Решение по КНАХД №1320/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Г. Д. Г. от [населено място] срещу Решение №90 от 11.04.2025г., постановено по анд №442 по описа за 2024г. на Районен съд Димитровград. Твърди се, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, превратно тълкуване на доказателствата по делото, неизяснена фактическа обстановка, основавано само на свидетелските показания на актосъставителя и на неговия колега. От съда не били взети предвид направените доказателствени искания и възражения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при съставяне на АУАН и издаване на НП, и не бил извършен обективен и всеобхватен анализ на данните и доказателствата по делото. Ако това било сторено, нямало да се стигне до извод за извършване на нарушение от страна на наказаното лице. Показанията на актосъставителя и колегата му си противоречали и не съответствали на данните от разпита на свидетеля-очевидец Н. Т.. Разминаванията в показанията относно мястото на спиране на управляваното от Г. превозно средство били съществени, тъй като били от основно значение за установяването на това как точно било констатирано и възприето обстоятелство – че наказаният не е бил с поставен обезопасителен колан. При положение, че управляваният от него специален автомобил, Пътна помощ, бил спрял срещу разпитаните полицаи, последните нямало как обективно, житейски и на практика да установят дали жалбоподателят бил с поставен колан, предвид тъмната част на денонощието и включените светлини на автомобила, които ги заслепявали. Същото се отнасяло и за хипотезата, в която автомобилът би бил спрял зад полицаите, тъй като те нямало как да установят обективно дали има нарушение докато били с гръб към ПС. Съдът оставил без уважение искането за изслушване на жалбоподателя и даване на обяснения по делото с мотива, че няма такъв предвиден ред. Разпитът му бил допустим по смисъла на НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН, и необходим за изясняване на делото от фактическа страна. С неизвършването му, предвид пораждащия съмнения начин и обстоятелства по извършване на проверката, останали неизяснени обстоятелства от предмета на доказване. С това процесуалните права на касатора били ограничени и било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като нарушен бил и принципът за равнопоставеност на страните при разглеждането на делото. В хода на съдебното производство се доказало, че при проверката органите на МВР нарушили две разпоредби от Инструкция №8121з-749 от 20 октомври 2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, а именно чл.62, ал.1 – тъй като служителите извършвали едновременно две проверки, макар и да не бил приложен метода „широкообхватен контрол“, и чл.58, т.1 – тъй като не било извършено спиране по смисъла на чл.61 от Инструкцията на управляваното от Г. ППС, защото то вече било спряно, когато полицейските служители го забелязали. Извършването на две проверки едновременно се установявало от писменото сведение на Н. К. и от разпита на свидетеля М. Д.. Не следвало да бъде споделен и изводът на съда, че несъответствията в показанията на разпитаните полицаи, категоризирани от съда като дребни, не опровергават обстоятелството, че наказаният не бил с поставен обезопасителен колан. Предвид часа на съставяне на наказателното постановление – 01.59 ч., в тъмната част на денонощието, и факта, че към момента на пристигането на касатора на мястото на съставянето на акта за установяване на административно нарушение, и че органите вече извършвали проверка и оглед на местопроизшествие, се пораждали основателни съмнения за обективното и точно възприятие на фактическата обстановка, възпроизведена в АУАН и НП. Също така, административнонаказващият орган неоснователно лишил жалбоподателя от допълнителен доказателствен източник по делото, който щял да спомогне за доказване на защитната му теза. Предвид бързите срокове, в които се развило производството – издаване на АУАН на 14.10.2024г., подаване на възражение срещу него на 21.10.2024г. и подаване на жалбата до съда на 20.11.2024г. с искане за представяне на звуко и видео записи от проверката, и факта на неприключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство, непредставянето на направените записи само по себе си било процесуално нарушение и нарушавало правото на защита на жалбоподателя. Нормата на чл.16 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата – относно съхраняване на данните до приключване на административнонаказателната преписка, следвало да намери субсидиарно приложение в случая, съответно записите следвало да се представят. Не бил спазен чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като АНО не обследвал спорните обстоятелства и не обсъдил в НП подаденото против акта възражение. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, алтернативно – при липса на основания за връщане, отмяна на решението и на потвърденото с него НП.

Ответната страна – Началник РУ при ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, не взема становище по касационната жалба.

Окръжна прокуратура Хасково счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд Димитровград е потвърдил Наказателно постановление №24-0254-000661/30.10.2024г. на Началник РУ при ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП на Г. Д. Г. е наложена глоба в размер на 50,00 лева.

За да постанови решението си районният съд установил фактическата обстановка по случая, а именно, че за времето от 20:30 ч. на 13.10.2024г. до 08:30 ч. на 14.10.2024г. свидетелят К. бил на работа съвместно мл. инсп. М. Д.. Те получили сигнал в ранните часове за ПТП, до входа на завод Вулкан. В същото време, на 14.10.2024г. в 1:33 ч. сутринта било получено обаждане за аварирал автомобил Мерцедес с рег.№[рег. номер] до портала на завод Вулкан, като било поискано изпращане на специализиран автомобил – Пътна помощ, който да извози колата. На сигнала бил изпратен жалбоподателят, който изпълнявал длъжността шофьор. По време на обработване на ПТП, на място пристигнал специализиран автомобил Ивеко с рег.№**************, с водач Г. Д. Г.. Полицаите възприели, че при приближаването си водачът не бил с поставен обезопасителен колан. За установеното полицейските служители съставили АУАН и било издадено процесното НП. От правна страна съдът е приел, че не са налице съществени нарушения, водещи до отмяна на санкционния акт. Възражението за неправилно извършена проверка, в частност - че полицаите нямали право да проверят автомобила на жалбоподателят, било ирелевантно за случая. По повод процесния случай, с действията на полицаите не било извършено нарушение, засягащо правата на наказания. Не било вярно, че АНО не обсъдил възражението на жалбоподателя. Събрани били данни и доказателства, свързани със случая, преди да бъде издадено НП. Действително видеозапис нямало, но той имал отношение към доказване на случилото се, а не към законосъобразността на проведената процедура. Възражението за неточно описание на мястото на деянието било неоснователно, тъй като в АУАН и НП съвсем ясно и конкретно били описани достатъчно белези за това. Нарушението било доказано, като показанията на разпитаните полицаи следвало да се кредитират, а дребните противоречия между тях относно мястото на спиране на управлявания от жалбоподателя автомобил, не били в състояние да опровергаят видяното и изнесено пред съда – че наказаният бил без колан, когато колата се движела към мястото на случилото се ПТП. Всъщност нямало избирателно събиране и преценка на доказателства, просто жалбоподателят не дал свои, които да оборят изнесеното от полицаите. Фактът, че нямало видеозапис не бил решителен, тъй като нямало нищо, което да оборва показанията на свидетелите по делото. Показанията на свидетеля на жалбоподателя с нищо не били против установеното от съда. Въззивната инстанция приема липса на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Деянието било правилно правно квалифицирано. Освен това в мотивите си въззивният съд обсъдил и установена склонност на наказаното лице да нарушава правилата за движение, което било видно от приложената справка.

В с.з. на 28.01.2025г. РС Димитровград е оставил без уважение искането за изслушване на жалбоподателя и даване на обяснения в съдебното производство.

Касационната инстанция счита, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

РС Димитровград е отказал правото на жалбоподателя да даде обяснения, като се е мотивирал, че няма предвиден процесуален ред за това. Така съдът е нарушил разпоредбата на чл.55, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. В производството по обжалване на наказателни постановления е приложим процесуалния ред по НПК и наказаното лице има право да даде обяснения. Тези обяснения имат характер на доказателствени средства и допринасят за разкриване на обективната истина относно правнозначимите обстоятелства. Да даде обяснения по всяко време, включително и по време на съдебния процес, е основно право на нарушителя. В случая няма данни и за недобросъвестно упражняване на правото на обяснения, а отказът на съда да допусне даване на обясненията е мотивиран с липса на процесуален ред. Жалбоподателят се е явил лично в съдебно заседание и чрез своя представляващ е поискал да даде обяснения, а съдът е бил длъжен да осигури правото на лицето да даде устно и непосредствено пред съда обяснения. Чрез дадените обяснения жалбоподателят ще реализира своето право на защита, поради което при новото разглеждане на делото и след предоставяне на възможност на жалбоподателя да даде обяснения в съдебния процес въззивната инстанция ще следва да обсъди същите, да прецени дали да ги кредитира и дали да събира допълнителни доказателства при тяхното наличие. Дадените обяснения следва да бъдат обсъждани при съпоставка с останалите доказателства по делото, за да бъде напълно изяснен спорът от фактическа страна. Като не е дал възможност на жалбоподателя да даде обяснения, РС Димитровград е ограничил процесуалните му права, а това е довело до нарушаване на правото на защита. Така обжалваното решение е постановено при допускане на съществен процесуален порок, представляващ касационно основание по чл.348, ал.3, т.1 от НПК и обуславящ отмяна на съдебното решение и връщане за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №90 от 11.04.2025г., постановено по анд №442 по описа за 2024г. на Районен съд Димитровград, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.