Решение по дело №2433/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 ноември 2019 г. (в сила от 18 декември 2019 г.)
Съдия: Адриан Динков Янев
Дело: 20191720102433
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№1779

гр. Перник, 29.11.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, ІІ - ри състав:

 

                                           Районен съдия: Адриан Янев

 

като разгледа гр. дело № 02433 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на «АСФ Сървис» ЕООД срещу Община Перник, с която се иска да бъде установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сума в размер на 2871,54 лева, представляваща невъзстановена предоставена парична гаранция за добро изпълнение по договор № 232 от 02.12.2016 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключен договор № 232 от 02.12.2016 г., който е с предмет извършване на СМР по възстановяване на здравна служба гр. Батановци. Пояснява се, че ищцовата страна внесла по сметка на ответника парична гаранция в размер на  2871,54 лева, служеща за обезпечаване изпълнението по договора. Гаранцията следвало да се върне в срок от 10 дни след окончателното приемане на всички обекти. Навеждат се твърдения за надлежно извършване на възложените работи и приемане на работата, но ответнатата община не върнала гаранцията. 

Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция. Твърди, че между страните е сключен договор № 232 от 02.12.2016 г., който е  с предмет извършване на СМР по възстановяване на здравна служба гр. Батановци. Не се оспорва даването на парична гаранция, както и че същата не е върната към настоящия момент. Посочва, че ищцовото дружество не е изпълнило качествено извършените СМР, поради което не е приета  възложената работа и не е възстановена паричната гаранция за обезпечаване изпълнението по договора. Твърди се, че на 02.10.2017 г. е съставен констативен протокол,  в който са отразени три забележки. Впоседствие е съставен протокол на 10.01.2018 г., с който установили частично отстраняване на забележките и наличието на нови некачествено извършени СМР. 

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и посочените в молбата доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

«АСФ Сървис» ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Община Перник, отнасящо се за вземане, което е предмет на настоящата искова претенция. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 01024 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на искове за установяване съществуването на вземанията си.

 По делото е представен договор № 232 от 02.12.2016 г., от който се установява, че Община Перник възложила на «АСФ Сървис» ЕООД да извърши СМР по възстановяване на здравна служба гр. Батановци. В чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от договора е уговорено, че срокът е 80 календарни дни, който започва от подписване на протокол за определяне на строителна линия и откриване на строителна площадка и приключва с подписване на констативен акт за установяване годността за приемане на строежа. В чл. 11, ал. 4 е уговорено окончателното плащане от възложителя да се извърши в 30 – дневен срок след приемане на всички работи и издаване на разрешение за ползване. В чл. 20 е посочено, че за окончателно приемане на обекта от възложителя се счита подписването на протокол образец № 15 от Наредба № 3/31.07.2003 г.

  В чл. 14, ал. 1 се съдържа задължение на изпълнителя да предостави „гаранция за добро изпълнение“, която следва да покрива срока за изпълнение на строителството до получаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация. Според чл. 15, ал. 2 гаранцията се освобождава в срок до 10 работни дни след окончателното приемане на всички обекти. От клаузите на чл. 14, ал. 4, ал. 5 и чл. 15, ал. 1 става ясно, че гаранцията се отнася за следните случаи: при възникнал спор между страните в процеса на изпълнение на договора; при нанесени вреди на трети лица от възложителя; при прекратяване на договора поради неизпълнение на договора.

В чл. 16, ал. 5 се съдържа задължение на изпълнителя да предостави гаранция за обезпечаване на появили се дефекти и недостатъци на извършеното строителство през време на гаранционните срокове.

Горното дава основание на съда да приеме, че в раздел VIII от договора са уговорени дължимите от изпълнителя два вида гаранции – „гаранция за добро изпълнение“ и „гаранция за обезпечаване премахването на дефекти през време на гаранционните срокове“. С други думи уговорени са два вида гаранция: първата касае времето, докато се изпълнява договора и до отстраняване на явните недостатъци, а втората гаранция се отнася за времето след договора (т. нар. гаранционен срок) за отстраняване на скрити недостатъци.

По делото не е спорно, а и от платежното нареждане се установява, че ищцовата страна е внесла по сметка на ответника сумата в размер на 2871,54 лева, представляваща гаранция за добро изпълнение.

По делото е представена фактура № ********** от 10.10.2017 г. за сумата от 28 148,44 лева, отнасяща се за окончателно плащане по обсъждания договор. Приложено е платежно нареждане, от което става ясно, че тази сума е заплатена от възложителя на изпълнителя, което не се оспорва от страните по делото.

Приложен е констативен протокол от 02.10.2017 г., подписан от представители на страните по делото. В същия са констатирани следното неизпълнение на договора: 1). липса на монтирани водосточни тръби за отводняване на покрива; 2). сградата и терена около нея не са почистени от строителни отпадъци и 3). прозорците в лекарския кабинет не се затварят. Това означава, че тези недостатъци на възложените СМР са констатирани преди да се приеме работата.

Приложен е препис от констативен протокол от 10.01.2018 г., подписан от представител на общината, представител на ищцовото дружество и от кмета на гр. Батановци. В протокола са констатирани следните некачествено извършени СМР: 1). нарушена фасадна вароциментова мазилка; 2). наличие на течове по северната и южната стреха; 3). наличие на теч над стълбищната клетка; 4).некачествено изпълнена мазилка и гипсова шпакловка в лекарския кабинет и 5). не са ремонтирани прозорците в лекарския кабинет. Същият протокол е подписан с особено мнение от представителя на изпълнителя, който изразява несъгласие с констатираното в него.

По делото е прието неоспорено заключение на съдебно техническа експертиза. От същото става ясно, че сградата и околното пространство е почистено от строителни отпадъци. Пояснява се наличието на стари „марсилски керемиди“, които били подредени и сортирани по начин да не възпрепятстват експлоатацията на обекта. Експертът посочва, че няма данни за течове от улуците към момента, но има следи от такива. Посочва за наличието на места на некачествено извършена мазилка. Дава информация, че прозорците в лекарския кабинет са в добро експлоатационно състояние, която информация е получена след разговор с обитателите на сградата (медицинските лица), но не и при извършен оглед. Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е последователно и непротиворечиво. Действително за една от задачите вещото лице не е извършило личен оглед и препредава информация от трето лице. Въпреки това съдът кредитира в тази част заявеното от вещото, тъй като страните не оспориха заключението и изразиха становище същото да се приеме. Освен това информацията е получена от лица, които работят на това място, поради което е достоверно отразеното от вещото лице.

От заключението на вещото лице съдът достига до допълнителни изводи по отношение на състоянието на обекта и прилежащия му терен. Съдът намира, че прилежащия на сградата терен не са налице строителни отпадъци, което се извлича от обстоятелството, че марсилски керемиди“ са подредени и сортирани, както и не пречат за експлоатацията на здравната служба. Достига се до извод за наличие на  монтирани водосточни тръби за отводняване на покрива, доколкото във втория протокол се спори, че от същите има течове. Наличието на подобни тръби се установява от заключението на експерта, като друг е въпросът за тяхното състояние. 

Горното дава основание на съда да приеме, че изпълнителят е отстранил всички констатирани забележки (явни недостатъци) в констативния протокол от 02.10.2017 г. Установи се още наличие на некачествено извършени СМР (например нарушена фасадна мазилка), но същите са констатирани след приемане на работата и плащането по договора.

Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, констатира следното:

Предявен е иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на договорна клауза за предоставяне на гаранция за добро изпълнение, предоставянето на същата и наличието на условията за нейното връщане.   

По делото се установи наличието на клауза в чл. 14, ал. 1 от договора, предвиждаща задължението на ищеца да предостави гаранция за добро изпълнение. В настоящия случай не се спори, че същата е дадена под формата на парична сума в размер на 2871,54 лева. Спорът е концентриран около това дали са налице условията за нейното освобождаване.

В чл. 11, ал. 4 е уговорено окончателното плащане от възложителя да се извърши в 30 – дневен срок след приемане на всички работи и издаване на разрешение за ползване. Съобразявайки тази клауза, както и обстоятелството, че е извършено подобно плащане, съдът достига до извод, че е налице приемане на възложената работа. В подкрепа на това е чл. 20 от договора, според който за окончателно приемане на обекта от възложителя се счита подписването на протокол образец № 15 от Наредба № 3/31.07.2003г., а щом сградата се използва (в случая за здравни цели), то това предполага съставянето на подобен протокол.

Следва да се отбележи, че преди да приемане на работата е съставен констативен протокол от  02.10.2017 г., от който е видно наличието на явни недостатъци, описани в протокола, но същите впоследствие са отстранени от изпълнителя. В този смисъл съдът намира, че изпълнителят е изпълнил задълженията си по извършване на възложените СМР и впоследствие отстраняване на явните недостатъци. Съгласно чл. 15, ал. 2 гаранцията за добро изпълнение се освобождава в срок до 10 работни дни след окончателното приемане на всички обекти. Това означава, че щом изпълнителят е извършил дължимата престация по договора за изработка, то следва да му се върне дадената парична гаранция за добро изпълнение. В подкрепа на този извод са клаузите чл. 14, ал. 4, ал. 5 и чл. 15, ал. 1, от които става ясно, че гаранцията се дава за обезпечаване поведението на строителя за времето, когато изпълнява възложените СМР, а при констатиране на явни недостатъци - до тяхното отстраняване, което е направено.

Действително налице са некачествено извършени СМР, но същите представляват скрити недостатъци, за което  обстоятелство страните по договора са уговорили друга гаранция по чл. 16 - „гаранция за обезпечаване премахването на дефекти през време на гаранционните срокове“. Ответната страна би могла да задържи тази гаранция по чл. 16 от договора, но не и процесната парична гаранция.

По разноските

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски съобразно уважената част на исковата претенция. Същият е направил разноски в исковото производство както следва: 58,95 лева – държавна такса и 450 лева - адвокатски хонорар, а в заповедното производство са 57,43 лева – държавна такса и 350 лева – възнаграждение за адвокат.

Предвид изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

                        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Община Перник, с Булстат *********, представлявана от кмета Станислав Владимиров, със седалище и адрес гр. Перник, пл. “ Св. Иван Рилски” № 1а, ДЪЛЖИ на «АСФ Сървис» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. «Пирин» № 12А, представлявано от управителя Бойко Бориславов, сума в размер на 2871,54 лева, представляваща невъзстановена предоставена парична гаранция за добро изпълнение по чл. 14 от договор № 232 от 02.12.2016 г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 01024 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.  

ОСЪЖДА Община Перник, с Булстат *********, представлявана от кмета Станислав Владимиров, със седалище и адрес гр. Перник, пл. “ Св. Иван Рилски” № 1а ДА ЗАПЛАТИ на АСФ Сървис» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. «Пирин» № 12А, представлявано от управителя Бойко Бориславов, сума в размер на 508,95 лева – разноски в исковото производство и 407,43 лева – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 01024 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд. 

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.