Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. София, 07.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : З. Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Антоанета Ивчева
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в.
гр. д. № 11832/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 192585/08.09.2020 г.
по гр. д. № 47956/2019 г. по описа на СРС, 24 с - в е признато за установено, по искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А.А.Г., ЕГН
**********, дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********сумата от 2 053, 18 лв.,
представляваща
главница за потребена ТЕ за Апартамент № 106, находящ се в гр. София,
общ.Възраждане, ж.к. ********с аб. № 205626 за периода от м. 02.2016 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване заявлението 27.03.2019
г. до окончателното изплащане, доставена в топлоснабден
имот, представляващ, сумата от 36, 40 лв. - главница дялово разпределение за периода м. 02.2016
г. до 30.04.2018
г.,
сумата
от 287, 77
лв. - лихва за забава
за периода от 14.09.2016
г.
до 20.03.2019
г. и 6, 30 лв. -
лихва за забава върху сумата за дялово разпределение, като предявените искове са
отхвърлени за разликата до пълните им предявени размери. Страните са осъдени съразмерно за заплащане
на разноски в производството.
Решението са оспорва от ищеца „Т.С.“
ЕАД в частта, в която исковете са отхвърлени до пълните предявени размери с
доводи, че е неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния
закон в тази част. Поддържа, че законосъобразно съдът е приел, че ответникът е
потребител на ТЕ в периода. Неоснователно исковете са отхвърлени поради
погасяване по давност на задълженията на основание чл. 111 ЗЗД. Сочи, че
давността за вземането тече от настъпване на изискуемостта му, съгласно ОУ на
договора. Сочи, че според чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2008 г. потребителите заплащат
месечните суми за ТЕ в 30 - дневен срок след изтичане на срока, за който се
отнасят. Поддържа, че в чл. 33, ал. 4 от Общите
условия в сила от 12.03.2014 г. е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията, които
не са заплатени в срока по чл. 32, ал. 2 ОУ – 2014 г. Твърди, че купувачът
изпада в забава в 30 - дневен срок от датата на публикуване на общата фактура
за отоплителния сезон на интернет страницата, а съгласно ОУ - 2016 г.
купувачите заплащат месечните си задължения в 45 - дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят и от този момент изпадат в забава. Сочи още, че в
случая не е настъпила изискуемостта на претендираните вземания, защото
задължението става изискуемо в посочените в ОУ срокове след издаване на общата
фактура, поради което те не са погасени по давност. Частичното отхвърляне на
исковете е неправилно. Моли да се отмени решението в оспорените части и
исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски за СГС, като прави
възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Ответникът А.А.Г., чрез представителя си, оспорва
жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК с доводи, че решението е
законосъобразно, правилно и обосновано в оспорените части. Поддържа, че при
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуален
закон. Съдът е приложил нормата за погасяване на част от задълженията по
давност съобразно ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като заявлението е
депозирано на 27.03.2019 г., погасени по давност са всички вземания, станали
изискуеми три години преди това - т. е. преди м. 02.2016 г. Излага доводи, че
при постановяване на решението, съдът основателно е съобразил заключението на
приетата без оспорване експертиза. Моли
да се потвърди решението в оспорените части. Претендира разноски.
Третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД,
редовно призовано, не взема становище по жалбата.
Като
съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав
намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо
постановено в оспорената част, в която главните и акцесорни искове са
отхвърлени до пълните предявени размери.
В частите, в които исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени, решението не се оспорва от
ответника и е влязло в сила, поради
което не е предмет на въззивен контрол.
Производството се развива след подадено по
реда и в срока по чл. 414 ГПК възражение от длъжника А.А.Г..
Във връзка с
доводите във въззивната жалба на ответника настоящият състав приема, че в
съответствие със събраните в производството доказателства СРС е направил извод,
че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода.
Законодателят
не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на
потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални
условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са
представени доказателства ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца
ОУ.
Съгласно
действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007
г. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено на „Т.с.“
ЕООД.
Въззивният
съд намира, че при определяне на сумите за потребление на ТЕ, дължими от
абонатите, без предишни просрочени неплатени сметки, без начислени лихви върху
тях и без изравнявания за периоди извън процесния, следва да се съобрази
заключението на СТЕ, което настоящият съд
също кредитира.
Вземайки
предвид заключението и при съобразяване на нормативно регулираните цени на
топлинната енергия, въззивният съд споделя изводите на СРС, че дължимите суми
за отопление и БГВ са изчислени в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба.
Според СТЕ общата сума за топлинна енергия в периода 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. е в размер на 3 749, 12 лв.,
а сумата от 61, 04
лв. представлява главница за дялово
разпределение за същия период, която се дължи от потребителя, тъй като съгласно ОУ на ищеца,
потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и
сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях
търговец.
Относно
основния поставен в жалбата въпрос - за течението на срока за погасяване по
давност на задълженията за част от исковия период, в допълнение към изложеното
от СРС настоящият състав намира следното:
В съответствие с трайно установената практика по
въпроса за погасителната давност (Тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно
дело № 3/2011 г., на ОС на ГК и ТК на ВКС), СРС е приел, че процесните
главни и акцесорни задължения се погасяват с изтичане на 3 - годишна давност. Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните
задължения давността тече от деня на падежа - т. е. погасени биха били вземанията
станали изискуеми три години назад от подаване на заявлението.
Във
връзка с доводите за изискуемостта на месечните задължения следва да се
отбележи, че обективирането им в обща фактура от ищеца не променя падежа на
вземането. Това е така, доколкото падежът на месечните задължения за заплащане
стойността на потребена топлинна енергия остава до 30 число на месеца, следващ
отчетния период, както е предвидено в ОУ от 2008 г. и в ОУ от 2014 г.,
съответно в 45 - дневен срок след изтичане на срока, за
които се отнасят вземанията, съгласно ОУ от 2016 г.
Обратното би означавало да се даде възможност на ищеца да измества произволно
периода на изискуемостта на месечните задълженията с оглед течението на срока
на погасителната давност за тях, което е в противоречие с нормата на
материалния закон уреждащ давностните
срокове.
Тъй като заявлението по чл. 410 ГПК, с подаване на
което се прекъсва давността, е депозирано на 27.03.2019 г., основателно СРС е
направил извод, че вземанията, заявени
за периода от м. 05.2015 г. до м. 01.2016 г. вкл. са погасени по давност. Като
е съобразил заключението на СТЕ съдът обосновано е приел, че не са погасени
по давност вземанията за доставена ТЕ за периода м. 02.2016 г. - 30.04.2018 г.,
който е определил в размер на 2 053, 18 лв., съобразно СТЕ. Следователно над
този размер до пълния предявен от 3 749, 17 лв. и за периода от м. 05.2015 г. до м. 01.2016 г. вкл., претенцията е
неоснователна, като погасена по давност, поради което законосъобразно е
отхвърлена с атакуваното решение. СРС е приел за погасени по давност за същия
период и част от сумите за дялово разпределение. Тъй като в жалбата не се
излагат никакви съображения по този въпрос, въззивният състав не намира
основание за промяна изводите на първоинстанционния съд относно размерите на
установените в решението претенции за дялово разпределение.
По исковете за установяване
на лихви за забава върху главните задължения - по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното :
В случая лихвата се
претендира за периода от 14.09.2016 г. - 20.03.2019 г. Тъй като вземанията за
лихва се погасяват със същата давност като тези по главницата - по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД - 3 години, като за погасените по давност вземания по главницата,
посочени по - горе, погасени са и акцесорните вземания за лихви по смисъла на
чл. 119 ЗЗД, върху погасените по давност главни задължения.
По отношение режима на забавата
за дължими суми за консумирана топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 06.2016 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени
с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Анализът на нормите на ОУ на ищеца от 2014 г. сочи,
че отделните периодични задължения стават изискуеми ежемесечно - до 30 число на
месеца следващ този, за който се отнасят, но длъжникът изпада в забава на
плащането им само ако не изпълни задължението в 30 - дневен срок от публикуване
на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период на
интернет страницата на ищеца.
За
периода след м. 06.2016 г. относно забавата на длъжника ще намери приложение
нормата на чл. 32, ал. 2 ОУ от 2016 г.,
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, според която
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия, се формира въз основа
на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ - 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията, неплатени в посочения срок. Следователно, съгласно ОУ от 2016 г. изпадането в
забава вече не е обусловено от изпращане на
покана до длъжника, а отново има
конкретен срок за изпълнение - 45 дни след изтичане на периода, за които се
отнасят съответните месечни задължения.
Тъй като в случая се претендират лихви за периода от 14.09.2016 г. до 20.03.2019 г., СРС е определил по реда на чл. 162 от ГПК, че законната лихва за забава върху непогасената главницата
е в размер на 287,77 лв., като е отхвърлил иска до пълния предявен размер
от 557, 16 лв. Въззивният състав не намира основание за промяна изводите на СРС
е в тази част на решението.
По
отношение лихвите за забава върху сумите за услугата дялово разпределение в
жалбата не се излагат никакви конкретни съображения. Въззивният съд, за разлика
от СРС намира, че доколкото не е опреден срок за изпълнение на това
задължението, длъжникът
ще изпадне в забава след покана от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Поради забрана за влошаване положението на ищеца обаче, не е налице основание
за промяна в изводите на СРС по този въпрос.
В заключение, доколкото решаващите
изводи на настоящият състав съвпадат с тези на районния съд, решението в
оспорените части, в които исковете за главница и лихви са отхвърлени до пълните
размери, следва да се потвърди, както е постановено, включително в частта по присъдените
в тежест на ищеца разноски.
В останала неоспорена част,
решението е влязло в сила.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора право на
разноски за въззивното производство има ответника. Доколкото той не е ангажирал
доказателства за направени разноски във въззивното производство, такива не се
присъждат в негова полза.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 192585/08.09.2020
г. по гр. д. № 47956/2019 г. по описа на СРС, 24 с - в, в частите в които исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150
ЗЕ, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Т.С." ЕАД, ЕИК ********срещу
А.А.Г.,
ЕГН ********** са ОТХВЪРЛЕНИ
до пълните им предявени размери, както следва : над сумата
от 2 053, 18 лв. до 3 749, 14 лв. - главница за потребена
ТЕ за апартамент № 106, находящ се в гр. София,
общ.Възраждане, ж.к. „********с аб. № 205626 и за периода от м. 05.2015
г. - м. 01.2016 г., над сумата от 36, 40 лв. до 61, 04 лв. - главница
дялово разпределение за същия период, за сумата над 287, 77 лв. до 557, 16 лв. - лихва за забава върху главницата за ТЕ и над 6, 30 лв. до 11, 18 лв. върху сумата за
дялово разпределение за периода
от 14.09.2016 г. до 20.03.2019 г. и „Т.С.“ ЕАД е осъдена
за разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕ № 192585/08.09.2020
г. по гр. д. № 47956/2019 г. по описа на СРС, 24 с - в, в частите в които исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150
ЗЕ, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени, като неоспорено от „Т.С." ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание
чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.