№ 19624
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20241110164377 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искове, предявени с искови молби с вх. №№
345076/30.10.2024 г. (по която първоначално е образувано гражданско дело №
64402/2024 г. на Софийския районен съд, 47. състав) и 345083/30.10.2024 г. на
М. А. Т. срещу „Стик – кредит“ АД, с която са предявени претенции за
признаване за установено по отношение на ответника, че клаузите на общите
условия на сключените между страните Договори за потребителски кредит
№№ 60064/02.03.2020 г. и 648183/02.102.2020 г. – чл. 23, т. 2 и чл. 46, ал. 1 от
общите условия, които предвиждат неустойки в размер съответно на 829,22
лева и 1220,15 лева, ако ищцата не осигури до деня след отпускане на заема
обезпечение чрез поръчителство на същия или банкова гаранция, като
бъдещият поръчител се одобрява от ответника.
Ищцата твърди, че с описаните в предходния абзац два договора за
кредит ответникът е отпуснал съответно 1200 лева и 1400 лева, които тя се
задължила да му върне в непосочен в исковата молба срок. Към двата
договора било предвидено задължение за неустойка, ако в деня след
отпускането на кредита ищцата не представи обезпечение. Ищцата смята, че
неустойката е уговорена в отклонение от присъщите обезщетителна и
обезпечителна функции, тъй като не кореспондира с последиците от
наложеното задължение за обезпечение; същото е неизпълнимо поради
краткия си срок; предвижда бъдещо задължение за обезпечение, което
изключва преценката на ищеца на бъдещите му кредитополучатели, и на
практика клаузата цели скрито оскъпяване на кредита, тъй като неустойката се
добавя към възнаградителната лихва. Поради това иска двете клаузи за
1
неустойка да се обявят за нищожни. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Стик –
кредит“ АД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ищцата
била се съгласила с клаузата за неустойка, след като се била запознала с нея,
като клаузата била валидна, защото обезпечавала риска на ищеца от
неплащане по договора за кредит, а освен това не се дължала в периодите, в
които се представи обезпечение, дори и със закъснение, като целяла да
стимулира длъжника и да осигури на ищеца възможност да дисциплинира
длъжниците си. Неустойката изпълнявала целите си и не била нищожна.
Освен това можело да се обезпечи и последващо обезпечение на задължение.
Иска се отхвърляне на иска.
В съдебното заседание страните не изпращат представител, ищцата и
ответника с писмени становища поддържат исканията си от исковата молба и
отговора.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С доклада по делото, обявен за окончателен на 21.05.2025 г., който се
съдържа в определението за насрочване от 28.04.2025 г., съдът е обявил за
безспорни фактите, твърдени в исковата молба – че страните са сключили
Договори за потребителски кредит №№ 60064/02.03.2020 г. за кредит от 1200
лева и 648183/02.102.2020 г. за кредит от 1400 лева, като в чл. 23, т. 2 от
същите е предвидена неустойка в размер съответно на 829,22 лева и 1220,15
лева, ако ищцата не осигури обезпечение по договорите.
Съгласно представените на лист 7 от делото и гражданско дело №
64402/2024 г. на Софийския районен съд, 47. състав, договори за кредит,
описани по-горе, размерът на получените от ищцата суми е съответно 1200
лева и 1400 лева
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно съединени при условия на кумулативност
положителни установителни искове за установяване на действителното
съдържание на договор, като се изключат евентуално нищожни поради
противоречие със закона – като неравноправни, клаузи – с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗПКр.
Исковете се уважават, ако се установи, че клаузите не са формулирани в
съответствие с изискванията за справедливост и добросъвестност в оборота,
като налагат тежест на потребителя, като няма да бъде уважен, ако ответникът
установи индивидуално уговаряне на клаузите, съответно – ако съдът направи
правен извод, че неустоечните клаузи са уговорени в противоречие с
присъщите си функции, като ответникът следва да установи какви конкретно
вреди обезпечават неустойките.
В случая за акцесорно задължение – осигураяване на обезпечение, по
2
кредити в размер на една и половина минимални работни заплати, е
предвидена неустойка в размер на 2/3 от задължението за главница. Това само
по себе си означава, че неустойката е прекомерна и завишава разходите по
кредита с повече от максималния допустим размер на лихвата (пет пъти
законната лихва), като така се създават и предпоставки за заобикаляне на
ограниченията за максимална печалба на кредитора, установени по
нормативен път. Исковете следователно са основателни и следва да се уважат
изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищцата съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК, като не е правила такива, защото е освободена от съда по чл.
83, ал. 2 ГПК.
Поискан е хонорар за безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗАдв от
адвоката на ищцата, като искането е основателно, и следва да се определи
хонорар като за един иск, доколкото делата с ниска фактическа и правна
сложност и подадените две молби, ако не се броят номерата на договорите и
сумите по тях, са напълно идентични, поради което според положения труд и с
ДДС на адвоката на ищцата следва да се присъдят 480 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът следва да бъде осъден да плати
по сметка на съда 100 лева държавна такса по исковете.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. А. Т. искове с
правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал.
1, предл. първо ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗПКр, по
отношение на „Стик – кредит“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: Шумен, ул. „Оборище“ № 13б, че М. А. Т., с ЕГН63021136512, и
адрес: С., ж.к. „С. Т.“, бл. ****, вх. *, ет. *, ап. **, е обвързана от Договори за
потребителски кредит №№ 60064/02.03.2020 г. и 648183/02.102.2020 г.,
сключени между страните, без да се прилагат чл. 23, т. 2 и чл. 46, ал. 1 от
общите условия, които предвиждат неустойки в размер съответно на 829,22
лева (осемстотин двадесет и девет лева и 22 стотинки) и 1220,15 лева (хиляда
двеста и двадесет лева и 15 стотинки), ако ищцата не осигури до деня след
отпускане на заема обезпечение чрез поръчителство на същия или банкова
гаранция, като бъдещият поръчител се одобрява от ответника, поради
нищожност на посочените клаузи поради противоречието им със закона –
неравноправност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вързка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв
„Стик – кредит“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: Шумен, ул.
„Оборище“ № 13б, да плати на Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, с
код по БУЛСТАТ: *********, и адрес на удейността: Пловдив, ул. „Борба“ №
3, ап. 57, сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) – адвокатско
3
възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Стик – кредит“ АД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: Шумен, ул. „Оборище“ № 13б, да плати по
бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от 100 лева (сто
лева) – държавна такса по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4