№ 260363 / 8.10.2021 Г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 08.10.2021 Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 08.09.2021 Г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Татяна И.., като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 1194 по описа на съда за 2020 Г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Разглеждат се: ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 59, ал.1 от Закона за задълженията и. договорите, прави се и. искане от ответниците по реда на чл. 72, ал.1 от Закона за собствеността за заплащане от страна на ответника на направените подобрения в процесния имот.
Ищецът К. Л. о., ЕИК: xxxx , представлявана от председателя Т. И.. Г. е предявил срещу ответниците И..Г.Ц. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и. съпругата му В.К.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx два обективно съединени иска със следното искане/петитум/: да бъде признато за установено по отношение на двамата ответници, че К. ,.‘ е собственик на следния имот:Поземлен имот с идентификатор xxxx .142.252 по кадастралната карта и. кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-985/20.04.2018Г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 18 550 кВ.м., трайно предназначение на територията-Земеделска, начин на трайно ползване- за стопански двор, категория на земята:0, с номер по предходен план 000252, при съседи: xxxx .142.110; xxxx .142.131; xxxx .142.253; xxxx .142.112; xxxx .142.160; xxxx .142.120; xxxx .142.177; xxxx .142.130,като осъди двамата ответници да отстъпят собствеността и. да предадат владението върху заградената/завладяна/ реална част от този имот, разположена в неговата югозападна част, между букви А, В, С, и. Д, защрихована в приложения препис от скицата на имота, с площ от около 100 кВ.м., която част е приобщена към съседния имот на ответниците с ид. xxxx .142.112; да осъди двамата ответници да му заплатят солидарно сумата от xxxx лВ., съставляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползва посочената завладяна част от процесния имот, за периода 01.06.2015Г.- 01.06.2020Г. Претендира разноски.
Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства, по.
В исковата молба се твърди следното:
С договор № 27-16-12/20.08.2012 Г. за покупко-продажба на недвижим имот-държавна земя-частна държавна собственост, К.,.‘‘ , ЕИК: xxxx закупила от Министъра на земеделието и. храните д. М. Х. Н., държавна земя-частна държавна собственост имот № 000252 с площ от 18, 558дка, съставляващ прилежащ терен към 5 бр. сгради с друго предназначение, склад за резервни части и. ремонтна работилница, при описаните в договора съседи, който към настоящия момент съставлява Поземлен имот с ид. xxxx .142.252 по кадастралната карта и. кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-985/20.04.2018Г. на изпълнителния директор на АГКК трайно предназначение на територията-Земеделска, начин на трайно ползване- за стопански двор, категория на земята:0, с номер по предходен план 000252, при съседи: xxxx .142.110; xxxx .142.131; xxxx .142.253; xxxx .142.112; xxxx .142.160; xxxx .142.120; xxxx .142.177; xxxx .142.130.
В началото на 2013 Г., първият от ответниците-И..Г.Ц., без никакво правно основание заградил с масивна ограда част от имота на Кооперацията, разположена в югозападната част на същия, защрихована в приложения препис от скицата на имота, с площ от около 100 кВ.м., която част е приобщена към съседния имот на ответниците с ид. xxxx .142.112.
Ищецът многократно се е обръщал чрез своя представител към ответника да освободи имота, но и. до днес той отказва да стори товА.
Заграбеното от отВ.Ц. място е асфалтирано и. ищецът не може да го ползва вече 90 м., от което търпи щети.
Горното е породило правния интерес от предявяване на настоящите искове.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответниците са подали писмен отговор на исковата молба, в който оспорват иска,като недопустим и. неоснователен. Твърдят, че са придобили собствеността върху процесната реална част от имота на осн. чл. 79, ал.1 от ЗС чрез непрекъснато продължило и. необезпокоявано давностно владение в продължение на повече от 10 Г. И..Ц. бил заградил имота още през 2011 Г./преди К. ,.‘‘ да го закупи от Министъра на зедемелието и. храните през 2012Г. Оградата била изградена с негови лични средства, с цел зашита на имота му от чужди лицА. Потвърждава твърдението в исковата молба, че е присъединил процесната част от имота към неговия имот с ид. xxxx .142.112. На следващо място, след като ищецът закупил имота и. узнаването на тази сделка от И..Ц., той не е прекратил владението върху тази част от имота, нито е бил принуден това да се случи. Председателят на Кооперацията и. И..Г.Ц. били сключили устно споразумение, според което процесната част от имот с ид. xxxx .142.252 да остане във владение на първия ответник, а за сметка на това, К.,.‘‘ да ползва благата от стопанисването за една стопанска година на следните имоти: Ниви, намиращи се в землището на с.Л. общ.Бойчиновци, ЕКАТТЕ xxxx трета категория, местност ,,Т.‘: 1. от 3,859 дка, 2,792дка и. 0,671 дкА.
Поради горното намира, че ревандикационният и. осъдителният иск, като неоснователни и. недоказани, следва да се отхвърлят.
Под евентуалност, прави възражение по реда на чл. 72, ал.1 от ЗС за заплащане на направените от тях подобрения в завладяната част от процесния имот, в случай, че съдът уважи така предявените искове- на стойност общ размер от xxxx лВ., изразяващи се в изградена масивна оградА.
Съдът, въз основа на закона и. на събраните по делото доказателства и. на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установеното следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, предявени от и. срещу надлежна страна в производството.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни, прието са първоначално заключение на вещото лице по назначената от съда СТЕ и. допълнителна СИЕ.
Съображенията на съда са следните:
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС:
За да бъде уважен ревандикационен иск с пр. основание чл. 108 от ЗС, от ищецът при условията на пълно главно доказване следва да се установени следните обстоятелства: ищецът да е собственик да процесния имот; имотът да се намира във владение на друго лице, което го владее или държи, без да има годно правно основание за товА.
Не е спорно по делото, че С договор № 27-16-12/20.08.2012 Г.за покупко-продажба на недвижим имот-държавна земя-частна държавна собственост, К.,.‘‘ , ЕИК: xxxx закупила от Министъра на земеделието и. храните д. М. Х. Н., държавна земя-частна държавна собственост имот № 000252 с площ от 18, 558дка, съставляващ прилежащ терен към 5 бр. сгради с друго предназначение, склад за резервни части и. ремонтна работилница, при описаните в договора съседи, който към настоящия момент съставлява Поземлен имот с ид. xxxx .142.252 по кадастралната карта и. кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-985/20.04.2018Г. на изпълнителния директор на АГКК трайно предназначение на територията-Земеделска, начин на трайно ползване- за стопански двор, категория на земята:0, с номер по предходен план 000252, при съседи: xxxx .142.110; xxxx .142.131; xxxx .142.253; xxxx .142.112; xxxx .142.160; xxxx .142.120; xxxx .142.177; xxxx .142.130.
Не е спорно по делото и. видно от показанията на разпитаните свидетели: Г. Г. Р. В. А. Т. Л. В. Л. и. Н. Б. Н., както и. от заключението на вещото лице по СТЕ, че ответникът Ц. е заградил процесната реална част от този имот, разположена в неговата югозападна част, със зидария от бетонови блокчета и. ограда от поцинкована ламаринА. Според заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира, като обективно и. професионално изготвено, тази част е с размер от xxxx кВ. м. Спорно е кога е поставена оградата, както и. считано от кога отВ. Ц. е завладял реално обособената част от процесния имот. Свидетелите Г. Г. Р. и. В. А. Т. установяват,че оградата е ,,вдигната‘‘ от ответника Ц. през 2013 Г. и. от тази година е започнал да упражнява фактическа власт/да владее/ мястото. СВ. Н. Б. Н. твърди, че имота се ползва от отВ. Ц. още от 2009 Г., а оградата е изградена през 2011 Г. СВ. Л. В. Л. твърди, че имота се ползва от И..Ц. повече от 20 Г., а оградата е вдигната преди повече от 10 Г., а преди това е имало друга оградА.
По възражението, че ответниците са придобили имота по давност,съдът намира следното: съгласно чл.79, ал.1 от ЗС,, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години‘‘. Посочената разпоредба касае недобросъвестното владение. Съгласно чл. 68 от ЗС,, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично, или чрез другиго като своя‘‘. Дори от посочените по-горе свидетелски показания да се приеме, че отВ. Ц. е владял процесната част от имота 10 и. повече години, то съдът намира, че имотът пак не е придобит от него по давност. Налице е действащ мораториум за придобиване по давност на държавни и. общински имоти, поради което давността е започнала да тече от момента, в който не е бил вече държавна собственост- от 20.08.2012 Г. От тази дата с посочения по-горе Договор за покупко-продажба на недвижим имот-държавна земя-частна общински собственост по чл. 27, ал.6 от ЗСПЗЗ е започнала да тече давността спрямо ищецА. Съгласно чл. 116, б.,,б‘‘ от ЗЗД с предявяването на иск давността се прекъсва, а съгласно чл. 117, ал.1 от ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност. Искът е предявен на дата 30.06.2020 Г., респективно на тази дата придобивната давност е била прекъсната и. към този момент давностният срок все още не е бил изтекъл-той би изтекъл на 20.08.2022 Г.
Относно твърдението, че отВ. Ц. в придобил процесната част от имот чрез добросъвестно владение: съгласно чл. 79, ал.2 от ЗС,, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години‘‘. Съгласно чл. 70 от ЗС,, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена‘‘. От ответната страна не бяха представени никакви доказателства, че от тяхна страна е налице добросъвестно владение, което е в тяхна доказателствена тежест, съгласно общото процесуално доказателствено правило по чл. 154, ал.1 от ГПК. Не се установи по никакъв начин отВ. Ц. да владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опороченА. Единствено свидетелят Н. Н. ,,мисли‘‘, че имало някакво споразумение, межу отВ. Ц. и. кооперацията, че ответника ще ползва мястото срещу ползване от страна на ищеца на нива някаква, но тези показания бяха неясни и. основани на предположения, поради което съдът не ги приемА. Респективно, съдът не приема, че владението е било добросъвестно, а по метода на изключването-обикновено или недобросъвестно владение.
Водим от горното, съдът намира, че ответниците не са придобили собствеността по давност върху процесната част от имот нито чрез добросъвестно, нито чрез недобросъвестно владение.
Мотивиран от горното, съдът намира, че предявеният ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, като основателен и. доказан следва да бъде уважен, тъй като са налице всички законови предпоставки за товА. . Установи се в процеса по един безспорен начин, че ищеца е собственик, както и. че ответникът осъщестява фактическа власт върху частта от имота на ищеца без правно основание за това и. не са налице законовите предпоставки за придобиването на имота от страна на ответниците по давност.
Съдът намира, че предвид разпоредбата на чл. 21, ал.1 от СК, вторият ответник по делото-В.К.Ц. също е надлежен ответник по делото, без оглед на това дали лично се е ползвала от имота или не.
По иска за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД:
Този иск се явява обусловен от уважаването/отхвърлянето на главния ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС. Тъй като съдът уважава главния иск, респективно ищецът е собственик на имота, а ответникът Ц. го е владял без правно основание за това, то ответникът се е обогатил без основание за сметка на кооперацията-ищец. Респективно ищецът има право да му бъде изплатено обезщетение за това, че за периода от 01.06.2015Г.- 01.06.2020Г. е бил лишен от ползването на завладяната част от своя имот. Съгласно допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, което съдът кредитира, като компетентно и. обективно изготвено, за процесния период дължимото обезщетение е в размер на xxxx лВ., со който размер искът следва да се уважи и. да се отхвърли до пълния размер от 6000,00 лВ.
Съдът намира, че предвид разпоредбата на чл. 21, ал.1 от СК, вторият ответник по делото-В.К.Ц. също дължи солидарно със съпруга си заплащане на обезщетението, без оглед на това дали лично се е ползвала от имота или не.
Относно искането от страна на ответниците по реда на чл. 72, ал.1 от ЗС за подобрения:
Съгланос чл. 72, ал.1 от ЗС: добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Както вече съдът посочи по-горе в решението си, ответникът няма качеството на добросъвестен владелец- бил е недобросъвестен такъВ. Разпоредбата на чл. 72, ал.1 от ЗС поставя като условие за уважаване на претенцията за подобрения владелецът да е бил добросъвестен, каквото качество отВ. Ц. няма, респективно искането следва да се остави без уважение, без оглед на това дали разноските за подобрения са реално извършени или не.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът има право да му бъдат заплатени от ответниците-такси и. разноски в производството, както и. възнаграждение за един адвокат. Съгласно приложен списък на разноските, ищецът претендира освен първоначалното адвокатско възнаграждение от xxxx ,00 лВ., така и. допълнително такова от xxxx , 00 лВ. Съдът намира на първо място, че съгласно цитираната разпоредба, ищецът има право на възнаграждение за един адвокат/едно възнаграждение за съдебната инстанция/. На следващо място, видно от приложеното първоначално пълномощно и. договор за правна защита и. съдействие към него, процесуалното представителство е за цялото производство, а не до определен негов етап. Респективно няма основание за допълнително упълномощаване и. за допълнителен адвокатски хонорар. Останалите разноски, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК са реализирани от ищеца и. са дължими.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 108 от ЗС, вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо И..Г.Ц. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и. В.К.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, че К. Л. о., ЕИК: xxxx , представлявана от председателя Т. И.. Г. е собственик на на следния имот: Поземлен имот с идентификатор xxxx .142.252/четиридесет и. три хиляди петстотин и. седемнадесет точка сто четиридесет и. две точка двеста п. и. две/ по кадастралната карта и. кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-985/20.04.2018Г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 18 550/осемнадесет хиляди петстотин и. п./ кВ.м., трайно предназначение на територията-Земеделска, начин на трайно ползване- за стопански двор, категория на земята:0, с номер по предходен план 000252, при съседи: xxxx .142.110; xxxx .142.131; xxxx .142.253; xxxx .142.112; xxxx .142.160; xxxx .142.120; xxxx .142.177; xxxx .142.130, като ОСЪЖДА И..Г.Ц. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и. В.К.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ПРЕДАДАТ на К. Л. о., ЕИК: xxxx , представлявана от председателя Т. И.. Г. ВЛАДЕНИЕТО върху: заградената/завладяна/ реална част от този имот, разположена в неговата югозападна част, между точки: 5, 6, 7, 8, 24 и. 25, съгласно скица на вещото лице, приложена на л. 93 от делото, подписана от съда и. съставляваща неразделна част от решението, с площ от xxxx /о. и. с. ц. и. п. и. ш. с./ кВ.м./ която част е приобщена към съседния имот на ответниците с ид. xxxx .142.112;
ОСЪЖДА на осн. чл. 59, ал.1 от ЗЗД И..Г.Ц. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и. В.К.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на К. Л. о., ЕИК: xxxx , представлявана от председателя Т. И.. Г. сумата от сумата от xxxx лВ.- съставляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползва посочената завладяна част от процесния имот, описан по-горе, за периода 01.06.2015Г.- 01.06.2020Г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над уважения до предявения размер от xxxx лВ., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И. НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ изцяло искането по реда на чл. 72, ал.1 от ЗС, направено от И..Г.Ц. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и. В.К.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, К. Л. о., ЕИК: xxxx , представлявана от председателя Т. И.. Г. да им заплати направените от тях подобрения в завладяната част от процесния имот на стойност в общ размер от xxxx лВ.- изразяващи се в изградена масивна ограда, като НЕОСНОВАТЕЛНО И. НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК И..Г.Ц. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и. В.К.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТЯТ на К. Л. о., ЕИК: xxxx , представлявана от председателя Т. И.. Г. сумата от общо xxxx лВ.-сторени деловодни разноски по делото/ xxxx лВ.-държавна такса за образуване на делото, xxxx ,00 лВ. адвокатски хонорар, xxxx лВ.-депозит за вещо лице/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: