РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Севлиево, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тридесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИАНА Р. ХУБЕНОВА
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело №
20244230100467 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. Л. С. срещу С. Р.
Х., с която е предявен срещу иск правно основание 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за
опразване на нает имот – недвижим имот - жилище с адм. адрес:**********,
представляващ жилище, състоящо се от две спални, хол, баня, тоалетна, кухня
и трапезария.
В исковата молба се твърди, че с договор за наем, сключен между
страните, на 02.03.2022 г. ищецът е отдал под наем собствения си недвижим
имот - жилище с адм. адрес: *************, представляващ жилище,
състоящо се от две спални, хол, баня, тоалетна, кухня и трапезария, заедно с
обзавеждането, описан подробно в договора, от същата дата, когато
фактически е предаден и имота.
На 14.01.2023 г. наемодателят връчил на наемателя, чрез живеещата в
същия имот на фактически начала с ответника М.П.Р., покана- предизвестие за
прекратяване на договора за наем, считано от 03.03.2023 г.
До подаването на исковата молба наемателят не бил върнал имот на
наемодателя. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди
ответника да опразни и върне на ищеца апартамент, находящ се в жилищна
1
сграда в *********. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба не е подаден от
ответника.
В о.с.з. ответникът се явява, като заявява, че ще се мести в друг
апартамент и ще освободя процесния имот, но чакал да се освободи другият
апартамент, за да мога да се преместя там. Излага предположение, че ще го
освободи до две седмици.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства се установява, че с договор
за наем на недвижим имот от 02.03.2022 г. ищецът А. Л. С. е предоставил на
ответника за временно и възмездно ползване, срещу заплащане на наемна
цена в размер на 500, собствения си недвижим имот – апартамент, находящ се
в жилищна сграда в *********, състоящ се от две спални, хол, баня, тоалетна,
кухня и трапезария.
Съгласно така подписания договор срокът му е за 1 година от
сключването на договора – 02.03.2022 г. Съгласно раздел V, чл. 5.2.3. от
договора договорът може да бъде прекратен с месечно предизвестие до
другата страна.
По делото е предоставено предизвестие, с дата 14.01.2023 г., съгласно
което ищецът е отправил до ответника предизвестие за прекратяване на
договора за наем, сключен на 02.03.2022 г., между страните, като е
предоставен срок от 15.01.2023 г. до 03.03.2023 г. Предизвестието е подписано
от М. П. Б.
Други доказателства относими към предмета на делото страните на са
ангажирали.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
предявения иск с правно основание 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ищецът следва да
установи следните правопораждащи факти: валидно договорно
2
правоотношение по договор за наем с посочения предмет и дата на съставяне,
че е предал фактическата власт над имота на ответника в изпълнение на
задълженията си по договора, че договорът е прекратен по твърдения от
ищеца начин, вкл. връчването на предизвестие за прекратяване на договора.
Съгласно чл. 228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава
да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да
му плати определена цена. Процесният договор за наем е срочен за срок от
една година.
По общото правило за разваляне на двустранен договор, а и с оглед
разпоредбата на чл. 5.2.3. на раздел V от договора, договорът може да бъде
прекратен с месечно предизвестие до другата страна. Наемателят е длъжен да
върне вещта, на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
От представените доказателства по делото е видно, че договорът за
наем е бил прекратен, като наемодателят е изпратил предизвестие на
наемателя и и наемателят е бил длъжен да върне вещта. След като същият не е
сторил това, предявеният срещу него иск с правно основание чл. 310, ал. 1, т. 2
ГПК, вр. чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК. Претендират се разноски за държавна такса в размер на
240 лева и адвокатско възнаграждение, в размер на 500 лева, които суми
следва да му бъдат присъдени.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД вр. чл. 310, т. 2 от
ГПК С. Р. Х., с ЕГН **********, да опразни и върне на А. Л. С., с ЕГН
**********, държането на нает с договор за наем от 02.03.2022 г. недвижим
имот – апартамент, находящ се в жилищна сграда в **************, състоящ
се от две спални, хол, баня, тоалетна, кухня и трапезария.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК С. Р. Х., с ЕГН
**********, да заплати на А. Л. С., с ЕГН **********, сумата от общо 740
3
лева - сторени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок, който започва да тече от 02.08.2024 г., на основание чл. 315,
ал. 2 ГПК
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4