, която сочи, че бараката
е била преустроена в годините в съществуващия навес.
Ето защо и въззивният състав счита, че изводът на първата инстанция за
идентичност между имотът, чийто собственик е въззиваемата и владения от
въззивника имот, за който си е извадил и акт за собственост са идентични.
Тъй като той не е придобил собственост върху тази постройка, няма и как да
се сдобие с нот. акт, защото тя не е новоизградена /видно от скиците и
заключението на вещото лице/, не е и придобита по друг способ, защото
собствеността върху дворното място е придобита от Х. на 14.08.2018г. и до
11
подаване на исковата молба 24.06.2022г. не е изтекла придобивна давност, а
още по-малко от 18.11.2021г., когато е съставен акта за собственост №93 том
IV рег.№8358 дело 559 от 2021г, на нотариус С.П..
Поради това и правилно първоинстанционният съд, след като е
установил, че И. В. Х. не е собственик на процесната барака /постройка на
допълващо застрояване/, описана в Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот № 93, том IV, рег. № 8358, дело № 559 от 2021 г. от
18.11.2021 г. на нотариус С.П. с рег. *** на НК, с район на действие
Плевенски районен съд е отменил същият на основание чл.537 ал.2 от ГПК.
Съдът намира за правилни и доводите на първоинстанционния съд в
Решение № 71/18.01.2023 г., с което е допълнено Решение № 1881/22.12.2022
г., постановено по гр. дело № 3534/2022 г. по описа на Плевенски районен
съд, тъй като, след като са налице всички предпоставки на чл.108 от ЗС и
предявеният ревандикационен иск е уважен, въззивникът и ответник в
първоинстанционното производство И. В. Х. следва да бъде осъден да
предаде владението върху 1/5 ид. част от бараката в дъното на двора с
идентификатор 56722.660.1136.3, целият с площ от 43 кв. метра.
Предвид изложеното, Окръжният съд намира, че Решение №
1881/22.12.2022 г., допълнено с Решение № 71/18.01.2023 г., постановено по
гр. дело № 3534/2022 г. по описа на Плевенски районен съд, е валидно,
допустимо и обосновано на доказателствата по делото в съответствие с
разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение или
отмяна и поради това следва да бъде потвърдено. С оглед подробността и
обстоятелствеността на изложените към първоинстанционното решение
мотиви въззивната инстанция препраща и към тях на основание чл.272 от
ГПК.
При този изход на делото, следва да бъде осъден въззивникът И. В. Х. да
заплати на въззиваемата М. А. П. направените деловодни разноски за
настоящата инстанция в размер на 1000,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК Решение №
1881/22.12.2022 г., допълнено с Решение № 71/18.01.2023 г., постановено по
12
гр. дело № 3534/2022 г. по описа на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА И. В. Х. с ЕГН ********** от гр. П. ул. „Б.“ *** ДА
ЗАПЛАТИ на М. А. П. с ЕГН ********** от гр. П. ул. „Б.“ *** направените
деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1000,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
Република България по реда на чл.280 и сл. от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13