О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 19, 15.01.2020 г., град КОТЕЛ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на 15.01.2020 г., в закрито съдебно заседание,
в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
секретар
……………, прокурор ……………, като разгледа докладваното от съдията Йовка Бъчварова
гражданско дело № 239 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството по делото е образувано
по седем обективно съединени иска, предявени по реда на чл.422 от ГПК, които
съдът намира исковете за допустими, тъй като за ищеца е налице правен интерес,
изводящ от обстоятелството, че ответникът е бил уведомен за издадената заповед
за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Тъй като срокът по чл.131 от ГПК е
изтекъл, съдът следва да пристъпи към постановяване на определение по чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, да
предяви на страните проекта за доклад и да се произнесе по направените
доказателствени искания.
Съдът следва да предяви на страните проекта за доклад по делото,
както следва :
Обстоятелствата, от които произтичат
правата и възраженията и тяхната правна квалификация : Ищецът „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД моли съда да признае за установено в отношения с
ответницата Н.П.Н., че ответницата дължи на ищеца вземането, за което в полза
на ищеца е била издадена заповед за изпълнение № 22/01.02.2019 г. по ЧГД №
42/2019 г. на РС Котел за следните парични суми : 623.09 лева, представляващи
просрочена главница, дължима по договор за заем № 5382258/08.09.2017 г.,
сключен между „Вива кредит” ООД, заемодател, и Н.Н., заемател, 99.19 лева, представляващи договорна лихва за
периода от 07.11.2017 г. до 05.06.2018 г., 294.00 лева, представляващи такса за
експресно разглеждане на искането за отпускане на кредита за периода от
07.11.2017г. до 05.06.2018г., 175.00 лева, представляващи такса разходи за
събиране на просрочени задължения, 70.00
лева, представляващи такса разходи за дейност на служител, 293.91 лева,
представляващи неустойка за периода от 07.11.2017 г. до 05.06.2018 г., 42.26
лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.06.2018 г. до 31.01.2019
г., законната лихва, считано от подаване на заявлението на 01.02.2019 г. до
окончателното изпълнение на задължението, като вземанията по договора за кредит
са били цедирани в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД с договор
за цесия от 04.06.2018 г.
Тъй
като заповедта е била съобщена на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
съобразно указанията на съда ищецът е предявил в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК
искове за установяване на заявеното вземане.
Твърди
се, че на 08.09.2017 г. между „Вива кредит“ ООД, от една страна, и ответницата,
от друга, бил сключен договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5382258, за
сума в размер на 700.00 лева, която заемателят се задължил на върне на
заемодателя заедно с договорна лихва в размер на 122.69 лева. Връщането било
уговорено да се извърши чрез 9 равни месечни вноски, всяка по 91.42 лева,
първата платима на 08.10.2017г, последната – на 05.06.2018г. В договора заемателят декларирал получаването
на сумата и в тази клауза имала характер на разписка, доказваща изпълнение на
задължението на заемателя да предаде сумата.
Съгласно
Тарифата на „Вива кредит“ ООД, при забава на плащането на погасителна вноска,
на четвъртия и осемнадесетия ден забава заемателят дължал плащане на 10 лева, а
на единадесетия и двадесет и петия ден – 15 лева, като максималният размер на
начислените разходи не можел да надвишава
75 лева за заемни суми в размер на 300 лева, 125 лева - за заемни суми в
размер на 400 лева и 175 лева – за заемни суми от 500 до 1500 лева. На
ответницата била начислена такса разходи в размер на 175.00 лева за покриване
на разходите на заемателя за проведени телефонни разходи, изпращане на писмени
покани и електронни съобщения.
Страните
били договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска
с повече от 57 календарни дни, на 58-я ден заемателят дължал на заемодателя
еднократна сума в размер на 70.00 лева, представляващи разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.
Заемателят
поел задължение да представи на заемодателя в тридневен срок от подписване на
договора (т.е. най-късно на 11.09.2017г) две алтернатилно уговорени
обезпечения: 1/поръчител физическо лице, което да представи бележка от
работодателя, издадена не по-рано от три дни от деня на представянето и да
отговоря на следните изисквания : лицето да е навършило 21-годишна възраст, да
работи на безсрочен трудов договор, да
има минимален стаж при настоящия си работодател шест месеца и минимален
осигурителен доход в размер на 1000 лева, през последните пет години да няма
кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош от 401
„Редовен“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен
договор за паричен заем в качеството си на заемател; 2/ валидна банкова
гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължението по процесния договор, която да е валидна за целия срок на
договора. Тъй като заемателят не изпълнил задължението си, била начислена
неустойка в размер на 330.75 лева, която страните се били договорили да се
плати разсрочено на 9 равни вноски, всяка от които в размер на 36.75 лева,
дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.
Заемателят
бил избрал да ползва допълнителна услуга експресно разглеждане на документите
за одобрение на заема, поради което дължал такса в размер на 330.75 лева, която
страните се договорили да се плати разсрочено на 9 равни вноски, всяка от които
в размер на 36.75 лева, включени в размера на вноските за погасяване на
главницата и договорната лихва.
В
обобщения, общият размер на всяка от погасителните вноски възлизал на 164.91
лева.
Тъй
като страните се били договорили да се дължи законна лихва за всеки ден забава
при просрочие на вноските, се претендира сумата 42.26 лева за периода от
04.06.2018г. до 31.01.2019г.
Всички
вземания по договора за заем били прехвърлени в полза на настоящия ищец на
04.06.2018г. по силата на приложеине № 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.01.2013г. Твърди се, че цедентът „Вива кредит“
ООД изпратил уведомлене до длъжника за извършената цесия, което било върнато в
цялост. Тъй като цедентът „Вива кредит“ ООД упълномощил цесионера „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД да уведомява цедираните длъжници по чл.99, ал.4 от ЗЗД, цесионерът изпратил на 09.05.2019г. до ответницата уведомление, което пак
било върнато в цялост невръчено. Позовава се, в условията на алтернативност, на
връчване на уведомлението за извършена цесия, приложено към исковата молба, в
рамките на образуваното съдебно производство. Цитира съдебни актове на ВКС,
постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумите, за които в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение. Моли за присъждане на разноските по заповедното
и по настоящото производства.
Искът
с цена 632.09 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр.
чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
Искът
с цена 99.19 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр.
чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
Искът
с цена 293.91 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр.
чл.92 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
Исковете
с цена 294.00 лева, 175.00 лева и 70.00 лева са с правна квалификация чл.286,
ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
Искът
с цена 42.26 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр.
чл.86 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
В
срока по чл.131 от ГПК адв. Г.М. – назначен за особен представител на
ответницата по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, е подал отговор срещу исковата
молба, в която се правят следните възражения и оспорвания :
По
допустимостта : Възразява, че дружеството-ищец не притежавало правосубектност и
поради тази причина производството по делото подлежало на прекратяване, тъй
като липсвала надлежна страна. Съдът преценява възражението за неоснователно,
тъй като при извършена служебна справка в ТР се установи, че дружество „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* не е заличено, както се твърди, и
е правоприемник „Агенция за събиране на вземания“ ООД, което е заличено, и
което е било с ЕИК *********.
По
същество : Вземанията по договора за кредит били цедирани на несъществуващ
правен субект, поради което договорът за цесия не бил породил правни последици
– твърди се нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие.
Ответницата не била уведомена за извършената цесия. Тъй като исковата молба не
ù била връчена, което наложило назначаване на особен представител, то
връчването на уведомлението за цесия, приложено към исковата молба, на особения
представител нямало ефект на съобщаване на цесия по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът
указва на основание чл.146, ал.1, т.3 от ГПК на страните, че от страна на
ответницата не се признава нито едно от твърдените в исковата молба
обстоятелства.
Съдът,
след като се съобрази със задължението си служебно да следи за наличие на
неравноправни клаузи, указва на страните, че ще проверява за неравноправност
следните клаузи от договора за заем : чл.1, ал.3, уреждаща таксата за експресно
разглеждане на кредита и чл.5, уреждаща неустойката.
Съдът
указва на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК на ищеца, че носи тежестта да
докаже следните правно – релевантни факти:
1. че на 08.09.2017 г. между „Вива кредит“
ООД и ответницата е бил сключен договор за кредит, по силата на който ищецът е
предоставил на ответницата парична сума в размер на 700.00 лева и да се установят
съществените елементи на договора – срок, лихви, падеж, общи условия, актуални
към посочената дата;
2. че договорът, вкл. и оспорените в
отговора клаузи, са съобразен с императивните изисквания на чл.20-24 от Закона
за потребителския кредит в актуалната му редакция към ДВ, бр. 59
от 29.07.2016 г;
3. че клаузите на чл.1, ал.3 и на чл.5,
ал.2 са действителни като съобразени със ЗПК и ЗЗП;
4. кои са елементите, формиращи всяка
месечната погасителна вноска;
5. че размерът на непогасената главница е
632.09 лева;
6. че размерът на възнаградителна лихва,
дължима за периода от 07.11.2017 г. до 05.06.2018 г. е 99.19 лева;
7. че обезщетението за забава върху
просрочената главница за периода от 04.06.2018 г. до 31.01.2019 г. е 42.26
лева;
8. че направените разходи за събиране на
просрочените задължения са в размер на 175.00 лева;
9. че направените разходи за дейност на
служител във връзка със събиране на просрочените задължения са в размер на
70.00 лева;
10. че ответницата дължи неустойка в размер
на 293.91 лева;
11. че ответницата дължи такса за експерсно
разглеждане на кредита в размер на 294.00 лева;
12. че на 04.06.2018 г. кредиторът по
договора за кредит е прехвърлил в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД всички вземания, произтичащи от договора за кредит;
13. че договорът за цесия е бил съобщен на
длъжницата.
Съдът
указва на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на фактите по
пунктове 4-11 и 13.
Съдът
следва да допусне събиране на представените писмените с исковата молба
доказателства.
Искането за доказателства, направено
в отговора срещу исковата молба, е неоснователно, предвид разпоредбата на
чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНС, за нарушаването на която се носи
административноказателна отговорност по чл.40, ал.5 от същия закон.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М.,
направено в отговора срещу исковата молба, за прекратяване на производството по
делото поради недопустимост.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито
съдебно заседание за 31.03.2020 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ПРЕПИС от отговора да се изпрати на ищеца.
ПРЕДЯВЯВА
на страните проекта за доклад по делото, съобразно мотивите.
ДОПУСКА
събиране на представените с исковата молба писмените доказателства.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М., направено в отговора срещу исковата молба, да
се задължи ищеца да представи удостоверение за актуално състояние, издадено от
Търговския регистър, което да носи подпис и печат на длъжностното лице.
ПРЕПИС
от настоящото определение да се изпрати на страните заедно с преписи от
служебно изготвените справки от ТР да се изпратят на страните.
УКАЗВА
на страните да положат усилия за извънсъдебно решаване на спора, като ги напътва
към медиация като способ за доброволно уреждане на отношение. Указвам на
страните, че могат за ползват медиатори, вписани с Единния регистър на
медиаторите към Министерството на правосъдието.
С Ъ Д И Я :