№ 2763
гр. В., 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана К.
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана К. Гражданско дело №
20233110110883 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на:
1./ К. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к.“М.“ ***** срещу М. В. А., ЕГН
**********, с адрес гр. В., ул. “С.“ ****, с която е заявен иск по чл. 34 ЗС, за делба на
следните вещи:
1.1./ жилище – апартамент, с идентификатор № **** по кадастрална карта одобрен
със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. от ИД на АГКК, находящо се в гр.В., рн А., ул."С. С. К.
М." ****, на етаж 5 в сграда с идентификатор 10135.5506.148.1, с предназначение жилищна
сграда - многофамилна, разположена в поземлени имоти с идентификатори ****, с площ от
54.05 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 24, с площ от 6.62кв.м. и 3.3720%
идеална част от ОЧС, при граници на имота: на същия етаж ****, под обекта: **** и над
обекта: ****, при квоти от 1/2 ид.ч. за ищеца и 1/2 ид.ч. за ответника;
1.2./ поземлен имот с идентификатор *******, по кадастрална карта одобрен
съсЗаповед РД-18-92/14.10.2008г. от ИД на АГКК находящ се в гр.В.,р-н П., с.о. „ М. Р." „ Б.
Ч. - Д.", местност Лафолу, с площ от 521 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ниско застрояване, при съседи: ******* при
квоти от 1/2 ид.ч. за ищеца и 1/2 ид.ч. за ответника;
2./ К. В. И., ЕГН ********** и П. П. И., ЕГН **********, и двамата, с адрес гр. В.,
ж.к.“М.“ ***** срещу М. В. А., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН **********,и двамата с
адрес гр. В., ул. “С.“ ****,с която е заявен иск по чл. 34 ЗС, за делба на следните вещи:
2.1./ поземлен имот с идентификатор ***, по кадастрална карта и кадастрални
регистри одобрен със Заповед РД-18-73 от 23.06.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. В., р-н А., ул."С." ****, с площ от 174кв.м, с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за средно застрояване, при
съседи ****
2.2./ сграда с идентификатор ***.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
***, с предназначение жилищна сграда - еднофамилна със застроена площ от 76 кв.м., на
1
един етаж;
2.3./ сграда с идентификатор ***.2, разположена в поземлен имот с идентификатор
***, с предназначение гараж с площ от 13 кв.м.;
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищците в исковата молба, респективно постъпилите по делото уточнителни молби:
Твърди, че страните са съсобственици. По отношение на апартамент, с идентификатор №
****, се сочи, че с договор №17537/26.12.1990г. на ОбНС – В. наследодателите на К. И. и М.
А. – В. и Й. Й. са придобили собствеността върху имота. С договор за дарение, обективиран
в НА № 71, том XXXIV, дело 9914/1992г. на нотариус с р-н на действие ВРС В. и Й. Й.
дарили имота на сина и дъщеря си - К. И. и М. А.. Поземлен имот с идентификатор *******
е придобит от наследодателите В. и Й. Й. по силата на НА за собственост на НИ по § 4а
ЗСПЗЗ № 159, том 14, дело 12404/1996г. С договор за дарение, обективиран в НА № 138, том
XLVII, дело 12555/1996г. на нотариус с р-н на действие ВРС В. и Й. Й. дарили имота на сина
и дъщеря си - К. И. и М. А.. По отношение на поземлен имот с идентификатор *** се сочи,
че по силата на покупко – продажба, обективирана в НА №71, том 1, дело 99/1995г. Д. Т. Р. и
М. С. Р. /дядо и баба на К. И. и М. А./ са придобили 151 кв.м ид.ч. от описания имот. На
08.09.1987г. Д. Т. Р. и М. С. Р. продали на внучката си - М. А. 1/3 ид.част от дворното място и
построената в него жилищна сграда. Към момента на сделката, М. А. е била в брак с А. А.
А., като всеки от тях придобил 25,16 кв.м от имота и съответните от жилищната сграда. На
24.02.1990г. М. Ресулова починала, като оставила законни наследници – Д. Р. - съпруг и Т. П.
и Й. И. – дъщери. Доколкото наследодателката притежавала 50,3кв.м, всеки от наследниците
й получил по 16,7кв.м ид.част. На 17.01.1995г. Д. Р. и Й. И. дарили на М. А. 2/9 ид.ч. или
общо 33,4кв.м от имота, ведно със жилищната сграда, изградена в имота. На 06.12.1996г. с
договор за прехвърляне на НИ срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА
№ 114, том XLIV, дело 11772/1996г. Д. Р. прехвърлил 1/3 ид. част от имота и жилищната
сграда на Й. И. /дъщеря/ и В. И. /зет/. На същата дата – 06.12.1996г., Й. И. и В. И. дарили на
сина си - К. И. 1/3 ид. част от имота и жилищната сграда или 55,33кв.м. На 27.02.2023г. М.
П., наследник на Т. П. /дъщеря на Д. Т. Р. и М. С. Р./ продал на К. И., придобитата по
наследство от майка си 1/9 ид.част от дворното място и жилищната сграда. Към настоящия
момент страните не можели да постигнат съгласие за доброволна подялба на имота, което
обосновава интерес от подаване на настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, в който не се оспорва
съсобствеността възникнала между К. В. И. и М. В. А. по отношение на имоти с
идентификатор № № **** и *******, при посочените в молбата квоти от 1/2 ид.ч. за ищеца
и 1/2 ид.ч. за ответника. По отношение на поземлен имот с идентификатор *** и
изградените в него сгради № ***.1 и №***.2 се твърди, че същите са изключителна
собственост на А. А., придобити чрез добросъвестно давностно владеене. Алтернативно по
отношение на сграда № ***.1 била придобита изцяло от ответниците по време на брака им.
Всички последващи сделки, осъществени след 08.09.1987г. не били породили правни
последици, тъй като никой не можел да даде това, което сам няма. В условията на
евентуалност по отношение на поземлен имот с идентификатор *** и изградените в него
сгради № ***.1 и №***.2 се заявяват следните квоти: 1/3 ид.част за ответниците в режим на
СИО, 2/9 ид.ч. за М. В. А.; 1/3 ид.ч. за К. И. и 1/9 ид.ч. за ищците, придобита в режим на
СИО.
С молба от 15.03.2024г., ответникът – съделител П. П. И. поддържа исковата молба
по отношение на 1/9 ид. част от ПИ с идентификатор ***, с административен адрес: гр. В.,
район „А.“, ул. „С.“ ****, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор
***.1.
В о.с.з., страните, чрез упълномощените си процесуални представители, поддържат
исковата молба, респ. постъпилите последващо уточнителни молби и отговора.
2
Ищецът – съделител К. В. И., навежда твърдения, че е изключителен собственик на
недвижимия имот, находящ се в гр. В., ул. „С.“ ****, на осн. чл. 79 ЗС, като единствено и
само той владеел имота, ведно с построените в същия сгради, необезпокоявано от 1996 до
2022г. В условията на евентуалност, настоява същият да бъде разделен при посочените
квоти.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните са обявявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: 1./ На 10.02.1955г. по силата на покупко – продажба, обективирана
в НА №71, том 1, дело 99/1995г. Д. Т. Р. и М. С. Р. са придобили 151кв.м от поземлен имот с
идентификатор ***; 2./ че М. В. А., и А. А. А. са в гр. брак, сключен на 24.11.1985г.; 3./ че на
08.09.1987г. Д. Т. Р. и М. С. Р. продали на внучката си - М. А. 1/3 ид.част от дворното място,
ведно с построената в него жилищна сграда; 4./ че М. С. Р. е починала на 24.02.1990г.,
оставяйки по закон наследници, както следва - Д. Р. - съпруг и Т. П. и Й. И. – дъщери; 5./ че
на 17.01.1995г. Д. Р. и Й. И. дарили на М. А. 2/9 ид.ч. от дворно място с площ 151 кв.м.,
находящо се в гр. В., ул.“С.“ №49, ведно със жилищната сграда, изградена в имота; 6./ че на
06.12.1996г. с договор за прехвърляне на НИ срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в НА № 114, том XLIV, дело 11772/1996г. Д. Р. е прехвърлил ⅓ ид. част от
дворно място с площ 151 кв.м., находящо се в гр. В., ул.“С.“ №49, ведно със жилищната
сграда на Й. И. и В. И.; 7./ че на 06.12.1996г., Й. И. и В. И. дарили на сина си - К. И. 1/3 ид.
част от дворно място с площ 151 кв.м., находящо се в гр. В., ул.“С.“ №49, ведно със
жилищната сграда; 8./ че Д. Р. е починал на 05.02.1998г. и е оставил наследници по закон - Т.
П. и Й. И. – дъщери; 9./ че след смъртта на Т. П., починала на 21.09.2011г. и на съпруга й –
Георги Петков на 12.08.2013г., същите са оставили наследник – М. П.- син; 9./ че В. И. е
починал на 25.03.2015г. и е оставил наследници по закон – К. И. –син, М. А. – дъщеря и Й.
И. – съпруга, починала на 07.05.2020г.; 9./ че К. В. И. и М. В. А. са съсобственици на имоти
с идентификатор № **** и *******, при квоти от 1/2 ид.ч. за всеки от тях.
В о.с.з., допълнително е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че:
жилище с идентификатор **** е съсобствено между страните К. В. И. и М. В. А. при квоти
по 1/2 ид.ч. за всеки от тях, а по отношение на поземления имот с № 142 - по 1/2 ид.ч. за К.
И. и М. А..
Видно от представеното на л.9 от делото удостоверение за факти и обстоятелства по
териториално и селищно устройство рег. № АУ048815ПР_001ПР от дата 07.06.2023г.,
издадено Община В., Район „П.“, след направен преглед на документи и снимков материал,
се констатира, че сграда с идентификатор № *******.1, намираща се в ПИ с идентификатор
№ ******* по плана на с.о. „М. Р., Бялата чешма и Дъбравата“, гр. В. е съборена.
От приобщения по делото нотариален акт № 138, том XLVII, дело 12555/1996 г. на
нотариус Ил. М. при Варненски районен съд /на л. 11-12 от делото/, се установява, че Й. Д.
И. и В. Н. И. , по силата на договор за дарение, обективиран в горецитирания нотариален
акт, са дарили на своя син К. В. И. и своята дъщеря М. В. А., следния свой собствен
недвижим имот: овощна градина, с площ от 530кв.м., находяща се в зона за земеделско
ползуване, в местността „Дилбер чешма“, в землището на кв. „Виница“, гр. В., съставляващ
имот пл. № 142 от КП „Бялата чешма и Дъбравата“ – част II.
Представена е по делото нотариална покана /на л. 13-15 от делото/, изходяща от К. В.
И., адресирана до М. В. А., видно от съдържанието, на която ищецът – съделител е поканил
ответницата М. А. да заплаща обезщетение за ползването на апартамента, с
административен адрес: гр. В., ул. „Св. Св. К. И М.“ 45 и имотът, намиращ се в гр. В., ул.
„С.“ ****; поискал е да бъде прекратена възникналата между страните съсобственост,
досежно имотите, предмет на делбата; предложил е уравняване на дялове.
3
Видно от приобщената на л. 17 от делото, разписка, съделителката М. А. е получила
гореописаната покана, лично, на дата 22.08.2022 г.
Приобщено по делото е /на л. 18/, удостоверение за идентичност на лице с различни
имена с изх. № АУ080605ВН/16.08.2022 г., издадена от Община В., видно от което М. В. А. и
М. В. А. са имена на едно и също лице.
Видно от представения по делото нотариален акт № 71, том XXXIV, дело 9914/1992 г.
на нотариус А. Г. при Варненски районен съд /на л. 20-21 от делото/, е, че Й. Д. И. и В. Н.
И., по силата на договор за дарение, обективиран в горецитирания нотариален акт, са дарили
на своя син К. В. И. и своята дъщеря М. В. А., следния свой собствен недвижим имот:
апартамент № 24, намиращ се в жилищна сграда в гр. В., ул. „К. И М.“ ****, със застроена
площ от 54,05 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 24, с площ от 6,62
кв.м., както и 3,3720 % ид. части от общите части на сградата и право на строеж върху
мястото от 67,28 кв.м.
Приобщен е по делото /на л. 24 и 25/ нотариален акт № 71, том I, дело 99/1955г. на
нотариус Л. К.И., видно от съдържанието, на който се установява, че по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в горецитирания нотариален акт, П. С. К. е прехвърлил в
полза на Д. Т. Р. и М. С. Р., собствеността само върху 151 кв.м. дворно място ид. част от
собствения му двор, целият в размер на 526 кв.м. по нотариален акт, а съгласно скица – 315
кв.м., образуващи парцел I в квартал 61, по плана на гр. Сталин, кв. „А.“.
От приобщения на л. 26-27 от делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №
126, том XLIV, дело 11785/1996 г. на нотариус Зл. Л. при Варненски районен съд, видно от
който Й. Д. И. и В. Н. И. са дарили на своя син К. В. И. собствената си 1/3 идеална част от
недвижим имот, представляващ: дворно място, находящо се в гр. В., ул. „С.“ ****, с площ от
151 кв.м., съставляващо парцел I-1152 в квартал 23, по плана на 27-ми подрайон на гр. В. и
от построената в него жилищна сграда.
Приложен е по делото /на л. 28 от делото/ нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 156, том I, дело 407/1995 г. на нотариус И. М. при Варненски районен съд, видно от
който Д. Т. Р. и Й. Д. И. са дарили на М. В. А. /внучка на първия и дъщеря на втората/ - всеки
от тях по 1/9 ид. част или общо 2/9 идеални части от недвижим имот, представляващ: дворно
място, находящо се в гр. В., ул. „С.“ ****, с площ от 151 кв.м. , съставляващо парцел I-1152 в
квартал 23, по плана на 27-ми подрайон на гр. В. и от построената в него жилищна сграда.
Представен е на л. 29-30 от делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №
113, том X, дело № 3182/1987 г. на нотариус Л. Г. при Районен съд – В., посредством който
се установява, че Д. Т. Р. и М. С. Р. са прехвърлили в полза на внучката си М. В. А.,
собствеността върху 1/3 ид. част от следния им съсобствен /придобит по време на брака им/
недвижим имот, представляващ: дворно място, находящо се в гр. В., ул. „С.“ ****, с площ от
151 кв.м., съставляващо парцел I-1152 в квартал 40, по плана на 27-ми подрайон на гр. В. и
също толкова от построената в него жилищна сграда.
От приобщения на л. 39-41 от делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 58, том I, рег. № 1146, дело № 58 от 2023 г. на нотариус Б. В. при Районен
съд – В., се установява, че М. Г. П. /собственик на 1/3 ид. част/ е продал на съсобственика си
К. В. И. собствената си 1/3 ид. част от ПИ с идентификатор ***, с административен адрес:
гр. В., район „А.“, ул. „С.“ ****, целият с площ от 174 кв.м., ведно с 1/3 ид. част от
построените в него: сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ от 76 кв.м. и гараж с
идентификатор ***.2, със застроена площ от 13 кв.м.
Представен е по делото /на л. 42-43/ нотариален акт за поправка на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 69, том I, рег. № 1321, дело № 69 от 2023 г. на
нотариус Б. В. при Районен съд – В., видно от който се установява извършена поправка,
досежно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 58, том I, рег. № 1146,
4
дело № 58 от 2023 г. на нотариус Б. В. при Районен съд – В., като е посочено, че ид. част, в
размер на 1/3, следва да се чете като 1/9 ид. част.
Приложено е /на л. 44 от делото/ удостоверение за наследници на Г. Я. П., видно от
което негов единствен наследник се явява синът му – М. Г. П..
Представено е /на л. 25 от делото/ удостоверение за наследници на Д. Т. Р., починал на
05.02.1998г., от което се установява, че такива са Й. Д. И. - дъщеря на същия и Т. Д. П. –
дъщеря на същия, поч. на 22.09.2011г., като последната от своя страна е оставила за
наследници Г. Я. П. – съпруг, поч. на 12.08.2013 г. и М. Г. П. – син.
От представеното на л. 46 от делото, удостоверение за наследници на Т. Д. П.,
починала на 21.09.2011 г., се установява, че нейни наследници са: Г. Я. П. – съпруг, поч. на
12.08.2013 г. и М. Г. П. –син.
Приложен е по делото /на л. 82-83/ нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане № 114, том XLIV, дело 11772/1996 г. на нотариус З.
Л. при Районен съд – В., видно от който Д. Т. Р. е прехвърлил в полза на своята дъщеря Й. Д.
И. и своя зет В. Н. И., собствената си 1/3 ид.ч. от следния недвижим имот: дворно място,
находящо се в гр. В., ул. „С.“ ****, с площ от 151 кв.м., съставляващо парцел I-1152 в
квартал 23, по плана на 27-ми подрайон на гр. В. и от построената в него жилищна сграда, за
това, че са го гледали и издържали в минало време, както и срещу задължението
приобретателите да го гледат и издържат за в бъдеще, като му осигурят спокоен и нормален
живот, докато е жив.
Приобщен е по делото /на л. 84-85/ нотариален акт за собственост на недвижим имот
по параграф 4а ЗСПЗЗ № 159, том XLV, дело 12404/1996 г. на нотариус Ил. М. при Районен
съд – В., видно от който, съгласно приложените доказателства към молбата на Й. Д. И. и В.
Н. И., двамата са признати за собственици, на основание параграф 4а от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи, на недвижим имот, представляващ:
овощна градина от 530 кв.м., находяща се в зона за земеделско ползуване в местността
„Дилбер чешма“, в землището на кв. „Виница“, гр. В., съставляваща имот пл. № 142 от КП
„Бялата чешма и Дъбравата“ – част II.
Приложено е /на л. 90 от делото/ удостоверение за наследници на М. С. Р., поч. на
24.02.1990 г., видно от което нейни наследници са: Д. Т. Р. – съпруг – поч. на 05.02.1998 г.; Й.
Д. И. – дъщеря – поч. на 07.05.2020 г.; К. В. И. – син на починалата Й. И.; М. В. А. – дъщеря
на починалата Й. И.; Т. Д. П. – дъщеря на М. Ресулова – поч. на 21.09.2011 г.; Г. Я. П. –
съпруг на Т. П.; М. Г. П. – син на Т. П..
Представено е /на л. 91 от делото/ удостоверение за наследници на В. Н. И., поч. на
25.03.2015 г., видно от което негови наследници са: Й. Д. И. – съпруга – поч. на 07.05.2020 г.;
К. В. И. – син и М. В. А. – дъщеря.
От приложеното на л. 93 от делото удостоверение, е видно, че М. В. А. е сключила
граждански брак № 2449/24.11.1985г., с А. А. А..
На л. 194 от делото е приобщено удостоверение за сключен граждански брак, видно
от съдържанието на което е, че К. В. И. и П. П. И. са в граждански брак от 30.08.1981г.
От ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля К. Б. С. /без
родство със страните по делото/, се установява, че двамата с ищеца се познават от около 15
години. Свидетелят излага, че до 2022 г. са контактували, респ. събирали са се по-често.
Поддържа, че К. И. живял до 2022г. в кв. „А.“, в къща, на ул. „С.“ №49, а след това заживял в
кв. „М.“, над магазин „Бриколаж“. Сочи, че е ходил в имота, който представлявал
едноетажна къща, в първоначален вид от 60-те години - неизмазана, на тухли, зле
изглеждаща фасада, дограма първоначална, гредоред, ниска височина вътре в помещенията,
малък двор и външен тоалет. Свидетелят твърди, че не може да каже с точност от кога
ищецът живее там, но до 2022 г. е живял там /предвид смяната от страна на сестра му и
5
съпруга й на ключовете на къщата/. Излага, че не е виждал други лица в имота, като е ходил
на гости и са се събирали там. Свидетелят твърди, че не е съсед. Излага, че са се събирали, в
периода: от 2012г. до края на 2022г., като твърди, че в различни периоди е ходил да играят
карти. Не се е интересувал за други хора, които да живеят там. Запознат бил, че имотът е
наследствен, както и че ищецът има сестра /като не знае какви са взаимоотношенията между
тях/. Не е виждал сестра му в имота и не я познава.
От събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля М. К. И. - Х. /дъщеря
на ищеца К. И., чиито показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК/, се установява, че
баща й живее в кв. „М.“, считано от 2022г. Излага, че преди това баща й в живял в кв. „А.“,
на ул. „С.“, в къщата без съпругата му, тъй като от 1996г. двамата били разделени. Заявява
че, считано от 1996-та година до 2022 г., баща й е живял на ул. „С.“, кв. „А.“ /пояснява, че не
е виждала други обитатели/. Твърди, че процесният недвижим имот, бил собственост на
нейните прабаба и прадядо. Свидетелят поддържа, че знае, че има леля, която сочи, че не е
живяла в имота. Не е запозната дали леля й е имала претенции към имота. Излага, че
многократно са били водили разговори за имота. Поддържа, че баща й искал всичко да се
раздели, да се подели имуществото, защото имало и други наследствени имоти, но леля й
отказвала. Свидетелят твърди, че през лятото на 2022г., баща й един ден разбрал, че
ключалките са сменени и нямал достъп до имота /доколкото свидетелят знае, по
предположение на баща си, от тяхна страна/. Поддържа, че в момента баща й живее с майка
й.
От разпита на свидетеля А. С. Й. /без родство със страните п делото/, се установява,
че същият познава ответниците от 2007г. /като съседи/. Твърди, че има пряка видимост към
техния имот. Имотът на ответниците представлявал къща с малък двор. Излага, че в същия
живеели само те двамата, а когато той се нанесъл срещу тях, в имота живеели със сина си.
Поддържа, че се е нанесъл в имота през м. ноември 2007 г., както и че живеели там и в
момента. Сочи, че не знае от кога са те там, но от 2007 г. до настоящия момент са там.
Твърди, че не е виждал други хора в имота, освен тях тримата. Не знае някой друг да е
предявявал претенции спрямо имота. Свидетелят излага, че от другата улица има гараж
/води се ул. „Перник“/. Според свидетелят, гаражът не се ползва, не го е виждал отворен.
Разпитан е по делото и свидетелят М. Ч. /без родство със страните по делото/, от
показанията на която се установява, че същата живее на ул. „С.“ №47. Твърди, че има
видимост върху имота. Заявява, че не може да каже от кога живеят тези хора там, но поне от
25г. били в имота. Излага, че не е виждала в имота други лица. Няма представа други лица
да са имали претенции към имота.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, в тяхната цялост,
като непротиворечиви, логични, последователни и лично възприети, въпреки близките
отношения на свидетеля Хаммами с ищеца - съделител, показанията й не са изолирани и се
подкрепят от съвкупния доказателствен материал по делото.
При така установеното, съдът прави следните правни изводи:
В производството по допускането на делбата съдът изследва наличието на няколко
предпоставки: наличието на съсобственост между съделителите върху имуществото,
предмет на делбата, основанието на което същата е възникнала, като следва да се произнесе
за това между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на
всеки съделител.
Не съществува спор между страните по делото, а и е прието за безспорно установено,
с постановеното по реда на чл. 140 ГПК Определение № 6569/10.06.2025г. по описа на ВРС,
19-ти състав, че съделителите: К. В. И. и М. В. А. са съсобственици на имоти с
идентификатор № **** и *******, при квоти от по ½ ид.ч. за всеки от тях, поради което и
съдът приема, че по отношение на горецитираните недвижими имоти, квотите в
съсобствеността са акто следва : за К. В. И. – ½ ид. част и за М. В. А. – ½ ид. част.
6
На следващо място, съделителите – К. И. и А. А. са релевирани възражения за
придобиване по давност на следните недвижими имоти, предмет на делбата: ПИ с
идентификатор ***, ведно с изградените в него сгради с идентификатори: ***.1 и ***.2.
Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик,
или че предписаната в закона форма е била опорочена. От тази легална дефиниция, следва,
че "правно основание", по смисъла на цитираната разпоредба, може да бъде само
транслативен акт, който по естеството си е годен да прехвърли право на собственост или
друго вещно право. Правно основание за добросъвестно владение могат да бъдат и
административни актове, но само такива, които имат вещноправно действие, с които се
прехвърля право на собственост или друго ограничено вещно право. В настоящия случай се
касае до наследяване, респ. за завладяване, поради което съдът приема, че процесните
недвижими имоти, биха се придобили при изтичането на 10-годишната придобивна давност.
Предвид горното, при определяне квотите между съделителите в съсобствеността по
отношение на ПИ с идентификатор ***, ведно с изградените в него сгради с
идентификатори: ***.1 и ***.2, съдът съобрази, че направените с отговора на исковата молба
възражение за придобивна давност от ответника – А. А. А., за периода от 1987г. към
настоящия момент и релевираното такова от ищеца К. И. в първото по делото открито
съдебно заседание, за периода от 1996 г. до 2022г., са неоснователни.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС, сънаследник придобива по давност,
останал в наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху него повече от
десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите сънаследници. Когато един от
наследниците упражнява фактическата власт върху оставен в наследство имот, той е
владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и държател на
идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че този наследник е
установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота,
не е достатъчно той да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, а е
необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е
манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе
си. Това следва да стане с конкретни действия на отричане правата на останалите
сънаследници върху имота, които действия да са станали достояние на тези сънаследници.
/В тази насока е константната съдебна практика на ВКС и по-конкретно: Решение №508 от
29.07.2003 год. на ВКС по гр.дело №740/2002 год., І г.о., Решение №238 от 11.04.2000 год.
на ВКС по гр.дело №1031/1999 год., І г.о., Решение №239 от 29.05.1996 год. по гр.дело
№91/1996 год., І г.о., Решение №1135 от 23.12.1998 год. на ВКС по гр.дело №805/1998 год., І
г.о. и др./.
Промяната в намерението, с което сънаследникът упражнява фактическата власт
върху имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен начин и не може да се
предполага. Тази промяна в намерението, съществува и като изискване при завладяване от
съсобственик на съсобствен имот.
Същото становище константната съдебна практика и настоящият съдебен състав
споделят изцяло, досежно завладяване от съсобственик на съсобствен недвижим имот, при
което съсобственикът, следва да демонстрира промяната на намерението си пред другите
съсобственици, като изискването е собственикът да е осведомен за намерението за своене на
владелец. /в този смисъл: Решение № 262/29.11.2011 г. по гр. д. № 342/2011 г. на ВКС, ІІ гр.
о. и Решение № 121/10.04.2020 г. по гр. д. № 3643/2018 г. на ВКС, ІІ гр. о; Решение №
262/29.11.2011 г. по гр. д. № 342/2011 г. на ВКС, ІІ гр. о.; Решение № 121/10.04.2020 г. по гр.
д. № 3643/2018 г. на ВКС, ІІ гр. о. и др./.
Изискването собственикът да е осведомен за намерението за своене на владелеца
съществува само при завладяване от съсобственик на съсобствен имот, при което
7
съсобственикът, следва да демонстрира промяната на намерението си пред другите
съсобственици. Докато, когато се завладява чужд имот не се изисква уведомяване на
собственика за намерението за своене на имота, но признаците на владението следва да са
налице - владение да е постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така че да може да
бъде узнато от собственика/, несъмнително, непрекъснато и да е спокойно.
За пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано, че и в мотивите на
Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК, е прието, че завладяването частите на
останалите съсобственици и промяната в намерението, поначало трябва да се манифестира
пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене,
освен ако това е обективно невъзможно /каквито твърдения не са наведени да са налице по
делото/.
В настоящия случай, нито от страна на ищеца съделител К. И., нито от страна на
ответника съделител А. А., са представени доказателства по делото, които да установяват, че
който и да е от двамата, е държал имота само за себе си. По делото липсват доказателства, в
т.ч. и гласни такива, от които да става ясно, че по някакъв начин, двамата съделители /К. И.,
респективно А. А./ са манифестирали или демонстрирали пред другите съделители
намерението си да владеят имота, всеки един от тях, само за себе си. От обстоятелството, че
всички четирима свидетели, разпитани в хода на делото, твърдят, че не са виждали друг в
имота, респективно, че само единият, респективно другият съделител, са живели в същия,
заедно със своите домашни, не може да се изведе извод в тази насока. Напротив, от
показанията на св. М. К. И. - Х. /дъщеря на К. И./, както и от събраните такива писмени
доказателства – приобщената на л. 13-15 от делото нотариална, изходяща от К. В. И.,
адресирана до М. В. А., по същество, се установява, че между К. И. и М. А., са се водили
разговори за процесните имоти, респективно ищецът – съделител И. е имал желание същите
да се поделят, но ответницата – съделител е отказвала.
Дори да се приеме, че заключването на имота от ответниците – съделители и
преустановяването по този начин на достъпа на другите до имотите – К. и П. И.и /ищците -
съделители/, през 2022 г., са действия на отблъскване на владението, то до датата на
завеждане на исковата молба за делба – 24.08.2023 г., не са изтекли 10 години.
Ето защо, като неоснователни и недоказани, релевираните от съделителите – К. И. и
А. А., възражения за придобивна давност, следва да бъдат оставени без уважение.
На следващо място съдът дължи произнасяне и по възражението на съделителя А. А.,
релевираното, в условията на евентуалност, с което се оспорва приобщения по делото
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 113, том X, дело № 3182/1987г. на
нотариус Л. Г., доколкото същият счита, че е била прехвърлена само 1/9 идеална част от ПИ,
а построената в имота жилищна сграда, била прехвърлена в цялост. Поради което и
поддържа, че последващо извършените разпоредителни сделки с жилищната сграда не са
породили правно действие, с оглед принципа, че „никой не може да даде това, което сам
няма“.
Съдът намира така направеното възражение за неоснователно, доколкото е видно от
съдържанието на горецитирания нотариален акт, че е обективирана воля на прехвърлителите
Ресулови, досежно прехвърлянето на идеална част от правото на собственост както от
дворното място, така и от построената в същото жилищна сграда, което обстоятелство е
видно и от използвания препинателен знак двоеточие, след посочването на съответната
идеална част, след който са изброени дворното място и жилищната сграда.
Поради всичко гореизложено, съдт намира, че следва да се допусне делба на ПИ с
идентификатор ***, ведно с изградените в него сгради с идентификатори: ***.1 и ***.2
между страните, при следните квоти: 1/3 ид. част за К. В. И., ЕГН **********; 2/9 ид. част за
М. В. А., ЕГН **********, общо 1/3 ид. част за М. В. А., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН
********** в режим на семейна имуществена общност; общо 1/9 ид. част за К. В. И., ЕГН
8
********** и П. П. И., ЕГН ********** в режим на семейна имуществена общност.
По разноските:
Ответната страна е претендирала присъждане на разноски. Страните имат качество на
ищци и ответници един спрямо друг. Затова и законодателят е предвидил разноските да се
понасят от страните съобразно стойността на дяловете им, но само по отношение на
държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатски хонорар остават
за страните така, както са ги направили. Разноски на общо основание биха се дължали само
по отношение на други искове съединени с този за делба, какъвто не е настоящият случай.
След влизане в сила на решението по допускане на делбата ще следва да се насрочи
втората фаза на производството по извършване на делбата.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следните недвижими
имоти, а именно:
1/. Жилище – апартамент, с идентификатор № **** по кадастрална карта одобрен
със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. от ИД на АГКК, находящо се в гр.В., рн А., ул."С. С. К.
М." ****, на етаж 5 в сграда с идентификатор 10135.5506.148.1, с предназначение жилищна
сграда - многофамилна, разположена в поземлени имоти с идентификатори ****, с площ от
54.05 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 24, с площ от 6.62кв.м. и 3.3720%
идеална част от ОЧС, при граници на имота: на същия етаж ****, под обекта: **** и над
обекта: ****, между съсобствениците и при квоти в съсобствеността, както следва:
1/2 ид. част за К. В. И., ЕГН **********;
1/2 ид. част за М. В. А., ЕГН **********, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
2/. Поземлен имот с идентификатор *******, по кадастрална карта одобрен със
Заповед РД-18-92/14.10.2008г. от ИД на АГКК находящ се в гр.В.,р-н П., с.о. „ М. Р." „ Б. Ч. -
Д.", местност Лафолу, с площ от 521 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ниско застрояване, при съседи: ******* между
съсобствениците и при квоти в съсобствеността, както следва:
1/2 ид. част за К. В. И., ЕГН **********;
1/2 ид. част за М. В. А., ЕГН **********, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
3/. Поземлен имот с идентификатор ***, по кадастрална карта и кадастрални
регистри одобрен със Заповед РД-18-73 от 23.06.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. В., р-н А., ул."С." ****, с площ от 174кв.м, с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за средно застрояване, при
съседи *****;
3.1./ Сграда с идентификатор ***.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
***, с предназначение жилищна сграда - еднофамилна със застроена площ от 76 кв.м., на
един етаж;
3.2./ Сграда с идентификатор ***.2, разположена в поземлен имот с идентификатор
***, с предназначение гараж с площ от 13 кв.м., между съсобствениците и при квоти в
съсобствеността, както следва:
1/3 ид. част за К. В. И., ЕГН **********;
2/9 ид. част за М. В. А., ЕГН **********;
1/3 ид. част за М. В. А., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН ********** в режим на
СИО;
9
1/9 ид. част за К. В. И., ЕГН ********** и П. П. И., ЕГН ********** в режим на
СИО, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд В. в двуседмичен
срок от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
10