№ 19996
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Граж.................ко
дело № 20241110147500 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от
............................................. и .............................................. срещу
........................................................... обективно и субективно
съединени осъдителни искове с правно основание, както
следва: чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - за заплащане на сума в
размер на 4 125,00 лв. - главница, представляваща
обезщетение за имуществени вреди в резултат на незаконно
обвинение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.04.2023г. до окончателното изплащане на
сумата в полза на П. к.; чл.49, вр. чл. 45 от ЗЗД ЗОДОВ - за
заплащане на сума в размер на 4 650,00 лв. – главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди
вследствие извършено от ответника деяние, а именно
незаконно обвинение срещу управителя и едноличен
собственик на капитала на .............................................. – А. –
1
к. М. П. в причинна връзка с което за ищеца -
.............................................. са възникнали вреди в размер на
процесната сума, ведно със законната лихва, считано от
07.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендираните с исковата молба субективни права
ищците извеждат с твърдения, че на 14.08.2015г. в павилион
№ 1052 в стоков базар ............... след извършена проверка от
................. за продажба на маркови стоки без правно
основание били иззети 88 чифта обувки с надпис ..........., 71
чифта с надпис ........................ и 10 чифта и 1 брой с надпис
............. – собственост на дружеството. Поддържат, че с
постановление от 07.04.2016г. по пр. пр. № 33533/2014г. П. к.
в качеството си на управител на .............................................. е
бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление
по чл. 172б, ал. 1, предл. 1 НК. С постановление от
22.05.2017г. прокурорът прекратил воденото наказателно
производство, но постановлението било отменено от съда.
Твърди, че с присъда от 21.11.2018г. по НОХД 17702/ 2017г.
на СРС П. к. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 172б, ал. 1, предл. 1 НК, която присъда
била потвърдена и с решение № 988/27.11.2019г. по ВНОХД
№ 1623/2019г. на СГС. С присъдата бил осъден на лишаване
от свобода за 6 месеца, както и да заплати глоба в размер
на 1 500 лв., 230 лв. разноски в досъдебната фаза, 120 лв. в
полза на съда и 5 лв. такса за издаване на изпълнителен
лист. Отделно от това, иззетите спортни обувки били отнети
в полза на държавата. Отбелязва, че присъдените суми
2
били внесени на 06.03.2020г., като наред с това били
извършени и разноски за правна защита в наказателното
производство на обща стойност 1 500 лв. Посочва, че с
Решение № 130/09.05.2022г. на САС по НД № 1021 /2021г.
делото било върнато за разглеждане от друг състав на СРС
и образувано под НОХД № 6114/2022г. на СРС. Твърди, че
впоследствие съдебното производство било прекратено,
делото върнато на прокуратурата за отстраняване на
допуснатите процесуални нарушения, като впоследствие с
постановление от 07.04.2023г. държавното обвинение
прекратило наказателното производство по ДП 5349/2014г.
и пр. пр. № 5349/2014г. на СРП. Сочи, че иззетите като
веществени доказателства спортни обувки били унищожени
съгласно Протокол от 25.06.2021г. на СДВР. Излага правни
доводи, че действията на прокуратурата при приемането
стойността на иззетите вещи, при изготвянето и внасянето
на обвинителния акт в съда са противоправни и са
породили както невъзможност да бъде възстановено
дружественото имущество, така и са предизвикали
необходимостта да се извършват разноски за правна
защита, поради което считат, че в тяхна ползва е
възникнало вземане за обезщетение. Молят предявените
искове да бъдат уважени. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва основанието и
размера на предявените искови претенции. Релевира
възражение, че отговорността на държавата за вреди не би
3
могла да бъде ангажирана, тъй като постановлението за
прекратяване на наказателното производство не е породило
стабилитет. Оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между поведението на прокуратурата и
претендираните вреди. Счита, че въз основа на съдебни
актове са били както възобновявани наказателните
производства, така и унищожени иззетите спортни обувки.
Възразява, че разноските за адвокатски възнаграждения в
хода на наказателното производство не са действително
извършени от страната. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на претендираните хонорари.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В съдебно заседание, ищецът ..............................................,
редовно призован, не се представлява. С молба с вх. №
315990/29.09.2025г. поддържа исковата претенция и моли за
уважаването й.
В съдебно заседание, ищецът А. М. П., редовно
призован, не се явява лично, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът ................................ се
представлява от прокурор Р., която поддържа отговора на
исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на
4
чл.235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приетото по делото д.п. № 5349/2014г. по описа на
СДВР, пр.пр. № 33533/2014г. по описа на СРП се установява,
че досъдебното производство е образувано в хипотезата на
чл. 212, ал.2 от НПК със съставянето на протокола на
първото действие по разследването, а именно претърсване
и изземване на 19.08.2014г. в търговски павилион № 1052 в
гр.София, кв. ..............., собственост на
.............................................., за това че без съгласието на
притежателя на изключителното право А. М. П. използвал
в търговската си дейност марките „*******“, „***********“
и др. без правно основание – престъпление по чл. 172б, ал.1
от НК. С постановление от 28.04.2015г. досъдебното
производство е прекратено, като постановлението е
отменено с определение на СРС, НО, 10 състав от
24.07.2015г., постановено по н.ч.д. № 8661/2015г., потвърдено
с определение на СГС № 724, постановено по ВНЧД №
896/2016г. по описа на СГС, НО, 8-ми състав. С
постановление от 07.04.2016г. А. М. П. е привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл.172б, ал.1,
пред.1 от НК. С присъда по НОХД № 17702/2017г. на СРС,
НО, 94-ти състав П. М. А. к. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 172б, ал.1, пред.1 от НК,
като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ от
шест месеца и глоба от 1500,00 лева. С решение № 988 от
27.11.2019г., постановено по ВНОХД № 1623/2019г. по описа
5
на СГС, НО, VIII въззивен състав е потвърдена присъдата
по НОХД № 17702/2017г. по описа на СРС. С Решение №
10317/22.10.2020г. постановено по ВНД № 695/2020г. САС,
НО, 1-ви състав е възобновило наказателното дело по
ВНОХД № 1623/2019г. на СГС и е отменило постановеното
въззивно решение. С решение № 130 от 09.05.2022г.,
постановено по НД № 1021/2021г. на САС, НО, е отменена
по пътя на възобновяването присъда от 21.11.2018г.,
постановена по НОХД № 17702/2017г. по описа на СРС и
Решение от 22.01.2021г., постановено по ВНОХД №
3966/2021г. по описа на СГС и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на СРС. Образувано е НОХД №
6114/2022г., като с протоколно определение от 28.06.2022г.
съдебното производство е прекратено и е върнато на СРП за
продължаване на разследващите действия, като от
04.11.2022г. и 09.01.2023г. датира ново привличане като
обвиняем на П. М. А. К. за извършено престъпление по чл.
172б, ал.1, пред.1 от НК. С постановление от 07.04.2023г.,
досъдебно производство № 5349/2014г. по описа на СДВР,
пр.пр. № 33533/2014г. по описа на СРП водено срещу П. М.
А. к. е прекратено, като в постановлението е посочено, че
приобщените по делото веществени доказателства – 88
чифта спортни обувки с марка ..........., 71 чифта спортни
обувки марка ........................ и един брой спортна обувка с
марка ............. са били унищожени, поради което не се
налага връщенето им, като в тази връзка е приет на л.16 от
досието по делото и Протокол от 25.06.2021г. за
6
унищожаването на веществените доказателства.
Изслушаната по делото ССчЕ, неоспорена от страните,
установява, че стойността на унищожените 88 чифта
спортни обувки с марка ..........., 71 чифта спортни обувки
марка ........................ и един брой спортна обувка с марка
............., възлиза на сумата от 8 080,10 лева.
Въз основа на гореустановеното съдът достигна до
следните правни изводи:
Нормата на чл. 2, ал 1, т.3, пред.1 от Закона за
отговорността на Държавата и общините за вреди гласи, че
Държавата отговоря за вредите причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието и прокуратурата и
съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, и когато лицето бъде оправдано, или
образуваното срещу него производство бъде прекратено.
Съгласно Тълкувателно Решение № 3 от 22.4.2005 г. по т.
гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение
по чл.2 от ЗОДОВ се предявят срещу
..........................................................., когато е единно и
централизирано юридическо лице /чл.7 ЗОДОВ/. С оглед
разясненията дадени в цитираното тълкувателно решение
предявеният от П. М. А. к. иск с правно основание чл. 2,
ал.1,т.3 от ЗОДОВ е процесуално допустим, предявен срещу
надлежна страна.
Основателността на предявения иск се обуславя от
7
кумулативното наличие на следните предпоставки:
повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено
престъпление; впоследствие наказателното производство да
е прекратено; причинна връзка между претърпените вреди
и незаконното обвинение. В случая съдът намира, че е
налице първата предпоставка за уважаване на иска с
правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като срещу
ищеца е образувано наказателно производство, повдигнато
му е обвинение за осъществен състав на деянието по чл.
172б, ал.1, пред.1 от НК, като впоследствие наказателното
производство е прекратено. Периода, който се очертава и в
рамките на който ищецът твърди да е търпял имуществени
вреди следва да се онагледи времеви от 19.04.2014г. до
влизане в сила на постановлението на наблюдаващия
прокурор, с което наказателното производство срещу П. М.
А. к. за деяние по чл. 172б, ал.1, пред.1 от НК е прекратено –
на 07.04.2023г. С приетото по делото писмо на СРП с изх. №
НСН 53/26.09.2025г. е уточнено, че издаденото по д.п. №
5349/2014г., пр.пр. № НСН 3/2022г. (пр.пр. № 33533/2014г.)
по описа на СРП, постановление от 07.04.2023г., с което
наказателното производство срещу П. М. А. - К. е
прекратено е получено от страните в наказателното
производство на 12.04.2023г. и срока за обжалване на
постановлението е изтекъл. Посочено е, че е изтекъл
предвидения в чл. 243, ал.4 от НПК срок за обжалване,
както и срока по чл. 243, ал.10 от НПК, в рамките на който
постановлението би могло да бъде отменено от прокурор от
8
горестоящата прокуратура. По изложеното съдът приема,
че наказателното производството срещу ищеца е започнало
на 19.04.2014г. и е приключило с влизането в сила на
постановлението за прекратяване на 20.04.2023г. По
изложеното съдът приема, че наказателното постановление
се ползва със стабилитет, поради което възражението в тази
връзка на ответника се приема за неоснователно. Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали
са причинени виновно от съответното длъжностно лице –
тоест отговорността на държавата е обективна.
Фактическият състав по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ не
включва в себе си като предпоставка за възникването на
задължение по чл. 4 от ЗОДОВ отделните действия, довели
до наказателно преследване, сами по себе си също да са
били незаконосъобразни като или изобщо не са били
регламентирани в закона или са противоречали на
материално или процесуално-правни норми. Предвид това,
достатъчно е да се установи съществуването на влязло в
сила постановление за прекратяване по отношение на
ищеца, с което досъдебното производство е прекратено, за
да се проведе успешно главно и пълно доказване на
основанието по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на
отговорността на държавата за вредите от незаконно
обвинение, което в случая е налице.
С оглед на това, следва да се приеме, че повдигнатото
9
обвинение е било незаконно по смисъла на чл. 2, ал.1,
пред.3 от ЗОДОВ, поради което е налице
незаконосъобразност и на процесуалните действия по
образуване и провеждане на това производство.
Претендираните имуществени вреди също се
установиха в производството. Видно е че по д.п. №
5349/2014г. ищецът е заплатил възнаграждение за
адвокатска защита общо в размер на 700,00 лева. Отделно
от материалите по НОХД № 17702/2017г. по описа на СРС,
94-ти състав се установява, че от ищеца е заплатено
възнаграждение за адвокат в размер на 1500,00 лева, а за
представителство по НОХД № 6114/2022г. по описа на АС-
София, 3-ти състав е заплатено възнаграждение за
представителство в размер на 1000,00 лева. Също така се
установява, че с платежно нареждане от 06.03.2020г.,
представено по НОХД № 17702/2017г. по описа на СРС, 94-
ти състав, ищецът е заплатил в полза на съда сума в размер
общо на 1625,00 лева, съобразно постановената присъда,
или общо сумата в размер на 4825,00 лева, от която сума
ищецът претендира като обезщетение сумата в размер на
4125,00 лева. Безспорно тези разноски са направени във
връзка с така повдигнатото и поддържано обвинение,
поради което след като делото е прекратено, тези суми
следва да се репарират под формата на имуществени вреди,
които са в пряка причинно-следствена връзка с
наказателното производството, впоследствие прекратено.
Следователно безспорно се установи в производството, че
10
като пряка и непосредствена последица от наказателното
преследване ищецът е претърпял имуществени вреди на
претендираната стойност.
Изложеното дава основание да се приеме, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника
за репариране на установените имуществени вреди,
претърпени от ищеца П. М. А. К. по предявения от него иск
с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за които се
доказва, че са в причинна връзка с незаконното обвинение.
Следователно този иск е основателен и следва да бъде
уважен до пълно претендирания размер.
Върху дължимото обезщетение за имуществени вреди,
на основание чл. 84, ал. 3 във вр. с чл. 86 ЗЗД, в полза на
ищцата, следва да бъде присъдена и претендираната
законната лихва. Предвид обстоятелството, че правото на
обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ възниква от
момента на влизане в сила на акта за прекратяване на
наказателното производство, от който момент и същото
става изискуемо, то от тази дата следва да се присъди
лихвата върху главницата – 20.04.2023г., а не от посочената
от ищеца – 07.04.2023г.
По претенцията за имуществени вреди с правно
основание чл.49, вр. чл. 45 от ЗЗД ЗОДОВ, предявеао от
ищеца .............................................. срещу ................................ за
сумата в размер на 4650,00 лева.
11
Ищецът .............................................., макар и дружество,
управлявано и представлявано от П. М. А. к. е трето за
наказателното производство лице. В случаите, когато
органите на прокуратурата са причинили вреди на трети
лица, при извършване на действия, които не попадат в
приложното поле на ЗОДОВ, какъвто е настоящият случай,
и предвид датата на приемане на нормата и твърденията на
ищеца - .............................................., отговорността им за
вредите се ангажира на основание чл. 49 ЗЗД, в какъвто
смисъл са решение № 465/20.12.2011 г. по гр. д. № 1794/2010
г., решение № 76/16.05.2017 г. по гр. д. № 2926/2016 г. и
решение № 300/09.01.2019 г. по гр. д. № 2269/2018 г., трите по
описа на ВКС, ІV г. о. По делото безспорно се установи, че
след като лицето П. М. А. к. е подведено под наказателна
отговорност, безспорно и представляваното от него
дружество е претърпяло вреди дори над претендираната
стойност, установена в експертизата от 8 080,10 лева.
Безспорно се установи, че на 19.08.2014г. при извършено
претърсване и изземване в търговски павилион № 1052 в
гр.София, кв. ..............., собственост на ищцовото дружество,
са иззети стоки - 88 чифта спортни обувки с марка ...........,
71 чифта спортни обувки марка ........................ и един брой
спортна обувка с марка ............., които се установи, че
впоследствие са били унищожени, поради което не се
налага връщенето им, като в тази връзка е приет на л.16 от
досието по делото и Протокол от 25.06.2021г. за
унищожаването на веществените доказателства.
12
Следователно по делото доколкото е установено незаконно
обвинение, повдигнато по отношение представляващо
ищеца ********************* лице –П. М. А. – К. се
установи безспорно противоправно извършено от
служители на ответната протуратура деяние, в причинна
връзка с което за ищеца, като трето, стоящо извън кръга на
лицата, страни в наказателния процес, са произлезли вреди,
които по вид се установиха в производството и стойността
на които възлиза на двойно процесната сума. Съгласно
правното разрешение, възприето в решение №
137/18.02.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2957/2017 г., III ГО и
решение № 23/08.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1944/2019 г.,
III ГО, въпросът за съдбата на веществените доказателства
/освен ако не са били предварително върнати, отчуждени
или унищожени на някое от основанията по чл. 111 от НПК/
е предмет на постановения окончателен акт в наказателния
процес /освен в случите на отнемане в полза на държавата
на веществени доказателства по чл. 112, ал.1 от НПК и на
моторни превозни средства по чл. 112, ал.3 от НПК;
връщане на веществени доказателства на правоимащия
след решаване на повдигнат спор за права по чл. 113 от
НПК; предаване на иззети като веществени доказателства
книжа, писма и други писмени актове на заинтересованите
лица и учреждения, в които случаи разпореждането с
веществени доказателства не зависи или не зависи само от
приключване на наказателното производство и поначало се
налага последващо – след приключване на наказателното
13
производство, а по – рядко и съпътстващо при произнасяне
на прокурора или съда/. Правилото, приложимо при
връщане на предметите, иззети като веществени
доказателства в наказателното производство е установено в
разпоредбата на чл. 111, ал.2 от НПК – те се връщат на
правоимащите, от които са отнети /пазенето на
веществените доказателства по делото или на местата,
където са оставени за съхранение, по правило трае докато
завърши наказателното производство – чл. 111, ал.1 от
НПК, когато се връщат на правоимащите, от които са били
отнети. Понятието "правоимащ" по смисъла на цитирания
текст включва не само собственика на вещта, но и всяко
друго лице, което има каквито и да е права, свързани с
упражняването на фактическата власт върху вещта /вещни
или облигационни, основаващи се на право на ползване,
договор за заем, наем, залог и др., включително и
владеещият на неправно основание с цел да стане
собственик/ - не е задължително правоимащото лице да е
собственикът на вещите, достатъчно е да е упражнявал
фактическата власт върху вещите на правно основание
/вещно или облигационно/ към момента на изземването им.
Предписанието, залегнало в чл. 111, ал.2 от НПК повелява
да се възстанови съществуващото фактическо положение
преди отнемането на вещта от правоимащия. При спор за
право върху предмети, иззети като веществени
доказателства те се пазят докато решението на
граж.................кия съд влезе в сила – чл. 113 от НПК и ТР №
14
2/2014 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ВКС, ОСНК.
Обезщетение за увреждане от невърнати след прекратяване
на наказателното производство веществени доказателства,
когато те подлежат на връщане на правоимащите, от които
са отнети, може да се претендира от момента на влизане в
сила на крайния акт за прекратяването и от този момент
следва да се зачете, че задължението е станало изискуемо. В
случая с постановление от 07.04.2023г., досъдебно
производство № 5349/2014г. по описа на СДВР, пр.пр. №
33533/2014г. по описа на СРП водено срещу П. М. А. к. е
прекратено, като в постановлението е посочено, че
приобщените по делото веществени доказателства – 88
чифта спортни обувки с марка ..........., 71 чифта спортни
обувки марка ........................ и един брой спортна обувка с
марка ............. са били унищожени, поради което не се
налага връщенето им, като в тази връзка е приет на л.16 от
досието по делото и Протокол от 25.06.2021г. за
унищожаването на веществените доказателства. В случая
съдбата на веществените доказателства зависи и от
съставомерността на деянието, тъй като по силата на чл.
172б, ал.3 от НК те подлежат на отнемане в полза на
Държавата и следва да бъдат унищожени, така, както е
посочено и в присъдата, постановена на 22.11.2018г. по
НОХД № 17702/2017г. по описа на СРС, 94-ти състав. При
констатирана с постановлението на СРП от 07.04.2023г.
несъставомерност на деянието, влязло в сила на
20.04.2023г., то противоправно са иззети и веществените
15
доказателства, стойността на които следва да бъде
репарирана на правоимащото лице – ищецът
.............................................. по реда на чл. 49, вр. чл. 45 от
ЗЗД.
По общото правило на граж.................кия закон
вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня на
извършването му, когато деецът е известен, а когато е
неизвестен – от деня на неговото откриване. Но за да е
известен деецът, е необходимо действително проявление на
увреждането, а това е моментът, от които се дължи
връщане на веществените доказателства като при
прекратяване – това е датата на прекратяване на
наказателното производство, по което са били иззети –
20.04.2023г. Непозволеното увреждане е налице тогава,
когато се обективира цялостния му фактически състав,
включително когато вредоносните последици са
положително проявени и когато това води до установяване
на пострадалия. При спор за материално право началният
момент, от който следва да се счита, че задължението е
станало изискуемо е датата, на която решението на
граж.................кия съд по този спор влезе в сила.
Следователно законната лихва върху главницата от 4650,00
лева, следва да се присъди от дата 20.04.2023г., а не от
посочената от ищеца – 04.04.2023г.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза на ищеците. В полза на ищеца П. М. А. к. следва да
16
се присъдят разноски за държавна такса по иска с правно
основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в размер на 12,00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 500,000 лева, за
реалното заплащане на което съобразно постановките на т.1
от ТР № 6/2013г. са налице доказателдства на л.78 от
досието по делото, или общо разноски в размер на 512,00
лева. На ищеца .............................................. следва да се
присъди заплатената от него държавна такса за иска по чл.
49, вр. чл. 45 от ЗЗД в размер на 176,00 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ................................, със седалище в гр.
********************, представлявана от
****************р ДА ЗАПЛАТИ на А. – к. М. П., ЕГН
**********, сумата в размер на 4 125,00 лв, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в
резултат на водено срещу него за деяние по чл. 172б, ал.1,
пред.1 от НК д.п. № 5349/2014г. по описа на СДВР, пр.пр. №
33533/2014г. по описа на СРП наказателно производство,
впоследствие прекратено с постановление на СРП от
07.04.2023г, влязло в сила на 20.04.2023г., ведно със
законната лихва, считано от 20.04.2023г. до окончателното
изплащане на сумата.
17
ОСЪЖДА ................................, със седалище в гр.
********************, представлявана от
****************р ДА ЗАПЛАТИ на
.............................................., ЕИК **************, сумата в
размер на 4650,00 лева, – главница, представляваща
обезщетение за имуществени вреди вследствие извършено
от ответника деяние, а именно незаконно повдигнато и
поддържано срещу управителя и едноличен собственик на
капитала на .............................................. – А. – к. М. П.
обвинение в причинна връзка с което за ищеца -
.............................................. са възникнали вреди, ведно със
законната лихва, считано от 20.04.2023г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ................................, със седалище в гр.
********************, представлявана от
****************р ДА ЗАПЛАТИ на А. – к. М. П., ЕГН
**********, сумата в размер на 512,00 лева, деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ................................, със седалище в гр.
********************, представлявана от
****************р ДА ЗАПЛАТИ на
.............................................., ЕИК **************, сумата в
18
размер на 176,00 лева, деловодни разноски, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19