№ 6418
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20231100514279 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 13.10.2023г., постановено по гр.д. № 23901/2022г. на СРС,
ГО, 138 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за установяване съществуването на следните вземания: срещу ответницата В.
А. Б. – за сумата от 3 994, 52 лева – стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, през периода от
м.05.2018г. до м.04.2014г., ведно със законната лихва от 28.10.2021г. до
окончателното изплащане; за сумата от 626, 56 лева – обезщетение за забава в
размер на законната мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
07.10.2021г.; за сумата от 20, 27 лева – стойност на услугата дялово
разпределение, ведно със законната лихва от 28.10.2021г. до окончателното
изплащане и за сумата от 4, 24 лева – обезщетение за забава в размер на
законната мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода на забава от 31.10.2018г. до 07.10.2021г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1
61790/2021г. по описа на СРС, ГО, 138 състав и срещу ответницата А. М. Р. -
за сумата от 798, 90 лева – стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, през периода от
м.05.2018г. до м.04.2014г., ведно със законната лихва от 28.10.2021г. до
окончателното изплащане; за сумата от 125, 31 лева – обезщетение за забава в
размер на законната мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
07.10.2021г.; за сумата от 4, 05 лева – стойност на услугата дялово
разпределение, ведно със законната лихва от 28.10.2021г. до окончателното
изплащане и за сумата от 0, 85 лева – обезщетение за забава в размер на
законната мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода на забава от 31.10.2018г. до 07.10.2021г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
61790/2021г. по описа на СРС, ГО, 138 състав. Със същото решение са
отхвърлени предявените искове до пълните им заявени размери като погасени
по давност.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ответницата А. М. Р. – Б., в която са изложени
оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на
материалния закон. Конкретно се твърди, че съдът е приел наличие на
облигационно правоотношение между страните въпреки липсата на
доказателства за това. Сочи, че по делото е установено, че титуляр на
партидата при ищцовото дружество е друго лице, което именно е задължено за
заплащане стойността на потребената топлинна енергия. Оспорват се и
изводите за основателност на претенцията за мораторна лихва, тъй като не са
ангажирани доказателства за поставянето на длъжника в забава чрез
публикуване на изравнителните сметки на интернет страницата на ищцовото
дружество. Поддържа, че не е установено основанието за претендиране на
цената на услугата дялово разпределение, нито са налице данни за уговорения
ред и начин за заплащане на възнаграждение за тази услуга. По тези
съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му
част и постановяване на друго, с което предявените срещу нея искове да се
отхвърлят в цялост.
Насрещната страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е подала
2
отговор на въззивнана жалба, с който същата се оспорва като неоснователна
по подробно изложени съображения. Излага се становище, че обжалваното
решение е правилно и обосновано, като постановено в съответствие със
събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите
материалноправни норми.
По делото е подадена въззивна жалба и от ответницата В. А. Б. срещу
решението на СРС, в частта, в която са уважени предявените срещу нея
искове. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на постановения
съдебен акт по доводи за недоказаност на твърдяното от ищеца облигационно
правоотношение между страните. Сочи, че по делото не са представени
доказателства за титулярство в правото на собственост върху топлоснабдения
имот, като счита че това обстоятелство може да бъде установено единствено
въз основа на нотариален акт. По отношение на претенцията за мораторна
лихва са изложени съображения за недължимост на същата, тъй като не е
установено, че длъжникът е бил поставен в забава по предвидения в Общите
условия на ищцовото дружество ред – чрез публикуване на общите фактури
на интернет страницата на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД. Счита, че не
дължи претендирната сума за цена на услугата дялово разпределение, тъй като
не е ясно основанието на тази претенция. Твърди, че ищцовото дружество не е
ангажирало доказателства да е активно материално-легитимирано в
качеството му на кредитор по това вземане. По тези съображения е направено
искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на
друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.
Насрещната страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е подал отговор
на въззивнана жалба, с който същата се оспорва като неоснователна по
подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и
обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни
норми.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
3
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. По релевираните във въззивната жалба оплаквания за
неправилност на същото намира следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия въз основа на
презюмиран договор по чл. 150 от ЗЕ в качеството им на съсобственици на
недвижим имот, находящ се в сграда в режим на етажна собственост.
Претендира се вземане за стойността на доставената топлинна енергия и
съответното обезщетение за забава, както и за цена на предоставената услуга
дялово разпределение и мораторна лихва върху същото вземане.
Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1
от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и
главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната
енергия и изискуемостта на вземането.
Спорен на етапа на въззивното производството е въпросът за
съществуването на договорно правоотношение между ищеца и ответницата А.
М. Р. за доставка на топлинна енергия.
Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент
разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
4
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от
закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен
субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при
спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените
му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение
№2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно
облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор,
сключен между страните. Договорът е съглашение между страните и е израз
5
на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По
общите правила на облигационното право това съглашение се счита за
постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните
съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия,
изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът
може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на
облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на
топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата
на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи
условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен
изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда
– етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на
ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители
на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на
право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по
императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на
придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател
на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по
време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие
относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен
със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в
бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време
е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или
6
презюмиран/.
В конкретния случай се установява от представеното удостоверение за
наследници от 05.03.2001г., че ответниците В. А. Б. и А. М. Р. са законни
наследници – съответно съпруга и дъщеря, на починалия на 12.02.2001г.
М.М.Б.. Наследодателят на страните, заедно със съпругата си В. Б., са
притежавали в режим на съпружеска имуществена общност, правото на
собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 40, находящ се в гр.
София, жк ****, като правото на собственост е придобито въз основа на
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 08.04.1994г. От приложеното удостоверение от ГИС
София от 26.06.2013г. е видно, че стар адрес жк “****, се отнася за жилищна
сграда с пет входа и с настоящ адрес ул. “**** и вх. Д.
По делото е приета като доказателство молба-декларация от В. А. Б. от
08.03.2001г. /неоспорена от ответницата/, с която е поискано откриването на
партида за процесния топлоснабдяван имот. С този документ се установява, че
ответницата В. Б. е направила изрично искане пред ищцовото дружество да
бъде открита партида на нейно име въз основа на копия от документи,
удостоверяващи правото на собственост на топлоснабдения имот, като това
заявление представлява по своето правно естество предложение за сключване
на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това
заявление, входирал го е при себе и е продължил да доставя топлинна енергия
до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на В.
Б. за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Чрез изразената
от него воля е породено облигационно правоотношение с ищцовото
дружество на основание чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Постигнато е изрично
съгласие с ищцовото дружество за съществуването на облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за процесния имот,
тъй като ответникът е поискал откриването на партида, а предприятието е
уважило искането му. От посочената дата – 08.03.2001г., предхождаща
началото на исковия период, между В. Б. и ищцовото дружество съществува
правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна
енергия за процесния обект. Ето защо задължено лице да заплаща стойността
на потребената в имота топлинна енергия за процесния период е единствено
ответницата В. Б..
7
С оглед изложеното се налага извод, че ответницата А. М. Р. не е
пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове. Както
вече бе посочено по-горе, всеки нов договор за топлоснабдявания имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/,
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за
същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството –
ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за
процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна
енергия /изричен или презюмиран/. В случая последно по време е сключен
изричен договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот
единствено с ответника В. Б., видно от представената молба-декларация за
откриване на партида от 08.03.2001г. С оглед изложеното и при съобразяване
на изрично въведеното от ответницата А. Р. оспорване се налага извод, че
последната няма качеството потребител на топлинна енергия и в този смисъл
не е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявения иск.
Претенциите срещу нея следва да бъдат отхвърлени в цялост като
неоснователни – както претенцията за заплащане на главните парични
вземания за стойността на потребената топлинна енергия и за цена на услугата
дялово разпределение, така и иска за акцесорното вземане за обезщетение за
забава.
С оглед изложеното се налага извод, че първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частите, в които са уважени предявените срещу А.
Р. искове и вместо него да се постанови друго, с което исковете да се
отхвърлят.
По предявените срещу В. Б. искове:
Между страните по делото не е спорно, че процесният имот,
представляващ ап. № 40, находящ се в гр. София, ул. “****, е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Въз основа на
изложените по-горе съображения съдът приема, че между ответницата В. Б. и
ищцовото дружество е възникнало валидно облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия въз основа на изричен писмен
договор от 08.03.2001г. По делото не се твърди, нито се установява, това
8
правоотношение да е било прекратено през исковия период, поради което
ответницата В. Б. е носител на задължение да заплаща стойността на
доставената и потребена в имота топлинна енергия.
По отношение размера на вземането за главница:
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1
от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Установено е въз основа на неоспореното от ответника заключение по
допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна
инсталация и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба. Технологичните разходи за
топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на
топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната
станция топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки
за техническа годност и е бил годно средство за търговско измерване.
Посочено е, че начислените суми за процесния период са в съответствие с
действащите нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите
условия за продажба на топлинна енергия. Сумите за потребена топлинна
енергия в имота на ответника била начислявана на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна сметка,
като реалното потребление е било отчитано въз основа на дистанционно
отчитане на монтираните уреди за дялово разпределение. През процесния
период поради липса на отчет на водомера за топла вода е бил начислен
9
служебен разход за 3 броя потребители, съответстващи на посочения брой
лица в молбата-декларация от 08.03.2001г. Количеството топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, била определяна въз основа на пълния
отопляем обем на имота по проект и в съответствие с изискванията на
Наредба № 16-334/2007г., като същата е изчислена съобразно действащите за
периода норми и ограничения.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено
в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към
доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този
размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. В случая
количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от
общия топломер, който според отговаря на метрологичните изисквания и е
годно средство за търговско измерване. От заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза се установява, че дяловото разпределение е
извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените
на ответника суми съответстват на действително дължимите, като този извод е
направен не само на база едностранно съставени от ищеца частни документи,
но и въз основа на документите за главен отчет на уредите за дялово
разпределение, свидетелства за проверка на средство за търговско измерване и
индивидуални справки за отопление и топла вода.
Доколкото няма доказателства да е заплатена претендираната за исковия
период главница, то следва да се приеме, че за процесния период ответницата
В. Б. се явява задължено лице за стойността на потребената топлинна енергия
в установения от първоинстанционния съд размер, при прието за основателно
възражение за погасяване по давност за част от исковия период.
По претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху главницата
за потребена топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти
в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от
11.08.2016г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016г., продавачът начислява
10
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т.е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. .
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените
клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение
на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на
изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т. е.,
преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на
действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за
периода /отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до
извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може
да иска изпълнение. Следователно настоящият съдебен състав приема, че
задължението за заплащане на стойността на действително потребената
топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото на чл. 114, ал. 1
ЗЗД ответниците са в забава, считано от 15 септември на съответната година.
С оглед изложеното се налага извод, че поставянето на потребителя в забава не
е обусловено от публикуване на общата фактура на интернет-страницата на
дружеството или отправянето на покана от страна на кредитора, в какъвто
смисъл са възраженията на въззивницата.
В този смисъл доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главни
вземания в размер на 3 944, 52 лева, то акцесорните претенции се явяват
установени в своето основание за периода от 15.09.2019г. до 07.10.2021г. и
възлизат на сумата от 626, 56 лева, както правилно е приел
първоинстанционният съд.
По отношение на възражението, че ответникът не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове за цена на услугата дялово
разпределение, съдът намира следното:
Всички дейности и обществени отношения, свързани с
топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта
на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и
осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия.
Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в редакция – изм., ДВ, бр. 74 от 2006г./, дяловото
разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се
11
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. След изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012г./ отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия се възлага само на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл.
139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите
по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето
по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост,
самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в
който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово
разпределение.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на 61 и следв. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването
/обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г., отм. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020г./ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано
от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти
12
в град София, одобрени с Решение No ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР,
потребителите /клиентите/ заплащат на доставчика както сумите за
потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на
услугата “дялово разпределение” от избрания от тях търговец, като
стойността й се формира от: 1/. цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/. цена за отчитане на един
уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/. за
отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца
дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача.
Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по
подходящ начин на клиентите.
По делото не е спорно обстоятелството, че дяловото разпределение е
извършено от фирмата „Техем сървисис“ ЕООД, която фирма за процесния
период е извършила дялово разпределение на стойност, индивидуализирана в
исковата молба. Стойността на предоставената услуга е установена от
заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза.
Във въззивната жалба на ищцата не са изложени конкретни доводи
срещу правилността на решението в частта му по иска за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение. По
бланкетна въззивна жалба въззивният съд следва да се произнесе само по
валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и по
правилното или неправилно приложение на императивни материалноправни
норми, който извод следва от разпоредбата на чл. 269 ГПК и дадените
разяснения в т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които въззивният съд проверява служебно
решението само по отношение на приложението на императивните
материалноправни норми, защото прилагането на тези норми е в обществен, а
не личен интерес, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото. Извън хипотезите на нищожност, недопустимост или
неправилност на решението поради неправилно приложение на императивни
материалноправни норми, при разглеждане на делото и постановяване на
решението си въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба
конкретни пороци на първоинстанционното решение и изведените от тях
13
твърдения и искания на жалбоподателя. Предвид характеристиките на
въззивното производство като ограничен въззив, въззивната инстанция следва
да постанови решението си при съобразяване на фактите, установени по
делото. При бланкетна въззивна жалба дейността на въззивния съд се
изчерпва с извършване на правилната според него правна квалификация и
субсумиране на събрания фактически и доказателствен материал под
приложимата според въззивния съд материалноправна норма, т.е. гарантиране
на съответстващи на установените факти правни изводи /ограниченията в
обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на
фактическата страна по спора/. Това означава, че ограниченият от посоченото
в жалбата въззивен съд не може, без съответно оплакване, да проверява
обосноваността на която да било фактическа констатация на
първоинстанционния съд, нито да проверява дали тя е направена при
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По
подадена бланкетна въззивна жалба, в която не са посочени конкретни и
изрични пороци на обжалваното решение или на част от фактическите и
правни изводи, приети от първоинстанционния съд, и при липса на допуснато
от първоинстанционния съд нарушение на императивна материалноправна
норма, е недопустимо извършване на цялостна проверка правилността на
обжалваното първоинстанционно решение от въззивния съд. /решение № 172
от 10.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 2312/2015 г., I ТО, ТК/.
В аспекта на изложеното се налага извод, че решението на СРС в
посочената част /относно иска за обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение/ следва да се потвърди с оглед липсата на конкретни
доводи срещу правилността му и липсата на нарушение на императивни
норми на материалния закон – то не може да бъде отменено и следва да се
потвърди /чл. 272 ГПК/.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивницата А. М. Р. следва да се присъдят сторените по делото разноски за
държавна такса в размер на 25 лева.
В полза на адвокат И. А. Н. – процесуален представител на въззивника
А. Б. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с осъщественото процесуално представителство
14
и защита във въззивното производство. Съдът определя размерът на
адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева, при съобразяване на
релевираното от насрещната страна възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от
ГПК, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото и с оглед
обема на предоставената защита, изразяваща се в подаване на въззивна жалба
и депозиране на писмено становище, без явяване в съдебно заседание.
В полза на адв. Н. следва да се присъдят допълнително разноски по чл.
38, ал. 2 от ЗА за осъщественото в първоинстанционното исково производство
и в заповедното производство процесуално представителство на ответницата
А. Б. в размер на сумата от още 587, 95 лева /при съобразяване на приетите в
първоинстанционното производство за дължими минимални размери на
адвокатското възнаграждение – съответно в размер на общо 300 лева за
заповедното производство и в размер на 400 лева за исковото производство/.
Въззивницата В. Б. следва да бъде осъдена да заплати в полза на
въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство в минимален размер от 100 лева, определен по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в
която ответницата А. Р. е осъдена да заплати на ищеца съдебни разноски за
исковото и за заповедното производство.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от
обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 16553 от 13.10.2023г., поправено по реда на чл.
247 от ГПК с решение от 14.11.2023г., постановено по гр.д. № 23901/2022г. по
описа на СРС, ГО, 138 състав, в частта, в която са уважени предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу А.
15
М. Р. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и в частта, в която
ответницата А. М. Р. е осъдена да заплати на ищеца съдебни разноски в
исковото производство в размер на 146, 40 лева и в заповедното производство
в размер на 23, 84 лева И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. **** срещу А. М. Р., ЕГН **********, гр. София,
ул. „****, ап. 40 обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания: за сумата от 798, 90 лева – стойност на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.
****, през периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от
28.10.2021г. до окончателното изплащане; за сумата от 125, 31 лева –
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на
законната мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 07.10.2021г.; за
сумата от 4, 05 лева – стойност на услугата дялово разпределение за периода
от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 28.10.2021г. до
окончателното изплащане и за сумата от 0, 85 лева – обезщетение за забава в
размер на законната мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода на забава от 31.10.2018г. до 07.10.2021г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 61790/2021г. по описа на СРС, ГО, 138 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16553 от 13.10.2023г., поправено по реда
на чл. 247 от ГПК с решение от 14.11.2023г., постановено по гр.д. №
23901/2022г. по описа на СРС, ГО, 138 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** да заплати на А. М. Р.,
ЕГН **********, гр. София, ул. „****, ап. 40, на основание чл. 273, вр. чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 25 /двадесет и пет/ лева - съдебни разноски във
въззивното производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** да заплати на адвокат И.
А. Н. от САК, с адрес на упражняване на дейността – гр. Ботевград, ул. ****,
16
офис 6, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата от 400
/четиристотин/ лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално
представителство на А. М. Р. по в.гр.д. № 14279/2023г. по описа на СГС, ГО, II
А въззивен състав.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** да заплати на адвокат И.
А. Н. от САК, с адрес на упражняване на дейността – гр. Ботевград, ул. ****,
офис 6, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, допълнително
сумата от още 587, 95 /петстотин осемдесет и седем лева и 95 ст./ лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие за осъщественото процесуално представителство и защита на А.
М. Р. по гр.д. № 23901/2022г. по описа на СРС, ГО, 138 състав и по ч.гр.д. №
61790/2021г. по описа на СРС, ГО, 138 състав.
ОСЪЖДА В. А. Б., ЕГН **********, гр. София, ул. „****, ап. 40 да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. ****, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8
от ГПК сумата от 100 /сто/ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17