Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година
21.06.2021 Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четиринадесети май Година
2021
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 858 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът К.Х.К. твърди в
исковата си молба, че имал
сключен с
ответника договор за доставка на ел.енергия, по който бил потребител с клиентски
номер -, ИТН -, като под тези номера получавал сметките си за ел. енергия,
отчетена с електромер с фабричен № *********, на адреса на жилището му в -. Към
момента имотът бил негова собственост. На 16.12.2020 г. електромерът му бил
сменен с нов електронен и имал междинна сметка. Все още не бил платил цялата
дължима сума от 598.73 лева, защото на 15.02.2021 г. получил от ответника писмо
с фактура, констативен протокол и справка. Нямал достъп до електромера и не бил
наемал лице за извършване на монтажа му, която дейност се извършвала от
компанията доставчик на ел. енергия, която в случая бил ответникът. Не му бил
предоставен констативен протокол от метрологична експертиза на СИ. Според
писмото трябвало да плати допълнително начислена му ел.енергия на стойност
598.73 лева. Не била приложена и фактура, според която трябвало да плати отново
платения вече отчетен период. От момента на смяната на електромера му не бил
запознат с констативния протокол и направената експертиза, от които било видно,
че електромерът бил пломбиран, както и електромерът бил „манипулиран”, което
било много странно, защото таблото се заключвало и само техниците на ответника
имали достъп до електромерите. По този начин бил нарушен чл. 63 от ОУ на
договорите за продажба на електрическа енергия, цитиран в исковата молба. След
като процесният констативен протокол не бил създаден по правилата, съдържащите
се в него констатации не отговаряли на истината. След като в ответното
дружество му бил предоставен протокола и се запознал с всички материали по
случая, не дължал тази сума, защото всички констатации се основавали на
документ /констативен протокол/, който не бил издаден според правилата, а съдържанието
му не отговаряло на обективната истина и извършената експертиза една година
след демонтирането на електромера. Ответникът се опитвал да извлече ползи от
недобросъвестните действия на своите служители и некоректното си поведение като
страна по договора за доставка на ел. енергия. Неизпълнявал общите условия и ги
нарушавал, в частност нарушен бил чл. 63 от същите. В тази връзка била и
цитираната в молбата съдебна практика на ВАС. Искането е да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 598.73
лева за цена на ел.енергията, с което е коригирана сметката му за миналия
период от 28.09.2020 г. до 16.12.2020 г. Претендира разноски.
Ответникът „Е.” ЕАД оспорва
предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди
сторените по делото разноски, с възражение и доводи, изложени подробно в
подадения в срок отговор и в чрез пълномощника си в хода на делото по същество.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
Страните не спорят, че
са в договорни отношения, като ответникът извършва пренос на ел. енергия през
електроразпределителната си мрежа до имота на ищеца в -, с ИТН -, а той е негов
битов потребител на същата енергия с клиентски номер -. От представения от
ищеца с исковата му молба в заверен препис констативен протокол № 584672/16.12.2020
г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, преценен
съвкупно с показанията на свидетеля С. (служител на ответника),
които съдът кредитира, тъй като са непосредствени, последователни и логични, и
не противоречат на останалите доказателства (чл. 172 ГПК), се
установява несъмнено, че на 16.12.2020 г., посочените в същия протокол двама служители
на ответника, в присъствието на самия ищец, извършили проверка на процесния
електромер с фабричен номер *********, който измерва доставената ел. енергия до
посочения имот на ищеца (л. 8). При
тази проверка същите служители, в присъствието на ищеца, установили, че е
налице промяна в схемата на свързване, като захранващият фазов проводник преди
електромера е бил свързан с меден със сечение 4 кв.мм към изходящ автоматичен
предпазител след електромера, по който начин консумираната ел.енергия от имота
на ищеца не се отчита от електромера (л. 8). Този протокол е подписан от ищеца
без всякакви възражения, като истинността му не е оспорена от него по делото,
нещо повече, представя се в заверен от пълномощника му препис с исковата му
молба (л. 8). А след като е така и горепосочените,
удостоверени в него факти, се потвърждават по делото и от показанията на
свидетеля С., то съдът ги намери за несъмнено установени именно от този
констативен протокол.
От заключението на
назначената по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът възприема, поради
неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства
(чл. 202 ГПК), се установява
несъмнено още, че при горепосочената
проверка е установено, че схемата на свързване на електромера е била
променена, като към фазовия проводник преди него е свързан захранващ имота на
ищеца меден проводник със сечение 4 кв.мм, по който начин електромерът е бил
изолиран от захранващата верига,
което е случай на пълно неизмерване на консумираната ел.енергия, като използваният
от ответника в случая метод за изчисляване на прогнозната неизмерена ел.
енергия и методиката за остойностяването й, са приложени правилно, в
съответствие с чл. 50, ал. 2 и чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ (л. 34).
Поради това, с представената
от ищеца фактура № **********/08.02.2021
г.,
ответникът му е начислил, за миналия исков период от 28.09.2020 г. до 16.12.2020
г., допълнително общо 2980 кВтч ел. енергия, на цена от общо 598.73 лева (л. 5).
Страните не спорят, че същата ищецът не е платил на ответника до приключване на
съдебното дирене.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният отрицателен установителен иск
е неоснователен и следва да се отхвърли (чл. 124, ал. 1 ГПК). При него
ответникът носи тежестта да докаже несъмнено, че спорното право е възникнало и
съществува, а ищецът твърдените от него факти, които го изключват, унищожават
или погасяват. Или при този иск ответникът носи тежестта да докаже пълно и главно
факта, от който е възникнало и съществува претендираното от него вземане, а
ищецът възраженията си за неговата недължимост (чл. 154, ал. 1 ГПК и Р 1436-1962–IV
г.о.). В случая обаче ответникът доказа пълно и главно, тоест несъмнено, че е
възникнал правопораждащият процесното вземане факт, респективно, че същото вземане
се дължи на основание чл. 183 ЗЗД и чл. 49, ал. 8 и чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ (Обн.
ДВ, бр. 35/2019 г.), във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ,
за реално доставената до и потребена от имота на ищеца за исковия период, но неизмерена
от електромера му, поради промяната на схемата на свързване, ел. енергия, а той
не доказа възраженията си за недължимостта на това вземане.
По въпросите дали е
налице основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано
неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от същия ел.
енергия, след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. и при действието дори само
на отменените чл.чл. 48-51 ПИКЕЕ (в сила от 16.11.2013 г.,
отм.), както и дали е изпълнено изискването на чл. 98а, ал. 2, т.
6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. "а" ЗЕ за предвиждане в общите условия
на договорите за продажба на ел. енергия на ред за уведомяване на клиента, при
наличие на основание за корекция на сметката му при действието на заварените от
тези законови промени общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия (в случая одобрените с решението на ДКЕВР № ОУ-013 от
10.05.2008 г. общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ АД, които макар и да не са представени по делото,
са публикувани в интернет), е налице актуална
съдебна практика на ВКС (Р 124-2019-III
г.о.). Според същата, принципните положения, от които следва да
се изхожда при отговорите на посочените въпроси, са видът на правоотношенията и
целите на правното им регулиране. Правоотношенията между електроснабдителните
дружества и крайните потребители на ел. енергия възникват по силата на договор
за продажба/доставка на такава енергия. Поради специфичния им предмет, част от
правата и задълженията на страните по тях се регламентират в ЗЕ. Целта им е да
бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни
клаузи, защото електроснабдителните дружества са по-силната страна в
правоотношението. В този смисъл е и наложилата се съдебна практика, която не
позволяваше едностранно коригиране на дължимата цена за потребената ел. енергия
до измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а ЗЕ,
обнародвани в ДВ, бр. 54/2012 г. Защитата на потребителите от такива клаузи
обаче, не променя характера на тези отношения. Те се пораждат от договор за
продажба/доставка на ел.енергия, при който се прилагат общите правила на ЗЗД,
сред които са и задължението на купувача да плати цената на реално доставената
стока (чл. 183 ЗЗД). От правилото на чл.
183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество ел. енергия,
но поради допусната грешка е отчетена по-малко и съответно заплатена по-малка
цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата. Дори да липсва
специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи
заплащане на пълната цена на доставената стока, както и от принципът за
недопускане на неоснователно обогатяване (Р 21-2017-I г.о.). В
случая, след влизане в сила на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ са
приети и сега действащите ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 35/2019 г.).
В тях се съдържа подробна регламентация за начина на едностранно коригиране на сметката
на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо
виновното му поведение (Р 115-2017-II
т.о.). Поради това принципният отговор на ВКС на първия въпрос
е, че трябва да се приложат в случая разпоредбите на действалите в случая през
исковия период от 28.09.2020 г. до 16.12.2020 г. ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 35/2019
г.). Дори да е налице непълнота в същите, тя следва да бъде запълнена с
приложение на правилото на чл. 183 ЗЗД и общият принцип за недопускане на
неоснователното обогатяване. Съдебната процедура по ГПК гарантира равни права
на страните при спорове за грешно отчитане на изразходвана ел.енергия, които поради
това са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Поради това
гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни
процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на
реално потребена от тях ел. енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото
на спора въз основа на събраните по делото доказателства. Поради това, ако в
общите условия, в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, не е предвиден ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката му съгласно
посочените ПИКЕЕ, това нарушение представлява само пречка той да бъде поставен
в забава за плащането на същата корекция, но не може да послужи като основание
да се отрече дължимостта й, когато е установена по съдебен ред (Р 124-2019-III
г.о.). Случаят е именно такъв.
При него по делото се
установи несъмнено от констативния протокол от 16.12.2020 г., потвърждаващите
го показания на свидетеля С. и заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, че при процесната проверка на 16.12.2020 г. е
била констатирана горепосочената промяна на схемата на свързване, която макар
да не влияе върху изправността на електромера, отчитащ доставената до имота на
ищеца ел. енергия по смисъла на чл. 49, ал. 8 ПИКЕЕ, е довела до пълното й
неизмерване. При това положение, позовавайки се напълно правилно на нормата на чл.
50, ал. 2 ПИКЕЕ, ответното електроразпределително дружество е изчислило за исковия
период от 29.11.2019 г. до 27.02.2020 г. и начислило на ищеца за плащане с
процесната фактура, допълнително изразходваната от обекта му ел. енергия от 2980
кВтч и неплатената й от същия цена от 598.73 лева, като ответникът го е и уведомил
за това с писмо на 08.02.2021 г., видно от представеното с отговора му известие
за доставянето му (л. 6 и 18). В случая е установено със ЗСТЕ, че ответникът
правилно е приложил и остойностил количеството неизмерена ел. енергия от 2980 кВтч и
неплатената й от ищеца цена от 598.73 лева, за исковия период от 28.09.2020 г.
до 16.12.2020 г., съобразено с правилата на чл. 50, ал. 2 и чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ
(ДВ 35/2019). Началната дата на
този период 28.09.2020 г. е следващата на извършената на 27.09.2020 г. последна
проверка на електромера, видно от т. 3 на ЗСТЕ, а крайната му дата е тази на
проверката на 16.12.2020 г., което напълно отговаря на правилото на чл. 50, ал.
2 ПИКЕЕ(л. 33-34). Поради това съдът намери с оглед горепосочената актуална
съдебна практика на ВКС, че в случая е налице основание за тази извършена от
ответника корекция на сметката на ищеца за миналия исков период от 28.09.2020
г. до 16.12.2020 г., който не е по-голям от максимално предвиденият такъв от 90
дни по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, с процесната фактура, с която са му начислени
допълнително 2980 кВтч ел.енергия, на цена от 598.73 лева, защото това е цената
на доставена и потребена в обекта му ел.енергия през посочения период, която е
останала неизмерена поради посочената промяна на схемата на свързване (така
и Р 124-2019-III г.о.). Поради това е налице
основание за получаване от ответника на тази искова сума по процесната фактура,
защото съответства на цената на реално пренесената, доставена и консумирана от
обекта на ищеца ел. енергия, неизмерена от електромера му поради посочената
промяна на схемата му на свързване. В случая се касае до задължение за
заплащане на цената на доставена стока по договор за продажбата й. Поради това въпросът
дали горепосочената промяна на схемата на свързване е извършена от абоната, е без
правно значение, защото не се касае до вземане за обезщетение за вреди, при
което да се изследва има ли виновно поведение на същия, а за задължение на
купувача да плати пълната цена на доставената му стока (чл. 183 ЗЗД). Поради
това възраженията на ищеца за противното се явяват неоснователни (Р 124-2019-III г.о.). А при тези установени несъмнено по делото обстоятелства,
с оглед актуалната съдебна практика на ВКС, предявеният от същия иск за
признаване недължимостта на исковата сума, се явява неоснователен и следва да
се отхвърли, а възраженията му за противното са неоснователни.
При този изход на
делото, в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответника разноски
по същото в общ размер от 355 лева (от които 255 лева
внесено възнаграждение за вещото лице и дължимото му се минимално възнаграждение
от 100 лева по чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП, защото е
юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт),
които поради това следва да се възложат в тежест на ищеца (чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП). При този изход на делото,
ищецът няма право на разноски (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от К.Х.К., с ЕГН **********, с адрес ***, иск за
признаване за установено по отношение на ”Е.“ ЕАД, с ЕИК -, със седалище и
адрес на управление -, че не му дължи сумата от 598.73 лева, представляваща цената
на допълнително начислените му 2980 кВтч електрическа енергия по фактура № **********/08.02.2021
г., с която е коригирана сметката му за миналия период от 28.09.2020 г. до 16.12.2020
г., както и искането му за присъждане на сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА
К.Х.К. с п.а., да заплати на ”Е.“ ЕАД с п.а., сумата от 355 лева за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: