№ 788
гр. Бургас, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20252100501078 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№19549/05.05.2025г.,
подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Бургас, квартал ,,Победа“, ул. ,,Ген.
Владимир Вазов“ № 3, чрез юрисконсулт Петя Александрова, срещу решение
№811/10.04.2025г., постановено по гр.д.№8402/2024г. по описа на Районен съд
– Бургас.
С горецитираното решение, съдът е осъдил ответното дружество на
основание чл. 59 от ЗЗД, да заплати на ищцата Е. С. С., ЕГН **********, с
адрес ***, ***, сумата от 187, 22 лева, с която ответното дружество се е
обогатило за сметка на ищцата, начислена и заплатена по фактура
№********* от 31.07.2024 г., като такава от разпределение за отчетен период
от 25.06.2024г. до 16.07.2024г. за водомер №1684/131.
Със същото решение, съдът е осъдил ответното дружество да заплати
на ищцата сумата от 475 лв., представляващи сторени съдебно – деловодни
разноски. С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на
районния съд, като се излагат съображения за неправилност и
необоснованост, нарушение на материалния закон. Изразява се несъгласие с
изводите на съда, че ответното дружество не доказало основанието за
получаване на фактурираните суми за вода от ,,разпределение“. Навеждат се
доводи в тази насока, като жалбоподателят частично е възпроизвел
съдържанието на първоинстанционния съдебен акт. Посочва се, че видно от
представеното Свидетелство за проверка №БП-21-5/05.08.2024г., издадено от
лаборатория ,,АРТТЕСТ-Б“ЕООД, демонтираният централен водомер е
1
отчитал грешка в минус, т.е. по-малко от подаденото му количество вода.
Твърди се, че независимо от отразените резултати, че водомерът ,,не
съответства“, потреблението на услугата е действително т.е. реално
преминало през измервателното устройство.
Подчертава се, че свидетелството за проверка обективирало
състоянието на водомера към момента на извършване на
измерването(05.08.2024г.), но не и към процесния период – от 24.08.2023г. до
16.07.2024г. Излагат се аргументи в тази насока, като се цитира съдебна
практика(Решение№26/23.03.2018г. по т.д.02997/2017г. на ВКС).
Направено е подробно описание на техническите характеристики на
измервателното устройство(централен, комбиниран водомер, състоящ се от
два кръга), механизма на работа и отчитане при консумация. Пояснява се, че в
конкретния случай възникнал блокаж на уреда, предизвикан от дълговременна
работа, поради което същият не можел да се използва като метрологично
годно средство за измерване(преминаващата през него вода, не се отчитала).
Отбелязва се, че водомерът бил демонтиран от мрежата на
29.07.2024г., с отразени в двустранен протокол показания от 29053куб.м. на
големия кръг и 7776 куб.м на малкия кръг. Посочени са стойностите при
измерване на 16.07.2024г.- 28286куб.м.(голям водомер) и 7661куб.м(малък
водомер). Твърди се, че уредът бил приет в звено ,,Ремонт и проверка на
водомери“ към „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, като е
отчетено същото количество вода, вписано в двустранния протокол и
извършен само външен оглед. Навеждат се доводи във връзка с отделните
етапи на извършване на проверката и изготвяне оценка за съответствие на
уреда към утвърдените стандарти. Заявява се, че от доказателствата по делото
безспорно се установило, че е налице блокаж на измервателното устройство,
възникнал в интервала от време между 16.07.2024г.(последният отчет) и
29.07.2024г.(датата на демонтажа на измервателния уред).
Излагат се аргументи, че поради спецификата на услугата, насрещна
престация се дължала и в случаите на установена от потребителя
неизправност на измервателния уред. В подкрепа на изложеното се цитира
съдебна практика на БОС.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване
исковите претенции изцяло.
Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно –
деловодни разноски пред районния съд съгласно представения списък по чл.80
от ГПК, както и пред настоящата инстанция(държавна такса в размер на 50
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева).
В срока по чл.263, ал.2 ГПК е подаден писмен отговор от
въззиваемата Е. С. С., чрез адв.М. Т. – БАК, с който същата се оспорва изцяло.
На първо място се твърди, че обжалваното решение не страда от
твърдените в жалбата пороци. Посочва се, че съдът анализирал задълбочено и
обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност. Заявява се, че с оглед разпредЕ.та доказателствена тежест, ищецът
провел пълно и главно доказване на предявените искови претенции по
основание и размер. Посочва се, че по делото се установило погасяване на
задължението в размер на 187.22лв.. Отбелязва се, че сумата постъпила по
банковата сметка на въззивното дружество, с която последното се обогатило.
Оспорват се наведените в жалбата твърдения, че съгласно представеното
2
Свидетелство за проверка № БП-21-5/05.08.2024г., демонтираният централен
водомер от ,,АРТТЕСТ-Б“ЕООД, отчитал по- малко количество вода от
подаденото. Подчертава се, че от съществено значение за работата на
измервателния уред, се явявал изтеклият метрологичен срок(повече от три
години) и констатираната липса на извършвани периодични проверки след
поставянето му от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД. Твърди се, че след
извършеното засичане, водомерът бил подменен с друг поради изтекла
метрологична годност и изпратен за проверка в независима лаборатория.
Посочва се, че видно от представеното по делото Свидетелство №БП21-
6/05.05.2024г. на лаборатория ,,АРТТЕСТ-Б“ЕООД – Бургас, резултатите от
проверката показвали наличие на 100% грешка и несъответствие.
Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез извършената по
делото експертиза.
Навеждат се доводи, че въззивното дружество не ангажирало
доказателства за това, че отчетеното количество вода е действително
доставено и потребено, за да бъде остойностено с процесната сума. Излага се
становище, че съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от Наредба
№4/14.09.2004г., водомерното отклонение и общият водомер в сграда в режим
на етажна собственост, подлежали на задължителен метрологичен контрол
съгласно Закона за измерванията. Отбелязва се, че операторът извършвал не
само контрол, но и периодични проверки (чл.34,ал.2 от Наредбата).
Развиват се съображения, че съобразно предвиденото в ОУ(чл.9,ал.3),
водопроводното отклонение, както и водомерният възел се поддържали изцяло
и за сметка на ВиК, като измервателните устройства подлежали на
първоначална проверка и периодични такива при искане от оператора или
потребителя(чл.17, ал.2, 3 и 4 от ОУ).
Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и
потвърждаване решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за
което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което е
допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на
страните и събраните по делото писмените доказателства, намира, че
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази им част.
Предявеният иск е с правно основание чл.59 ЗЗД.
Съдът е установил, че ищцата С. е собственик на СО в комплекс
„Флорес Гардън“, за който е издадена ф. №********* от 31.07.2024.
Установено е също така, че ищцата е потребила отчетените и фактурирани
количества вода от индивидуалния водомер в размер на 7 куб.м. Не е спорно
по делото, че е заплатила цялата сума по посочената фактура.
Спорният въпрос и пред двете инстанции е дали ищцата дължи
сумата за начислена вода от „разпределение“ по ф. №********* от 31.07.2024,
което количество е в размер на 44.93 на стойност 187,22 лв., претендирани в
настоящото производство.
По отношение на това дали начисляването по партидата на ищцата
на 44.93 куб.м. вода от разпределение на общия водомер е правилно
3
извършено, първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбите на
Наредба №4 /14.09.2004 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи
и по-конкретно чл.32 и чл.39 от същата и е направил извод, че принципно
установяването на значителни разлики между отчетеното количество вода от
общия водомер и сбора на отчетите по индивидуалните такива, която да е по-
голяма от 20 на сто по смисъла на чл.32, ал.5 от Наредбата не рефлектира
върху дължимостта на сумите от разпределението. Но за да има основание за
заплащане, тези количества следва да бъдат действително отчетени, а това от
своя страна, съгласно разпоредбите на Наредбата предпоставя метрологично
годни водомери. Както бе посочено по-горе, по делото е установено, че
съгласно Свидетелство №БП21-6/05.05.2024г. на лаборатория ,,АРТТЕСТ-
Б“ЕООД – Бургас, резултатите от проверката сочат на наличие на 100%
грешка и несъответствие. Така се поставя втория спорен въпрос относно това
чия е отговорността за поддръжка на централния водомер. Правилата за това
са разписани в законови и подзаконови актове – чл. 32, ал.10 и чл.34, ал.1 от
Наредба №4 и чл.44, т.3 Закона за измерванията и сочат като задължение
вменено на ВиК оператора като лице използващо средството за измерване, да
заявява и представя за последваща проверка в БИМ или пред избрано от тях
лице, оправомощена за проверка. На задължителен метрологичен контрол
съгласно ЗИ подлежат водомерът на водопроводното отклонение и общия
водомер в сгради ЕС. След като по делото е установено, че общият водомер е
метрологично негоден, поради което и не може да се установи действителното
количество вода преминало през общия водомер. Следователно не може да
бъде разпределяно между отделните индивидуални водомери неустановено
количество вода. В този смисъл наведените възражения във въззивната жалба
не намират опора в събраните по делото доказателства. Понятието, което има
значение е дали е метрологично годно измервателното средство. След като не
отговаря на това изискване е без всякакво значение дали измерва повече или
по-малко количество вода.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира за
неоснователни всички подробно изложени възражения на въззивника.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, при споделяне
мотивите на съда на осн. чл.272 ГПК. В полза на въззиваемия следва да се
присъдят съдебно – деловодни разноски, в размер на 400 лева –
възнаграждение за адвокат.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №811/10.04.2025г., постановено по
гр.д.№8402/2024г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Бургас, квартал ,,Победа“, ул. ,,Ген.
Владимир Вазов“ № 3 да заплати на Е. С. С., ЕГН **********, с адрес ***,
*** съдебно – деловодни разноски, направени във въззивното производство, в
4
размер на 400.00 лева – възнаграждение за един адвокат.
Настоящото решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5