№ 4206
гр. Варна, 01.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100501924 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община В......, Варненска област, пл.
Х... Б...в № 1, подадена чрез процесуален представител адв. Н. С. от АК –
Варна, срещу Решение № 148/09.07.2024 год., постановено по гр. дело №
20233120101310 по описа на РС-Девня за 2023 год., с което са уважени
предявените от Г. Г. Б.... от гр. В...... срещу Община В......, обл. Варна,
обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ, като е признато за незаконно и е отменено, на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на ищцата Г. Г. Б...., извършено със Заповед №
1237/01.12.2023 год. на Кмета на общината, с която е прекратено трудовото й
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ - поради
съкращаване на щата; Г. Г. Б.... е възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „технически сътрудник“ в Дейност „БКС“ при
Общинска администрация В......, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и Община
В......, Варненска област, пл. Х... Б...в № 1 е осъдена да заплати на Г. Г. Б.... от
гр. В......, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 4535,
01 лева, представляваща обезщетение за времето, през което служителят е
останал без работа в резултат на незаконното уволнение, а именно: за периода
от 01.12.2023 год. до 31.05.2024 год. включително (т. е., за пълния
шестмесечен срок от уволнението), ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху присъдената сума, считано от подаването на исковата
молба – 21.12.2023 год. до окончателното й изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в обжалваните части е
неправилно е незаконосъобразно. Жалбоподателят навежда, че с Решение №
17/30.11.2023 г. Общинският съвет - В...... е одобрил нова структура и
численост на Общинската администрация; приел е обща численост на
персонала – 177 щ. бройки, разпределени в Обща администрация с две
1
дирекции - дирекция „Административно и правно обслужване" и дирекция
„Финансово-счетоводни дейности и бюджет" с обща численост 16 щ. бр. и
Специализирана администрация с три дирекции - дирекция „Устройство на
територията и общинска собственост", дирекция „Инвестиционна политика и
хуманитарни дейности" и дирекция „Местни данъци и такси и неданъчни
приходи" с обща численост 24 щатни бройки. Решението на ОбС не е било
върнато от Областния управител на ОбС за ново разглеждане, неито е било
оспорено пред административния съд, поради което и е влязло в сила от деня
на приемането и е породило правните си последици. Въз основа на това
решение и в рамките на правомощията си по чл. 44, ал. 1, т. 17 от ЗМСМА,
кметът на общината е утвърдил ново длъжностно и поименно щатно
разписание, в сила от 01.12.2023 г., по образец, съгласно приложение № 1 от
Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите, приета с ПМС №
129 от 26.06.2012 г. в съответствие с новата организационно-управленска
структура, приета с решението на общинския съвет. Излага се, че заеманата от
ищцата длъжност „Технически сътрудник" в Дейност „БКС", като трудова
функция е премахната и не съществува в новото длъжностно разписание на
общинската администрация, вкл. и под друго наименование, поради което и
напълно законосъобразно работодателят е упражнил правото си да прекрати
едностранно съществуващото трудово правоотношение с ищцата на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, с оглед предоставената му оперативна
самостоятелност при организацията на дейността на администрацията. В
случая само ищцата е работила на длъжност „Технически сътрудник", поради
което и при нейното съкращаване работодателят не е имал задължение да
извършва подбор, предвид невъзможността да се съпоставя нивото на
изпълнение на задълженията и образованието на ищцата с нивото на
изпълнение на задълженията на останалите работници и служители, заемащи
други длъжности.
Оспорени са и изводите на първоинстанционния съд, че е налице
съвпадение на задълженията и отговорностите в длъжностните
характеристики на длъжността, която е заемала ищцата - „Технически
сътрудник" в дейност „БКС" и длъжността „домакин“, създадена с новото
щатно разписание, както и с предмета на гражданския договор, сключен с
лицето Йовка Дякова. Счита, че от внимателния анализ на длъжностните
характеристики и на щатното разписание се налага извода, че тези длъжности
са различни по съдържание и се отнасят за различни структурно определени
звена в общинската администрация и включват съвсем различни трудови
функции, поради което и липсва основание за извод, че имат сходни трудови
задължения.
В жалбата се твърдят и допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, доколкото в обстоятелствената част на исковата
молба е посочено само бланкетно възражение за незаконосъобразност на
уволнението на ищцата и твърдение за задължението на работодателя за
извършване на подбор, но липсват наведени твърдения за конкретни факти и
обстоятелства, обосноваващи необходимостта от извършване на подбор,
липсват и наведени твърдения между кои длъжности евентуално би следвало
2
да се извърши подбор, липсват и конкретни оплаквания в какво точно се
изразява порока на оспорената заповед за уволнение. Въззивникът счита, че
при така очертания от ищцата предмет на делото и липсата на конкретизиране
на пороците на оспорената уволнителна заповед, в нарушение на
процесуалните правила първоинстанционният съд служебно, без да има
заявено искане за това, е допълнил предмета на делото и се е произнесъл по
неконкретизирано основание за незаконосъобразност на заповедта за
уволнение.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за
постановяване на друго, с което исковете по чл.344, ал. 1, т. 1 – 3 от КТ да
бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ищцата,
настоящ въззиваем, Г. Г. Б., чрез процесуален представител, оспорва жалбата,
счита решението в обжалваните от ответника по исковете части за правилно и
настоява да бъде потвърдено. Излага съображения. Претендира присъждане
на разноски.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на
доказателства във въвзивното производство.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Община В......, Варненска
област, пл. Х... Б...в № 1, чрез процесуален представител, въззивна жалба
срещу Решение № 148/09.07.2024 год., постановено по гр. дело №
20233120101310 по описа на РС-Девня за 2023 год.;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
21.10.2024 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез
процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3