Р Е Ш Е Н И Е
№
260171 / 03.09.2020 год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 1620 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Я.В.К.
против “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” АД, чрез
“БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България” КЧТ, за осъждане на
ответното дружество да й върне сумата от 525 лв., с която се е обогатило
неоснователно, получавайки я при начална липса на основание - въз основа на
нищожна клауза за „такса ангажимент“, съдържаща се в договор потребителски
паричен кредит № PLUS-14841744,
сключен между страните на 16.05.2017 год., ведно със законната лихва, начиная
от предявяване на исковете до окончателното й изплащане.
Исковете са с правно основание в чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и са допустими, както е прието с определението по чл.140 от ГПК.
В съдебно заседание страните пълномощникът на ищцата поддържа исковете, ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.
Процесуалният представител на ответното дружество, с нарочна молба, оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд намира за
установено от фактическа страна следното: Страните
не спорят, че между ищцата - кредитополучател и
“БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД - кредитодател (чийто универсален правоприемник е ответникът), е
сключен договор за потребителски паричен кредит с № ****/****.2017 год. при
посочени в същия условия, за сумата от 15000 лв., която е следвало да се върне на 84 равни месечни
вноски от по 303.72 лв. и краен падеж - 20.05.2024 год. Не са спорни и
останалите параметри по кредита - ЛП от 9.76 %, ГПР - 11.47 %, общ размер на
плащанията - 25512.48 лв., в т.ч. главница от 15000 лв., договорна лихва в
размер на 5262.48 лв., застрахователна премия от 4725 лв. и такса „ангажимент“
- 525 лв. Последната е начислена, съгласно изрично предвиждане в договора - т.2,
изр.3.
Отпуснатият кредит (в т.ч. дължимата лихва и таксата
„ангажимент“) е изцяло и предсрочно погасен, за което ответното дружество е
издало на К. удостоверение.
Съдът, въз основа
на така изяснената фактическа обстановка, намира предявените искове за
основателни.
Безспорно
е, че процесният договор за кредит, като такъв, се подчинява на режима,
установен със ЗПК, но е сключен в разрез с целта по чл.2 от ЗПК, при неизгодно за потребителя
условие, което икономически по-силната страна е наложила - сключването на
договора при фиксиран лихвен процент, но обусловено от заплащане на
допълнителна такса „ангажимент“.
Вярно е, че сключването на
договор за потребителски кредит при условията на § 1, т.5 от ДР на ЗПК е
мислимо - самият закон предвижда тази възможност, но без допълнителни финансови
утежнения за потребителя. И то не за да се даде средство за допълнително
инкасиране на печалба от страна на кредитодателя, а за защита на икономически
по-слабата страна - кредитополучател.
В конкретния случай
таксата „ангажимент“ следва да се разглежда не като такава, дължима за
предоставена от кредитодателя допълнителна услуга по см. на чл.10а, ал.1 от ЗПК, а като уговорена в разрез със забраната на ал.2 от с.з. Това е така,
понеже самото определяне/фиксиране на лихвения процент са дейности, свързана с
отпускане и усвояване на кредита, респ. с неговото управление. Очевидната цел на
посочената клауза е да се оскъпи кредита
и се постигне забранена от закона цел - неоснователното
обогатяване на кредитора, поради което, съгл. чл.21, ал.1 от ЗПК, е нищожна, а
получената въз основа на нея сума за такса „ангажимент“ подлежи на връщане,
като платена при начална липса на основание.
Само
за пълнота - чл.32, ал.4 от ЗПК предвижда обезщетение за кредитодателя при
предсрочно погасяване на кредита, но неговата дължимост е само ако и след като
потребителят предсрочно погаси кредита си. В противен случай забраната на
посочената разпоредба би била нарушена, както впрочем е с процесния договор в
две насоки - а/ изначално е определено обезщетение, без обективна обосновка,
което в крайна сметка б/надвишава повече от двукратно законоустановения
максимум от 1% върху предсрочно погасената сума и води на отделно основание до
нищожност на въпросната клауза - чл.21, ал.2 от ЗПК.
Ето защо, исковете следва да се уважат, като на К., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се присъдят деловодни разноски в размер на 350 лв., в т.ч. 50 лв. - държавна такса и 300 лв. - адвокатски хонорар.
Воден от изложеното, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” АД, учредено и регистрирано във Франция под
№ ***** в Парижкия търговски съд, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон
България” КЧТ, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.С*, ж.к.”*****,
представлявано от Д* Д*, на основание чл.55, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на Я.В.К. ***, ЕГН - **********, сумата от 525 лв., с която се е обогатило
неоснователно, получавайки я при начална липса на основание - въз основа на
нищожна клауза за „такса ангажимент“, съдържаща се в договор потребителски
паричен кредит № *******, сключен между страните на 16.05.2017 год., ведно със
законната лихва, начиная от 04.03.2020 до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.” АД, учредено и регистрирано във Франция, чрез
“БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България” КЧТ, да заплати на Я.В.К. деловодни
разноски в размер на 350 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е