РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Пловдив, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело №
20235300101831 по описа за 2023 година
Делото е образувано въз основа на писмо изх. № 25100/29.06.2023 г. на Районен
съд – Пловдив, изпратено на основание определения №№ 4900/26.04.2023 г. и
6237/01.06.2023 г. постановени по негово гр. д. № 20235330105332/2023 г., с което
подадената по гр. д. № 21020 по описа на Районен съд – Пловдив за 2019 г., решението
по което е обезсилено с решение № 178/13.02.2023 г. по в. гр. д. № 20225300502109 по
описа на Окръжен съд – Пловдив за 2022 г. и делото е върнато за ново разглеждане,
при което е образувано гр. д. № 20235330105332 по описа на Районен съд – Пловдив за
2023 г., Насрещна искова молба вх. № 35593/25.06.2020 г. е изпратена по подсъдност на
Окръжен съд – Пловдив.
А в нея ищцата Д. М. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес в
************************** със съдебен адрес – ******************************,
представлявана от пълномощника й адвокат К. А., твърди, че е собственик на следния
недвижим имот : самостоятелнен обект в сграда с идентификатор 56784.523.842.1.87
по КККР, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. Пловдив, с адрес - ул. ***********************, с
предназначение на самостоятелния обект : апартамент 87, състоящ се от две стаи и
кухня; с площ 65.16 кв. м., който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 на ПИ с
идентификатор 56784.523.842; при съседи : на същия етаж – самостоятелен обект №
56784.523.842.1.88, а по доказателствен нотариален акт № **, т. **, вх. рег. №
*****/07.12.2004 г. на Служба по вписванията – Пловдив, ****** - **** на О- П.,
отгоре – самостоятелен обект № 56784.523.842.1.93, а по доказателствен нотариален
акт – ап. ** на Ц.; отдолу - самостоятелен обект № 56784.523.842.1.81, а по
доказателствен нотариален акт – ап. ** на О., заедно с таванско помещение № **, с
декларирана пощ от 6 кв. м., при съседи : запад - коридор, север – таван № ** на М.,
1
юг – таван ** на И., ведно с 0,832% от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, ½ идеална част от който е придобила посредством договор за
покупко-продажба, извършен с Нотариален акт № **, т. **, вх. рег. № *****/07.12.2004
г. на Служба по вписванията – Пловдив, а останалата ½ част от него – на основание
придобивна давност от **** година до **.**.**** г. Въпреки че като купувач по
договора за покупко-продажба фигурира и третото лице И. Б. П. починало на
**.**.**** г., наследодател на ответницата О. И. С., то той не е вложил стредства както
при първоначалното придобиване на апартамента, така и впоследствие – капарото по
предварителния договор за покупко-продажба на имота в размер на 2 750 евро е
заплатено с лични средства на ищцата; остатъкът от покупната цена е платен със
заемни средства по сключен от ищцата с „ЕЙЧ ВИ БАНК БИОХИМ“ АД договор за
ипотечен кредит № ***/06.12.2004 г. за сумата от 17 250 евро, която е погасена от нея,
като тя е вложила и нейни лични средства в размер на 11 987 лв. за плащане по
предварителния договор, на такси за изповядване на сделката, за подобрения,
обзавеждане на жилището и за погасяване на кредита, а след закупуването на
жилището през 2004 г. тя живяла в него с П., с който имали намерение да сключат
граждански брак, но това не се получило и през месец август 2009 г. той окончателно
го напуснал и не е предявявал каквито и да е претенции към него.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищцата моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата О.
И. С., че е собственик на индивидуализирания в исковата молба недвижим имот на две
основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № **, т. **,
рег. № *****/07.12.2004 г., придобивна давност /кратка и дълга/ и плащане на цената
за цялото жилище от нейна страна. Претендира присъждане на разноски.
Положителен установителен иск за право на собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 Граждански процесуален кодекс.
Ответницата О. И. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
**********************, представлявана от пълномощниците си адвокат П. А. и
адвокат М. А., признава, че ищцата е собственик, но само на ½ идеална част от
спорния недвижими имот на основание договора за покупко-продажба, тъй като по
силата на последния останалата ½ идеална част от апартамента е станала собственост
на баща й И. П., като оспорва предявения иск по следните съображения : ищцата не е
придобила спорната ½ идеална част от апартамента, тъй като не е упражнявала върху
нея непрекъснато владение в продължение на 10 години, нито някога е демонстрирала
намерение за своене било пред наследодателя на ответницита, било пред наследниците
му, в това число и пред ответницата; въпреки, че от август 2009 г. П. е престанал да
живее в жилището, той е владял собствената си идеална част до смъртта си;
същевременно ищцата се изснесла от апартамента малко след бащата на ответницата,
след който момент тя е единствено държател на идеалната част на другия
съсобственик, а от 2010 г. никой не е живял в имота и всеки от съсобствениците е
владял собствената си идеална част, разполагал е с ключове и никой не е държал имота
за другия съсобственик, още по-малко е владял; след смъртта на бащата на
ответницата ищцата също не е владяла идеалната част на ответницата, като дори се е
опитвала да откупи нейната и на брат й части от апартамента; към момента на
започване на отношенията между ищцата и П. последният е разполагал със значителни
финансови средства, като е притежавал сервизи за гуми, склад за алкохол, склад за
хранителни стоки, а ищцата е била ***************** в гр. Пловдив; двамата решили
да закупят имота с кредит, който е отпуснат само формално на ищцата като редови
2
служител с ежемесечен трудов доход, но задълженията по договора за заем са
покривани от П. в брой, по сметката на П., обслужваща кредита; вярно е че последната
е продала апартамент, притежаван с бившия й съпруг, но средствата от продажбата му
не са отишли нито за покупката на процесния апартамент, нито за ремонти в него, а
направените подобрения – остъкления, ремонти и др., са заплатени изцяло от покойния
наследодател на ответницата - нещо повече, с оглед идеите за сключване на брак
между П. и П.а, последната се опитва да убеди първия, че е без значение на чие име
ще бъде записан имотът, въпреки това, обаче, след консултация със свой приятел П.
настоява и в нотариалния акт присъства и той като купувач; от предходните си бракове
както П.а, така и П. имат по две деца, като при завръщането си от ******* ответницата
ходила на гости на П. в жилището, при което той й казал, че неговата част от
жилището ще остане за нея и за брат й; когато се разделят окончателно, П. и П.
напускат жилището почти едновременно, като впоследствие последният продължил да
заплаща вноските по кредита, който е изплатен предсрочно, две години преди смъртта
му, до който момент той правил безуспешни опити за уреждане на въпроса относно
съсобствеността им върху апартамента; след смъртта на П. П.а предложила на
ответницата и на брат й сумата от 14 000 лв. за изкупуване на собствените им части от
имота, като отказът им срещнал безпрецедентна грубост от нейна страна; тъй като
водените в продължение на две години преговори между ищцата и наследниците на П.
за доброволно уреждане на отношенията им във връзка със съсобствеността върху
апартамента не довели до резултат, ответницата в качеството си на собственик на ½
идеална част от апартамента по наследство от баща си и по дарение, е предявила иск
за делба на същия. По изложените съображения тя моли съда да отхвърли предявения
иск. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията, доводите и признанията на страните във връзка
със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира
следното :
Не е налице спор, а и се установява от представените с молба вх. №
2460/22.01.2024 г. и приети като доказателства заверени преписи на Удостоверение за
наследници изх. № 1400-41436/26.02.2019 г., издадено от Община Пловдив, район
„Централен“ и на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том
** рег. № ****, дело № *** от 2004 г. на Н. Х. - С. – нотаруис, вписан под № *** в
регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие –
Районен съд – Пловдив, вписан в Служба по вписванията – Пловдив вх. рег. № ******
от 07.12.2004 г., Акт № 80, том 78, дело 18053/04 г., че ищцата и Иван Борисов П.,
починал на 22.12.2017 г., чиито наследници по закон са третото лице и негов син
Борис Иванов П. с ЕГН **********, и дъщеря му О. И. С., са живели на семейни
начала, по време на което съжителство – на 07.12.2004 г., са сключили с Владимир
Констатнтинов Констатнтинов с ЕГН **********, договор във формата на Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ** рег. № ****, дело № *** от
2004 г. на Н. Х. - С. – нотаруис, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара
на Република България, с район на действие – Районен съд – Пловдив, вписан в
Служба по вписванията – Пловдив вх. рег. № ****** от 07.12.2004 г., Акт № **, том **
дело******/04 г., посредством който последният им е продал следния свой собствен
недвижим имот : апартамент №**, на **-ти етаж, в жилищна сграда – блок №*
находящ се в гр. ********, комплекс „*********“, ул. „************“ № *, състоящ се
от две стаи и кухня, със застроена площ 65,16 кв. м., при граници : ****** - **** на О-
П., отгоре – ап. ** на Ц., отдолу – ап. ** на О., заедно с таванско помещение № **, при
3
граници : запад – коридор, север – таван ** на М., юг – таван ** на И., ведно с 0,832%
ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
съответстващ на самостоятелнен обект в сграда с идентификатор 56784.523.842.1.87
по КККР, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. *******, с адрес - ул. „***********“ № ** ет. **, ап. **, с
предназначение на самостоятелния обект : апартамент **, състоящ се от две стаи и
кухня; с площ 65.16 кв. м., който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 на ПИ с
идентификатор 56784.523.842; при съседи : на същия етаж – самостоятелен обект №
56784.523.842.1.88, а по доказателствен нотариален акт № **, т. **, вх. рег. №
*****/07.12.2004 г. на Служба по вписванията – Пловдив, ****** - **** на О- П.,
отгоре – самостоятелен обект № 56784.523.842.1.93, а по доказателствен нотариален
акт – ап. ** на Ц. отдолу - самостоятелен обект № 56784.523.842.1.81, а по
доказателствен нотариален акт – ап. ** на О., заедно с таванско помещение № **, с
декларирана пощ от 6 кв. м., при съседи : запад - коридор, север – таван № ** на М.,
юг – таван ** на И., ведно с 0,832% от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, за сумата от 20 000 евро, равняваща се на 39 116.60 лв., от която
2 750 евро е платена от купувчите на продавача, а остатъкът от 17 250 евро е заплатен
със заемни средства по договор за ипотечен кредит, кредитор по който е „ЕЙЧ ВИ
БАНК БИОХИМ“ АД, клон Пловдив. Страните не спорят, също така, че : след
закупуване на жилището П. и П. са живели съвместно до месец август 2009 г., когато
окончателно са се разделили, след което П. е напуснал апартамента; след смъртта на
П., на **-**.**** г. синът му е дарил придобитата по наследство от него ¼ ид. ч. на
сестра си – ответницата О. С., посредством договор, сключена във формата на
Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот вх. рег. №
******/17.09.2019 г., Акт № ***, том **, дело *****/2019 г. на Служба по вписванията
– Пловдив, която на**.**.**** г. е подала пред Районен съд – Пловдив искова молба, с
която е предявила против ищцата иск за делба на имота, по който е образувано гр. д. №
20195330121020 по описа на Районен съд – Пловдив за 2019 г., след обезсилване на
постановеното решение по което и връщането на делото за ново разглеждане от
Районен съд – Пловдив пред последния е образувано гр. д. № 20235300101831/2023 г.,
производството по което е спряно до приключване на настоящото дело, в рамките на
което следва да се реши спорът относно правата на ищцата върху имота – предмет на
иска за делба.
Законът за собствеността /ЗС/ урежда придобивната давност като оригинерен
способ за придобиване на право на собственост и ограничено вещно право върху
чужда вещ чрез явното, непрекъснатото и необезпокояваното владеене за определен
период от време - 10 години /чл. 79, ал. 1 ЗС/, а при добросъвестно владение – 5
години /чл. 79, ал. 2 ЗС/. Легално определение на понятието владение се съдържа в чл.
68, ал. 1 ЗС, според който владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Или според посочената
норма дефиниция владението включва два елемента – обективен /упражняване на
фактическа власт върху вещ/ и субективен /намерение вещта да се държи като своя/,
като в чл. 69 ЗС е установена оборима презумпция в полза на владелеца, че се
предполага, че той държи вещта като своя до доказване на противното предвид
трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние.
Съобразно дадените задължителни по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната
власт разрешения с Тълкувателно решение № 1/6.08.2012 г. на ВКС на РБ по тълк. д.
№ 1/2012, ОСГК : „Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в
4
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от
юридически факт, различен от наследяването. ... Когато, обаче, съсобственикът е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е
държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за
оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е
възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите
идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако
се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при
спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.“
Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС : „Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не
е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е
добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.“
С оглед на така направените разяснения за приложимото към спора право и
относимата към него задължителна съдебна практика и изхождайки от наведените в
исковата молба твърдения, на които се основава предявеният иск, решаващият състав
намира, че за уважаването му в тежест на ищцата бе да установи, че от 2007 г. е
установила фактическа власт върху собствената на покойния понастоящем И.П.½ ид. ч.
от спорния апартамент, както и че е извършила действия спрямо него, а впоследствие
и спрямо наследниците му по закон, с които е обективирала намарението си да владее
техните идеални части за себе си. Същевременно доколкото не само не се установи в
хода на производството, а нещо повече – не са и наведени твърдения договорът за
покупко-продажба, по силата на който е установена фактическа власт върху процесния
имот, да не е произвел вещноправно действие, тъй като прехвърлителят не е бил
собственик или е била опорочена формата на сделката, то не би могло да се приеме, че
е налице добросъвестно владение по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, а от там и че ищцата е
могла да придобие вещта чрез добросъвестно владение в рамките на 5-годишния срок
по чл. 79, ал. 2 ЗС, поради което само на това основание това нейно твърдение като
неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Що се отнася до позоваването на ищцата на регламентираната в чл. 79, ал. 1 ЗС
10-годишна придобивна давност.
За установяването, съответно за оборването на това твърдение като
доказателства се приеха :
представени от ищцата :
заверен препис на Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.
№ РСЦ20-УГ01-2562/22.06.2020 г., издадено от Община **********, район
„**********“, с което е удостоверено, че името Д. М. Д. и имената Д. М. П. са имена
на едно и също лице;
заверен препис на Нотариален акт за продажба на недвижим имот №**, том *,
рег. № ****, дело № ***/2004 г. на Т.Д. – нотариус с рег. № 072 по Регистъра на
Нотариалната камара с район на действие – Районен съд – Пловдив, видно от който на
23.08.2004 г. Д. П.а и третото лице Н. П. са продали на третото лице П. Г. Т.
апартамент № **/** придобит през време на брака им, съставляващ обикновена
съсобственост, във вход „*“, на четвърти етаж от жилищен блок № **-**-**, с
административен адрес – гр. ******, ж. к. „*********“ ведно с избено помещение №
** и 0.970% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото за
5
сумата от 23 974 лв.;
заверени преписи на Извлечение от сметка ********** при Банка „*********“ и
компютърна разпечатка от електронно банкиране по тази сметка, видно от които
посочената в извлечението сметка е депозитна, на името на ищцата, открита на
23.08.2004 г., когато на каса са внесени 10 800 лв. на 23.08.2004 г. и закрита на
23.09.2004 г.;
заверен препис на Договор за ипотечен кредит за покупка на готов недвижим
имот № ***/06.12.2004 г., страни по който са „*************“ АД, клон ********** и
Д. П.а в качеството й на „кредитополучател“, подписан от И. Б. П. в качеството му на
ипотекарен длъжник, имащ за предмет предоставяне от банката на кредитополучателя
на банков кредит в размер на 17 250 евро за закупуване на недвижим имот –
апартамент № ** в сгрда – блок № * ет. **, в комплекс „********“ със застроена площ
от 65,16 кв. м. заедно с таванско помещение № ** и 0,832% ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж, изпълнението на задълженията по който е обезпечено
с ипотека, предоставена от кредитополучателя и ипотекарния длъжник върху
закупувания имот, като съобразно постигнатите договорености погасяването на
кредита е следвало да се извърши на 180 броя месечни вноски /лихва плюс главница/,
първите 12 от които в размер от по 157.96 евро, а останалите от 13-тата – в размер
съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от договора, дължими до 20-то число на всеки месец от срока
на действие на договора, като първата вноска е дължима на 20.12.2004 г., а последната
– на 20.11.2019 г.;
изготвени по искане на ищцата :
заверени преписи на писмо изх. № 0890-49-025248/27.04.2021 г. на
„************“ АД, на Извлечение по разплащателни сметки Сметка № **********
за периода 30.11.2004 г. – 07.05.2007 г. и на Движение по кредит с Договор №
***/06.12.2004 г. за периода 07.05.2007 г. – 27.10.2015 г., видно от които Д. Д. е килент
на „***********“ АД за периода от 06.12.2004 г., когато на нейно име е открита банков
сметка с IBAN: **********************, по която са погасявани задълженията по
договор за ипотечен кредит за сумата от 17 250 евро, до 27.10.2015 г., когато сметката
е закрита поради окончателно погасяване на дълга по договора за кредит на 26.10.2015
г., като за посочения период са внесени следните суми от И. П. за погасяване на
задълженията по договора за кредит : на 18.01.2005 г. – 310 лв., равняваща се на 157.96
евро; на 18.02.2005 г. – 310 лв., равняваща се на 157.96 евро; на 18.03.2005 г. – 320 лв.,
равняваща се на 163.39 евро; на 12.04.2005 г. - 320 лв., равняваща се на 163.39 евро; на
27.04.2005 г. - 320 лв., равняваща се на 163.39 евро; на 31.05.2005 г. - 320 лв.,
равняваща се на 163.39 евро; на 11.07.2005 г. - 650 лв., равняваща се на 331.89 евро; на
19.09.2005 г. - 320 лв., равняваща се на 163.39 евро; на 10.10.2005 г. - 320 лв.,
равняваща се на 163.39 евро; на 14.11.2005 г. - 320 лв., равняваща се на 163.27 евро; на
20.12.2005 г. - 320 лв., равняваща се на 163.39 евро; на 15.02.2006 г. - 370 лв.,
равняваща се на 188.78 евро; на 17.03.2006 г. - 370 лв., равняваща се на 188.78 евро; на
13.04.2006 г. - 370 лв., равняваща се на 188.78 евро; на 05.05.2006 г. - 400 лв.,
равняваща се на 204.24 евро; на 16.06.2006 г. - 400 лв., равняваща се на 204.24 евро; на
10.07.2006 г. - 400 лв., равняваща се на 204.24 евро; на 07.08.2006 г. - 400 лв.,
равняваща се на 204.24 евро; на 11.09.2006 г. - 400 лв., равняваща се на 204.24 евро; на
19.10.2006 г. - 400 лв., равняваща се на 204.24 евро; на 13.11.2006 г. - 400 лв.,
равняваща се на 204.24 евро; на 31.12.2006 г. - 400 лв., равняваща се на 204.24 евро; на
05.01.2007 г. - 400 лв., равняваща се на 204.24 евро; на 06.02.2007 г. - 400 лв.,
равняваща се на 204.24 евро; на 05.03.2007 г. - 400 лв., равняваща се на 204.24 евро; на
6
12.04.2007 г. - 400 лв., равняваща се на 204.24 евро; на 13.07.2007 г. - 400 лв.,
равняваща се на 204.24 евро; на 13.08.2007 г. – две вноски в общ размер на 407.57 лв.,
равняваща се на 208.18 евро; на 11.09.2007 г. - 391.17 лв., равняваща се на 200.00 евро;
на 11.02.2008 г. - 400 лв., равняваща се на 204.24 евро; на 18.03.2008 г. - 400 лв.,
равняваща се на 204.24 евро; на 17.04.2008 г. - 405 лв., равняваща се на 206.79 евро; на
14.05.2008 г. - 405 лв., равняваща се на 206.79 евро; на 17.06.2008 г. - 410 лв.,
равняваща се на 209.34 евро; на 22.07.2008 г. - 400 лв., равняваща се на 204.24 евро; на
21.04.2009 г. - 400 лв., равняваща се на 204.19 евро; на 19.06.2009 г. - 400 лв.,
равняваща се на 204.19 евро; на 16.07.2009 г. - 400 лв., равняваща се на 204.19 евро;
заверенш преписи на Удостоверение за промени на настоящ адрес изх. №
СОА21-УГ51-150/08.04.2021 г. и на Удостоверение за промени на постоянен адрес изх.
№ СОА21-УГ51-151/08.04.2021 г., издадени от Община ***********, видно от които :
от 21.02.1995 г. до 05.04.2007 г. Д. е заявила в регистрите на населението седния
настоящ адрес – гр. ******, ж. к. „*******“ **, вх. „*“, ет. *, ап. ** който е вписан в
регистрите на населението и като неин постоянен адрес за периода 09.12.1999 г. –
05.04.2007 г.; за периода 05.04.2007 г. – 02.10.2014 г. Д. е заявила в регистрите на
населението както като неин постоянен, така и като настоящ следния адрес – гр.
********, ул. **************************, като на 02.10.2014 г. в регистрите на
населението е вписан следният адрес – гр.******, бул. „********“ /********/ №*, вх.
„*“, ет. *, както като неин постоянен, така и като настоящ адрес;
заверени преписи на писмо изх. № 11-00-254/23.03.2021 г. на НАП – ТД –
Пловдив ведно с приложени към него справки, видно от които : в Регистъра на
заетостта са вписани следните трудови договори, сключени с И. П. – на 18.07.2005 г.,
по който работодател е „ЕЛИТОН“ ЕООД, прекратен на 01.08.2005 г.; на 22.08.2005 г.,
по който работодател е „ДЖЕЙ И КЕЙ“ ООД, прекратен на 01.09.2005 г. и на
22.12.2005 г., по който работодател е „ИПЕКС ДИЗАЙН“ ЕООД, прекратен на
31.12.2005 г.; след месец декември 2005 г. до месец декември 2009 г. П. е регистриран
като самоосигуряващо се лице; за данъчната 2004 г. е декларирал счетоводна печалба
в размер на 1 3755 лв.; за данъчната 2005 г. е декларирал счетоводна печалба в размер
на 2420 лв.; за данъчната 2006 г. е декларирал счетоводна загуба в размер на 70 лв.; за
данъчната 2007 г. е декларирал положителен финансов резултат на стойност 537 лв.; за
данъчната 2008 г. е декларирал счетоводна печалба в размер на 490 лв., като е подал и
приложение за доходи от занаятчийска дейост, извършване на услуги с личен труд
/граждански договор/, упражняване на свободни професии в размер на 10 000 лв.; за
данъчната 2009 г. е декларирал счетоводна печалба в размер на 252 лв.;
заверени преписи на 67 броя квитанции за платени от ищцата на етажната
собственост режийни разноски за процесния апартамент за периода 2016 г. – 2021 г.;
изготвени по искане на ответницата :
писмо изх. № 94-О-2/01.02.2021 г. на НАП – ТД – Пловдив ведно със справки
към него, видно от които : лицето Д. П. /понастоящем Д./ няма подавани годишни
данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за периода от 2004 г. до 2015 г. за декларирани
доходи; за същия период има данни за осигуряване единствено по трудови
правоотношения; в Регистъра на заетостта са вписани следните трудови договори,
сключени с Д. Д. – на 18.03.2002 г., по който работодател е НАП - Териториална
данъчна дирекция – Пловдив, прекратен на 01.01.2006 г.; на 01.01.2006 г., по който
работодател е НАП - Териториална данъчна дирекция – Пловдив, прекратен на
10.04.2007 г.; на 10.04.2007 г., по който работодател е „ЕВРОПИЛЕМ“ ООД – гр.
Димитровград, прекратен на 06.08.2007 г.; на 27.09.2007 г., по който работодател е
7
едноличен търговец И.П. с фирма „П.-92 – И. Б. П.“, прекратен на 27.09.2007 г.; на
23.01.2008 г., по който работодател е „ЛЕТЕРА“ ЕООД – гр. Пловдив, прекратен на
12.05.2010 г.; на 13.05.2010 г., по който работодател е „АНДРО-4 ЗАЙКОВ С-ИЕ“ СД –
гр. Пловдив, прекратен на 14.06.2010 г.; на 09.06.2010 г., по който работодател е
„СОФАРМА“ АД – гр. ****, който към датата на справката – 27.01.2021 г., не е
прекратен;
заверени преписи на писмо изх. № 94-00-459/02.02.2021 г. на НАП – ТД –
Пловдив весно с приложени към него справки, видно от които : данъчната регистрация
на И. П. е прекратена на 22.12.2017 г.; в Регистъра на заетостта са вписани следните
трудови договори, сключени с И. П. – на 17.01.2005 г., по който работодател е
„ЕЛИТОН“ ЕООД, прекратен на 01.02.2005 г.; на 27.04.2005 г., по който работодател е
„ЕКЕН-ИМПОРТ ЕКСПОРТ 98“ ООД, прекратен на 03.05.2005 г.; на 27.06.2005 г., по
който работодател е „МИКАДО – 64“ ЕООД, прекратен на 01.07.2005 г.; на 18.07.2005
г., по който работодател е „ЕЛИТОН“ ЕООД, прекратен на 01.08.2005 г.; на 22.08.2005
г., по който работодател е „ДЖЕЙ И КЕЙ“ ООД, прекратен на 01.09.2005 г. и на
22.12.2005 г., по който работодател е „МИКАДО - 64“ ЕООД, прекратен на 31.12.2005
г.; за периода 01.01.2004 г. – 31.12.2015 г. за лицето няма подавани данни с вид
осигурен „14“ – работещ без трудови правоотношения; в подадена ГДД по чл. 50
ЗДДФЛ за отчетната 2008 г. задълженото лице има декларирани данни в Приложение 3
– доходи от извънтрудови правоотношения, изплатени от ЕТ „Свети Д. – Д. Д.“ в
размер на 10 000 лв.; в подадените ГДД за отчетните 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г.,
2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. задълженото лице няма
декларирани доходи от извънтрудови правоотношения;
представени от ответницата :
заверени преписи на 17 вносни бележки за внасяни суми от И. П. за погасяване
на задълженията по сключения с „**************“ АД, клон ********** Договор за
ипотечен кредит за покупка на готов недвижим имот № 193/06.12.2004 г. на 18.03.2005
г., на 12.04.2005 г., на 27.04.2005 г., на 31.05.2005 г., на 11.07.2005 г., на 10.10.2005 г., на
14.11.2005 г., на 20.12.2005 г., на 19.01.2006 г., на 15.02.2006 г., на 17.03.2006 г., на
13.04.2006 г., на 13.12.2006 г., на 05.01.2007 г.;
заверени преписи на 8 приходни квитанции за погасяване на дължимите данък
сгради и такса битови отпадъци за процесния недвижим имот от страна на И. П. и
наследниците му по закон за 2005 г., 2012 г., за 2013 г., за 2014 г., за 2018 г. и за 2019 г.
Разпитаха се и свидетели, според чиито показания :
св. С. Б. Й. – живущ в съседен жилищен блок с административен адрес – гр.
************** : „... 2004 г. някъде закупиха апартамента със съпруга й, той се
казваше И. Тя и И.П. живяха в този апартамент някъде до 2007 г., есента или пролетта.
През 2007 г. те се разделиха. Д. Д. остана да живее в жилището още шест-седем години
някъде ..., после отиде в *******. От тогава, след като се разведоха, до ден-днешен
само Д. съм виждал да влиза там, два или три пъти в месеца, понякога може и повече,
съм я виждал, но само тя имаше ключ, само тя е влизала там, друг не съм виждал да
влиза. Само един път, мисля, че беше преди да започнат делата, дойде на И. дъщеря
му със съпруга си, който май беше някакъв чужденец. ... Намериха ме мен и искаха да
влязат вътре. Отидоха да търсят ключар да разбият това, аз през това време отидох в
полицията да питам мога ли да ги пусна, защото знам, че те не са влизали никога там.
И после те се върнаха. Преди да дойдат при мен, видях, че в колата говореха нещо по
телефон, запалиха колата и изчезнаха, и повече не съм ги виждал. Това беше
8
единственото, когато съм видял някой друг да иска да влиза. ... С И. П. не съм се
срещал след като се разделиха с Д.. Само съм го виждал там на работа, на
гумаджийното, на булеварда. Не ми е известно къде е живял след 2007 г. Лично не съм
разговарял с него по повод на този апартамент след тяхната раздяла, но от домсъвета
знам, са ми казвали, че са ходили, понеже известно време нямаше кой да плаща за
асансьор, таксите за апартамента. Това е било 2016 г. – 2017 г. След като се разделиха,
Д. си плащаше, но след като тя замина за *****, една година никой не плащаше и са
ходили са от домсъвета да търсят И. П. да плати, понеже той е тук, обаче той казал „не
ме интересува апартамента, оправяйте се там, търсете Д.“. Тогава намерихме Д. и тя си
плати жената. Бележките са още при мен даже. ... След като Д. и И. се разделиха,
дъщерята на Д. беше при нея известно време преди да отиде да следва. ... Сега Д.
работи в *****. Тя мисля, че е счетоводител. Само нея съм виждал да влиза в
апартамента. Не мога да съм сигурен, че само тя има ключ.“
св. Н. Г. П. – бивш съпруг на ищцата : „През 2004 г. се разведох със съпругата
си. ... След 2004 г. тя се събра с лицето И. … Вследствие на споразумението, което
положихме пред адвоката за развода, апартамента, който притежавахме като семейна
двойка, трябваше да бъде продаден и парите от продажбата да бъдат разделени
поравно между мен и нея. Апартаментът беше продаден за 24 000 евро, като 12 000
евро за мен и 12 000 евро за нея. Споразумението пред тогавашния адвокат беше тези
пари да бъдат дадени за децата, за следването им. ... тя с тези пари, вместо да бъдат
преведени на дъщеря ни, тя си помогна, за да закупи апартамент, който се намираше
някъде на „************“ шестдесет и някой си номер. За това нещо естествено много
се бях ядосал, че не си изпълни обещанието пред адвоката, но от друга страна пък тя
трябваше да живее някъде с дъщеря ни, която остана при нея съгласно развода. След
закупуването, докато отиде като студентка, тя живя при нея в този апартамент. През
2006 г. дъщеря ми се дипломира от *************, есента 2006 г. стана студентка. Тъй
като все пак едното ми дете остана при нея, аз непрекъснато поддържах, въпреки
всичко, връзка с нея, за да следя как се развива и какво е състоянието на дъщеря ми,
така че имах информация, че тя живее с този човек, мисля, че от 2004 г. Последната ми
информация, която бях получил от нея, беше някъде към 2007 г., късно лято, може би
август или началото на септември, че се е разделила с него. Това е информацията,
която имам за тяхното общо местоживеене. Тези пари, които Д. взе от продажбата на
нашия апартамент, не бяха достатъчни, за да купи нов апартамент. Тя ме беше
посочила в банката като един вид свидетел ли как се казва там в банката. Тегли голям
заем, знам, че тегли голям заем, за да може да допълни към тези пари, и доколкото
знам от дъщеря ми, дори тъщата ми, майката на бившата ми съпруга, също е услужила
с около може би пет или шест или седем хиляди евро, които е имала на влог и с тези
пари тя купува апартамента. През периода на общото им живеене, съм в течение на
няколко неща. Помагал съм многократно със суми за погасяване на кредита. Тъй като
ми беше необходимо да имам телефонна връзка с дъщеря ми и с бившата съпруга, на
няколко пъти телефонът й беше изключен поради неплащане. Налагаше се да бръкна в
собствения си джоб, за да платя телефоните, защото явно нямаха пари, за да имам тази
телефонна връзка. Отделно, на няколко пъти, дори единия път станах така да се каже
малко свидетел без да искам, свидетел как давам й парите, за да си плати тока и
водата, които също не бяха плащани доста време, и мисля, че тока й беше изключен, да
плати тока и водата и да внесе месечната си вноска пред банката. Станах непринуден
свидетел как тя ги дава на този И., за да внесе парите и впоследствие се разбра, че
токът и водата не са платени. С две думи казано според мен той ги е присвоил,
откраднал ги е. Това е било някъде в края на 2005 г. или 2006 г. в началото.
9
Многократно съм услужвал с пари. Един път тока и водата, втори път, два пъти
телефона, един път съм й услужил без да знам точно за какво, само и само дъщеря ми
да бъде нахранена, облечена и т.н., с хиляда лева, две хиляди лева, а веднъж и пет
хиляди лева съм услужвал. Казвам услужвал, защото не съм търсил връщане, а и все
пак съм си подпомагал един вид дъщерята. Периодът, в който съм давал тези суми, е
от 2005 г. до към може би края на 2006 г., т. е. докато дъщеря ми тръгна да учи, дори
когато тръгна да учи, понеже все пак трябваше да бъде издържана в ****, се наложи
да платя и първите им семестриални такси поради това, че тя трябваше да внесе в
банката необходимата сума, и явно в момента на изискване на сумите от университета,
тя нямаше тази финансова възможност. ... Този кредит не е погасен, има доколкото
знам поне още една-две години да плаща суми, защото ако не се лъжа той понякога
ставаше незабавно изискуем, и се налагаше тя да го рефинансира, за да може да си
покрива месечните вноски. ... Не съм ходил в банката във връзка с кредита.
Инспекторът по кредити звъни по телефона, казва така и така лицето еди кое си иска
заем, Вие в течение ли сте, да в течение съм. ... Така станах гарант. Такива бяха
изискванията. И после за рефинансирането също по телефона са ми са обаждали
инспекторите от съответната банка, за да ме питат дали съм наясно, дали съм в
течение.“
св. М. Н. П. – дъщеря на ищцата : „... След развода с баща ми, майка ми
живееше на семейни начала с И.П. След като заживя с него, майка купи апартамент.
Внесе 12 000 евро, вследствие от продажбата на бившия апартамент с моя баща.
Майка ми и И.П.живяха в този апартамент и през 2007 г. се разделиха. ... До 2006 г.
живях в апартамента, защото станах студентка в ****. Септември месец вече бях
студентка. ... доколкото си спомням цената на апартамента беше 37 000 евро, 12 000
беше вноската от апартамента, и всичко останало беше от страна на майка ми
погасявано всеки месец. Майка ми погасяваше вноските по кредита, защото имаше
стабилна работа. ... Г-н П. нямаше доходи. ... От момента на тяхната раздяла до
настоящия момент ключовете от апартамента стоят в майка ми. Апартаментът е
наблюдаван от майка ми. В момента, от 2015 г. тя живее в ****. Прибира се в
Пловдив, изчиства си апартамента, поддържа си го и после се прибира отново в ****.
Г-жа О. С. искаше да влезе с взлом в апартамента и дори има иск в прокуратурата,
доколкото знам. Майка ми не позволи те да влязат в апартамента. До 2025 г. кредитът
още има да се изплаща. ... Майка ми рефинансираше този кредит на няколко пъти и
има да плаща по него до 2025 г. След раздялата с майка до смъртта си г-н П. не се е
връщал в този апартамент. Той живееше в бившия си апартамент или при родителите
си. Мисля, че беше при родителите си накрая. От 2007 г., когато се разделиха, не съм
го виждала. През 2006г. станах студентка и бях в ****, след това заминах за
*********** да следвам и бях във ********няколко години, защото бях омъжена във
*********. Върнах се 2020 г. Заминах през 2011 г. ... Опита да влезе в апартамента,
беше след смъртта на баща й и вече беше самоуправия, защото тя не е наследничка,
все още няма документи за наследство, така че то си беше пълно самоуправие да влезе
в апартамент, за който тя няма ключове, не може да влезе така в нещо, с взлом. Баща й
почина през ****г., доколкото си спомням. ... Доколкото знам едни единствени
ключове имаше за апартамента. ... Доколкото знам майка ми си ги е изискала
ключовете от г-н П.. Доколкото знам той ги е върнал. Аз не съм го видяла това нещо.
Г-н П. нищо не заплащаше за домакинството, защото нямаше пари. Майка плащаше
всичко. Дори купи мебели за обзавеждането ... Като купиха апартамента майка ми и г-
н П. правеха ремонт. Всичко се изплащаше от майка ми. Сложиха паркет, естествен
паркет, боядисаха стените, сложиха по-късно дограма. ... Когато отидох студентка не
10
бяха приключили всички ремонти там. Когато се събраха майка ми и И.П. той нямаше
доходи. Неговата фирма фалира в момента, в който се събраха и той нямаше доходи.
Аз си спомням много добре как влязохме в апартамента, нямахме пари, майка ми
плащаше всичко. Отидохме дори в „************“ долу да вземем мебели с майка ми
и тя си ги плати.“
св. Ж. П. П. – ********на блока, в който се намира спорният имот от 2010 г. до
края на 2021г. : „... И.П.съм го виждал само един път. Д. П.а беше регистрирана в
блока. Ходех да събирам таксите. За периода 2010 г. – 2021 г. мисля, че никой не е
живял в това жилище. Плащането към етажната собственост И. категорично отказа да
плаща такси и ми каза, че всичко е оставил на Д. и повече не иска да се занимава нито
с апартаменти, дори нещо изглежда беше сърдит, защото каза „и на нея не искам да й
чувам името“. Д., когато успея да я намеря, през пет-шест месеца, някой път като
дойде, ако случайно я видя, тогава си плащаше. Таксата не беше плащана и когато
намирах Д., тя каза, че апартаментът е писан на двамата и таксата няма да я плати,
защото трябва да се раздели таксата наполовина, някъде към 2012 г. – 2013 г., там
някъде. Аз имам архив, който все още го пазя, това квитанции за заплащане на
разходите. Тя го каза това нещо, след което после започна да си плаща и до 2011 г.
всичко беше изчистено, т. е. до 2021г. докато бях касиер. Плащаше накуп. Тя не
живееше тук, пътуваше и когато дойде - тогава.“
К. А. К. – „...Познавам И.П.и Д. П.. И. го познавам от **** г. Д. я познавам от
***** г. С нея се запознах чрез И.. Той имаше кафене до ************** отстрани,
това заведение го държеше до **** г., той плащаше данък на общината и там идваха
редовно. ... Живееха заедно, взимаха квартири под наем. След 2004 г. си купиха
жилище на „*********** Аз живея на „*************. Знам кой закупи този
апартамент. И. разполагаше с много пари. Имаше склад в **********, търговия на
едро, *********** Също така г***********. ************ я почна още от 80-та
година и като я затвориха на „************.“, ... след това аз го намерих на
„**************“ гумаджийницата там. До последно се занимаваше, докато да почине
се занимаваше с гумаджийницата. Другите бизнеси ги приключи. Заведението може би
2015 г. ли го приключи, точно годината не мога да си спомня, защото го натиснаха, че
там се строят и искаше някой да го вземе, това беше общинско. А складът може би по
това време – 2015 г. и него приключи и остана само ***************. Иван имаше
много средства и сигурно една част е дал за закупуването на апартамента. ... аз съм
ходил у тях на гости много пъти. Те са на **** етаж. Той не можеше да вземе кредит
от банката, защото парите, може би работеше „под сивата икономика“, ... Той
разполагаше със средства. Всяка събота и неделя бяха на уикенд в ***********. Той
имаше джип. Той стоеше отпред. Това му е третата кола. Сигурно й са отпуснали
кредит, тя беше държавен служител, на него не могат да му отпуснат. След като се
разболя как да не разполагаше, той винаги е разполагал със средства. Никога не е
останал без средства. Баща му работеше, имаше и работник. Винаги имаше по един
работник. ... Много често ходеше, казваше „трябва да ида до банката“ - или да внесе
някакви пари, и съм бил и с него де, аз стоя в колата и т.н. ... До момента, докато
почине, си имаше финансови възможности. Аз много пъти като съм ходил при него,
той, за да иде да свърши някаква работа, ми е давал борсета, пълна с пари, за да ги
държа, защото ние сме израснали с него и се познаваме много добре. ... След като се
разделиха, никой не остана в апартамента. Д. замина за ****. Това е било 2009 г. тя
замина за ****. Може би 2008 г. ли се разделиха. След като се разделиха той се върна
при жена си, а тя замина за ****. След известно време замина за ****. Къде е живяла,
11
точно не знам, в жилището е живяла през това време. Но и той имаше ключ, имаше
неща там, ходеше да си взима неща. ... До смъртта си ключ си имаше, когато си реши,
ходеше да взима нещо. Не да ходи всеки ден, може в месеца един път да иде, може
след два месеца да иде. Плащаше разходи за общите части. ... Плащал е, да. От него
знам. Точно до кога е плащал, до 2015 г. ли, не мога да кажа. ... И. има дъщеря и син и
ми е казвал, че ще остави този апартамент на тях. Той се прехвърли да живее на село и
всеки ден пътуваше, **** е на 30 км. Бившата му съпруга също отиде да живее в ****.
... Един път или два пъти съм бил в този апартамент. Това е било през 2005 г. – 2006 г.
и бяха правили ремонт.“
св. Е. М. П. - майка съм на ответницата и бивша съпруга на И.П.: „...
Закупуването на апартамента беше мисля, че през 2004 г. Този апартамент е на ул.
“**************. Мисля, че 2009 г. се разделиха. Преди това също са се разделяли
няколко пъти. ... Собствеността на апартамента на „************“ по нотариален акт е
на двамата. След като се събрахме ние отново, пет години живяхме заедно, до смъртта
му през ****г. Събрахме се 2012 г. ... Говорили сме много по този въпрос. Като му
задавах въпрос какво ще правим с апартамента на „************“, той казваше „За
сега нещата така стоят“, пък впоследствие вече децата да се оправят. Половината е
мой, половината е нейн и така. ... За времето, през което се събра да живее с г-жа П.,
до смъртта си, И. имаше вулканизатор. Имаше си работници. ... Преди това бяхме
много добре финансово. ... имахме два склада, заведение, работилница, вулканизатор,
имахме магазин хранителен. Бяха на неговата фирма ЕТ „П. 92“. Не мога точно да
кажа до коя година, единият магазин го освободихме, заведението работеше,
вулканизаторът работеше. След като се събрахме разтурихме заведението, защото ни
казаха, че трябва да се махаме от там, че мястото беше освободено. Складовете ги
освободихме не знам точно кога, той се занимаваше после с тях, просто вече бяхме
разделени и не знам до кога ги е държал. Вулканизаторът си го държа до смъртта.
Много добре се справяше, имаше доходи, имаше си работници, баща му също
работеше там, помагаше, тъй като той вече беше болен, но имаше хора, които да
работят за него. И.П.ди да почине си имаше достъп до жилището, имаше и ключове.
След като се разделиха, не мога да кажа дали някой е ползвал апартамента, но той
мисля, че е ходил. Аз даже веднъж го видях там. Когато се беше разделил с нея,
ходеше там. След като И.П., децата ме помолиха и аз сметнах за редно, че трябва да се
свържа с Д., ... Казах, че той е починал и казах „какво ще правим с апартамента“. Ми
как какво ще правим? Започнаха едни обиди в следващите няколко разговора относно
неговата личност, ... И след това вече тя мисля, че беше, да, беше се обаждала на
дъщеря ми, беше писала някакви есемеси, но впоследствие децата си прехвърлиха -
дъщеря ми остави нейния дял на „Богомил“ на сина ми, а пък той даде неговия дял на
„***************“, ... Дъщеря ми реши, че трябва да се води дело, за да може да се
установи наистина, както е редно. Не можаха да се разберат доброволно. Д. се обади и
каза: „Вижте какво, приготвила съм едни 14 000 лева, дайте да уредим въпроса с
апартамента“, при което аз реагирах, че трябва говоря с децата ми. Разговарях и й
казах, че това е твърде малка сума за този апартамент и нещата няма да се уредят така.
През ***** г. почина И. значи това е било ***************** 2018 г. ... Дъщеря ми
искаше да има достъп до апартамента, ... Не й разрешиха. Мисля, че някой пазач беше
казал, че няма достъп до апартамента. ... И. имаше някакви ключове, но впоследствие
като почина той, къде отидоха, не мога да кажа. ... Знам, че за изплащане цената на
този апартамент е теглен кредит от Д., тъй като е ************** но е изплащано и от
двамата това жилище. Този кредит е изплатен. Жилището е закупено с кредит, но И.
си плащаше неговия дял с вносни бележки в „*****************“ и впоследствие
12
даже е давал някакви пари на ръка, не знам на кого. Така знам от него и от негови
приятели. Той има бележки за плащанията, аз съм ги намерила, той си ги държеше в
една папка и ги дадох на адвокатката, за да ги заприходи към делото. Този кредит е
погасен, знам. „
Соченото съответно от св. Й., че ищцата и И.П.се разделили през пролетта или
през есента на **** г., от св. П., че бившата му съпруга преустановила съжителството
си с П. през късното лято на 2007 г. – месец август, началото на месец септември и от
св. П.а, че майка й и И.П.се разделили през 2007 г. е в пълен диспут със заявеното в
исковата молба за окончателната разлъка помежду им през месец август 2009 г., което
обстоятелство е прието и за безспорно между страните в изготвения по делото доклад.
Не кореспондира на останалите събрани по делото доказателства заявеното от
св. П. :
че бившата му съпруга го била „...посочила в банката като един вид свидетел“
по договора за кредит, че бил „... станал гарант“ по договора и че се наложило тя да
рефинансира кредита /показания в какъвто смисъл са дадени и от св. М. П./, тъй като
видно от представения по делото заверен препис на Договор за ипотечен кредит за
покупка на готов недвижим имот № ***/06.12.2004 г. в същия липсват данни
изпълнението на задълженията по него да е обезпечено с поръчителство, като
единственото дадено обезпечение по него е учредена в полза на банката ипотека върху
закупувания недвижим имот от кредитополучателя и от И.П. а освен това по делото не
са ангажирани доказателства ищцата да е рефинансирала кредита;
че придобитият по време на брака му с Д. апартамент в жилищен блок № *****
в гр. **************“ те продали за 24 000 евро, тъй като видно от приетия като
доказателство заверен препис на Нотариален акт № **, т. *, рег. № ****, дело №
***/2004 г. на Т.Д. – нотариус рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара,
посочената в него цена е 23 974 лв., равняваща се на 12 257.71 евро съобразно
обявения от 00.00 часа на 1 януари 1999 г. официален валутен курс на лева към еврото
с Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998 г. за определяне на валутния курс към еврото,
равняващ се на 1.95583 лв. за едно евро /23 974 лв. : 1.95583 лв./;
че с получените от продажбата на горния апартамент пари /в каквато насока са и
показанията на св. М. П./ и с предоставени от майка й 5 000, 6 000 или 7 000 евро, Д. е
купила спорния недвижим имот в гр. ***************, тъй като установява се от
приетите като доказателства заверени преписи на Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № ***, том ** рег. № ****, дело № *** от 2004 г. на Н. Х. - С. –
нотариус рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие –
Районен съд – Пловдив, както и на Договор за ипотечен кредит за покупка на готов
недвижим имот № ***от 06.12.2004 г., че при сключване на договора за покупко-
продажба на процесния апартамент купувачите Д. П. /Д./ и И.П.са заплатили на
продавача В. К. само част от продажната цена в размер на 2 750 евро, а остатъкът до
пълния й размер от 17 250 евро му е заплатен със средствата от отпуснатия на П.а /Д./
ипотечен кредит от „**************** АД, като са му преведени по открита на
негово име сметка в банката;
че към датата на разпита му – 14.05.2024 г., задълженията по договора за
ипотечен кредит не са погасени, тъй като констатира се от приетите като доказателства
заверени преписи на писмо изх. № 0890-49-025248/27.04.2021 г. на „**********“ АД и
изпратени с него Извлечение по разплащателни сметки Сметка № ********** за
периода 30.11.2004 г. – 07.05.2007 г. и Движение по кредит с Договор № ***/06.12.2004
13
г. за периода 07.05.2007 г. – 27.10.2015 г., дългът по договора за ипотечен кредит е
окончателно, предсрочно погасен на 26.10.2015 г., т. е. преди падежа – 20.11.2019 г.,
поради което съдът не ги кредитира.
Налице е противоречие между показанията на св. К. и на св. Ж. П. досежно
обстоятелството дали след напускане на процесния имот И.П.е плащал на етажната
собственост режийни разноски, но тъй като св. Ж. П. е изпълнявал функциите на
касиер на блока в периода 2010 г. – 2021 г., в който се намира апартаментът, по делото
не са събрани доказателства за извършени след 2009 г. от П. плащания на суми на
етажната собственост за поддръжката на общите части на сградата, а казаното от св. К.
се основава на споделено му от самия П., то съдът не кредитира показанията му в
частта им, в която сочи, че П. е плащал режийни разноски след 2009 г. до 2015 г.
Разнопосочни са показанията на разпитаните свидетели относно момента, в
който ищцата е заживяла в гр. **** – така според св. Й. след раздаялата й с П. Д.
останала да живее в жилището още шест – седем години, според св. М. П. майка й
живее в гр. **** от 2015 г., според св. Ж. П. в апартамента никой не е живял през
времето, през което е бил касиер на блока от 2010 г. до 2021 г., а според св. К. след
раздялата й с П. през 2009 г. П. останала още известно време в жилището, след което
заминала за гр. ****. С оглед на приетите като доказателства заверени преписи на
писмо изх. № 94-О-2/01.02.2021 г. на НАП – ТД – Пловдив ведно със справки към
него, от които се установи, че считано от 09.06.2010 г. ищцата е в трудово
правоотношение със „СОФАРМА“ АД – гр. ****, то и на база на показанията на св. Ж.
П. съдът приема, че към тази дата тя вече е живяла в гр. ****.
Колебливи са и показанията на св. Й. и на св. М. П., че П. не е разполагал с ключ
за апартамента след напускането му, а тъй като същите са в пълен дисонанс с
показанията на св. Е. П. и на св. К., базиращи се на техни лични впечатления, че са
виждали И.П. да посещава имота след 2009 г., то съдът приема за установено, че след
окончателната си раздяла с ищцата наследодателят на ответницата е разполагал с ключ
за жилището.
Не се подкрепя от събраните по делото доказателства твърдението на ищцата,
че след раздялата й с П. до смъртта му, а и впоследствие нито той, нито наследниците
му са предявявали претенции към имота и той се е дезинтересирал от него. Напротив :
след разлъката му с Д. П. е видян няколко пъти да посещава апартамента; заплатил е
дължимите данък и такса битови отпадъци за него за 2012 г., 2013 г., за 2014 г., а
впоследствие за 2018 г. и 2019 г. данъкът и таксата са платени от наследниците му по
закон; при разговор с бившата си съпруга е споделил, че оставя на децата да се оправят
с апартамента, а на 19.12.2019 г. ответницата е подала и искова молба пред Районен
съд – Пловдив, по която е образувано гр. д. № 21020/2019 г., имащо за предмет
предявен от нея против Д. иск за делба на апартамента.
Неотносими към настоящия правен спор са показанията на свидетелите относно
обстоятелствата имал ли е финансови възможности покойният П. за закупуването на
апартамента и за заплащане на вноските по договора за ипотечен кредит, със
средствата от който е заплатен остатъкът до пълния размер от цената за придобиването
му, респективно с чии средства са заплатени последната и стойността на извършени в
него ремонтни дейности.
Съобразно чл. 77 Закон за собствеността /ЗС/ правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона –
приращение; преработване; присъединяване; наследяване по закон и завещание; по
14
силата на съдебно решение по чл. 33 ЗС, чл. 66 ЗС; чрез преобразуване на държавни и
общински предприятия; чрез приватизация; по регулация; чрез публична продан; чрез
отчуждаване в полза на държавата и общините; чрез обезщетяване за отчужден в
полза на държавата или общината имот; при изграждане на сграда от ЖСК; по
реституция; по административен ред; по силата на самия закон, като на настоящия
докладчик не е известно в действащото право да е предвиден като основание за
придобиване на правото на собственост само от единия купувач /при двама и повече/
по договор за покупко-продажба фактът на плащане на цената само от него. Едно от
основните задължения на купувача като страна по договора за покупко-продажба,
чиято правна уредба се съдържа в чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
/ЗЗД,/ е това, регламентирано в чл. 200, ал. 1 ЗЗД – да плати цената, като фактът на
изпълнението му само от единия от купувачите по сделката, когато те не са съпрузи,
би могъл да породи само някакви облигационни правоотношения помежду им, но не е
относим към вещноправните последици на договора.
Същевременно според чл. 183, ал. 1 ЗЗД основното задължение на продавача по
договора за покупко-продажба е да прехвърли собствеността на продадената вещ,
което съгласно чл. 24, ал. 1 ЗЗД при договорите за прехвърляне на собственост върху
определена вещ, какъвто е и договорът за продажба на спорния апартамент, настъпва
автоматично – по силата на самия договор. Следователно в момента на постигане на
съгласието във формата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
***, том ** рег. № ****, дело № *** от 2004 г. на Н. Х. - С. – нотариус рег. № *** по
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – Пловдив, в
съответствие с чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, постановяващ, че договорите имат сила на закон за
тези, които са ги сключили и с 30, ал. 2 ЗС, разпореждащ, че частите на
съсобствениците се считат равни до доказване на противното, следва да се приеме, че
ищцата и наследодателят на ответницата са придобили по ½ ид. ч. от вещта – обект на
договора, факт, който впрочем се признава в исковата молба, по която е образувано
разглежданото дело.
Ето защо по изложените съображения твърдението на ищцата, че е
изключителен собственик на целия недвижим имот, описан в исковата молба, поради
плащането на цената по договора за покупко-продажбата му само от нея като
неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Въз основа на признанията на страните и направения в предходното изложение
анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че : по
време на съжителството им на семейни начала, на 07.12.2004 г. ищцата и
наследодателят на ответницата са сключили с третото лице В. К. договор за покупко
продажба на апартамент № **, на етаж ** в жилищен блок № * с административен
адрс – гр. *************, във формата на Нотариален ак за покупко-продажба на
недвижим имот № ***, том ** рег. № ****, дело № *** от 2004 г. на Н. Х.-С. –
нотариус рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие –
Районен съд – Пловдив, по силата на който всеки от тях е придобил правото на
собственост върху ½ ид. ч. от жилището; след закупуването на имота те заживели
съвместно в него до месец август 2009 г., когато окончателно се разделили и П.
напуснал апартамента; около година по-късно Д. се преместила да живее в гр. ****,
тъй като започнала да работи по трудов договор, сключен със „СОФАРМА“ АД със
седалище в гр. **** и няколко пъти месечно се връщала да наглежда имота /по думите
на св. М. П. апартаментът е „наблюдаван“ от майка й/, като след този момент до 2021
г. преустановила плащането на етажната собственост на режийните разноски за
15
поддържане на общите части на блока, като дори през 2012 г. - 2013 г. заявила на
касиера на блока, че половината от тях следва да се поеме от другия собственик – И.П.
тъй като „апартаментът е писан на двамата“; след смъртта на П. в първите месеци на
2018 г. бившата му съпруга попитала ищцата какво ще правят с апартамента, като в
телефонен разговор последната обявила : „Вижте какво, приготвила съм едни 14 000
лв., дайте да уредим въпроса с апартамента.“, като към датата на приключване на
съдебното дирене последният не е разрешен.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че до датата на
приключване на съдебното дирене по делото не се ангажираха доказателства от
далечната 2007 г. ищцата да извършила конкретни действия, с които е обективирала
спрямо покойния понастоящем П. намерението си да владее собствената му идеална
част от процесната вещ. Дори напротив налице са нейни изявления, изключващи
подобно намерение - през 2012 г. - 2013 г. тя декларирала, че режийните разноски за
апартамента следва да се поемат и от другия собственик, тъй като „апартаментът е
писан на двамата“, а преди завеждане на иска за делба предложила да изкупи частта на
наследниците на бившия си приятел за 14 000 лв. Ето защо решаващият състав намира
презумпцията на чл. 69 ЗС за оборена и недоказано твърдението й, че през 2007 г. тя е
превърнала държането на притежаваната от наследодателя на ответницата ½ ид. ч. от
имота във владение, както и че от този момент до 19.12.2019 г. е владяла същата явно,
непрекъснато и необезпокоявано, а от тук предявеният установителен иск, че е
собственик на целия недвижим имот и в частност – на спорната ½ ид. ч. от него, която
се твърди да е придобита по давност и поради плащане на цената по договора за
покупка, за неоснователен.
Неоснователно е възражението на ищцовата страна за прекомерност на
заплатеното от ответницата на пълномощника й адвокат А. адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство и защита по настоящото дело от 2000 лв., тъй като
размерът му е под минималния такъв, равняващ се при цена на иска от 52 697.40 лв. на
4 865.79 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. При това положение, тъй като с поведението си
ответницата не е дала повод за завеждане на иска за ½ ид. ч. от имота, то по аргумент
за противното от чл. 78, ал. 2 във връзка с ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
й заплати всички сторени по производството разноски в общ размер на 2 043.50 лв., в
това число 2 000 лв. адвокатско възнаграждение, 40 лв. депозитни средства за
изплащане на възнаграждения на свидетели и 3.50 лв. банкова такса за превод.
По изложените мотиви съдът :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. И. С. с ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. ******************, че Д. М. Д. с ЕГН **********, с постоянен
адрес в ************************** е собственик на ½ идеална част от следния
недвижим имот : самостоятелнен обект в сграда с идентификатор 56784.523.842.1.87
по КККР, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. ******************, с предназначение на самостоятелния
обект : апартамент **, състоящ се от две стаи и кухня; с площ 65.16 кв. м., който
самостоятелен обект се намира в сграда № * на ПИ с идентификатор 56784.523.842;
16
при съседи : на същия етаж – самостоятелен обект № 56784.523.842.1.88, а по
доказателствен нотариален акт № **, т. **, вх. рег. № 25406/07.12.2004 г. на Служба по
вписванията – Пловдив, ****** - **** на О- П., отгоре – самостоятелен обект №
56784.523.842.1.93, а по доказателствен нотариален акт – ап. ** на Ц.; отдолу -
самостоятелен обект № 56784.523.842.1.81, а по доказателствен нотариален акт – ап.
** на О., заедно с таванско помещение № **, с декларирана пощ от 6 кв. м., при
съседи : запад - коридор, север – таван № ** на М., юг – таван ** на И., ведно с 0,832%
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, придобита по
договор за покупко-продажба, сключен във формата на Нотариален акт № **, т. **, вх.
рег. № 25406/07.12.2004 г. на Служба по вписванията – Пловдив, страни по който са
В.К. К.с ЕГН **********, от една страна, в качеството му на продавач и от друга – Д.
М. П.а /Д./ и И. Б. П. с ЕГН **********, починал на **.**.**** г., чиито наследници
по закон са синът му Б. И.П. с ЕГН **********, и дъщеря му О. И. С. с ЕГН
**********, като отхвърля предявения иск за признаване за установено по отношение
на последната, че Д. М. Д. е собственик и на останавата ½ част от гореописания
недвижим имот – на основание придобивна давност от 2007 година до 19.12.2019 г. и
поради плащане на цената на целия апартамент, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. М. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес в
************************** да заплати на О. И. С. с ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. ******************* сумата от 2 043.50 лв. /две хиляди четиридесет и три
лева и петдесет стотинки/ разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страната.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
17