РЕШЕНИЕ
№ 441
гр. Бургас, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20212120103140 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод исковата молба на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че
ответникът Н. СТ. Н., от гр. Бургас, му дължи следните суми: 2000 лева – главница по
Договор за банков потребителски кредит № .... год., 757,12 лева – договорна лихва за
периода 26.09.2013-25.01.2018 год., и 297,55 лева – обезщетение за забава за периода
01.07.2019-21.12.2020 год., както и законна лихва върху главницата от 2000 лева, начиная от
22.12.2020 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета
на Заповед за изпълнение № ... год. по ч. гр. д. № ... год. на БсРС; ангажира доказателства и
моли за присъждане на деловодните разноски.
Правното основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124,
ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1, чл. 86, ЗЗД и чл. 11 и сл., ЗПК.
Ответникът оспорва исковете; ангажира доказателства и моли за присъждане на
деловодните разноски.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като
съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че по силата на Договор за банков потребителски кредит № .... год.
кредиторът – „УниКредит Булбанк” АД, е предоставил на ответника Н.Н. сума в размер
2000 лева – чрез овърдрафт по разплащателна сметка, която следва да бъде върната до
1
26.09.2014 год. Според т. т. 7 и 12. 1. от договора, срокът на съглашението се удължава с 1
година, ако кредитополучателят не е просрочил задълженията си и не е манифестирал
волята си за отказ от продължаването на срока.
Според ищеца, вземанията по процесния договор са му били прехвърлени с
цесионен договор от 01.07.2019 год., писмен анекс и приложение към него. До длъжника е
било изпратено и уведомително писмо от 10.07.2019 год. за цесията – по чл. 99, ЗЗД,
връчено на съпругата на адресата на 20.07. с. г. (вж. известието на л. 30 по описа на делото).
За заплащането на процесните суми е издадена Заповед за изпълнение № ....год. по
ч. гр. д. № .... год. на БсРС, срещу която е депозирано възражение по чл. 414, ГПК.
По делото са изготвени и приети основно и допълнително заключения по СИЕ,
неоспорени от страните, които съдът цени като обективни и компетентни. Вещото лице
сочи, че ответникът не е извършвал погасителни плащания по договора след 04.04.2017 год.,
а общо усвоеният от него през периода на договора кредитен лимит възлиза на 19 330,76
лева (вж. Приложение № 1 към основното заключение).
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения
главен положителен установителен иск за основателен. Представеният писмен договор за
кредит овърдрафт следва да бъде квалифициран като недействителен, на основание чл. 22,
ЗПК. В текста на този договор не е включена клауза за ГПР, вкл. за максимално допустимия
й размер, съгласно императивите на чл. 11, ал. 1, т. 10, предл. първо, и чл. 19, ал. 4, ЗПК.
Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 намира приложение и за процесния договор, съгласно чл. 3, ал.
2 от ЗПК. Липсата на посочения реквизит в договора налага извода, че съглашението е
недействително, поради което ответникът дължи връщане само на чистата стойност на
кредита – чл. 23, ЗПК. При съобразяване с експертните заключения, неоспорени от страните,
съдът счита, че размерът на вземането възлиза на 1933,12 лева – усвоена главница към
момента на прекратяване на договора. Другата част от тази сума – 66,88 лева, е отнесена от
банката към погасяване на договорна лихва (съгл. устното пояснение на вещото лице в
откритото съдебно заседание на 28.02.2022 год.), която лихва според съда не се дължи по
договора, поради което не може да се приеме, че тази горница е усвоена от ответника. По
делото няма доказателства за извършено плащане от ответника на посочената остатъчна
главница, или за друг валиден способ за погасяването й, поради което съдът намира, че
главният иск следва да бъде частично уважен, ведно със законната лихва за забава, и
отхвърлен за горницата до 2000 лева.
Съдът счита, че процесното главно вземане по договора за банков кредит е било
надлежно прехвърлено в полза на ищеца-цесионер, на основание представените писмено
цесионно съглашение, анекс и приложение към него, поради което „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е материално-правно легитимиран като кредитор на ответника за сумата от
1933,12 лева. Длъжникът Н. е бил уведомен за цесионната сделка на 20.07.2019 год., с
получаване на уведомителното писмо с известие за доставяне. Уведомяването на ответника
е извършено и в хода на настоящия исков процес, с връчване на преписи от исковата молба
и приложенията към нея – този факт следва да бъде взет от съда на основание чл. 235, ал. 3,
2
ГПК, тъй като дължимостта на вземанията не се установява към момента на подаване на
заявлението по чл. 410, ГПК, а към приключване на съдебното дирене в исковия процес –
вж. т. 9 от 4/2013-2013-ОСГТК на ВКС.
Като неоснователни, по смисъла на чл. 23, ЗПК, следва да бъдат отхвърлени
исковете за договорна лихва и за обезщетение за забава. За пълнота на изложението следва
да се има предвид и обстоятелството, че законната лихва по чл. 86, ЗЗД е недължима за част
от процесния период – 13.03.-13.07.2020 год., на основание императивната забрана по чл. 6,
ЗМДВИПОРНСПП.
Частичното уважаване на исковете налага в полза на всяка от страните да бъдат
присъдени направените в настоящия процес деловодни разноски в съответен размер – 260,15
лева за ищеца, 370,83 лева за ответника (чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК).
В изпълнение указанията на ВКС по т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени и деловодните разноски, направени в заповедното
производство – общо 88,66 лева, която сума е сбор от заплатената дължима държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че
ответникът Н. СТ. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, .... дължи на ищеца „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, . .....,
сума в размер от 1933,12 лева, представляваща главница по Договор за банков
потребителски кредит № ...... год., както и обезщетение в размер на законната лихва върху
сумата, начиная от 22.12.2020 год. до окончателното й изплащане, които вземания
съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № .... год. по ч. гр. д. № ... год. на
БсРС, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата му над 1933,12 лева до 2000 лева, както и
акцесорния иск за законна лихва върху тази горница, начиная от 22.12.2000 год. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
София, ........... за приемане за установено, че ответникът Н. СТ. Н., ЕГН **********, с адрес
гр. Бургас, ........, му дължи следните суми: 757,12 лева – договорна лихва за периода
26.09.2013-25.01.2018 год., и 297,55 лева – обезщетение за забава за периода 01.07.2019-
21.12.2020 год., които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение №
.... год. по ч. гр. д. № .... год. на БсРС.
ОСЪЖДА Н. СТ. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ....., да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
3
София, ..........., деловодни разноски в размер от 88,66 лева, направени в заповедното
производство по ч. гр. д. № ....год. на БсРС.
ОСЪЖДА Н. СТ. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ...........на основание чл. 78,
ал. 1, ГПК, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление гр. София, .................деловодни разноски в размер от 260,15 лева,
направени по гр. д. № ....... год. на БсРС.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, .............., на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на Н. СТ. Н.,
ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, .........., деловодни разноски в размер от 370,83 лева,
направени по гр. д. № ......... год. на БсРС.
ОБЯВЯВА на ответника, на основание чл. 237, ал. 1, т. 6, ГПК, че дължимите суми
могат да бъдат преведени по следната банкова сметка на ищеца – IBAN: ...............
ОБЯВЯВА на ищеца, на основание чл. 237, ал. 1, т. 6, ГПК, че дължимата сума за
деловодни разноски може да бъде преведена по следната банкова сметка на ответника –
IBAN: ................................
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-
седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4