№ 497 / 16.12.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 16.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Красимир Семов
При секретаря.....Гинка Митова…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 1658 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-001577/30.09.2019г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „НЕТ – СЪРФ.НЕТ” ООД ЕИК ********* гр.Монтана, бул.”Трети март” № 78, представлявано от Ц.Г.Ц. и К.Д.Е. в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за административно нарушение по смисъла на чл.197 от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /Наредба № 7 МИОЗБУТРМИРО/ вр. с чл.169, ал.2 от Правилника за безопасност на труда при работа по въздушни, кабелни и съобщителни линии /ПБТРВКСЛ/, санкционирано на основание чл.413, ал.2 от КТ.
Недоволно от Наказателното постановление „НЕТ – СЪРФ.НЕТ” ООД гр.Монтана чрез пълномощник, моли да бъде отменено или изменено.
Въззиваемата страна Дирекция „ИТ” Монтана чрез процесуален представител моли съда чрез изложени доводи в писмена защита да потвърди наказателното постановление, като законосъобразно.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и частично основателна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
На 01.08.2019г. на място, и на 06.08. – 07.08.2019г. по документи в ИТ – Монтана св.М.К.Т. xxx и колегите й св.В.Х.Х. и св.С.О.Ш. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „НЕТ – СЪРФ.НЕТ” ООД гр.Монтана по повод станала злополука със смъртен изход на лицето Кирил Иванов Александров в гр.Монтана, местността „Пръчов дол”, където работници на „НЕТ – СЪРФ.НЕТ” ООД гр.Монтана са извършвали дейности по преместване - корекция на разположението на оптичен кабел, част от въздушно изградена кабелна съобщителна мрежа.
В хода на проверката било установено, че дружеството работодател „НЕТ – СЪРФ.НЕТ” ООД гр.Монтана е допуснало негови работници да извършват дейности по преместване – корекция на разположението на оптичен кабел в опасна близост до въздушна електропроводна линия за напрежение 380/220 V, а именно разстоянието между най–долния проводник на електропроводната линия 380/220 V и оптичния кабел окачен на една и съща стълбова линия с проводници на електропроводната мрежа е по–малко от един метър при стълба.
За извършената проверка на 01.08.2019г. и след това в Д „ИТ” Монтана на 06.08.2019г. и 07.08.2019г. се съставил протокол изх.№ 23 - 086/19.08.2019г. За установеното нарушение по чл.197 от Наредба № 7 МИОЗБУТРМИРО вр. с чл.169, ал.2 от ПБТРВКСЛ св.Т. в присъствието на св.В.Х.Х. и св.С.О.Ш. съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 12-001577/28.08.2019г. спрямо работодателя „НЕТ – СЪРФ.НЕТ” ООД гр.Монтана. На 30.08.2019г. в Д „ИТ” гр.Монтана постъпили писмени възражения от жалбоподателя, оспорвайки нарушението. На базата на изготвения АУАН, протокол за извършена проверка с изх.№ 23 - 086/19.08.2019г., писмени сведения на работници – очевидци на злополуката с летален край и след преценка на писмените възражения, Директор Дирекция ”ИТ” Монтана намерил, че „НЕТ – СЪРФ.НЕТ ” ООД гр.Монтана в качеството си на работодател е извършил административно нарушение по смисъла на чл.197 от Наредба № 7 МИОЗБУТРМИРО вр. с чл.169, ал.2 от ПБТРВКСЛ, санкционирано на основание чл.413, ал.2 от КТ. „НЕТ – СЪРФ.НЕТ” ООД гр.Монтана обжалвал предписанията дадени с Протокол изх. № 23 – 086/19.08.2019г., в резултат на което с Решение от 18.09.2019г. на основание чл.97, ал.1 от АПК, ИД на ИА ГИТ – София отхвърлил жалбата като неоснователна.
Анализирайки доказателствата по делото, в т.ч. непосредствено събраните в хода на съдебното следствие – показанията на св.Т., св.Ш., св.Х. и св.Димитров, съдът намира, че наказващия орган е приложил правилно закона. Събраните по делото писмени и гласни доказателства доказват извършено административно нарушение по чл.197 от Наредба № 7 МИОЗБУТРМИРО вр. с чл.169, ал.2 от ПБТРВКСЛ. Нарушението е доказано, показанията на св.Т., св.Х. и св.Ш. са също в подкрепа на изложеното в АУАН и НП. Настоящият съд не споделя наведените доводи от жалбоподателя чрез пълномощник. Това, че не е използвано техническо средство за измерване на разстоянието между най–долния проводник на електропроводната линия 380/220 V и оптичния кабел окачен на една и съща стълбова линия с проводници на електропроводната мрежа, за което е установено, че е било по–малко от един метър при стълба, не рефлектира на доказаността на нарушението. Видно от показанията на посочените свидетели, очевидно е било, че въпросното разстояние е било по–малко от един метър, заради което е настъпил и злощастния случай с летален край за работник на санкционирания работодател. Управителят Ц.Г.Ц. е бил на мястото, когато е било установявано нарушението, видно от обясненията му, и не е имал възражения от вида на изложените от пълномощника му. След като е било ползвани съоръжения /стълби/ и работник на работодателя по време на проверка по повод на разследване на трудовата злополука с водещ проверката ТП НОИ, е било възможно с техническо средство на работодателя, да се докаже правотата на възраженията му. При липсата на възражение от вида на посоченото, което се съобщава в хода на съдебното следствие пред въззивния съд, последния кредитира показанията на св.Т., св.Ш. и св.Х., които са категорични, че въпросното разстояние с видимо око е било по-малко от един метър. Настоящият съд не кредитира като обективни показанията на св.Емил Славейков Димитров, тъй като намира показанията на този свидетел изолирани от останалия доказателствен материал, който настоящия съд след анализ кредитира. Св.Димитров, видно от показанията му, не е категоричен, показанията на този свидетел противоречат на всички останали гласни и писмени доказателства по делото, които се кредитират от настоящия съд. Не на последно място, показанията на св.Димитров, не съответстват на обясненията на същия този свидетел, дадени в рамките на АНП – л.18 от делото.
Настоящият съд намира, че при установяване на административното нарушение, не са допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч. от вида на посочените от пълномощника на жалбоподателя, спазени са изискванията на ЗАНН и КТ при съставяне на АУАН и впоследствие при изготвяне на обжалваното НП. В последното цифром не е посочена разпоредбата на чл.169, ал.2 от ПБТРВКСЛ, без не посочването да има за последица недоказаност на нарушението. Напротив в случая е налице хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН – „Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина”. Правилно е квалифицирано извършеното нарушение, като настоящия съд не сезира нарушение при приложение на чл.197 от Наредба № 7 МИОЗБУТРМИРО и чл.169, ал.2 от ПБТРВКСЛ, изцяло споделя наведените доводи в тази насока от пълномощника на въззиваемата страна, поради и което не намира за нужно да ги преповтаря – л.48 – гръб, от делото.
Като се има предвид чл.415в, ал.1 от К в контекста на спецификата на допуснатото нарушение и последиците му – работникът Кирил Иванов Александров е починал, според настоящия съд приложението на чл.415в, ал.1 КТ е правно необасновано. Имайки предвид данните по делото и спецификата на нарушението, не са налице условията на чл.415в, ал.1 от КТ, за да се обсъжда възможността за изменение на НП на това основание.
Настоящият съд намира, че с наложената като размер имуществена санкция, административно наказващия орган не е съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.83, ал.2 вр. с чл.27, ал.2 ЗАНН, в който аспект искането на жалбоподателя е основателно. Съдът констатира, че с оглед тежестта на извършеното нарушение и посоченото от управителя Ц., който е предприел поредица от превантивни действия за предотвратяване на подобни нарушения – обучения на работниците и срещи с местните власти, наложената имуществена санкция в размер на 2500 лева е завишена по размер. Съдът приема, че тежестта на нарушението е висока, но изследва конкретната тежест на процесното нарушение и намира, че имуществена санкция в размер на 2500 лева е несъответна на тежестта на процесното нарушение. Предвид горното съдът намира, че наложената като размер имуществена санкция от 2500 лева следва да се намали при минимума на 1500 лева. Съдът намира, че така определена като размер имуществената санкция съответства на тежестта на извършеното нарушение и е съобразена с разпоредбите на чл.83, ал.2 вр. с чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 12-001577/30.09.2019г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда” - Монтана, с което на „НЕТ – СЪРФ.НЕТ” ООД ЕИК ********* с посочен адрес в гр.Монтана, бул.”Трети март” № 78, представлявано от Ц.Г.Ц. и К.Д.Е. в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.413, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 / четиринадесет /дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: