РЕШЕНИЕ
№ 1378
гр. Бургас, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120107434 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от Н. Х. Х. срещу С. Г. М., иск за осъждане на ответницата
да върне на ищеца следните заети по сключен между страните договор за заем за
послужване от 18.12.2021 г. движими вещи: Г., Л., Р. И.. Казуси по наказателно право. Обща
част, Трето преработено и допълнено със съдебна практика издание, С., С., 2013 г. - на
стойност 19 лв; Г., Л., Р. И.. Казуси по наказателно право. Особена част, Трето преработено и
допълнено със съдебна практика издание, С., С„ 2013 г. - на стойност 23 лв; Г., Л., Р. И..
Ръководство за решаване на наказателноправни казуси, С., С., 2014 г. - на стойност 12 лв; И.,
А., П. С. Правен режим на обществени поръчки по ЗОП, Ръководство за студенти и
практици, изд. С., С., 2019 г. - 27 лв; Г., М. Документните престъпления по българското
наказателно право, изд. Б., Б., 2009 г. - 6,50 лв.;Х., Д. Административно право и
административен процес, Наръчник, УИ „Св. К***", С., 2012 г. - 12 лв. и Г., А. Наказателно
право. Особена част, Софи-Р, Второ основно преработено и дои. Издание, С., 2013 г. - 23 лв.,
на основание чл. 79 ал. 1, във връзка с чл. 249 ал. 1 от ЗЗД. В условията на евентуалност, в
случай, че учебниците не бъдат намерени у ответницата, е предявен иск по чл. 521 ал. 2 от
ГПК за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 122,50 лева, паричната
равностойност на гореописаните вещи.
Твърди се, че между страните е сключен договор за заем за послужване, като на
18.12.2021 г. ищецът е предал на ответницата гореописаните седем броя книги. Сочи се, че
на 04.02.2021 г. ищецът си поискал книгите от ответницата чрез ел. платформата „Telegram”
и тя обещала да ги изпрати по местоработата на ищеца. Излага се, че на 13.03.2023 г.
ответницата е изпратила на ищеца процесните книги и същите са доставени за получаване
чрез „Еконт Експрес“ ООД, но тъй като не е била заплатена таксата към куриера, ищецът не
е могъл да ги получи, а съобразно чл. 78 от ЗЗД тези такси се дължат от ответницата.
1
Поддържа се, че на същия ден - 13.03.2023 г. ищецът поканил ответницата чрез SMS да
заплати разноските, но същата не сторила това.
Направено е искане за уважаване на предявеният иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата е подала отговор на
исковата молба, с който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Твърди се, че задължението за връщане на процесните книги е изпълнено преди завеждане
на настоящото дело – на 11.03.2023 г., чрез лицензиран куриерски оператор, но ищецът е
отказал да ги получи. С оглед това, се поддържа, че ответницата не е станала повод за
завеждане на делото.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
В съдебното заседание ищецът не се явява и не се представлява. Депозирани са
становище от 26.05.2023 г., с което се заявява, че ответницата частично е изпълнила
задължението си по договора (л. 59 СРС); становище от 07.06.2023 г. (л. 62 СРС), с което е
заявено, че ответницата е изпълнила и останалата част от задължението си по договора, като
се иска присъждането на разноски; становище от 05.10.2023 г. (л. 107 СРС); становище от
08.12.2023 г. (л. 4), становище от 12.01.2024 г. (л. 18); становище от 26.03.2024 г. (л. 55) и
становище от 18.06.2024 г. (л. 60).
В съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че между страните е сключен договор за заем за послужване
от 18.12.2021 г., по силата на който ищецът е предал на ответницата следните движими
вещи: Г., Л., Р. И.. Казуси по наказателно право. Обща част, Трето преработено и допълнено
със съдебна практика издание, С., С., 2013 г. - на стойност 19 лв; Г., Л., Р. И.. Казуси по
наказателно право. Особена част, Трето преработено и допълнено със съдебна практика
издание, С., С„ 2013 г. - на стойност 23 лв; Г., Л., Р. И. Ръководство за решаване на
наказателноправни казуси, С., С., 2014 г. - на стойност 12 лв; И., А., П. С.. Правен режим на
обществени поръчки по ЗОП, Ръководство за студенти и практици, изд. С., С., 2019 г. - 27 лв;
Г., М. Документните престъпления по българското наказателно право, изд. Б., Б., 2009 г. -
6,50 лв.; Х., Д. Административно право и административен процес, Наръчник, УИ „Св. ***",
С., 2012 г. - 12 лв. и Г., А. Наказателно право. Особена част, Софи-Р, Второ основно
преработено и дои. Издание, С., 2013 г. - 23 лв.
По делото е представено извлечение от електронна кореспонденция между страните
по делото /л. 2 – л. 12 СРС/.
Не е спорно между страните, а и от представената по делото електронна
кореспонденция се установява, че ищецът е поканил ответницата да му върне процесните
книги на 04.02.2021 г.
Не е спорно между страните, а и от представеното по делото извлечение от SMS от
„Еконт Експрес“ ООД се установява, че процесните книги са изпратени от ответницата за
получаване от ищеца от офис на „Еконт Експрес“ ООД, находящ се в гр. С***, ул. ***, със
стойност на пратката в размер от 7,14 лева, платими от ищеца. Пратката е доставена на
13.03.2023 г.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените с отговора на искова
молба касови бележки, че процесните книги са повторно изпратени от ответницата и
получени от ищеца през м.05.2023 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
2
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 79 ал. 1, във връзка с чл. 249 ал. 1 от ЗЗД. Съединен е в
условията на евентуалност иск по чл. 521 ал. 2 от ГПК. За успешното провеждане на
предявения иск по чл. 79 ал. 1, във връзка с чл. 249 ал. 1 от ЗЗД следва да бъде установено в
процеса при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
предпоставки: Валидна облигационна връзка между страните породена от сключен между
страните договор от твърдяната в исковата молба дата и съдържание и че ответницата е
получила твърдяните в исковата молба книги. В тежест на ответникът е да докаже точно
изпълнение на задълженията си по сключения договор или направените правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
По делото не е спорно, че между страните е сключен договор за заем за послужване
от 18.12.2021 г., по силата на който ищецът е предал на ответницата следните движими
вещи: Г., Л., Р. И.. Казуси по наказателно право. Обща част, Трето преработено и допълнено
със съдебна практика издание, С., С., 2013 г. - на стойност 19 лв; Г., Л., Р. И.. Казуси по
наказателно право. Особена част, Трето преработено и допълнено със съдебна практика
издание, С., С„ 2013 г. - на стойност 23 лв; Г., Л., Р. И.. Ръководство за решаване на
наказателноправни казуси, С., С., 2014 г. - на стойност 12 лв; И., А., П. С.. Правен режим на
обществени поръчки по ЗОП, Ръководство за студенти и практици, изд. С., С., 2019 г. - 27 лв;
Г., М. Документните престъпления по българското наказателно право, изд. Б., Б., 2009 г. -
6,50 лв.;Х., Д. Административно право и административен процес, Наръчник, УИ „Св.
Климент Охридски", С., 2012 г. - 12 лв. и Г., А. Наказателно право. Особена част, Софи-Р,
Второ основно преработено и дои. Издание, С., 2013 г. - 23 лв.
При извод за получаване от ответницата на процесните книги, за нея възниква
задължение за връщането им след поискване от ищеца – чл. 249 ал. 2 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, че на 04.02.2021 г. ищецът е поискал от ответницата да
му върне заетите книги. Страните не спорят и че към настоящия момент процесните книги
са върнати на ищеца.
С оглед горното и предвид липсата на спор, че ищецът е удовлетворен, съдът приема,
че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед сбъдване на вътрешно процесуалното условия за разглеждане на евентуално
съединения иск, съдът приема, че следва да се произнесе по същество и по този иск. С оглед
липсата на спор, че към настоящия момент ответницата е изпълнила задължението си по
договора за заем, респ. процесните книги са върнати на ищеца, съдът приема, че и
евентуално съединеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Спорът между страните е съсредоточен върху въпроса за разноските по делото.
Ищецът претендира разноски, като представя доказателства по делото за направени
разноски в размер от 60 лева – 50 лева за държавна такса и общо 10 лева за два броя съдебни
удостоверения, а ответницата възразява, че не дължи разноски, тъй като не е станала повод
за завеждане на делото. Независимо от обстоятелството, че предявените искове са
отхвърлени, ищецът има право на разноски по делото, ако бъде установено, че изпълнението
на задълженията по договора за заем са изпълнени от ответницата след предявяване на иска
– както е в настоящия случай. От представените по делото доказателства се установи, че
процесните книги са поискани от ищеца на 04.02.2021 г., но са получени от същия едва през
м.05.2023 г., тоест след завеждане на делото – на 18.04.2023 г. Следователно ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 60 лева, представляваща направените
по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ЗЗД.
По противопоставеното от ответницата, с отговора на исковата молба, възражение за
недължимост на разноски, тъй като не е дала повод за завеждане на делото, съдът приема
следното: По аргумент от чл. 78 ал. 2 от ГПК, за да бъде освободена от разноски,
ответницата е следвало да признае иска, което в случая не е сторено, доколкото нито с
отговора на исковата молба, нито с последваща молба е направено изрично волеизявление за
3
признаване на иска, а липсата на оспорване на същия не е равнозначно на признанието му.
Освен това, неоснователно е твърдението на ответницата, че не е дала повод за завеждане на
делото, тъй като е изпълнила задължението си за връщане на процесните книги още на
13.03.2023 г., тоест преди завеждане на делото. За да бъде едно изпълнение надлежно, тоест
да удовлетвори кредитора и да освободи длъжника от задължението му, следва
изпълнението да отговаря на всички изисквания на закона – задължението да е изпълнено на
съответния субект на изпълнение, в установените вид, количество и време, но и при
спазване на правилата на чл. 68 б. „б“ от ЗЗД и чл. 78 от ЗЗД за място на изпълнение и
разноски по изпълнението. В случая, от представената по делото електронната
кореспонденция между страните се установи, че местоизпълнението на задължението за
връщане на книгите е в квартирата на ответницата, в С** град, в гр. С***, тъй като там
ищецът е предал на ответника процесните книги. По делото се установи и че процесните
книги са изпратени от ответницата за получаване от ищеца от офис на „Еконт Експрес“
ООД, находящ се в гр. С***, ул. „****, със стойност на пратката в размер от 7,14 лева,
платими от ищеца. Пратката е доставена на 13.03.2023 г. Тоест спазени са изискванията за
местоизпълнение на задължението на ответницата, доколкото книгите са доставени за
получаване в офис на „Еконт Експрес“ ООД в гр. С***. Не са спазени обаче, изискванията
на чл. 78 от ЗЗД, според които изпълнението се осъществява на разноски на длъжника – в
случая ответницата по делото. Незаплащането на разноските по изпълнението от страна на
ответницата, прави извършеното изпълнение ненадлежно, поради което не я освобождава от
задължението по договора за заем, респ. неприемането на пратката с книги от ищеца не
поставя същия в забава на кредитора. От електронната кореспонденция между страните се
установява, че ищецът е предложил на ответницата да посети квартирата , в С*** град, в
гр. С***, но същата е отказала, като е заявила, че ще изпрати книгите по куриер. В тази
връзка, дори и да бъде възприето разбирането, че по този начин ответницата е променила
местоизпълнението, то и в този случай, съобразно чл. 78 от ЗЗД, разноските по
изпълнението биха били в нейна тежест, съответно и в тази хипотеза изпращането на
книгите на 13.03.2023 г. за сметка на ищеца не би освободило ответницата от задължението
по договора за заем, респ. неприемането на доставката от ищеца не би го поставила в
забава на кредитора. Ниският размер на таксата от 7,14 лева, не разколебава направения
извод, тъй като е хипотетично възможно да се изпрати пратка с много по-голямо тегло и от
много по-далечно място, при което и разноските по изпълнението да са на значителна
стойност, която обаче, съобразно чл. 78 от ЗЗД, не може да бъде възложена на кредитора,
респ. да бъде прието, че същият изпада в забава, неприемайки доставката за своя сметка.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Х. Х., ЕГН ********** с адрес гр. С**, р-н ** срещу
С. Г. М., ЕГН ********** с адрес гр. С**, ул. **, иск за осъждане на ответницата да върне на
ищеца следните заети по сключен между страните договор за заем за послужване от
18.12.2021 г. движими вещи: Г., Л., Р. И.. Казуси по наказателно право. Обща част, Трето
преработено и допълнено със съдебна практика издание, С., С., 2013 г. - на стойност 19 лв;
Г., Л., Р. И.. Казуси по наказателно право. Особена част, Трето преработено и допълнено със
съдебна практика издание, С., С„ 2013 г. - на стойност 23 лв; Г., Л., Р. И.. Ръководство за
решаване на наказателноправни казуси, С., С., 2014 г. - на стойност 12 лв; И., А., П. С..
Правен режим на обществени поръчки по ЗОП, Ръководство за студенти и практици, изд. С.,
С., 2019 г. - 27 лв; Г., М. Документните престъпления по българското наказателно право, изд.
Б., Б., 2009 г. - 6,50 лв.;Х., Д. Административно право и административен процес, Наръчник,
УИ „Св. К***", С., 2012 г. - 12 лв. и Г., А. Наказателно право. Особена част, Софи-Р, Второ
основно преработено и дои. Издание, С., 2013 г. - 23 лв., както и иска за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 122,50 лева, паричната равностойност на
гореописаните вещи, на основание чл. 79 ал. 1, във връзка с чл. 249 ал. 1 от ЗЗД и по чл.
4
521 ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Г. М., ЕГН ********** с адрес гр. С**, ул. ** да заплати на Н. Х. Х.,
ЕГН ********** с адрес гр. С**, р-н **, сумата от 60 лева /шестдесет лева/,
представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5