Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 31,07,2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 състав в открито
заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При
участието на секретаря Красимира Г., като разгледа докладваното от съдия
М.Апостолова гр.дело № 7653 по описа за 2015год, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Първи, Глава Дванадесет от ГПК.
Образувано е по предявени от „Б.Д.“ ЕАД
обективно съединени искове, с които се претендира солидарно осъждане на Д.Т.Г.,
Т.С. Г. и Й. Т.Г. за сумата от 242,400лв., представляваща главница по договор за ипотечен кредит
от 28,11,2007год., анекс от 20,05,2008год. и
допълнителни споразумения към него от 17,03,2010год. и 16,11,2010год. и
02,07,2013год., ведно със законна лихва от датата на получаване от ответниците
на исковата молба до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 48732,59лв., за периода от 09,12,2013год. до 15,10,2014год.,
неустойка в размер на 6015,35лв. за
периода от 18,01,2014год. до
15,10,2014год., заемни такси в размер на 969,60лв./уточнителна молба от 07,12,2015год.-стр.363 от делото/.
Твърди се, че между б.Д. ЕАД и К. П. С. е
сключен писмен договор за банков ипотечен кредит от 28,11,2007год., според
който дружеството се задължава да предостави на ответника кредит в размер на 200
000,00лв. Поддържа се, че кредита е изцяло усвоен. Договорено е погасяване на
задълженията за срок от 300месеца. Поради нередовно погасяване на задълженията
кредитът е предоговорен на 17,03,2010год. Със споразумение от 16,11,2013год. е
постигнато съгласие за заместване в дълг
като кредитополучателя К. С. е заместена в задълженията от Й. Т.Г. и Т.С.Г.. Със същото споразумение на
осн. чл.101 от ЗЗД в дълга встъпва Д.Т.Г.. Със споразумение от 02,07,2013год. е
променен срока за погасяване на кредита, лихвата е намалена от 10,29% до 7,50%.
Кредитното задължение, поради неплащане на вноски за месец януари до септември 2014год. е обявен за предсрочно изискуем на осн. чл.20,2
от ОУ, за което длъжниците следва да се считат уведомени при получаване на
препис от исковата молба и приложенията.
Съобразно изложеното е заявено становище
за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен
срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Т.Г. /л.300/, в който се заявява становище за
неоснователност на ИМ. Поддържа да не е
налице валидно възникнало правоотношение с банката, тъй като липсва
упълномощаване за сключване на споразумение с кредитора. Налице е било упълномощаване
за различни обстоятелства. Не е налице потвърждаване на извършеното действие
без представителна власт при условията на чл.42, ал.2 от ЗЗД. Оспорва
приложимостта на общите условия към договора. В случай, че се приема да е
възникнало заместване в дълг, то същото е породило действие за разликата над
210000лева, т.е. за разликата между 210068,32лева и 210000лева. Твърди да не е
настъпила предсрочна изискуемост на дълга, предвид липсата на надлежно уведомяване за задължението, липсва
покана за изпълнение. При условията на евентуалност релевира възражение за
погасителна давност.
Ответникът-Й.Т. Г. в срока за отговор излага становище за
неоснователност на исковата претенция по сходни съображения. Релевира
възражение за изтекла давност.
Ответникът-Д.Т. в срока за отговор
излага становище/стр.324/да липсва договорно правоотношение с ищеца по договор
от 28,11,2007год. Не е налице встъпване
в дълг по отношение на К. С. , а само в уговорения размер за разликата
между 210068,32лв. и 210000лв. Оспорва приложението на общите условия към
договор за кредит, тъй като не са приети, а клаузите за едностранна промяна на
срокове, лихви и разноски са нищожни. Поддържа
да не е настъпила предсрочна изискуемост на задължението. Релевира възражение
за давност. С молба от 21,11,2016година / стр.426/излага становище за
неравноправност на клаузите на т.9,1 и
т.25,3 от Общите условия на осн.чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП, вр.чл.146 от ЗЗП.
Съобразно изложеното е заявено становище
за неоснователност на исковите претенции. Претендира разноски.
При така
изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно
между страните, а и с оглед приложените доказателства се установява наличието
на сключен договор за ипотечен кредит от 28,11,2007год. /л.79/, по силата на
който „Б.Д." ЕАД, в качеството на кредитодател, предоставя на К. П. С.,
в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 200000лв. Срокът за
издължаване на кредита е 300 месеца от датата на неговото усвояване - т.2 от
договора, с падежна дата за издължаване на месечните вноски – 29-то число на
месеца- т. 6.
Не спорно, че заемната сума е в размер на 200000лв. е
усвоена от кредитополучателя.
Съгласно т. 5 от договора, кредитът се погасява чрез
разплащателна сметка № 14338644 с месечни вноски, съгласно погасителен план –
Приложение № 1 към договора.
Видно от погасителния план /л.185/,
неразделна част от договора за ипотечен кредит, месечната погасителна вноска за
първите 299 месеца е в размер на 1677,02лв., а последната изравнителна 300-та
вноска е в размер на 1680,79лв.
Лихвата по кредита е определена като БЛП за този вид
кредит, периодично определян от кредитора, и надбавка, която може да бъде
намалена с отстъпка съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен
процент по програма ДСК „Уют“ - Приложение № 2 към договора. Към датата на
сключване на договора БЛП е 4,19%, стандартната надбавка е в размер на 4,80
процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 8,99% - т.7.
В т. 8 е уговорено задължението по кредита да бъде
обезпечено с ипотека на търговски обект – бар-клуб, разположен в подземния етаж
на тяло А на триетажна масивна сграда с планоснимачен № 2657, бивш кинокомплекс
„Орфей”, бул. „********град К., подробно индивидуализиран в посочения текст на
договора.
Съгласно т. 12, неразделна част от договора са Общи
Условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица /ОУ/, които
кредитополучателят е получил и приема с подписването му.
В т. 13 е предвидено кредитополучателят да заплаща такси,
съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Б.Д.” ЕАД прилага
по извършвани услуги на клиента /Тарифата/, която е в сила към деня на
извършване на плащането.
Съгласно т.15, страните са уговорили право на кредитора
да извършва изменения или допълнения в ОУ и Тарифата, които стават задължителни
за кредитополучателя, като го уведомява за същите чрез съобщения, поставени на
видно място в салоните на банката.
Съгласно чл. 20,1 от ОУ /л.82 и сл./, неразделна част към
договора за кредит, при забава на плащането на месечната вноска за главница
и/или лихва, от 7-мия ден след падежната дата, остатъкът от кредита се олихвява
с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта.
В чл. 20,2 е посочено, че при допусната забава в
плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни целия остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът
от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 10 процентни
пункта. Предпоставките, при които кредиторът има право да превърне кредита в
предсрочно изискуем, са посочени в чл. 21,1.
В чл. 25, 1 от ОУ е регламентиран вида на дължимите от
кредитополучателя такси. Съгласно чл. 8.1. Кредиторът има право да променя
базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин.
В случаите на промяна на БЛП кредиторът определя нов размер на месечната вноска
и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план – чл.9.1.
Представена е заявка от кредитополучателя за ползване
на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“ /л.96/ - преференциална
лихвена отстъпка в размер на 0,5 % от договорената стандартна лихвена надбавка.
С анекс от 20,05,2008год. страните са включили т.16 от
договор за ипотечен кредит при предсрочна изискуемост на който и да е от
кредитите отпуснати на кредитополучателя
и на кредитите отпуснати на трети лица обезпечени със същия недвижим имот-в т.8
банката да има право да направи всички кредити предсрочно изискуеми и да
пристъпи към реализация на обезпеченията за събиране на вземанията си.
Установява се,
че 17,03,2010год. между „Б.Д.” ЕАД и
К. С. е подписано Допълнително споразумение към договора за кредит 28,11,2007год.
/л.108 / относно остатъка от дълга към датата на подписването му в размер на 201391,61лв.
/196080,65лв.- редовна главница и 5309,57лв.-редовна лихва/. Посочено е, че към
датата на сключването му лихвата по кредита е в размер на 10,49%, а годишният
процент на разходите -11,05% /т. 2 и т.4/.
Съгласно чл.5.1.
от споразумението, страните са договорили деветмесечен гратисен период за
издължаване на главницата без промяна в крайния срок за издължаване на кредита.
По време на гратисния период кредитополучателят се задължава да плаща част от
месечната лихва по нов погасителен план, в размер на 880,25лв. – т.5.1 и т.
5.2. Уговорено е капитализиране на непогасената част от начислената лихва на
кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния
период – т. 5.3.
Съгласно т.5.5,
в случай на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита на основанията в ОУ
към допълнителното споразумение, капитализацията по т.5,3 отпада, считано от
датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат отново за
дължима лихва.
Към
споразумението са представена версия на Общи условия за предоставяне на
ипотечни кредити от 10,11,2009год. /л.111/, сходни по съдържание с версията на
ОУ към договора за кредит.
Представено е
Допълнително споразумение от 16,11,2010год.
/л.115-сочи се договор от 23,11,2007год., но с оглед съдържанието на
споразумението и заключението на ССчЕ съдът намира да касае именно договор от
28,11,2007год./ към договора за кредит, сключено между банката, Й.
Т. Г., Т.С.Г., в качеството на
„нов длъжник“ и Д.Т.Г.,
в качеството на „съдлъжник“, по силата на което кредитополучателя К. С. е
заместена в задълженията по договор за кредит.
Кредиторът е дал
съгласието си за освобождаване на
длъжника С. и поемане на задължението й от новите длъжници и съдлъжник.
Посочено е, че
към датата на сключването му – 16,11,2010год. остатъкът от дълга е в размер на 210 000,00лв.
В т.5,4 е
предвидено капитализиране на непогасената част от начислените редовни лихви към
остатъка на главницата по договора.
Уговорен е нов 18
месечен гратисен период за издължаване на главницата, без промяна на крайния
срок за издължаване на кредита –т.5,2 от споразумението.
Споразумението
сключено от името на Й.Г. и Т.С. е сключено чрез пълномощник-Д.Г., въз основа
на пълномощно рег.№16693/04,11,2010год.
С допълнително
споразумение от 02,07,2013год. в б.Е, е предвидено капитализиране на непогасената
част от начислени редовни лихви към
датата на подписване на споразумението. Договаря се гратисен период от 6 месеца
с промяна на крайния срок за издължаване на кредита, а именно 360месеца,
считано от датата на сключване на
допълнителното споразумение.
Лихвеният процент
е изменен от 10,29% на 7,50% -т.3, и е уговорено обезпечение за
преструктурирания кредит – договорна ипотека върху имот, индивидуализиран в т.
4 от споразумението.
Съгласно т.13,
неразделна част от споразумението са ОУ, които ответниците са получили и
приемат с подписване на споразумението.
Към
споразумението са представени подписани от страните ОУ от месец юни, 2013год. Съгласно
т.9.1. и т.9.2., кредитът се олихвява с фиксиран или променлив лихвен процент,
като последният е зависим от БЛП, определян по одобрена от кредитора
Методология- оповестена в офиси на Банката и на интернет страницата й, и се
променя при промяна на БЛП по решение на кредитора.
В т.20.2. е посочено, че при допусната забава в
плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни целия остатък от кредита
става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът
от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 10
процентни пункта. Предпоставките, при които кредиторът има право да превърне
кредита в предсрочно изискуем, са посочени в чл. 21.1.
Представено е уведомление до Й.Г. с рег. № 01-20-04-204/30,07,2014год.
/л.278/, с което поради допусната забава в плащанията Банката е обявила за
предсрочно изискуеми задълженията на ответника по процесния договор за кредит
от 28,11,2007год. и допълнителните споразумения към него, като е предоставен
7-дневен срок за доброволно погасяване на дължимите суми.
От приложена обратна разписка с № 1523534/7/л.284 и 285/
се установява, че уведомлението е получено на 14,08,2014год. от Д.Г..
С уведомления с рег. № 01-20-04206/30,07,2014год. /л.280/
и рег. № 01-20-04207/30,07,2014год. /л. 281/, идентично по съдържание,
предсрочната изискуемост е обявена и по отношение на Д.Т. и Т.С.. Същото е получено
от Д.Т. на 14,08,2014год. за Т.С..Уведомлението до Д.Г. не е връчено.
От
изслушаното по делото заключение на Съдебно-счетоводна експертиза /л.447/,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт, се установява, че на 29.11.2007г. от „Б.Д.“ ЕАД е
преведена по разплащателна сметка на К. С.
– кредитополучател по процесния договор за кредит от 28,11,2007год., сума в
размер на 200 000.00лв.
На 16,11,2010год. е отразено прехвърляне
на сумите от 201331,22лв. и 8665,71лв. от сметка с титуляр С. на сметка №19031364.
Движението на средства по кредита е
систематизирано в Приложение № 1 към заключението, от което е видно, че за
релевирания период са погасени суми в общ размер на 82359,45лв.
Със сумата 82 359.45 лв. биха се
погасили 49 пълни месечни вноски по
1677.2
лв., общо 82173.98 лв. и частично погасяване на 50-та вноска със сумата
185.47
лв.
Месечните вноски от 1-ва до
24-та, с падеж 30.11.2009г. са плащани редовно. Разликите между реално
платените и дължимите суми за месечни вноски по първия погасителен план, в
резултат на увеличение на лихвения процент е 3 112.55 лв. С посочената разлика би се
погасила месечната вноска с падеж 30.12.2009г. и частично, със сумата 1440.75
лв. месечната вноска с падеж 30.01.2010год.
Платената главница за периода от
началото на договора до датата на исковата молба е общо в размер на 4 172.61
лв. Усвоената и неплатена главница е в размер на 195 827.39 лв. Съгласно първия погасителен план с погасяването на 85
броя месечни погасителни вноски е следвало да бъде платена главница в размер на
21130.53 лв. С допълнителните споразумения са договорени гратисни периоди за главницата,
общо 30 месеца.Дължимата договорна лихва е в размер на 42410,67лв.
Общо главница и договорни лихви,
определени при първоначално договорените условия - 238 238.06 лв.
По делото е изслушано допълнително заключение
по съдебно-счетоводната експертиза, от което се установява, че задължението по договора за кредит от
28.11.2007г., като бъдат отчетени промените на лихвите със сключените в
последствие споразумения, които са двустранно договорени, би било Главница -
195827.39 лв; Договорна лихва - 48732.59 лв.; Наказателни лихви 3% съгл.
т.20.1от ОУ-35.37 лв.; Наказателни лихви 10% съгл. т.20.2 от ОУ -6015.35лв. или общо главница и лихви в
размер на 250610,70лв. Във вариант, в който не се взема предвид увеличението на
лихвата и се приложи договореното с допълнителното споразумение от
02,07,2013год. намаление, задължението би било главница в размер - 195827.39лв.;
Договорна лихва-38779.59 лв.; Наказателни лихви 3% съгл. т.20.1 от ОУ - 35.37
лв.; Наказателни лихви 10% съгл. т.20.2
от ОУ - 6015.35 лв.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени
са искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и
чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Безспорно е, че между „Б.Д.“ ЕАД и К. С. на 28,11,2007год. е
възникнало правоотношение за предоставяне на кредит, по който Банката е
изпълнила задължението си да предаде на кредитополучателя договорената сума, чрез
превод по банкова сметка, ***.
По претенцията срещу Т.С.Г. и Й. Т.Г.:
Възражението на ответниците за липса
на валидно възникнало правоотношение по договор за кредит с ищеца, съдът намира
за основателно. Още с исковата молба ищецът сочи заместването в дълг от страна на ответниците да е осъществено въз основа на
допълнително споразумение от 16,11,2010год., чрез поемане на задължение по
сключения договор, чрез пълномощник Д.Т.Г., упълномощена с пълномощно с рег.№16693/04,11,2010год. с нотариална заверка
на подписа и съдържанието, без представителна власт, който неизгоден за
страната факт има доказателствена сила
срещу ищеца. / по делото не е представено пълномощно от 04,11,2010год./ Ето
защо сключената разпоредителна сделка за поемане на задължение по договор за
банков кредит не е породила действие за лицата, които са мнимо представлявани и
се намира в състояние на висяща недействителност съгласно чл.42, ал.2 от ЗЗД,
която може да бъде потвърдена от представляваното лице или последното изрично
да се противопостави на същата, чрез отказ от потвърждаване. Последните
действия могат да бъдат извършени както извънсъдебно, така и съдебно, както в
конкретния случай, чрез възражение по предявения иск за реално изпълнение на
сключения договор. Неоснователен е релевирания довод на ищеца, да е налице
конклудентно потвърждаване на сключения договор без представителна власт, тъй
като съгласно чл.42, ал.2 от ЗЗД, вр.чл.37 от ЗЗД, настоящия състав намира да е
необходима писмена форма, с оглед формалния характер на договора за банков
кредит съобразно чл.430, ал.3 от ТЗ, което правило е приложимо и за всички
изменения към него. В конкретния
случай, действително по разплащателната сметка открита след допълнително
споразумение от 16,11,2010год. е налице изпълнение, но същото не се установи да
е от страна на ответниците Т. и Й. Г..
Ето защо, както и с оглед горните мотиви исковата претенция по предявените
искове срещу ответниците е неоснователна, поради липса на пасивна, материално
правна легитимация.
По отношение на ответника Д.Г.,
съдът намира да е налице валидно възникнало правоотношение по договор за заместване
на кредитополучателя-К.С. на осн.чл.102 от ЗЗД. За действителността
на встъпването в дълг законът предпоставя наличие на
валидно съществуващо облигационно отношение, в изпълнение на задълженията по
което се прави заместването
със съгласие на кредитора за заместване и освобождаване на досегашния длъжник.
С оглед Решение № 23/07,07,2016год. постановено по
реда на чл.290 от ГПК, по т.д. №3686/2014год. на ВКС, ТК, І ТО съдът служебно
следи за наличието на фактически и/или правни обстоятелства обуславящи
неравноправност на клауза в потребителски договор. Възражение в този смисъл е
релевирано и от ответника досежно следните разпоредби от договора за кредит и
ПУ към него:
-
чл.7 от договор за кредит, вр.т.9,1, и т.25,3 от Общите условия на осн. чл. 146, ал. 1 вр. чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП;
Съгласно чл. 9.1. от ОУ кредитът се олихвява с фиксиран и/или
променлив лихвен процент, състоящ се от БЛП и надбавка посочени в договора. Кредиторът
има право да променя базов лихвен процент, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Съгласно
чл. 25.3. от ОУ кредиторът има право едностранно да променя БЛП и таксите, за
което уведомява кредитополучателя по подходящ начин при наличие на посочените
условия, изброени в т.“а“ до „ж“. Съобразявайки съдържанието на цитираните текстове се обосновава извод за
твърдение на неравноправни клаузи касаещи възможността на кредитора да променя
едностранно определения лихвен процент на банката, който се прилага по сключени
договори за кредит.
По възражението за недействителност по чл.143 от ЗЗП,
вр.чл.146 ЗЗП.
На първо място настоящия състав намира, че процесния
договор за кредит е с характер на потребителски договор на основание § 13, т. 1
ЗЗП. Съгласно сочения текст потребител е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не се предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Не са налице данни опровергаващи потребителския характер на договора за
финансиране и задоволяване на нуждата от
потребителски блага, поради което освен приложимите правила на чл. 58 от Закона
за кредитните институции (ЗКрИ), които се прилагат към всички договори за
кредит и уреждат императивни правила към клаузите за определяне на лихвата по тях, нормите
относно тълкуване на договорите извлечени от чл. 20 ЗЗД, изискването за
добросъвестност в оборота, което може да бъде извлечено от нормата на чл. 12 ЗЗД намират приложение и правилата на ЗЗП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са посочени
някои неравноправни клаузи. Същите
съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП са нищожни, с изключение на
тези, които са индивидуално уговорени, а предвид ал.(2) на визирания текст не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия.
В процесната
хипотеза спорните клаузи от договора, съдът намира да не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, тъй като са част от стандартни, изготвени предварително и типови условия
на банката и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Налице са предварително изготвени условия, които са одобрени
от страна на търговеца. От страна на банката и с оглед правилото на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП досежно
доказателствената тежест не е проведено доказване, спорните клаузи да са в
резултат на индивидуално договаряне с потребителя.
Предвид
горното и доколкото настоящия състав приема, че спорните клаузи не са
индивидуално уговорени, то следва да извърши преценка дали същите са
неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, респективно нищожни на осн.чл.146,
ал.1.
Договора за банков кредит е
финансова услуга по смисъла на чл. 144 от ЗЗП вр. с § 13,т.12 , буква
„б” от ДР на ЗЗП/ред.бр.36/2008/, съгласно
който "финансова услуга" е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни
институции, застрахователни компании и инвестиционни фирми, като отпускане на кредит, в т.ч. потребителски
кредит или кредит, обезпечен с ипотека. Съществен елемент от договора за кредит е размера на
лихвата по този кредит. Същата представлява цената на услугата, предоставена от
банката. По отношение на процесния договор спорната клауза на т.7 от договора за определяне
периодично на БЛП следва да се тълкува във връзка с т.9,1 от първоначално
приложените ОУ /от м.09,2007год./и т.25,3 от ОУ, предвиждащи условията
за едностранна промяна на БЛП от кредитора.
Преценката на спорните клаузи би
могла да се разглежда в контекста на т.10 и т.12 от чл.143 от ЗЗП.
Хипотезата предвидена в чл. 143, ал.1, т. 10 от ЗЗП сочи на неравноправна клауза,
когато позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. В
процесния случай промяната на лихвения процент поради промяна на БЛП предвидена
в чл.7 от договора, вр.чл.25,3 от
ОУ към договора
сочи изрично условията, при които
кредитора може да изменя лихвения процент. Въпреки
това липсват данни как „промяната на условията по т.25,3 от ОУ би повлияла на
лихвата по договора. Липсва яснота относно методиката и метаматически способ за
формиране на едностранно променената
лихва. Съобразно изложеното предвиденото изменение отговаря на условието на
чл.143, т.10 от ЗЗП-клаузата в
посочената част е неравноправна, съответно нищожна на основание чл.146 от ЗЗП.
По отношение неравноправност на спорната клауза съобразно
разпоредбата на чл.143, т.12 от ЗЗП, съгласно
която неравноправна клауза е тази, която дава
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора: По делото
се установява, че с промяната на базовия лихвен
процент, цената на услугата, тоест лихвата която ще се плаща, за срока на договора се завишава многократно.
При така установеното съдът приема, че е налице значително
завишаване на
цената в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора. Установява се и че за потребителят не е предвидена
нарочна възможност при такава хипотеза да се откаже от договора за кредит. Т.е. така
изложеното е в съответствие с условието на чл. 143, т.12, предл. 2 от ЗЗП.
Клаузата на т.20,2 от ОУ, съдът намира да не е неравноправна
по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като в случая не е нарушен баланса в
отношенията по договора за кредит. От една страна с оглед горните мотиви се
установи да е налице предвидено условие за възможната промяна на БЛП от кредитора,
а от друга страна се касае до реакция на кредитора да получи
предоставената на кредитополучателя сума
при договорно неизпълнение на последния, във връзка с което последния губи
предимството на срока при погасяване на задължението.
Нормата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП сочи, че не са неравноправни тези договорни клаузи, които
макар и да осъществяват състава на чл.143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с
ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Посочените
в ОУ основания за изменение на БЛП са такива стоящи извън волята на търговеца,
предизвикани от въздействието на свободния пазар и регулатора на банкова
дейност. За да се приложи изключението на
сочената разпоредба, необходимо условие е условията за изменение да
бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят
следва предварително да е получил
информация как търговецът/Банката/ може
едностранно да промени цената, за да може да реагира по-най уместния
начин/решение на СЕС от 21,03,2013год. по дело С-92/11/. Съдът не следва да
допълва неравноправните клаузи с цел да
отстрани порока/решение на СЕС 14,06,2012год. по дело С-618/10/ като при
съмнение има право да тълкува тези
клаузи по благоприятен за потребителя
начин /чл.147, ал.1 и ал.2 от ЗЗП/, поради което настоящия състав намира
да не е налице изключението на чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП. /. С настоящото
съобразявайки задължителната практика на
ВКС постановена по реда на чл.290
от ГПК, съдът отстъпва от позиция заявена в други съдебни актове за приложимост
на изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП./
Недействителните клаузи са нищожни и
като такива не пораждат права и задължения за страните. Ето защо извършеното
изменение на лихвения процент от страна на банката едностранно не е обвързващо
за кредитополучателя, а събраните въз основа на нищожна клауза суми са платени
без основание.
По изискуемостта:
Спорно между страните
е обстоятелството досежно
настъпването на предсрочната изискуемост на вземането на кредитора по договора
за банков кредит, във връзка с което е
налице задължителна съдебна практика по ТР №4/18,06,2014г. на ОСГТК и конкретно
указанията по т. 18 от същото. Съобразно даденото задължително
тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й. Исковата молба може да има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с
връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява
на длъжника. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба има за
последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. В този смисъл
Решение № 161от 08.02.2016год.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК по
т. д. № 1153/2014год. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Реш. №129/09,11,2015год. т. д.
№ 1977/2014 г. ВКС, ТК, ІІ ТО, Реш.№123/09,11,2015год., по т.дело № 2561/2014
год. ВКС, ТК, ІІ ТО;
В процесната
хипотеза се установява, че уведомяване от страна на кредитора отправено до
длъжника е извършено с връчване на препис от исковата молба на 16,01,2015год. В исковата молба се сочи
на предсрочна изискуемост на основание условията по договор за ипотечен кредит
съгласно чл.20,2 от ОУ.С оглед установените неравноправни клаузи, настоящия
състав намира, че определянето на задълженията на кредитополучателя,
респективно забава в плащанията следва да се извърши съобразно първоначалния
погасителен план, предвид последващото изменение на лихвата основано на нищожна
клауза, при съобразяване на договореното разсрочване на задължението съгласно
допълнителни споразумения от 16,11,2010год. и 02,07,2013год., без да бъде съобразено капитализиране на лихвата към главницата.
Договорените клаузи в допълнително
споразумение от 16,11,2010год. и 02,07,2013год., с които се постига съглашение
за капитализиране на лихвата, съдът намира за нищожни. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗЗД олихвяването на изтекли
лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка. Договора за ипотечен кредит е сключен на 27,11,2006год., към който момент
е била действаща Наредба № 9 от 19.12.2002г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка /обн. с ДВ, бр.2/07,01,2003год./, в която в
чл.16, ал.1 изрично е посочено, че
банките не могат да начисляват лихви върху лихви , освен когато с първоначалния
договор е предвидена възможност за това. В процесния договор не съществува
договорка в подобен смисъл. Към датата на сключване на допълнително
споразумение от 03,02,2010год. и 02,07,2013год. действаща е била Наредба
№9/03,04,2008год. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
за установяване на специфични провизии
за кредитен риск-/ДВ, бр.38/11,04,2008год., в сила от 11,04,2008год./, в която
въобще липсва възможност за капитализиране на лихвата. С Наредба
за отменяне на Наредба № 9 от 2008г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, издадена от управителя на Българска народна банка, /обн., ДВ, бр. 40 от
13.05.2014г./, приета с Решение № 42 от 24 април 2014 г. на Управителния съвет на
Българската народна Б.горната Наредба №9/2008год. е отменена. Т.е. и към настоящия момент липсва нормативна възможност за извършване на
соченото капитализиране на лихвата. Ето защо настоящия състав приема, че към момента на
сключване на допълнителните споразумения към договора за кредит не е
съществувал нормативно регламентиран механизъм за изпълнение на законовата
делегация на чл.10, ал.3 от ЗЗД, какъвто липсва и към настоящия момент. Налице е действаща материално правна норма, която
следва да бъде съобразена. Неоснователни са доводите за допустимост на подобна
уговорка съобразно чл.9 от ЗЗД. За разлика от търговското право и нормата на
чл.294 от ТЗ предвиждаща, че между търговци лихва се дължи, освен
ако е уговорено друго и възможността предвидена в ал. 2, да се начислява лихва върху лихва, ако е уговорена, то в
правоотношението възникнало по повод сключен договор за кредит, по който
кредитополучател е физическо лице, сочената норма не може да бъде приложена.
Въпреки, че банковата сделка, каквато е тази по договор за банков кредит е
търговска по смисъла на чл.286, ал.2 от ТЗ, то правилото на чл.294, ал.2 от ТЗ
е неприложимо, доколкото се явява специална разпоредба, касаеща отношения между търговци /при кредитополучател-търговец/,
в хипотезата на страна по сделката
физическо лице е приложима общата гражданско правна норма на чл.10, ал.3
от ЗЗД. Дори да се приеме да е налице колизия между двете разпоредби, то
съгласно §1 от ДР на Закона за защита на потребителите при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които
осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.
Кредитополучателя Д.Г. безспорно има качеството потребител по смисъла на §13,
т.1 от ЗЗП, поради което спорното правоотношение следва да се регулира от
по-благоприятната гражданско правна норма на чл.10, ал.3 ЗЗД.
При
определяне задълженията по договора за кредит следва да бъде съобразено
намалението на лихвения процент, извършено с допълнително споразумение от
02,07,2013год. на 7,50%, тъй като същото е индивидуално уговорено и не води до
неравнопоставеност в отношенията по сключения договор за кредит. В този смисъл за установяване на задължението
на кредитополучателя следва да бъде съобразено заключение на ССчЕ, таблица 2 от
допълнителното заключение. С оглед установеното в заключението, че последно
плащане по лихвата е извършено на 18,11,2013год, то към датата на връчване на препис от исковата
молба на 16,01,2015год. е налице забава повече
от 90дни. Т.е. към датата на уведомлението до длъжника е налице обективното
условие за настъпване на предсрочна изискуемост съгласно чл.20,2 от ОУ
–забава в плащането на главница и/или
лихва над 90 дни. С оглед горните мотиви предсрочната изискуемост следва да се
счита обявена на длъжника с връчване на препис от исковата молба или в
конкретния случай на 16,01,2015год.
Размерът на предсрочно изискуемата
главница е 195827,39лева, определен при
първоначален лихвен процент, съобразявайки извършените плащания, с договорено
намаление на лихвата до датата на исковата молба и без извършване на
капитализиране на лихвите/доп.заключение на ССчЕ/.
В процесния
казус, релевирания от ищеца период на договорната лихва е 09,12,2013год. до 15,10,2014год.,
за който дължимата договорна лихва следва да бъде определена според
първоначално договорения погасителен план между страните и при договорен лихвен
процент в размер на 8,99%, намален на 7,50% с доп. Споразумение от
02,07,2013год. Т.е. за периода от 09,12,2013год. до
15,10,2014год., договорната лихва е в размер на 38779,59лева. след приспадане
на извършено плащане. Съобразно изложеното в посочения размер исковата
претенция е основателна и за разликата до 48732,59лева следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По претенцията за неустойка-т.20,1 от ОУ-/уточнение стр.363/:
Исковата
претенция за начисляване на неустойка за забава съгласно чл.20,1 от ОУ, съдът
намира за основателна. Съгласно допълнителното заключение на ССчЕ, за
релевирания период съобразно условията на чл.20,1 от ОУ дължимата неустойка е
35,37лв., в който размер следва да бъде уважен предявения иск и отхвърлен за
разликата като неоснователен.
По претенцията
за сума в размер на 969,60лв.-заемни такси.
Видно от
заключението на ССчЕ сумата, представлява начислена такса за управление на 16,11,2013год.
на осн.т.11 от допълнително споразумение от 02,07,2013год. към датата на Им, поради
което предвид настъпилата изискуемост на
задължението исковата претенция е основателна.
С оглед
основателността на исковата претенция подлежи на разглеждане релевираното по
реда на чл.120 от ЗЗД възражение за погасителна давност. Същото съдът намира за
неоснователно, с оглед принципа за течение на давността, считано от
изискуемостта на вземането съгласно чл.114 ЗЗД. Относно задължението за
главница приложима е общата пет годишна давност съобразно чл.110 от ЗЗД, която
в конкретния случай, с оглед обявяване на предсрочна изискуемост с връчване на препис
от исковата молба безспорно не е изтекла. Относно просрочената главница и
доколкото задължението е с конкретно посочени падежи, то давността тече от
настъпване на падежа на всяка от тях. В конкретния случай се сочи на просрочени
вноски от м.01,2014год., поради което до датата на предявяване на исковата
молба на 16,10,2014год. отново не е изтекъл срокът по чл.110 от ЗЗД. Приложимата
относно вземането за договорна лихва и неустойка тригодишна давност съгласно
чл.111, б.“в“ ЗЗД съща не е изтекла, тъй като
релевирания срок на задължението за договорна лихва и неустойка
е 09,12,2013год.-за лихва и съответно 18,01,2014год. за неустойка, поради което до 16,10,2014год. –дата
на ИМ срокът по чл.111, б.“в“ не е изтекъл и вземанията не са погасени по
давност.
Съобразно горните мотиви съдът
постанови решението си.
По
разноските:
Предвид изхода от спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца
се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 10368,50лв. от общо 13124,69лв., от които 11924,69лв.-д.т., 1100,00лв.-в.л., 100,00лв.-юрк.възнаграждение.
С
оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника Д. Г. се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 990,00лв. от общо 4950,00лв.-адв.хонорар./
приложени са доказателства за платен адв.хонорар за адв.Р. в размер на 9900,00лв.
общо за Д. и Й. Г., поради което съдът приема за всеки от тях да е в размер на
4950,00лв./
С
оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на Й.Г. се дължат разноски в размер на
4950,00лв.-адв.хонорар. На Т.Г. не се дължат разноски, тъй като по делото няма
доказателства да се извършени.
Мотивиран
от изложеното Софийски граД.и съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Д.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес ***, на осн.чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр.чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.92 ЗЗД сума в размер на 195827,39лева - главница по договор за
кредит от 28,11,2007год., 38779,59лева -възнаградителна лихва, за
периода от 09,12,2013год. до 15,10,2014год., санкционна лихва на осн.чл.20,1 от ОУ в
размер на 35,37лв., за периода от 18,01,2014год. до 15,10,2014год., сума
в размер на 969,60лв.-заемни такси, ведно
със законната лихва върху главницата от 16,01,2015год. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за сумата над 195827,39лева до предявения размер от 242400лева–главница,
за сумата над 38779,59лв. до 48732,59лв.- възнаградителна лихва, както и за
сумата от 35,37лв.- до 6015,35лв. - санкционна лихва, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на
10368,50лв.- разноски.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес *** да
заплати на Д.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 990,00лв.-разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес ***, срещу Т.С. Г., с ЕГН **********, с адрес *** и Й. Т.Г.,
с ЕГН **********, с адрес *** искове с
пр.осн.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.92 ЗЗД за
солидарното им осъждане с Д.Т.Г. за сума в размер на 242,400лв., представляваща главница по договор за ипотечен кредит
от 28,11,2007год., анекс от 20,05,2008год. и
допълнителни споразумения към него от 17,03,2010год. и 16,11,2010год. и
02,07,2013год., ведно със законна лихва от датата на получаване от ответниците
на исковата молба до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 48732,59лв., за периода от 09,12,2013год. до 15,10,2014год.,
неустойка в размер на 6015,35лв. за
периода от 18,01,2014год. до
15,10,2014год., заемни такси в размер на 969,60лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА „Б.ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес *** да
заплати на Й. Т.Г., с ЕГН **********, с адрес *** на осн.чл.78, ал.3
от ГПК сума в размер на 4950,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: