Р Е Ш Е Н И Е
№ 417
29.06.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор: Невена Владимирова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №534 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона
за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на М.Н.З., гражданин на С., с настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец в гр.Х., и посочен по делото съдебен адрес:***, срещу Решение №1430/14.05.2021 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
В жалбата се сочи, че решението било незаконосъобразно. Оспорващият твърди, че бил заявил пред административния орган, че ако му бъдела отказана закрила в Република България и на това основание бъдел върнат обратно в И., ако това е обективно възможно за българските имиграционни власти, щял да бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност, поради обстоятелството, че бил сирийски гражданин, а И. не бил ратифицирал Конвенцията на ООН за статута на бежанците. В тази връзка И. нямал задължение нито да го приеме на територията си, нито да му предостави достъп до права и процедура по смисъла на Конвенцията на ООН за статута на бежанците.
Твърди се, че правилно административният орган приел, че за оспорващия са налице предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ за предоставяне на закрила по отношение страната му на произход – С. Неправилни били изводите му с оглед знай-вече на актуалната към момента на постановяване на решението обстановка в И. С оглед ситуацията на сирийските бежанци в И, административният орган следвало да приеме, че спрямо оспорващия са налице най-малкото предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ, вр. с чл.2 и чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Вместо това, в оспореното решение административният орган изцяло се позовавал на собствените си справки, отразяващи ситуацията в И. Твърди се, че подходът на административния орган противоречал на методологията на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището към Европейската комисия, публикувана на интернет страницата ѝ, изискваща цялостен подход при преценката на основанията за предоставяне на статут, което било свързано най-вече със събиране на доказателства от повече от един източник и анализирането им в количествено и качествено отношение. Във визираната в решението справка не били посочени източниците, въз основа на които била изготвена. От съдържанието ѝ не се установявало какви части от тези източници били използвани и въз основа на какви критерии. В нарушение на принципите на истинност и съразмерност не била обсъдена в цялост дори съдържащата се в решението фрагментирана информация.
Твърди се също, че при анализа на ситуацията в И. административният орган подходил напълно формалистично. Сочи се, че в практиката си ЕСПЧ многократно обръщал внимание върху предвидимите последици от принудителното извеждане на лицето в предложената държава на връщане – в случая И. Съдът разглеждал личните обстоятелства на лицето, както и общите условия в съответната държава, например дали има обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт и дали има нарушаване на правата на човека. По делото S.S. срещу Нидерландия ЕСПЧ установявал, че решаващо значение има обстоятелството дали жалбоподателят може да получи в тази държава защита срещу бъдещи и компенсация за предишни действия, извършени срещу него. В обжалваното решение липсвали каквито и да е доводи, че И. би приел оспорващия обратно и би му предоставил каквато и да е форма на защита, доколкото той бил сирийски гражданин. Посоченото обуславяло най-малкото предоставяне на субсидиарна закрила чрез хуманитарен статут.
Претендира се обжалваното решение на бъде отменено, като преписката бъде върната на административния орган с указания за постановяване на решение, с което да се предостави закрила.
Ответникът, Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), чрез пълномощника си в съдебно заседание и в писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна, като предлага да бъде оставена без уважение. Намира, че установените в производството факти не дават основание за предоставяне на международна закрила на жалбоподателя.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба, подадена чрез СДНВЧ С., с.Б., към Дирекция „Миграция“ МВР под вх.№П-1324/19.10.2020 г. (с имена М.Н.) и молба, подадена чрез РПЦ – гр.Х. към ДАБ под вх.№1182/02.11.2020 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-16067/02.11.2020 г., М.Н.З., гражданин на А., е поискал закрила от Република България.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП- 16067/02.11.2020 г. като М.Н.З., гражданин на С., роден на *** г. в С., гр.Х., с постоянен адрес в С., гр.Т. А., етническа принадлежност – ****, религия – ****, ****, професия – ****, с **** образование, ***, с документ за самоличност – нац.паспорт №********, валиден до 18.11.2020 г. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за семейството на чужденеца: баща, шестима братя и четири сестри, както и за съпругата му и две деца, намиращи се към момента в С.
С Писмо рег.№УП-16067/04.11.2020 г. Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от М.Н.З. молба за закрила. В писмо с рег.№М-867/30.11.2020 г. (рег.№УП- 16067/04.12.2020 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
Под рег.№УП-16067/30.11.2020 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с М.Н.З., ЛНЧ ***********. В хода на интервюто чужденецът заявил, че притежава само сирийско гражданство и е представил своя национален паспорт, като посочил, че ЛК била при военните, а семейната му книжка била в С.. Заявил, че напуснал нелегално С. през 2013 г. за И. К. и останал там около 8 години. Работел в строителството и там се оженил. Напуснал И. К. на 02.09.2020 г. за Т., където останал около месец в гр.И.. На 30.09.2020 г. влязъл от Т. в България нелегално, заедно с още шест души, с които пресекли зелената граница с помощта на трафикант. Вървели около шест часа пеша и след това с помощта на автомобил достигнали гр.С., където се предали на българските полицаи. Разказва, че в С. живял в град Т. А., откъдето напуснал страната си. Не бил отбил военна служба, защото дезертирал, служил от октомври 2011 г. до април 2013 г. в град Д. като редник – охранител, но избягал и се върнал в родния си град. Баща му го накарал да напусне страната. Заявява, че баща му, съпругата му, тримата му братя и двете му сестри били в С.. Като конкретен повод да напусне С. посочва „главно заради войната в С. и факта, че аз дезертирах от армията“. Сочи, че вследствие на войната в С. около града всичко било окупирано от ислямистите от ДААШ, които се мъчели да ги превземат. Предполага, че или щял да бъде убит от ислямистите, ако превземели града, или щял да бъде арестуван от официалните власти, когато навлязат в града, защото дезертирал. Интервюираният декларирал, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава, нямал проблеми заради етническата си принадлежност – ***, нямал проблеми заради изповядваната от него религия – ****, не бил членувал в политическа партия или организация, в религиозна организация, общност или секта. Отрича към него лично или към семейството му да е имало отправени заплахи.
Разказва, че от С. отишъл в гр.Д., И. К., където работел и дори се оженил, но условията на живот много се влошили. Трудно си намирал работа и нямало как да издържа семейството си, за това се завърнал в С., след като напуснали И.. Лошото финансово състояние го накарало да тръгне към Европа и по-точно към България, за да си намери работа и да се установи, а след това да се събере със семейството си и да се грижи за него. Отговаря отрицателно на въпроса дали върху него е оказвано насилие, бил ли е задържан или арестуван. Заявява, че не можел да се върне в държавата си по произход, защото бил дезертьор и щели да го осъдят на доживотен затвор.
С Решение №1430/14.05.2021 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Заместник-председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М.Н.З., поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.
На 20.05.2021 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 31.05.2021 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Заместник-председател на ДАБ, на който, съобразно предвидената в нормата на чл.52 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 2020 г.) възможност, Председателят на ДАБ надлежно е делегирал правомощията си по чл.48, ал.1, т.1 – т.4 от ЗУБ, видно от представената по делото Заповед №РД 05-803/14.12.2020 г. на Председателя на ДАБ.
Административният акт отговаря и на общите
изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както
фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган
излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се
предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда
както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и
обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически
съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и
дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от
административния орган, за да постанови решението, с което се отказва
предоставяне на исканата международна закрила.
Установява се от доказателствата по делото, че в
хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ
– гр.Х. при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен
протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език,
посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са
налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания
в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.
Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ
(изм.ДВ бр.89 от 2020 г.), като в случая от
ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за
предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на
органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при
наличие на предпоставките за това.
Видно от данните по преписката, както и от
съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да
пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното
положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях
ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение
на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по
произход С., както и в И. К., където е живял през последните 8 години. Ето защо
съдебният състав намира за неоснователни доводите в насока, че
административният орган не изпълнява задължението си при произнасяне по молбата
за международна закрила да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички
относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на
молителя и с държавата му по произход, което сочи, че няма допуснато съществено
процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.
При извършената проверка относно материалната
законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Причините, които българският законодател е уредил
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени
условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в
Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е
необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно
опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое
от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с
оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се
отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на
основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата
по произход.
При регистрацията на М.Н.З. с Регистрационен лист
Рег.№УП-16067/02.11.2020 г. същият е регистриран като сирийски гражданин, с
постоянен адрес С., гр.Т. А., с оглед на което, и предвид представения от
лицето сирийски паспорт, за държава по произход по смисъла на §1, т.7 от ДР на
ЗУБ следва да се приеме С..
В настоящия случай правилно административният
орган е преценил, че при проведените с жалбоподателя интервюта не се установява
спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване,
релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени
конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за
опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежността му към определена социална група. Самият заявител
сочи в интервюто, че е напуснал С. през 2013 г., главно поради войната в С..
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на
основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване
на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или
повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да
бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски
или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел
дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от
жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е
преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за
напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита,
тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Лицето
не твърди в страната си на произход да е заплашвано лично, спрямо него да е
упражнявано физическо насилие, или да е било обект на репресии. Не са заявени
конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност
към етническата група на кюрдите е достатъчно основание за опасения от
преследване. По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се
явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни
предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за
предоставяне на статут на бежанец.
По отношение наличието на предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в
случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на
реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция,
или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито
изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения
за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУТ.
Административният орган е извършил преценка и
относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут
по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут
се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си
по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като
гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен
конфликт”.
Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота
или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и
условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните
стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни
или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини
се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на
предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на
Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО,
във връзка с член 2, буква „д” от същата Директива, трябва да се тълкува в
смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността
на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да
представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на
неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба,
достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да
се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Административният орган е извършил преценката си
по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка
вх.№МД-9/08.01.2019 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация
относно С., като е приел, че обстановката по сигурността в С. е достигнала
прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, преминал
в гражданска война. Достигнал е до заключение, че ситуацията в С. и конкретно в
района на града, от който е кандидата за закрила, е динамична и ескалираща,
като освен това не може да се очаква молителят да се установи в друга част от
територията на държавата си по произход, където да ползва трайна и ефективна
закрила, поради което завръщането му в С. в настоящия момент е неподходящо от
гледна точна на физическата му безопасност.
Съдът изцяло споделя извода в проверяваното
решение, че жалбоподателят се явява принуден да остане извън държавата си по
произход С., тъй като със самото си присъствие на територията на тази държава
като гражданско лице е изложен на реална опасност от тежки посегателства поради
насилие от протичащия към момента в тази държава въоръжен конфликт.
Същевременно административният орган е взел
предвид факта, че в продължение на осем години М.Н.З. е живял и работил на
територията на И. К. и е извършил преценка и на сигурността на територията на
тази кюрдска автономна област в северната част на И. Цитирал е подробни извадки
от Справка с вх.№МД-674/10.12.2020 г. на Дирекция „Международна дейност“ при
ДАБ, относно актуалното положение в И. К. и е приел, че от информацията в тази
справка не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен
или международен въоръжен конфликт на цялата територия на И. и конкретно в
автономната област К. Посочил е, че съгласно пълзящата скала по т.39 на
решението на съда в Л., доколкото в конкретния случай няма добре обоснован
страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата,
за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут,
безогледното насилие в И. К. следвало да е изключително, каквото то не е. Взел
е предвид, че молителят е нямал конкретни проблеми в И. К., живял е там
необезпокоявано, работил е, оженил се е, водил е приличен начин на живот, без
страх от нападения, заплахи или преследване, не е имал проблеми с властите и не
е бил принуден да напусне тази държава, а е напуснал И. К.по собствена воля, за
да потърси по-добър живот. Освен това административният орган е извършил
преценка относно положението на сирийските бежанци в И. К., подробно описано в
приложената по делото Справка с вх.№МД-339/23.06.2020 г. на Дирекция
„Международна дейност“ при ДАБ, като е обсъдил данните, че сирийските бежанци
имат възможност да получават и подновяват разрешенията си за пребиваване и
работа както в бежански лагери, така и в И. К., а компетентните власти в И. К.като
цяло си сътрудничат с ВКБООН и с други хуманитарни организации за осигуряване
на закрила и помощ на бежанците в страната. Въз основа на данните в двете
справки, административният орган е направил преценка, че са налице всички
кумулативно изискуеми от разпоредбата на §1, т.9 от ДР на ЗУТ предпоставки
територията, на която е живял жалбоподателят в продължение на осем години, да
се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. Този извод е подкрепен
и от обстоятелството, че кандидатът за закрила е с етническа принадлежност ***,
което би спомогнало за неговото безпрепятствено установяване на територията в
автономната иракска област К., където преобладаващото население са кюрди и е
създадено кюрдско регионално правителство.
В решението е направен извода, че М.Н.З. не е бил
преследван в И., не са налице основания да се страхува за живота си или
свободата си при евенуалното си завръщане там и за кандидата е възможно да се
завърне в И., и в частност в И. К., страна, която се приема за трета сигурна
държава за него по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗУБ.
Настоящият съдебен състав намира, че този извод на
административния орган е правилен и съответен на събраните по делото
доказателства. В проведеното с него интервю кандидатът за закрила изрично
посочва като единствена причина да напусне И. К. лошото си финансово състояние
и това, че трудно си намирал работа. Ето защо правилно в решението е прието, че
същият е пребивавал в трета държава, различна от държавата му по произход и
същата представлява „трета сигурна държава“ по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗУБ.
Административният орган е извършил преценка на сигурността в тази държава с
оглед данните в изготвената справка, правилно е установил, че на територията ѝ
няма въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие. При
постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в
чл.75, ал.2 от ЗУТ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички
относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по
произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава.
Извършената преценка за липса на основания
жалбоподателят да се опасява за живота или свободата си на тази територия
поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група
или политическо мнение, както и че не е изложен на опасност от преследване или
тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание, и че за кандидата е възможно да се завърне в И., се подкрепя напълно
и от допълнително представените по делото актуални справки на Дирекция
„Международна дейност“ на ДАБ. Представена е Справка вх.№МД-297/22.06.2021 г.,
съдържаща данни относно общото положение в Република И., актуалната политическа
и икономическа обстановка в страната и положението на сирийските бежанци в И. и
автономната област И. К., включително градовете Д., А., С. и достъпа на
сирийските бежанци до здравеопазване, пазар на труда, образование и социална
помощ, В същата се сочи, че според доклад на американския Държавен департамент,
иракските закони предвиждат предоставяне на убежище или статут на бежанец, а
правителството създава система за осигуряване на закрила на бежанците.
Сирийците съставляват огромното мнозинство от бежанското население, а почти
всички бежанци на територията на И. пребивават в района на И. К.. Бежанците и
търсещите убежище лица имат законно право да работят в частния сектор,
сирийските бежанци имат възможност да получават и да подновяват разрешенията си
за пребиваване и работа. От информационно-статистически бюлетин на ВКБООН се
вижда, че към месец май 2020 г. И. е домакин на общо 247 247 сирийски
бежанци, иракското правителство като цяло си сътрудничи със Службата на
Върховния комисар за бежанците на ООН (ВКБООН), с Международната организация по миграция (МОМ) и
с други хуманитарни организации в предоставянето на закрила и помощ на вътрешно
разселени лица, бежанци, завръщащи се бежанци, търсещи убежище лица и/или други
заинтересовани лица. Конкретни данни относно състоянието на сигурността в гр.Д.
и в областта се съдържат и в представената актуална Справка
вх.№МД-264/02.06.2021 г.
Налага се извода, че при вземане на своето решение
административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да
представлява основание за отмяна на обжалвания акт.
Оспореното решение не противоречи на
материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от
порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против
него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Н.З., гражданин на С., срещу
Решение №1430/14.05.2021 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за
бежанците при Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: