№ 271
гр. Шумен, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20243630201037 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №24/10.05.2024 год. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на основание чл.166, т.3,
във вр. с чл.165, ал.2 и чл.155, ал.2 от Закона за опасване на околната среда /ЗООС/ на „М.“
ЕООД, с ЕИК12555199, със седалище и адрес на управление: **************
представлявано от управителя Я.Х.М. е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева /две хиляди лева/. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде
отменено. В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява упълномощен
представител, който поддържа жалбата и излага конкретни правни съображения в подкрепа
на направеното искане.
Процесуалният представител на Директора на Регионална инспекция по околна среда
и води, гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН оспорва жалбата, като
излага подробни съображения в тази насока.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
1
съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.11.2023 год. била извършена проверка от експерти при РИОСВ-Шумен на
имоти, намиращи се в землището на гр.Търговище. Проверката била във връзка с постъпила
жалба с вх.№ДО-436/06.11.2023 год. относно замърсяване със строителни отпадъци в
землището на гр.Търговище. При извършената проверка бил извършен обход и оглед на
посочените в жалбата места, при което е установено, че в огледаните имоти е налично
замърсяване със строителни отпадъци /бетон, тухли, керемиди и земни маси/. Експертите са
свалили GPS-координати по контура на замърсяването. При извършената проверка на GPS
координатите в Агенция по геодезия, картография и кадастър било установено, че
замърсяването попада в поземлени имоти с идентификатори №73626.80.16; №73626.80.15;
№736.80.17; №73626.80.18; №73626.80.30; №73626.80.27; №73626.80.28; №73626.80.38;
№73626.80.21; №73626.80.22; №73626.80.23 и №73626.80.24.
При проверката било установено и че достъпът до всички имоти е от имоти с
идентификатори №73626.80.27; №73626.80.28 и №73626.80.38 по КК на гр.Търговище, като
при направена справка в АГКК било установено, че описаните имоти са собственост на „М.“
ЕООД, с ЕИК12555199.
Резултатите от проверката били подробно обективирани в Констативен протокол
№ЗВ-83/14.11.2023 год., с който на дружеството били дадени съответни предписания: в
т.1.Да се преустанови и да не се допуска изхвърляне на отпадъци в имотите, описани в
констативната част на протокола със срок на изпълнение: постоянен и т.2.Да се извърши
почистване на наличните в имотите, собственост на дружеството отпадъци, описани в
констативната част на протокола. Отпадъците да се предадат на лице, притежаващо
документ по чл.35 от ЗУО и за изпълнение на предписанието да се представят в РИОСВ-
Шумен копия на документите, удостоверяващи предаването на отпадъците със срок 20 дни
от получаване на протокола.
Констативния проток бил изпратен с писмо изх.№ОА-3248 от 16.11.2023 год. и
връчен на управителя на дружеството на 17.11.2023 год..
На 14.12.2023 год. в РИОСВ-Шумен била депозирана молба от дружеството-
жалбоподател с вх.№ДО-500, с която било направено искане за удължаване срока на
предписание №2 от КТ №ЗВ-89 от 14.11.2023 год. В тази връзка с писмо изх.№ДО-500-1 от
18.12.2023 год. управителят на „М.“ ЕООД е уведомен за удължаване срока на
предписанието до 18.01.2024 год.
На 19.01.2024 год. била извършена проверка в деловодната програма на РИОСВ-
Шумен относно постъпили документи по изпълнение на дадените предписания по т.2 от
констативен протокол №ЗВ-89 от 14.11.2023 год., при която било констатирано, че от страна
на „М.“ ЕООД не са постъпили документи във връзка с изпълнение на дадените
2
предписания, респективно дружеството не е изпратило в РИОСВ-Шумен документи за
предприети от него действия по отстраняване на констатираните нередности, което
удостоверява неизпълнението на предписанията. Във връзка с констатираното нарушение до
дружеството – жалбоподател било изпратено писмо изх.№ОА-280/29.01.2024 год., с което
представител на дружеството бил поканен да се яви на 19.02.2024 год. за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. Тъй като представител на дружеството не се
явил на 20.02.2024 год. на „М.“ ЕООД в тяхно отсъствие бил съставен акт за установяване
на административно нарушение №ЗВ-01, като актосъставителят е посочил, че с горното
деяние е нарушена разпоредбата на чл.166, т.3, във вр. с чл.155, ал.2 от Закона за опазване на
околната среда. Актът бил връчен на представляващия дружеството на 06.03.2024 год., като
е бил подписан, след като са изложили под формата на възражение, че дружеството не е
изхвърляло строителен отпадък в посочените места и че въпреки това са почистили имотите
на дружеството до където са могли и че са ограничили достъпа до имотите. Впоследствие на
11.03.2024 год. е постъпило допълнително писмено възражение с вх.№ОА-763/11.03.2024
год., в което са изложили, че дружеството не е извършило описаното нарушение, като не са
давали съгласие някой да изхвърля отпадъци в имотите на дружеството. В същото време
излага, че имота не се използва и във връзка с естеството му той не е ограден, но въпреки
това е извършил почистване в собствения на дружеството имот, но не и в съседните имоти.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка и депозираното възражение е издадено наказателно постановление
№24/10.05.2024 год. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води,
гр.Шумен, с което на основание чл.166, т.3, във вр. с чл.165, ал.2 и чл.155, ал.2 от Закона за
опасване на околната среда /ЗООС/ на „М.“ ЕООД, с ЕИК12555199, със седалище и адрес на
управление: ************** представлявано от управителя Я.Х.М. е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя З.П.В.,
отчасти на свидетеля М.Х.М., както и от присъединените на основание разпоредбата на
чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля З.П.В., доколкото същият пряко е
участвал в извършените проверки и лично е установил факта на неизпълнение на дадените
на дружеството предписания. Показанията му са последователни, непротиворечиви и
безпристрастни и напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал.
По отношение показанията на свидетеля М.Х.М. съдът намира,ч е същите следва да
бъдат кредитирани единствено досежно твърдението, че посоченият имот е собственост на
дружеството-жалбоподател и че в същия действително е имало натрупани строителни
отпадъци. В тази част показанията на свидетеля се подкрепят от останалите събрани по
делото писмени и гласни доказателства.
В останалата си част, в която свидетелят заявява, че не са му известни факти във
3
връзка с почистване на имота, както и относно твърдението, че не се знае кой е натрупал
отпадъците, съдът намира, че същите не допринасят за изясняване на делото от фактическа
страна.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Не се спори между страните по делото, че по време на извършена проверка на
14.11.2023 год. в имоти с идентификатори №73626.80.27; №73626.80.28 и №73626.80.38,
както и в още девет имота имало замърсяване в резултат на струпани строителни отпадъци
/бетон, тухли, керемиди и земни маси/, както и че посочените три имота са собственост на
„М.“ ЕООД, с ЕИК12555199.
Не се спори и че във връзка с установени нарушения с Констативен протокол №ЗВ-
83/14.11.2023 год. на дружеството били дадени съответни предписания, като в т.2 е указано
Да се извърши почистване на наличните в имотите, собственост на дружеството отпадъци,
описани в констативната част на протокола; Отпадъците да се предадат на лице,
притежаващо документ по чл.35 от ЗУО и за изпълнение на предписанието да се представят
в РИОСВ-Шумен копия на документите, удостоверяващи предаването на отпадъците със
срок 20 дни от получаване на протокола.
Констативния протокол, ведно с дадените с него предписания не е бил обжалван в
предвидения за това срок и същият е влязъл в сила. Със същия на дружеството е бил даден
срок от 20 дни за изпълнение на второто предписание, считано от датата на получаване на
протокола, като същият е бил получен от управителя на дружеството-жалбоподател на
17.11.2023 год.. С оглед удължаването на срока по молба на дружеството-жалбоподател
същият е изтекъл на 18.01.2024 год.
По време на извършената проверка в деловодната програма на РИОСВ-Шумен на
19.01.2024 год. е установено, че дадените с констативния протокол предписания не са били
изпълнени. В същата насока са и показанията на актосъставителя З.П.В., който в съдебно
заседание заявява, че след изтичане на срока на предписанието е извършил проверка в
деловодната програма на РИОСВ и е установил, че от дружеството не са входирани
документи относно изпълнението на предписанието, както и че по-късно след м.февруари е
извършвал проверка на место, минавайки покрай имотите на дружеството, при което е
установил, че в имотите продължава да се намира земна маса.
Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин,
че дружеството-жалбоподател, като не е изпълнило дадените му в т.2 на Констативен
протокол №ЗВ-83/14.11.2023 год. задължителни предписания чрез бездействието си е
осъществило от обективната и субективна страна посоченото в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление нарушение по чл.155, ал.2 от
ЗООС. Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложимата в случая
санкционна норма, а именно административно-наказателната разпоредба на чл.166, т.3 от
ЗООС, във вр. с чл.165, ал.2 от ЗООС, която предвижда за неизпълнение на предписанията,
4
дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл.155 или
чл.157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ,
директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от
упълномощени от тях длъжностни лицаАнотирана съдебна практика“имуществена санкция” в
размер от 2000 до 20000 лева, която се налага на юридическото лице или едноличния
търговец в случаите, когато негов работник или служител извърши нарушение по ал.1,
независимо от това дали контролният орган може да установи самоличността на работника
или служителя. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно „М.“ ЕООД, с
ЕИК12555199 се явява в качеството на юридическо лице, което следва да понесе
отговорността за неизпълнение на предписанията, дадени в т.2 от Констативен протокол
№ЗВ-83/14.11.2023 год., поради което правилно е била ангажирана административно-
наказателната му отговорност за посоченото нарушение. В същото време съдът намира, че
административно-наказващият орган е индивидуализирал правилно наказанието, като е
наложил наказание в размер на установения минимума, предвиден в закона.
Съдът не кредитира твърденията, изложени в съдебно заседание от процесуалният
представител на дружеството-жалбоподател, касаещи законосъобразността и
целесъобразността на даденото предписание, доколкото същите не могат да обосноват
неизпълнение на същото. Законосъобразността на дадено предписание не може да бъде
предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производството, тъй като самите
предписания, като индивидуален административен акт, подлежат на самостоятелно
обжалване по реда на АПК. Въпрос на свободен избор за жалбоподателя е дали същият ще
оспори тези задължителни предписания в качеството им на индивидуални административни
актове или не. Предмет на проврека в административно-наказателното производство,
каквото по своя характер представлява оспорването на наказателното постановление, е
единствено тяхното неизпълнение.
Съдът не кредитира и твърденията на процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател, за допуснати процесуални нарушения в хода на проведеното
административно-наказателно производство. При преценка на издаденият акта за
установяване на административно нарушение и на обжалваното наказателно постановление,
съдът намира, че същите съдържат подробно описание на нарушението, начина на неговото
установява, както и установената въз основа на посочените доказателства фактическа
обстановка. В същото време е спазена процедурата по издаване на наказателното
постановление, като същото е издадено от оправомощено лице и съдържа ясно посочване на
относимите правни норми.
В същото време съдът не споделя и изложените в съдебно заседание твърдения, че на
дружеството е било възложено да изчисти имоти, които не са негова собственост, което на
практика се явявало невъзможно. В този смисъл следва да бъде посочено, че видно от текста
на предписанието, дадено в т.2 от Констативен протокол №ЗВ-83/14.11.2023 год. на
дружеството-жалбоподател по ясен и недвусмислен начин е било указано, че следва Да се
извърши почистване на наличните в имотите, собственост на дружеството отпадъци,
5
описани в констативната част на протокола, а не на отпадъци, намиращи се в други имоти. В
същото време по ясен и недвусмислен начин са посочени и имотите чрез техните
идентификатори, за които проверяващите лица са установили, че са собственост на „М.“
ЕООД, с ЕИК12555199.
За прецизност следва да бъде посочено, че в настоящия случай не са налице
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Случаят не се отличава с по-малка тежест
от обичайните нарушения от този вид, тъй като обществените отношения, които този род
нарушения засягат са свързани с опазване на околната среда и в частност здравето на хората.
В същото време, както бе посочено и по-горе, независимо от твърдението в жалбата, по
делото липсват доказателства предписанията да са били изпълнени в един по-късен момент
до датата на провеждане на съдебното заседание. А по изложените съображения не са
налице и условията за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, както и че наказателното постановление бе изменено,
намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24/10.05.2024 год. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на основание чл.166, т.3,
във вр. с чл.165, ал.2 и чл.155, ал.2 от Закона за опасване на околната среда /ЗООС/ на „М.“
ЕООД, с ЕИК12555199, със седалище и адрес на управление: **************
представлявано от управителя Я.Х.М. е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева /две хиляди лева/.
6
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, с ЕИК12555199, със седалище и адрес на управление:
************** представлявано от управителя Я.Х.М. да заплати на Регионална инспекция
по околна среда и води, гр.Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7