№ 64
гр. Кубрат, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана П. П. Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. П. Енева Гражданско дело №
20233320100740 по описа за 2023 година
и в присъствието на прокурора . . . ., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1,
предл.второ ГПК, във вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявен по реда на чл.422 ГПК. На
основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по делото.
Ищецът „БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. София, общ. Оборище, ул. „Московска” № 19,
ЕИК *********, представлявано от изпълн. директори, чрез пълномощника юрисконсулт С.
П., съд. адрес: **, Финансов център – Разград, като твърди, че в изпълнение на Договор за
кредит – издаване и обслужване на кредитна карта № 13/ 25894282 от 26.01.2018 г.по описа
на банката, сключен между „БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. София, от една страна като
кредитор, и В. С. Г., ЕГН **********, от друга страна като кредитополучател, Банката е
предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 1 000.00 лева, от които той
е усвоил сумата 987.42 лева; до края на 2018 г. е плащал дължимите месечно минимални
суми за револвиране, след което преустановил изпълнение; поради нереволвиране в четири
поредни месеца през 2019 г., правото на ползване на кредити е спряно и е настъпила
уговорена с договора изискуемост на всички вземания по него с изтичане на 3 годишния
срок на валидност на издадената на длъжника кредитна карта на 25.01.2021 г.; поради липса
на доброволно изпълнение в дадения на длъжника допълнителен срок, „Банка ДСК“ – АД е
предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред -
депозиралата на 07.02.2023 г. заявление по чл.417 от ГПК за снабдяване със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, за което е образувано ЧГД № 95/ 2023 г.
по описа на РС – Кубрат; заповедното производство е приключило с издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 48/ 08.02.2023 г. и изпълнителен лист
в полза на кредитора, за претендираните суми, а именно: главница в размер на
1
987.42(деветстотин осемдесет и седем лева, четиридесет и две ст.) лева, ведно с законната
лихва от 07.02.2023 г. до изплащането на дълга; 418.54 (четиристотин и осемнадесет лева,
петдесет и четири ст.) лева – договорна лихва за периода 10.08.2018 г. – 25.01.2021 г.; 203.44
(двеста и три лева, четиридесет и четири ст.) лева – законна лихва за периода 26.01.2021 –
02.02.2023 г., дълг по Договор за кредит № 13/ 25894282 от 26.01.2018 г.по описа на
банката; въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен срещу ответника е
образувано изпълнително дело № 20237620400166, ЧСИ Д. Драганов, рег. № 762, район на
действие ОС – Разград, в процеса на което ЗИ е връчена на длъжника в условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК – чрез залепване на уведомление, и връчителя е събрал данни, че длъжникът не
живее на адреса, поради което с разпореждане № 1231/ 31.10.2023 г., връчено на заявителя
на 06.11.2023 г., на ищцовото дружество е указано, че може да предяви иск за установяване
на вземанията по издадената заповед за изпълнение в 1-месечен срок, подава настоящата на
13.11.2023 г. пред РС – Кубрат, и моли съда да приеме за установено по отношение на
ответника, че той дължи на ищцовото дружество претендираните срещу него със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 48/ 08.02.2023 г. по ч.гр.дело № 95/
2023 г. по описа на РС – Кубрат суми, както те са посочени, и го осъди да заплати
направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответникът В. С. Г., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от
11.12.2023 г. с пост./ наст. адрес в **, редовно уведомен на 08.02.2024 г., чрез назначения му
на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Исм. С., АК – Разград, в дадения
1-месечен срок, представя писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 498/ 08.02.2024 г., с
който заявява становище за допустимост, а относно основателността на исковите претенции
към ответника ще ангажира становище след събиране на посочените от ищеца
доказателства. В съдебно заседание по същество ангажира становище за основателност на
исковата претенция до размерите, претендирани от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235
ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа
страна следното: От приложения към исковата молба и приложеното ч. гр.дело № 95/ 2023
г.по описа на РС – Кубрат, приет като доказателство по делото в заверено фото-копие,
Договор за кредит – издаване и обслужване на кредитна карта № 13/ 25894282 от 26.01.2018
г.по описа на банката, сключен между „БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. София, от една страна
като кредитор, и В. С. Г., ЕГН **********, от друга страна като кредитополучател, се
установи по несъмнен начин, че на посочените дати ищецът е предоставил на ответника
банков кредит под формата на кредитен лимит с разрешен размер от 1 000.00 лева, който
заем – след усвояването му, чрез предоставената му кредитна карта, кредитополучателят е
следвало да върне, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи в
предвидените по договора за кредит срокове.
Видно от приетото по делото извлечение от счетоводните книги на ищцовото
дружество, неоспорено от страните, ответникът многократно се е ползвал от възможността
да тегли суми чрез предоставената му кредитна карта, достигайки сумата 987.42 лева. До
2
10.09.2018 г. е спазвал договорката да прави минимална погасителна вноска в сроковете по
чл.8.2 от договора – до 15 число ежемесечно, като последното постъпление по банковата му
сметка е от 10.08.2018 г. Няма данни ответникът да е изпълнил задълженията си да погасява
в срок задължителните минимални месечни вноски, дължими за плащане 6 минимални суми
за револвиране към 10.02.2019 година - датата на прекратяване ползването на кредита, за
всички падежни дати от 10.09.2018 г. до 10.02.2018 г., както и в което и да е друго време до
07.02.2023 г. – дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК срещу ответника, както и към настоящия момент, поради което въз основа на
установените данни съдът приема за установени исковите претенции по размер до
претендираните като дължимит от ответника – длъжник по цитирания договор, вземания,
както следва: 987.42 лева - усвоена и непогасена главница; 418.54 лева – начислена редовна
договорна /възнаградителна/ лихва за периода 10.08.2018 г. – 25.01.2021 г.; и 203.44 лева –
законна лихва за периода 26.01.2021 – 02.02.2023 г.
Договорът, не оспорен от ответника, носи подписите на двете страни: Банка и
кредитополучател, държател на издадена и предадена му банкова кредитна карта.
Не се твърди и не се установява с годни доказателствени средства – писмени
доказателства, плащането на дълга от кредитополучателя В. Г..
Видно от събраните по делото писмени доказателства, цитирани по – долу, поради
липса на доброволно изпълнение в дадения на длъжника допълнителен срок, „Банка ДСК“ –
АД е предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред -
депозиралата на 07.02.2023 г. заявление по чл.417 от ГПК за снабдяване със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, за което е образувано ЧГД № 95/ 2023 г.
по описа на РС – Кубрат; заповедното производство е приключило с издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 48/ 08.02.2023 г. и изпълнителен лист
в полза на кредитора, за претендираните суми, а именно: главница в размер на
987.42(деветстотин осемдесет и седем лева, четиридесет и две ст.) лева, ведно с законната
лихва от 07.02.2023 г. до изплащането на дълга; 418.54 (четиристотин и осемнадесет лева,
петдесет и четири ст.) лева – договорна лихва за периода 10.08.2018 г. – 25.01.2021 г.; 203.44
(двеста и три лева, четиридесет и четири ст.) лева – законна лихва за периода 26.01.2021 –
02.02.2023 г., дълг по Договор за кредит № 13/ 25894282 от 26.01.2018 г.по описа на
банката; въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен срещу ответника е
образувано изпълнително дело № 20237620400166, ЧСИ Д. Драганов, рег. № 762, район на
действие ОС – Разград, в процеса на което ЗИ е връчена на длъжника в условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК – чрез залепване на уведомление, и връчителя е събрал данни, че длъжникът не
живее на адреса, поради което с разпореждане № 1231/ 31.10.2023 г., връчено на заявителя
на 06.11.2023 г., на ищцовото дружество е указано, че може да предяви иск за установяване
на вземанията по издадената заповед за изпълнение в 1-месечен срок, подава настоящата на
13.11.2023 г. пред РС – Кубрат.
Приетият като писмено доказателство Договор за кредит – издаване и обслужване на
кредитна карта № 13/ 25894282 от 26.01.2018 г. по описа на банката, съставляващ
3
диспозитивен документ, подписан от страните – участвалите в договор за заем, е годно
доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления и действия на
посочените договаряли лица. Съобразно разпоредбата на чл.179 ГПК, този документ,
неоспорен от ответника относно неговата автентичност, има обвързваща съда
доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото.
Относно размера на претендираните от ищцвото дружество за връщане главница и
плащане на възнаградителна лихва и обезщетение за забава, в заповедното и в настоящото
производство са представени извлечения от счетоводните книги на банката, които в срока за
писмен отговор не са оспорени от ответника, вкл. чрез назначения му особен представител.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за
установено следното: Безспорно установено по делото е, че страните по същото са
установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между
тях на 26.01.2018 г. договор за заем. По силата на същия ищцовото дружество е
предоставило на ответника сумата по заема – 987.42 лева, усвоена и непогасена главница,
която той се е задължил да върне в сроковете и размерите на задължителни периодични
вноски. Ответникът не е погасил задължението, чрез плащане на погасителни вноски,
оставайки задължен за претендираните в заповедното производство суми, видно от
неоспореното извлечение от счетоводните книги, за сумите, както са установени и от
приетото по делото извлечение от счетоводните регистри на ищцовото дружество,
съответно на претендираните за установяване вземания за главница и начислена редовна
възнаградителна лихва, и преустановил всякакви плащания по договора, поради което
следва да се приеме, че не е изпълнил задължението си по чл. 240 ЗЗД в претендираните от
ищеца размери за главница и възнаградителна лихва. В тази насока е и извършеното
доказване на иска с приети по инициатива на ищеца писмени доказателства, неоспорени от
ответника.
Между страните е безспорно, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 07.02.2023 г., поради което основателна и доказана е
претенцията на ищцовото дружество относно изплащане на обезщетение в размер на
мораторна лихва върху дължимата главница за периода, считано от тази дата, до
окончателното изпълнение, предвид разпоредбата на чл. 86 ЗЗД.
Ответникът е станал причина за образуване на заповедното производство, поради
което основателно съдът е присъдил разноски по него в размер на 32.19 лева, на колкото
възлиза платена държавна такса, и 100.00 лв., на колкото възлиза юриск. възнаграждение.
Ищецът е отправил и искане за присъждане на разноски по настоящото производство.
Същите са формирани от заплатени държавна такса от 117.81 лв.; 400.00 лв. – депозит за
възнаграждение на особ.представител на ответника; и 150.00 лева – юриск. възнаграждение,
поради което в полза на ищеца срещу ответника за разноски по делото следва да се присъди
сумата 667.81 лева.
Воден от изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. С. Г., ЕГН **********, с надлежно
удостоверени със справка от 11.12.2023 г. с пост./ наст. адрес в **, чрез назначения му на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. И. С., АК – Разград, вземането на
„БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. София, общ. Оборище, ул. „Московска” № 19, ЕИК *********,
представлявано от изпълн. директори, чрез пълномощника юрисконсулт С. П., съд. адрес:
**, Финансов център – Разград, по издадена в полза на дружеството срещу него Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 48/ 08.02.2023 г.по ч.гр.дело № 95/
2023 г. по описа на РС – Кубрат, с която е разпоредено на длъжника В. С. Г., ЕГН
**********, и е издаден изпълнителен лист в полза на кредитора – „БАНКА ДСК” – ЕАД –
гр. София, за плащане на претендираните суми: главница в размер на 987.42(деветстотин
осемдесет и седем лева, четиридесет и две ст.) лева, ведно с законната лихва от 07.02.2023 г.
до изплащането на дълга; 418.54 (четиристотин и осемнадесет лева, петдесет и четири ст.)
лева – договорна лихва за периода 10.08.2018 г. – 25.01.2021 г.; 203.44 (двеста и три лева,
четиридесет и четири ст.) лева – законна лихва за периода 26.01.2021 – 02.02.2023 г., дълг по
Договор за кредит № 13/ 25894282 от 26.01.2018 г.по описа на банката.
ОСЪЖДА В. С. Г., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от
11.12.2023 г. с пост./ наст. адрес в **, да заплати на „БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. София,
общ. Оборище, ул. „Московска” № 19, ЕИК *********, представлявано от изпълн.директори
**, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноските по заповедното производство: 32.19(тридесет
и два лева, деветнадесет ст.) лева, за платена държавна такса, и 100.00 (сто) лв. - юриск.
възнаграждение, както и по настоящото сумата 667.81 (шестстотин шестдесет и седем лева,
осемдесет и една ст.) лева - разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните с връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
5