РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. ******************, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******************, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200519 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 000329 от 25.02.2025
година на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално
тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), с
което на П. П. П. с ЕГН ********** от град ******************,
****************, за нарушение на чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лв., както и на
основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП дължи 9 лв. – такса по чл. 10а, ал. 2 от
Закона за пътищата (ЗП) и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства (ППС) на база време и на база
изминато разстояние, вр.чл. 24 от Тарифата за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа.
Жалбоподателят П. П. П. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като
бил издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати
процесуални нарушения.Сочи се също,че обжалваното било издадено в
противоречие на Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/23,поради
което моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят П. П. П., не се
явява. За него се явява адв.**********,която поддържа жалбата по
1
изложените в нея доводи. Излага допълнителния съображения в
представените в съдебно заседание писмени бележки. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното
НП (въззиваемата страна) - Началник отдел „Контрол и правоприлагане“
в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура”, редовно призовани, не изпращат представител. От
пълномощника му е постъпило писмено становище, в което оспорва жалбата
по подробно изложени в нея съображения. Претендира присъждане на
разноски по делото,а именно-юр.възнаграждение. Отправя възражение за
прекомерност на претендираното от другата страна възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
******************, редовно призовани по реда на надзора за законност, не
изпращат представител и не вземат становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 15.09.2024 година в 10.15 часа свидетелят Д. К. Д. и колегата му П. Д.
Д. изпълнявали служебните си задължения на второкласен път № 53, при км.
127+600, пътен участък гр.Ямбол-гр.Сливен в посока за движение
гр.Сливен,когато спрели моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил
марка „БМВ”, модел 325И с държавен регистрационен № GB LD55LWM -
управляван от жалбоподателя, тъй като констатирали от справката в
Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т.нар.
ТОЛ система), от контролно устройство (техническо средство) с
идентификатор № 10731, че на дата 07.11.2023 година в 08.59 часа в извън
населено място, а именно: по път II-88,км. 1+372,пътен участък
гр.******************-ГКПП Капитан П. Войвода в посока на движение
ГКПП Капитан П. Войвода , включен в обхвата на платената пътна мрежа,
посоченото МПС е управлявано, без да е изпълнено задължението за
заплащане на дължима такса за движение по републиканската пътна мрежа
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.
За извършеното нарушение е генериран запис от електронната система
под формата на доклад и снимков материал като налични са 2 броя снимки, на
които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с
държавен регистрационен № GB LD55LWM, датата и часа на движение.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на дата
15.09.2024 година, свидетелят Д. К. Д. – „Инспектор” в Сектор „Контрол и
правоприлагане – Бургас” в НТУ към АПИ, във връзка с възложените му
функции, съставил против жалбоподателя (в качеството му на водач на
процесното МПС) и в негово присъствие Акт за установяване на
2
административно нарушение (АУАН) № 000329/07.11.2023 от 15.09.2024г.
Това процесуално действие извършва и с участието на колегата си П. Д.
Д..
В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че лекият автомобил е
управляван (засечен) без да има заплатена пътна такса за изминато разстояние
по платената републиканска пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. А
досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата
на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, която вписва за нарушена.
АУАН е предявен на жалбоподателя на дата 15.09.2024 година, който
възразил относно отказа да му бъде изпратен акта по пощата. АУАН е връчен
срещу подпис.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено
Възражение.
След получаване на образуваната преписка, Началник отдел „Контрол
и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция
„Пътна инфраструктура” издал процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и наложил
на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.,
както и е посочено, че дължи 9 лв.- такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 21.05.2025
година по пощата с Обратна разписка /видно от служебно извършената
справка в сайта на Български пощи относно датата на връчване на НП/.
Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се
намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с
отбелязване, че е получено лично от жалбоподателя. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към
Агенция „Пътна инфраструктура” да издават съответно АУАН и НП за
нарушения по ЗДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № ЧР-СП-
НТУ-417/ от 17.12.2024г , Заповед №РД-11-216 от 25.02.2025г. и Заповед №
РД-11-692 от 01.07.2024 година, трите на Председателя на Управителния съвет
на АПИ, видно от които Д. К. Д. има право да съставя АУАН за нарушения на
ЗДвП, а Красимир Атанасов Чакъров е оправомощен да издава НП по ЗДвП,
т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от
наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП – Председателя
на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с административен акт -
Заповед. Персоналното заемане на длъжността от Красимир Атанасов Чакъров
се установява от приложената в АНП Заповед № ЧР-СП-НТУ-417/ от
17.12.2024г.
3
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитания в съдебно заседание, св. Д. К. Д. и св. П. Д. Д..
Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха
от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания на св. Д. К. Д. и св.
П. Д. Д., които са вътрешно безпротиворечиви и логични, правдиво звучащи и
при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не се установява
посочения свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя, което
да го провокира да състави АУАН. Основания за критика по отношение на
свидетелски показания на св. Д. К. Д. и св. П. Д. Д. не се намериха, а
единствено поради служебното му качество – служител на НТУ към АПИ, в
този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост
спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова
страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на случилите се
събития, които възпроизвежда в показанията си. В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата,
работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В
този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018
година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка К.а. И
това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават от насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства,
съдържими се в писмените доказателства от АНП и в другите документи,
налични по делото. Ето защо, според Съда показанията на посочените
свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната
истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и
оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство,
времето и мястото на осъществяването му. Поради това Съдът ги кредитира
изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.
Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство. Съдът кредитира и другите
налични по делото документи, тъй като не са в противоречие с другите
доказателства, на които се дава вяра.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
4
съдът формира от следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на изпращане до АНО ,а именно на 03.06.2025г, от надлежно легитимирано
за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично
нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния ******************ски районен съд.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена – видно от Писмо с изх.№ 11-00-9374 от 30.06.2025 година, поради
което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на
НП в тази част в резултат на плащане на санкцията.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи следното:
разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други
длъжностни лица от същото ведомство.
Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на
възраженията и събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и
обстоятелства във връзка с възражението на жалбоподателя, наведено в АУАН,
като го е счел за неоснователно и е издал обжалваното НП.
Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение
да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е.
самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да
съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е
Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл.
57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Съдът не счита, че е налице съществено процесуално нарушение,
свързано с факта, че погрешно в АУАН е посочен срокът за допълнителни
5
възражения, тъй като такива не са депозирани, а ако бяха щеше да се съобрази
правилния срок.
Действително не е посочено качеството на свидетеля по Акта - свидетел,
който е присъствувал при извършване или установяване на нарушението, но
това не е съществено нарушение на процедурата, което да накърнява
процесуалните права на санкционираното лице до степен за отмяна на НП,
доколкото при спор относно този факт, не е пречка да бъде разпитано лицето с
оглед установяване на качеството, в което е участвал.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„б” от ЗАНН, вр.чл. 167а, ал. 2 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, АУАН за
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП се съставят от определените от
Председателя на Управителния съвет на АПИ длъжностни лица.
Спазени са и процесуалните срокове, установени в ал. 1 и ал. 3 на чл. 34
от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на санкционния акт.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение.
С измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, брой 105/2018 година) е предвиден нов
начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при
който се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС
с такси на база време (винетна такса) и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси. В чл. 10, ал. 1, т. 1
от ЗП е предвидено, че всички МПС, които имат най-малко четири колела и са
предназначени за превоз на пътници заплащат такса за ползване на платената
пътна мрежа – винетна такса, като заплащането й дава право на едно ППС да
ползва за определен срок платената пътна мрежа.
Посочената като нарушена материалноправна разпоредба – чл. 139, ал. 6
от ЗДвП, въвежда задължение за водача на ППС с обща технически допустима
максимална маса до или равна на 3.5 t преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, да заплати винетна такса за платената
пътна мрежа.
ТОЛ системата представлява съвкупност от централни и периферни
софтуерни продукти съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние, като
тази система не представлява автоматизирано техническо средство, поради
което за нея не съществува изискване за сертифициране и ободрение от
Българския институт по метрология (БИМ), т. е. тя не е обект на проверка от
6
БИМ, тъй като не съществува такова законово изискване. Не е предвидено
също така системата и нейните компоненти да са преминали проверка
по Закона за измерванията.
В тази връзка служебно известното на съда /тъй като е публикуваното в
ДВ, брой 42 от 09.06.2015 година. Издаденото Разрешение за строеж е за обект
шеста категория, поради което на основание чл. 178, ал. 2 от Закона за
устройство на територията на подлежи на въвеждане в експлоатация/
Разрешение за строеж относно внедряване на система за автоматизирано
събиране и анализ на данни за пътния трафик, т.е. за извършване на
строително-монтажни работи - автоматичните устройства, записващи пътния
трафик се разполагат върху стоманени рамки.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че
процесният лек автомобил е бил управляван от жалбоподателя и се е движил
на посочения в АУАН и в НП участък от пътя на 07.11.2023година в 08.59
часа и че за него не е била заплатена дължимата винетна такса; както и че
автомобилът и пътят, по който се е движил, попадат в категорията, за която се
дължи пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, т.е. се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура – пътна такса, съгласно Приложението
към т. 2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 година (,
приложено в кориците на делото).
За извършеното административно нарушение е бил генериран запис от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, ведно със снимков материал
(видеозапис), представляващ надлежно и годно веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес. Правилно е посочено в
АУАН и НП и мястото на извършване на нарушението – пътен участък по път
II-88,км. 1+372,пътен участък гр.******************-ГКПП Капитан П.
Войвода в посока на движение ГКПП Капитан П. Войвода, за който път се
събира такса за ползване на пътната инфраструктура, т.е. така формулирано
напълно покрива критериите за описание на мястото на извършване на
нарушението.
Не се оспорва обстоятелството, че автомобилът към датата на
нарушението е бил управляван от жалбоподателя, поради което и Съдът
приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност, тъй като на него е съставен
АУАН, при което той не е възразил, не е подал Възражение, не е посочил
подобно възражение и в Жалбата си, както и в съдебно заседание.
Осъщественото от жалбоподателя деяние във форма на бездействие е
съставомерно и по субективен признак, извършено е виновно - по небрежност,
доколкото жалбоподателят като водач на МПС с технически допустима маса
до 3.5 t, който го управлява по пътища, попадащи в обхвата на платената
пътна мрежа е бил длъжен и е следвало да знае изискването и задължението за
заплащане на винетна такса, съответно да положи необходимата грижа да
съобрази поведението си с това изискване, като общественоопасните
7
последици от извършеното, той е съзнавал и могъл да предвиди тяхното
настъпване, но не е положил необходимата грижа преди предприемането на
управленито на процесното МПС, а такава възможност е имал в рамките на
субективните си прояви и ако беше положил по-голямо внимание. Т.е. в
конкретния случай административното нарушение е извършено при условията
на непредпазливост и съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, „непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи”, което по аргумент от
противното следва да се тълкува, че административните нарушения, макар и
извършени по непредпазливост, са по начало наказуеми, освен ако изрично в
закона не е предвидено друго за този вид нарушения. Разпоредбата на чл. 139,
ал. 6 от ЗДвП има императивен характер и за конкретното деяние, не е
предвидено в закона освобождаване от административнонаказателна
отговорност, когато деянието е извършено при условията на непредпазливост.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от Допълнителната
разпоредба на ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на
НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението.
Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не
съставлява процесуално нарушение, поради което наведеното в тази насока
възражение в Жалбата е неоснователно. От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административното
нарушение, Съдът приема, че процесното деяние не разкрива обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо
липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай. Отделно от
това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага чл.
28 от ЗАНН.
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, предвижда
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. за водач, който
управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. Наказанието е
точно фиксирано от законодателя като размер. Правна възможност за
намаляване на наложеното административно наказание не съществува.
На основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП е определена и дължимата такса
по чл. 10а, ал. 4 от ЗП и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, вр.чл. 24 от Тарифата за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, в размер на 9 лв.
Независимо от изложеното в конкретния случай настоящият Съдебен
състав намира, че обжалваното НП подлежи на отмяна, за което привежда
следващите правни съображения:
Принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при
8
преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на
правото на Европейския съюз (Решение на СЕС от 9 февруари 2012 години по
дело C-210/10, т. 23). Налице е Решение на СЕС от 21.11.2024 година по дело
С-61/2023 година, където според т. 57 чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на Глоба или Имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна
такса” с фиксиран размер.
Възниква въпросът дали се допуска национална правна уредба, като тази
на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, респ. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, която за нарушение на
задължението да заплащане на ТОЛ такса за изминато разстояние, респ. за
заплащане на винетна такса за ползване за определен срок на платената пътна
мрежа, предвижда налагане на Имуществена санкция, респ. Глоба във
фиксиран размер. От цитираното по-горе Решение на СЕС от 21.11.2024
година по дело С-61/2023 година, става ясно, че налагането на Имуществена
санкция в размер на 2 500 лв. се явява крайно непропорционално спрямо
тежестта на нарушението и дължимият размер на незаплатената пътна такса,
което положение е нетърпимо съгласно правото на Съюза, обективирано в чл.
9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,
доколкото наложената Имуществена санкция се явява несъразмерна спрямо
извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети
предвид всички обстоятелства относно извършването на нарушението, които
да обосноват налагането и на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията
е предвидена от законодателя в абсолютен размер.
Т.е. определената Имуществена санкция в случая на основание чл. 179, ал.
3б от ЗДвП, приложена по аналогия към определената Глоба по чл. 179, ал. 3
от ЗДвП, е в противоречие с европейска правна норма, респ. с основен,
прокламиран от правото на Съюза принцип, а именно този
на пропорционалността. Т.е. налице е несъразмерност на наказанието спрямо
нарушението във връзка с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета.
Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да
бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната. От
тези условности следва, че принципът на пропорционалност изисква, от една
страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, и
от друга страна, при определянето на наказанието и на размера на
Имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая.
Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от законодателя
цел в конкретния случай, както и възможност за индивидуализиране на
9
санкцията за всеки конкретен случай, съобразявайки неговите особености,
срок за ползване на платената пътна мрежа, дължима такса или други
обстоятелства от техническо естество, дори прозира и в обстоятелство, че
независимо от налагането на административното наказание, санкционираният
правен субект дължи и заплащането на съответна такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП
в размер на 9 лв. Отделно от това следва да се има предвид и фактът, че
винетката за ползване на платената пътна мрежа за цяла година е в размер на
87 лв./към датата на нарушението/, а наложената Глоба е 300 лв., т.е. в
многократно по-висок размер.
Воден от изложените принципни постановки, приложени по аналогия към
настоящия случай, Съдът намира, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3
от ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не
позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен
случай, а размерът на санкцията надхвърля значително дължимите от
собствениците/ползвателите на ПС такси. Санкциите следва да са ефективни,
съразмерни и възпиращи, но преценени през принципа на пропорционалност,
а при липсата на такава санкционна разпоредба и наличието на
административно наказание в абсолютно определен/фиксиран размер, то
същата следва да остане неприложена, а НП да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Изводите на Съда не се променят и предвид възможността за заплащане
на Глобата в размер на 80% от нейния размер, тъй като отново това заплащане
е свързано с фиксиран размер.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато Съдът отхвърли оспорването,
ответникът има право на разноски.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и от страна на АНО – 80
лв. за юрисконсулство възнаграждение.
С оглед изхода на делото, искането на АНО следва да бъде оставено без
уважение.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на
разноски по делото се явява основателно и следва да бъде уважено в
претендирания от него размер,а именно 300 лв. за адвокатски хонорар, но от
страна на АНО се отправя възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
10
този ред на мисли е неоснователно искането на АНО, направено на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар,
заплатен от жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл.
36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Според така направената препратка към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа /старо наименование- Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /, минималният
(нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 1 при
интерес до 1000лв. - 400 лв.; или в случая 400,00лева. Не е налице правна и
фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело се състои,
написване на Жалба и пледиране, т.е. не е налице несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по
описа за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, не
следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение
поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК ,доколкото се претендира
дори под минималния такъв / 300лева/.
Същевременно с Решение от 25.01.2024 година на Съда на Европейския
съюз (СЕС) по дело С-438/2022 година по описа на Съда е прието че
националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и настоящия Съд не е
обвързан с прилагането на тази Наредба и може да присъди възнаграждение и
под определените там размери. По мнение на настоящия състав въпреки това
този минимум следва да се приеме като един от ориентирите
(незадължителен), спрямо който да се преценя справедливият размер. В
настоящия случай като съобрази действителната фактическа и правна
сложност на делото, която е типична за подобен род дела, както и вида на
осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно: не само изготвяне
на Жалбата, но и вземане на становище по делото, съдът намира, че
редуцирания от съда размер на адвокатския хонорар се явява справедлив и
обоснован .Т.е. не намира, че така определения от съда размер на хонорара
цели преследване на нелегитимни цели, както е посочено в Решение от
25.01.1024 година по дело С-438/2022 година.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са
се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент
от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП,
издадени от органите на АПИ, е отговаряла Агенцията, а не поделението й
(доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът намира, че следва
посочените разноски да бъдат присъдени именно в тежест на АПИ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 вр
11
с ал. 3, т.2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП)
№ 000329 от 25.02.2025 година на Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция
„Пътна инфраструктура” (АПИ), с което на П. П. П. с ЕГН ********** от
град ******************, *******************, за нарушение на чл. 139, ал.
6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лв.,
както и на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП дължи 9 лв. – такса по чл. 10а, ал.
2 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства (ППС) на база време и на база
изминато разстояние, вр.чл. 24 от Тарифата за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” с адрес: град София, бул.
„Македония” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на П. П. П. с ЕГН ********** от град
******************, *************************, сумата от 300 лв.,
представляваща направените разноски по АНД № 519/2025 година по описа
на Районен съд – ******************.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – ******************: _______________________
12