РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Нова Загора, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на втори април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело №
20242220100490 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Ястребец” 23Б,
представлявано от Александър Александров - Изпълнителен директор и Ивайло Ивов
Епитропов, Председател на Управителен съвет, чрез процесуален представител юрк.Филиз
Ибрямова, с правно основание: чл.415, ал.1 от ГПК, срещу И. Д. И. с ЕГН ********** за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, 1582, обл.София, общ.Студентски, ж.к.
„Студентски град“, бл.34А, вх.Б, ет.2, ап.65, Аб.№: 440072/ инст.№ **********, ИД номер:
190946, с цена на иска: 1409.10 лв.
В исковата молба се сочи, че на 01.02.2024 г. ищцовото дружество е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ 32575 срещу И. Д.
И. с ЕГН ********** за сумата в размер на 1409.10 лева, от които 1113.54 лева - главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ и дялово
разпределение за периода м.05.2020 г. - м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.02.2024
г. до окончателното изплащане на вземането, 251.66 лева - мораторна лихва за забава от
15.08.2021 г. до 05.01.2024 г.; както и суми за дялово разпределение 36.73 лева - главница за
периода от м.07.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.02.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 7.17 лева - лихва за периода от 15.02.2021 г. до
05.01.2024 г., като претендират и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Посочва се, че с разпореждане, постановено по гр.дело № 250/2024 г. по описа на
Районен съд - Нова Загора било уважено искането им и била издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника.
На основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от ищцовото дружество
на 25.04.2024 г. съдията-докладчик по него им указал, че могат да предявят иск относно
вземането си срещу И. Д. И. с ЕГН ********** в едномесечен срок.
1
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК, ищцовото
дружество предявявявало иск за установяване на вземането си за консумирана и незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ срещу И. Д. И. с ЕГН:********** за топлоснабден имот с адрес:
ап.65, находящ се в ***********, за процесния период.
В исковата молба се сочи, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които
произтича вземането на ищцовото дружество били следните:
Ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот през процесния
период, бил клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на § 190. от ДР на
Закона за енергетиката. Съгласно § 1 т.2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г
/Обн. ДВ. бр. 107 от 9 Декември 2003 г., изм. ДВ. бр. 18 от 5 Март 2004 г., изм. ДВ. бр.18 от
25 Февруари 2005 г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2005 г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006
г., изм. ДВ. бр.65 от 11 Август 2006 г., изм. ДВ. бр.74 от 8 Септември 2006 г., изм. ДВ. бр.49
от 19 Юни 2007 г., изм. ДВ. бр.55 от 6 Юли 2007 г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007 г., изм.
ДВ. бр.36 от 4 Април 2008 г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008 г., изм. ДВ. бр.98 от 14
Ноември 2008 г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009 г., изм. ДВ. бр.70 от 2 Юни 2009 г., изм. ДВ.
бр.42 от 5 Юни 2009 г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009 г., изм. ДВ. бр. 103 от 29
Декември 2009 г., изм. ДВ. бр.54 от 16 Юли 2010 г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010 г.,
изм. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011 г., изм. ДВ. бр.47 от 21 Юни 2011 г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май
2012 г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012 г., изм. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012 г., бр.
15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 20 от 28.02.2013 г., в сила от 28.02.2013 г.,
бр. 23 от 8.03.2013 г., в сила от 8.03.2013 г., изм. и доп., бр. 59 от 5.07.2013 г., в сила от
5.07.2013 г., изм., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г./ „Битов клиент“ бил клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” бил физическо лице -
собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София,
които се изготвят от „Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно
и водно регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентирали търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не бил упражнил правата си по чл.150, ал.3
от ЗЕ (чл.106а, ал.3 ЗЕЕЕ) и спрямо него били влезли в сила Общите условия за продажба на
2
топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила
от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”,
чл.31, ал.1 бил определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ.
Твърди се, че ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки, бил
използвал доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през процесния период и
не бил погасил задължението си.
В исковата молба се излага, че на основание чл.139 от Закона за енергетиката
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано
в публичния регистър по чл.139а. В настоящия случай сградата - етажна собственост, в
която се намира имотът на ответниците била сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с „Топлофикация София” ЕАД, в изпълнение на
разпоредбата на чл.138б от Закона за енергетиката. Съгласно чл.155, ал.1, т.2, сумите за ТЕ
за процесния имот били начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от
Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката
и енергийните ресурси, обн.ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /обн.ДВ. бр.34 от 24.04.2007 г./. За имота на ответниците били издадени
изравнителни сметки, които прилагали като доказателство в подкрепа на твърденията си, че
сумите за топлинна енергия за процесния имот, са били начислени по действителен разход
на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Разяснява
се, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай,
че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавяла към
първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната
сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочените
задължения, като се започне от най-старото.
Ищцовото дружество моли съда, да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на И. Д. И. с ЕГН **********, че дължи на „Топлофикация
София” ЕАД сумата в размер на 1409.10 лева, от които: 1113.54 лева - главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ и дялово
разпределение за периода м.05.2020 г. - м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.02.2024
г. до окончателното изплащане на вземането, 251.66 лева - мораторна лихва за забава от
15.08.2021 г. до 05.01.2024 г., както и суми за дялово разпределение 36.73 лева - главница за
периода от м.07.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.02.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 7.17 лева - лихва за периода от 15.02.2021 г. до
05.01.2024 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
3
В подкрепа на твърденията си към исковата молба ищцовото дружество прилага
следните доказателства, като към всяко от тях били посочени обстоятелствата, които ще се
установяват с тях:
1. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК;
2. Документ за платена държавна такса към Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК;
3. Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 33, том I, рег.№ 547, дело №
24/2013 г.;
4. Удостоверение за идентичност на имот;
5. Молба-декларация за открИ.е на партида;
6. Договор между СЕС и „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД;
7. Протокол от Общото събрание на ЕС;
8. Извлечения от сметки за процесния период;
9. Съобщения към фактури;
10. Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София ;
11. Пълномощно.
Прави доказателствени искания вещото лице, специалист-топлотехник, след като
прегледа наличната документация в „Топлофикация София” ЕАД за абонатен № 440072 и
материалите по делото да даде заключение по следните въпроси:
1. Да установи какви са ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС за процесния
период?
2. Като вземе предвид отчетите на индивидуалните разпределители, в
топлоснабдения имот, да установи в съответствие с нормативната уредба ли е извършено
разпределението на ТЕ през процесния период, от страна на фирма „Топлофикация София”
ЕАД?
3. Да посочи изравнителни сметки на каква стойност са изготвяни от фирма
„Топлофикация София” ЕАД и за какви периоди?
4. Да установи какъв е размера на дължимите суми за топлинна енергия, потребена от
ответника през процесния период по месеци, като се посочи и общата стойност и по
компоненти - сума за топлинна енергия за отопление на имот, сума за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, сума за топлинна енергия за БГВ и сума за мощност, както
и сума за топлинна енергия за общи части на сградата?
5. Да установи дали сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетика?
6. Отчислявани ли са за сметка на „Топлофикация София” ЕАД технологичните
4
разходи на топлинна енергия в абонатната станция?
7. Общия топломер, монтиран в абонатната станция преминал ли е на първоначалния
и последващи метрологични проверки, съобразно изисквания на Закона за измервания?
Ищцовото дружество моли съда да допусне и съдебно-счетоводна експертиза, при
следните задачи:
Вещото лице-счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на
ищцовото дружество и в материалите по делото да отговори на следните въпроси:
1. Има ли данни за извършени от ответниците плащания на суми за топлинна
енергия, касаещи процесния период и кои задължения са останали непогасени?
2. Да посочи по какъв начин са отразени в информационната система на
„Топлофикация София” ЕАД изравнителните сметки за имота на ответниците за процесния
период, на каква стойност са тези изравнителни сметки и дали с тях не са погасени
задължения извън процесния период?
3. Да посочи размера на дължимите суми за топлинна енергия за процесния период -
главница, общо и по отделни пера - сума за топлинна енергия за отопление, сума за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, сума за топлинна енергия за БГВ и сума за
мощност, съобразно действащите цени на топлинна енергия през процесния период?
4. Да посочи размера на законната лихва върху главницата, считано от датата на
изпадане на ответниците в забава до дата 05.01.2024 г. общо и за отделните месеци?
Моли съда да изиска и да бъде приложено към настоящото производство гражданско
дело № 250/2024 г., по описа на PC - Нова Загора, необходимо с цел доказване на
изложените по-горе твърдения и по-конкретно датата на която ищцовото дружеството е
било уведомено, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Ищцовото дружество моли съда на основание чл.186, изр.2, пр.1 от ГПК, да задължи
неучастващо по делото лице, а именно Столична Дирекция за национален строителен
контрол /ДНСК/ за снабдяване с Разрешение за ползване /пускане в експлоатация/, касаещо
сграда, находяща се на адрес: ******. В случай, че молбата му не бъде удовлетворена,
ищцовото дружество моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което
„Топлофикация София” ЕАД да се снабди с необходимия документ.
Ищцовото дружество прави особено искане:
1. В случай, че в първото по делото заседание представител на ищцовото
дружеството не се яви, то моли да бъде даден ход на делото и същото да се гледа в тяхно
отсъствие, като поддържа исковата молба и представените с него писмени доказателства,
както и направените доказателствени искания. В случай, че ответникът представи нови
доказателства, ищцовото дружество моля да му бъде дадена възможност да изрази
становище, съответно да ангажира нови доказателства.
2. Ищцовото дружество моли съда да му присъди сторените разноски и съгласно
5
чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение, в условията на евентуалност при
положение, че присъди съгласно чл.78, ал.3 от ГПК на ответникът разноски, моли съда да ги
компенсира до размера на по-малкото. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ответникът и претендира разноски.
3. Моли съда при наличие на предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК, да постанови
неприсъствено решение, с оглед процесуалното поведение на ответникът.
Заявява съгласие по смисъла на чл.38, ал.2 вр. с чл.50, ал.5 от ГПК да им бъдат
връчвани съобщения и съдебни книжа чрез „Системата за сигурно електронно връчване“
към Държавна агенция „Електронно управление“.
Ищцовото дружество сочи Банкова сметка на „Топлофикация София“ ЕАД за превод
на съдебни вземания: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО“; IBAN: BG48SOMB
9130 1011 2533 02 BIC: SOMBBGSF.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът е представил отговор на
исковата молба, в който заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Исковата претенция
била за неплатени суми за периода м. май 2020 г. до м. април 2023 г., ведно с мораторна и
законна лихва, като цената на иска била общо 1409.10 лева. Ищецът твърди, че за този
период обаче той бил заплатил сума, която била в по-висок размер от търсената.
По обстоятелствата на които се основава иска:
В отговора на исковата молба ищецът сочел, че твърдението на ищеца, че той не си
бил плащал задълженията през процесния период не били верни, като ответникът твърди, че
той обаче си бил платил дължимите суми, след като си бил получил фактурата за плащане.
Вярно било, че не я бил заплатил наведнъж, поради липса на средства, но ответникът
твърди, че ежемесечно бил внасял суми, като общо бил заплатил над 2500 лева, което било
повече от търсената сума, която според сметките на ищеца възлизала на 2450 лева.
Ответникът твърди, че дори получил съобщение от ищеца, след отчитане на изравняването,
че имал надвнесени суми, които следвало да му се върнат, (но не били върнати). Последното
съобщение било изравнителна сметка за ползвана топла вода за периода м.май 2023 г. -
м.юни 2024 г., която била само 16.43 лева. Ответникът твърди, че имало несъвпадение между
ползването на топлата вода и ползването на парно, а то трябва да бъде корелативно свързано
- парното работело с топлата вода. Освен това въпреки, че ответникът бил плащал по 50
лева през последните 3 месеца, това плащане не било отразено и задължението стояло все на
една и съща сума.
Ответникът заявява, че не разбирал защо в исковата молба липсвала дори дума за
извършените от него плащания, съответно как те са се отразили на задължението му.
Ответникът твърди, че при него парното било спряно от 2023 г. и той не бил
консумирал топлинна енергия през последните 2 години. Топломерите били редовно
засичани от представители на ищеца и записаното от тях показвало, че наистина не била
консумирана топлоенергия, респ. вода, така, че ако ответникът имал задължения за тези 2
години следвало да бъдат само за дължимото за общите части. Ответникът заявява още, че от
исковата молба обаче не можел да разбере само за задължения за общите части ли става дума
6
през последните 2 години или ищецът претендира и за дължими суми за топлинна енергия,
ползвана за самия апартамент.
Ответника заявява, че оспорва, че бил ползвал топлинна енергия през последните 2
години, оспорвал основанието и размера на търсената от ищеца сума, оспорвал
извлечението от сметки, представено от ищеца, като ответникът заявява, че смята, че е с
невярно, респективно неточно съдържание, тъй като в него не виждал да са отчетени
плащаните от него суми за последните години.
Ответникът заявява, че не възразява срещу искането за назначаване на експертизи,
които да дадат заключение за консумираната енергия през периода м. май 2020 - м. април
2024 г., както и за размера на дължимите суми, за извършените плащания и за дължимия
остатък.
Към отговора на исковата молба ответникът заявява, че прилага с преписи за
ответника, копия от документи за консумирана топлинна енергия, за вода, както и за
плащане на суми след полученото съобщение от ищеца за дължими такива.
Ответникът претендира ищецът да му заплати разноските по-делото, за които щял да
представи документи до приключване на съдебното дирене.
Съдът е уважил исканията на ищцовото дружество за допускане на съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи и такива са изготвени и представени по
делото.
В открито съдебно заседание ищеца, редовно призован - не се явява, но многократно
изразява становища.
Ответникът, редовно призован - лично се явява и заявява, е поддържа си тезата и
отговора на исковата молба. Твърди, че е запатил всичко и счита, че искът е неоснователен и
не дължи нищо към „Топлофикация София“ ЕАД.
От събраните по делото доказателства, съдът установи следното:
Претендираните от ищеца права произтичат от наличието на договорни отношения
между страните.
Претендираните от ищеца права произтичат от твърденията му, че ответникът И. Д.
И. с ЕГН **********, като собственик на недвижим имот с адрес: *********** в качеството
си на негов клиент за топлоснабден имот със посочения адрес за Аб.№: 440072/ инст.№
********** ИД номер: 190946, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* сума
в размер на 1409.10 лева, от които: 1113.54 лева - главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ и дялово разпределение за периода м.05.2020
г. - м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.02.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, 251.66 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021 г. до 05.01.2024 г.. както и
суми за дялово разпределение 36.73 лева - главница за периода от м.07.2021 г. до м.04.2023
г., ведно със законната лихва от 01.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и
7.17 лева - лихва за периода от 15.02.2021 г. до 05.01.2024 г., както и направените по делото
разноски.
Неизпълнението на задълженията от страна на ответника мотивирали ищецът да
7
подаде заявление по чл.410 от ГПК.
В заповедното производство по ч.гр.д. № 250/2024 г. по описа на Районен съд - Нова
Загора е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 147 от
13.03.2024 г. срещу И. Д. И. за сумите 1113,54 лева (хиляда сто и тринадесет лева и 54
стотинки), представляваща за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 01.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 251,66 лева (двеста
петдесет и един лева и 66 стотинки), представляваща лихва за период от 15.08.2021 г. до
05.01.2024 г., 36,73лева (тридесет и шест лева и 73 стотинки), представляваща дялово
разпределение за дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 01.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 7,17 лева (седем
лева и 17 стотинки), представляваща лихва за период от 15.02.2021 г. до 05.01.2024 г., както
и държавна такса в размер на 28,18 лева (двадесет и осем лева и 18 стотинки) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева).
Със свое Разпореждане № 720 от 28.03.2024 г. съдът е указал на заявителя, че в
едномесечен срок може да заведе установителен иск за вземането си.
Ответникът е подал срещу същото заявление възражение и предвид това е подаден
настоящия установителен иск.
С предявения в срок установителен иск ищецът е поискал установяване на всички
вземания по заповедта за изпълнение, без да е отчетено направеното от длъжника
възражение.
С оглед приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД за
признаване на установено по отношение на И. Д. И. с ЕГН **********, че дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на 1409.10 лева, от които:
1113.54 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ и дялово разпределение за периода м.05.2020 г. - м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 01.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 251.66 лева -
мораторна лихва за забава от 15.08.2021 г. до 05.01.2024 г.. както и суми за дялово
разпределение 36.73 лева - главница за периода от м.07.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 01.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и 7.17 лева -
лихва за периода от 15.02.2021 г. до 05.01.2024 г., както и направените по делото разноски.
Така предявените искове са допустими, но разгледани по същество са неоснователни,
по следните съображения:
По делото не е спорно съществуването на облигационни отношения между страните,
основани на сключен между тях договор за предоставяне на топлинна енергия за процесния
недвижим имот с адрес: *********, за процесния период. Спорът е относно размера и има
ли плащания на дължимите суми от страна на ответника, представляващи задължения за
консумирана топлоенергия, за процесния период.
Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения.
Ищцовата страна следваше при условията на пълно главно доказване, да установи
наличие на договорни отношения между страните, както и размера на задлъженията на
ответника към него.
8
В тежест на ответника бе да докаже възраженията си, както и изпълнил ли е частично
или изцяло задължението си към ищеца.
Ищецът е представил Договор № 208/04.09.2013 г., за присъединяване на процесната
сграда в режим на етажна собственост към топлопреносната мрежа, приложимите „Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди“, Заявление-декларация от
ответника, че желае да му бъде открита партида, съгласно посочените „Общи условия“ и
счетоводни документи, съдържащи данни за дължими към него суми от страна на ответника.
В писмения си отговор на основание чл.131 от ГПК, ответникът И. И. е релевирал
възражения за недължимост на така предявените суми за плащане по основание и размер. В
подкрепа на твърденията си е представил по делото, документи за консумирана от него
топлинна енергия и е приложил разписки за извършени плащания в полза на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, чрез „Изи Пей“ АД - оператор на платежни услуги.
С оглед изясняване предмета на делото, по делото бяха назначени и изслушани
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Изготвената съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа експертиза на
вещото лице инж.Д. Ж. И., които са изготвени професионално и добросъвестно и съдът ги
кредитира напълно, установяват че размера на дължимите суми да ТЕ /топлоенергия/,
потребена от ответника през процесния период, по месеци, и общата стойност, по
компоненти - сума за ТЕ /топлоенергия/ за отопление на имот, сума за ТЕ отдадена от
сградната инсталация /СИ/, сума за битова гореща вода /БГВ/ и сума мощност, както и сума
за ТЕ за общите части, са както следва: За периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г., ответникът е
разходил 7,4302 МВч, за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г. – 3,8898 МВч, а за периода
01.05.2022 г. - 30.04.2023 г. – 4,6270 МВч /л.162 и л.163 от делото/, като от тях общо за
периода 01.05.2020 г. - 30.04.2023 г. за БГВ /битова гореща вода/ - 1,140 МВч, за периода
01.05.2021 г. - 30.04.2023 г. – 1,1762 МВч, а за периода 01.05.2022 г. - 30.04.2023 г. – 3,472
МВч. Посочено е и че съответно за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г., цената на 1 КВч
топлинна енергия е: от 01.05.2020 г. - 80.04 лв. без ДДС за Мвч, от 01.07.2020 г. - 98.51 лв.
без ДДС за Мвч; от 01.07.2021 г. - 98.48 лв. без ДДС за Мвч; от 01.07.2022 г. - 137.86 лв. без
ДДС за Мвч; от 01.07.2023 г. - 137.93 лв. без ДДС за Мвч.
В изготвената съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи
вещото лице С. К. С., които са изготвени професионално и добросъвестно и съдът ги
кредитира напълно и чието заключение настоящият състав споделя напълно, е посочено, че
„задължението на ответника И. по процесното дело произтича от 3 броя фактури на
„Топлофикация София” ЕАД на обща стойност 1794.12 лв. с ДДС. /л.270 от делото/, а
„Ответникът И. за погасяване на задължението си за ползваната от него топлинна енергия за
процесния период от месец май 2020 г. до месец април 2023 г. е внесъл сума в размер на
2150.00 лв., с което напълно погасява търсената от Ищеца „Топлофикация София” ЕАД сума
по процесното дело.“ /л.273 от делото/, които суми са били внесени преди 01.02.2024 г. –
датата на внасяне на Заявлението по чл.410 от ГПК в Районен съд - Нова Загора.
Съдът не споделя твърдението на ищеца, че при него няма постъпили плащания от
ответника, доколкото към процесното дело № 490/2024 г. по описа на НЗРС е приложено
ЧГД № 250/2024 г., с което ищецът подава заявление по чл.410 от ГПК за издаване на
9
заповед за изпълнение. Към заявлението по чл.410 от ГПК са приложени от ищеца всичките
26 броя разписки на „Изипей“ АД, като са приложени в частното гражданско дело от № 9 до
№ 34, с които ответникът е внесъл въпросната сума. Затова, твърдението на „Топлофикация
София“, че при тях няма постъпили плащания, няма постъпили документи, с които
ответника е внесъл въпросната сума, не кореспондира с истината.
Не на последно място главницата, която „Топлофикация“ ЕАД претендира по
процесното дело е с произход три броя фактури на Топлофикация за общата сума от 1794.12
лв. Със заявлението по чл.410 от ГПК ищецът търси да му бъде заплатена неиздължена
главница в размер на 1113.54 лв. Т.е. ищецът приема, че ответникът е заплатил главница в
размер на 680.58 лв. Както вече бе посочено, към заявлението са приложени всички 26 бр.
разписки за внесените 2150.00 лв., а ищецът сочи, че е заплатена сума само в размер на
680.58 лв., т.е. по-малко с 1469.42 лв. Сума, която ако е била призната от ищеца за заплатена,
той не би имал основание за завеждане на настоящото дело № 490/2024 г., с което е предявил
установителен иск за претендираното от него вземане.
Вещото лице С. е заключиил, че с така направените плащания от ответника И. в
размер на 2150.00 лв., същият е погасил напълно посоченото от ищеца задължение и е
останал сума от 60.32 лв.
Предвид гореизложеното съдът намира предявените искове за неоснователни и
недоказани, поради което следва да ги отвърли изцяло.
По разноските:
При този изход от спора, разноските следва да се възложат в тежест на ищеца.
Ответникът е заявил, че не дължи и моли по делото разходи по делото да се поемат от
„Топлофикация“, но не е представил списък по чл.80 от ГПК.
В това производство съдът дължи произнасяне и относно разноските, направени за
водене на заповедното производство по ч.гр.д.№ 20242220100250 по описа на Районен съд -
Нова Загора за 2024 г.
По изложените съображения ищецът следва да бъде осъден да понесе направените от
него разноски за водене на заповедното производство и настоящото дело.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Ястребец” 23Б, срещу И. Д. И. с ЕГН
*********** и адрес: ***********, искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, за признаване за
установено, че И. Д. И. с ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от
1409.10 лв./хиляда четиристотин и девет лева и десет стотинки/, от които 1113.54 лв. /хиляда
сто и тринадесет лева и петдесет и четири стотинки/ - главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ и дялово разпределение за периода м.05.2020
г. - м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.02.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, 251.66 лв. /двеста петдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/ - мораторна
лихва за забава от 15.08.2021 г. до 05.01.2024 г.; както и суми за дялово разпределение 36.73
лв. /тридесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/ - главница за периода от м.07.2021 г.
до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.02.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, и 7.17 лв. /седем лева и седемнадесет стотинки/ - лихва за периода от 15.02.2021
г. до 05.01.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
20242220100250 по описа на Районен съд - Нова Загора за 2024 г., КАТО
10
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
11