РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 492 / 22.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря ЯНКА ВУКЕВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело №
110 по описа на съда за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, протеста и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава Десета,
Раздел Трети от АПК.
2. Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик за
обявяване на нищожността на Наредба за пожарната безопасност на територията на
община Пазарджик, приета на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 и ал. 2 от ЗМСМА и
чл. 76, ал. 3 и чл. 79 от АПК с Решение № 43 по Протокол № от 26.03.2015 г. на Общински съвет Пазарджик.
3. Поддържа се, че по отношение на местния
представителен орган не е налице компетентност да приема подзаконов нормативен
акт уреждащ обществените отношения, предмет на протестираната наредба. В този
смисъл се сочи, че сред разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи не се откриват норми, овластяващи общинския съвет да приема
актове от категорията на процесния такъв. Счита се, че нормите на чл. 137, т. 1
и т. 2 от ЗМВР, също не дават възможност на местния представителен орган да
приема наредби, които да уреждат обществени отношения свързани с осъществяване
на дейностите по пожарна безопасност и защита при бедствия в населените места.
Развиват се съображения за това, че в
закона изчерпателно е посочен кръгът от прерогативи на местния орган на власт и
той се отнася до съблюдаването на вече създадените правила и норми, както и
съвместно въвеждане на изисквания според характерни, свойствени, типични за
съответните населени места условия. Според протестиращата страна в случая,
общинския съвет не е сторил това, а е приел подзаконов нормативен акт, без да
има правомощия за това, а липсата на законово определена компетентност за
издаването на даден нормативен акт прави същия нищожен. Счита се в тази насока,
че очертания в чл. 1 от протестираната Наредба кръг от обществени отношения,
които се регламентират с нея, са уредени нормативни актове от по- висок ранг,
като Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност
при експлоатация на обектите, издадена от министъра на вътрешните работи и
министъра на инвестиционното проектиране, Наредба № 1з- 1971 от 29.10.2009 г.
за строително- технически правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното
развитие и благоустройството, Наредба № 8121з-758 от 22.10.2014 г. за
осъществяване на превантивна дейност от органите за пожарна безопасност и
защита на населението на Министерството на вътрешните работи, издадена от
министъра на вътрешните работи и др.
Най – сетне, сочи се, че в Глава VII от
Наредбата за пожарната безопасност на територията на община Пазарджик се урежда
административно наказателната отговорност, която материя е регулирана от законодателя
в чл. 267 във връзка с чл. 260 - чл. 263 от ЗМВР. В този контекст се пояснява,
че едно от проявленията на основополагащия конституционен принцип на правовата
държава е законоустановеността на санкционните последици, т. е. наказанията
бъдат възведени, само в нормативен акт с ранг на закон.
Искането е Наредба за пожарната безопасност на
територията на община Пазарджик да бъде обявена за нищожна, като се присъдят
сторените разноски по производството..
4. Ответния Общински съвет Пазарджик, чрез процесуалния
си представител адв. И. е на становище, че протеста на Окръжна прокуратура
Пазарджик е неоснователен.
Поддържа се, че нормата на чл. 137 от ЗМВР,
делегира правомощия и задължава, общинския съвет да уреди съответните
обществени отношения посредством подзаконов нормативен акт, което е сторено в
случая. Според ответника, в контекста на правилото на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, приемането на наредба от местния представителен орган е израз на
решаване на конкретни въпроси от местно значение и е обусловено от липсата на
правила и норми на местно ниво, в случая за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите в урбанизираните, земеделските и горските територии.
Като пример в тази насока се отбелязва, че процесната Наредба съдържала правила
относно пожарната безопасност при прибирането
и съхраняването на селскостопанската реколта, като е обърнато внимание
на опазването на горските площи.
В заключение се твърди, че протестираната
Наредба е съответна на Регламент (ЕО) № 1082/2006 на Европейският парламент и
на Съвета и Европейската харта за местно
самоуправление, както и с разпоредбите и целите на националното и местно
законодателство.
Иска се протестът да бъде отхвърлен, като се
присъдят сторените разноски по производството.
ІІ. За допустимостта :
5. Според правилото на чл. 187, ал. 1 от АПК,
подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във
времето.
Това ще рече, че протеста е ДОПУСТИМ.
ІІІ. За фактите :
6. Процесната
Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Сърница,
приета с Решение № 43 по Протокол № 4 от 26.03.2015г. на Общински съвет
Пазарджик. Посоченото правно основание е чл. 21 ал. 1, т. 23, във връзка с ал.
2 от ЗМСМА, чл. 76, ал. 3 от АПК.
Представени по делото са :
- Писмо рег. № 173-316 от 25.02.2015г. на
Началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“,
Пазарджик(л.79) в което е указано, че
представената нова ”Наредба за пожарната безопасност и защита на населението на
община Пазарджик” е актуализирана и съобразена с новите нормативни актове към
момента, като единствено относно чл. 33 от проекта за Наредба е направена
забележка, че посочената в текста Наредба Із-1053 на МВР и МЗХ е вече отменена
и следва да се замени с Наредба № 8121з-968 от 10.12.2014г. на МВР и МЗХ;
- Протокол № 4 от заседание на постоянната
комисия „Законност“ към Общински съвет Пазарджик, проведено на 25.03.2015г.
; Протокол № 4 от заседание на
постоянната комисия „Финанси и бюджет“ към Общински съвет Пазарджик, проведено
на 23.03.2015г. ; Протокол № 4 от заседание на постоянната комисия
„Здравеопазване и социална политика“ към Общински съвет Пазарджик, проведено на
24.03.2015г. ;на което е обсъден и приет проекта на Наредбата ; Протокол № 4 от
заседание на постоянната комисия „Децата, младежта, спорта и туризма“ към
Общински съвет Пазарджик, проведено на 19.03.2015г. ; Протокол № 4 от
заседание на постоянната комисия „Евроинтеграция и местно самоуправление“ към
Общински съвет Пазарджик, проведено на 23.03.2015г. ; Протокол № 4 от
заседание на постоянната комисия „Опазване на околната среда, селското,
горското и водно стопанство“ към Общински съвет Пазарджик, проведено на
25.03.2015г. ; Протокол
№ 4 от заседание на постоянната комисия „Устройство на територията и общинска
собственост“ към Общински съвет Пазарджик, проведено на 24.03.2015г. ; Протокол № 4 от
заседание на постоянната комисия „Образование и наука“ към Общински съвет
Пазарджик, проведено на 19.03.2015г. ; Протокол № 4 от заседание на постоянната комисия
„Култура“ към Общински съвет Пазарджик, проведено на 19.03.2015г. ;
- Разпечатка на електронен регистър и Протокол №
7-1 от 10.03.2015г., според който предложението, мотивите, проекта за Наредба
за пожарната безопасност на територията на Община Пазарджик са били публикувани
на страницата на Община Пазарджик в интернет на 10.03.2015г.(л.150);
- Копие от местен ежедневник от 02.04.2015г., в
който е публикувана наредбата;
- Писмо на Кмета на Община Пазарджик № 240 от
09.03.2015г., с което проекта е внесен в Общински съвет и е направено предложение
за неговото приемане ;
- Мотиви за приемане на наредбата(л.166) ;
- Проект за приемане на подзаконовия нормативен
акт(л.170).
7. Противоположни становища относно описаните
факти не се формират между страните по делото. Спора каза се е изцяло правен и
има за предмет, наличието на функционална компетентност за местния
представителен орган, да приеме процесния подзаконов нормативен акт.
ІV. За правото :
8.
Съобразно чл. 13, ал. 1, т.2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните
актове(обн.
ДВ, бр. 39 от 21.05.1974 г.), обсъждането е задължителен етап от процедурата по
изготвяне на проект за нормативен акт, като в чл.16 от Указа е предвидено, че
въз основа на обсъждането, съставителят внася необходимите изменения в
законопроекта и го представя на органа, който отговаря за изготвянето му. В
този смисъл, с правилото на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове(действащата към
26.03.2015г. редакция от ДВ, бр. 46 от 2007 г.) е възведено изискването, преди внасянето
на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган
съставителят на проекта да го публикува на интернет страницата на съответната
институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица
се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.
В случая, описаната административна процедура е
била спазена.
9. Според чл. 15, ал. 1 от Указ № 883 за
прилагане на Закона за нормативните актове, органът, който отговаря за изготвяне
на законопроекта, го изпраща заедно с мотивите на заинтересуваните
министерства, други ведомства или обществени организации, които организират
неговото обсъждане и дават мотивирано становище.
Това изискване също е била спазено в
производството по приемане на протестираната наредба.
10. Съобразно чл. 136, ал. 1 от Конституцията, общината е основната
административно-териториална единица, в която се осъществява местното
самоуправление, а според чл. 138 от Основния закон, орган на местното самоуправление
в общината е общинският съвет, който се избира от населението на съответната
община за срок от четири години по ред, определен със закон.
Според чл. 21 ал. 2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация, в изпълнение на правомощията си по ал.
1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации
и обръщения.
Съотнесени с контекста на чл. 21, ал. 1, т. 23
от ЗМСМА, цитирания конституционен текст и този на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА,
очертават общата компетентност като сбор от отделни, конкретни правомощия на
общинския съвет, да решава въпроси от местно значение, които не са от
изключителната компетентност на други органи, като приема подзаконови
нормативни актове, ненормативни решения, декларации и обръщения.
11. На следващо място, според чл. 76, ал. 1 от АПК, нормативни административни актове се издават от изрично овластени от
Конституцията или закон органи.
Когато нормативния административен акт издаден
от общинския съвет, има за предмет уреждане на обществени отношения, свързани с
осъществяване на местното самоуправление, които не са предмет на регулиране от
нормативен акт от по висока степен (например
наредба за осигуряване на обществения ред в рамките на съответната
община) или пък не са по приложение нормативен акт от по висока степен,
овластяването от Конституцията и от ЗМСМА са достатъчни за неговата валидност.
В останалите случаи обаче, нарочното овластяване
от конкретна законова разпоредба е обезателно.
12. Според чл. 2, ал. 1 от ЗМВР, предметния
обхват от обществени отношения, които закона регулира, обема защита на правата
и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на
националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на
населението(курсива наш).
Според наименованието на протестирания
нормативен акт, предмет на регулираните с него обществени отношения са тези,
свързани с пожарната безопасност на територията на Община Пазарджик.
При това положение, правния спор по делото се
концентрира по отношение на въпроса – дали Наредбата на Община Пазарджик е
издадена за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт
от по-висока степен и налице ли е
изрично овластяване от закона за общинския съвет да стори това ?
13. Според, чл. 137, т. 2 от ЗМВР, за
осъществяване на дейностите по пожарна безопасност и защита при бедствия в
населените места органите на държавната власт и местното самоуправление:
разработват
съгласувано с органите за пожарна безопасност и защита на населението
специфични правила за пожарна безопасност в съответните населени места.
Разрешаването на текущият правен спор при това
положение, налага да се отговори на въпроса какъв е правния характер и как
следва да бъдат квалифицирани, посочените в закона „специфични правила за
пожарна безопасност“ ?
14. Преобладаващото разбиране в съдебните
решения, постановени по идентични казуси е следното : „… тази разпоредба не овластява местните общински съвети да издават
подзаконови нормативни актове по пожарна безопасност. Като орган на местното
самоуправление в една община общинският съвет следва да разработи свои вътрешни
правила, валидни за нейните обекти, а не да преурежда на местно ниво такива
обществени отношения, които вече са регулирани. В този смисъл недопустимо е с
наредба на общински съвет да се уреждат обществени отношения, регламентирани с
актове от по-висока степен и за приемането на които не е налице законова
делегация …“(така Решение № 154 от
22.06.2020 г. на АдмС - Велико Търново по адм. д. № 60/2020 г.)
15. Това схващане обаче, не може да бъде
споделено по следните съображения :
Така наречените „вътрешни правила“ или „вътрешно
ведомствени актове“ са тези с които, по аргумент от чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК,
се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа,
издал акта. По отношение на същите АПК не се прилага, освен ако с тях се
засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица.
Основния белег, който характеризира този тип
актове е, че те създават права или задължения за органи или организации,
подчинени на органа, издал акта. Тази същност на „вътрешните правила“ или
„вътрешно ведомствените актове“ не се променя от обстоятелството, че в някои
случаи, те могат да засягат права, свободи или законни интереси на граждани или
юридически лица, доколкото и в тази хипотеза, правилата макар и да засягат
правата, свободите и законните интереси на граждани и юридически лица, не
създават конкретни права и задължения за тях. Такива например са обичайните за
общините „Вътрешни правила за организация на административното обслужване в
общинска администрация“ или пък „Вътрешни правила за пропускателен режим в
сградата на общината“. Този тип актове, пряко създават права и задължения само
за служителите в общинска администрация, и макар тяхното приложение да засяга
по един или друг начин права, свободи или законни интереси на граждани и
юридически лица, не създава за тях конкретни права или задължения.
Тези вътрешно ведомствени правила се одобряват
със заповед на висше стоящият орган във функциите на когото е ръководството на
съответната структура и свързаното с това издаване на разпореждания на
подчинените нему органи или организации. Поради тази причина, създаването на вътрешни
правила не изисква някаква нарочна законова делегация.
При това положение, разработването и
съгласуването с органите за пожарна безопасност и защита на населението на
„...специфични правила за пожарна безопасност в съответните населени места…“ по
смисъла на чл. 137, т. 2 от ЗМВР, очевидно не се отнася до създаването на
вътрешни правила, с които се създават права или задължения за органи или организации,
подчинени на органа, издал акта, включително с възможността, те да засягат
права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица.
16. Впрочем, текста на чл. 137, т. 2 от ЗМВР е
повече от ясен. Указанието на законодателя явно не е в смисъла да бъдат
създадени специфични правила за работата и осъществяване на дейността на самата общинска администрация и нейните
структури, а правила, които перманентно във времето, неопределено и
неограничено по отношение на адресатите, да уреждат обществените отношения
свързани с пожарната безопасност, съобразно специфичните условия и
обстоятелства, характерни за всяка отделна община в рамките на която те да
действат по място.
Ясно е при това положение, че специфичните
правила по смисъла на чл. 137, т. 2 от ЗМВР не могат да бъдат установени, нито
посредством вътрешно ведомствен акт, нито пък посредством индивидуален или общ
административен акт именно защото, за да се осъществи целта на законовия
текст(т.е. чл. 137, т. 2 от ЗМВР) е необходимо те да съдържат
административноправни норми, да се отнасят за неопределен и неограничен брой
адресати и да имат многократно правно действие.
Казано с други думи, специфичните правила по
смисъла на чл. 137, т. 2 от ЗМВР могат да бъдат обективирани само във формата
на административен нормативен акт.
17. Нормативните административни актове, които
според чл. 21 ал. 2 от ЗМСМА, може да приема общинският съвет са правилници,
наредби, инструкции и решения с нормативен характер.
Според чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните
актове, правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в
неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния
ред на тяхната дейност. Правилник за прилагане на закон в неговата цялост,
общинският съвет не е компетентен да издаде, доколкото действието на закона по
място, обема територията на цялата страна и съответно правилника за неговото
приложение също има действие на територията на цялата страна.
Според чл. 7, ал. 3 от ЗНА, инструкцията е
нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи
относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение
трябва да осигури. Каза се, естеството на „специфичните правила“ по чл. 137, т.
2 от ЗМВР изисква те да имат общозадължителен, макар и ограничен в рамките на
общината характер, а не да имат действие само по отношение на подчинени на
общината органи или структури.
Нормативните решения на общински съвет (като
решението с което се приема общинския бюджет например), също не удовлетворяват
като форма, изискването на чл. 137, т. 2 от ЗМВР.
Явния извод, който следва от изложените до тук съображения
е, че правото и задължението, тоест правомощието с което общината е овластена
по силата на чл. 137, т. 2 от ЗМВР може да бъде осъществено, единствено
посредством приемането на наредба, с която да се установят специфични за
територията на общината правила за поведение(т.е. административно правни
норми), във връзка с осигуряване на пожарна безопасност и защитата на
населението (В
подобен смисъл Решение № 29 от 10.04.2020
г. на АдмС Силистра по адм. д. № 344/2019 г., в което е посочено, че „…В ЗМВР не е предвиден
специален ред за приемане на посочените специфични правила, поради което
единствената форма, в която общинският съвет би могъл да ги облече, съгласно
чл. 21, ал. 2 ЗМСМА и чл. 8 ЗНА, това е наредбата…).
Впрочем, не би имало пречка, тези административно
правни норми да бъдат наименувани от общинския съвет като „Правила за пожарна
безопасност и защита на населението“, а не като „Наредба за пожарна безопасност
и защита на населението“. Това разбира се, в никаква степен не ще промени
техния характер и правна квалификация, но ще има за последица една непрецизност
с оглед разпоредбите на чл. чл. 21 ал. 2 от ЗМСМА и чл. 7 и чл. 8 от ЗНА.
18. В конкретния казус, протестираната Наредба
за пожарната безопасност на територията на община Пазарджик е впълнота
съответна, на изискванията на чл. 137, т. 2 от ЗМВР.
В чл. 1 от административния нормативен акт е
посочено, че „…С наредбата се определят правилата и нормите за пожарна
безопасност (ПБ) при експлоатацията на обектите в урбанизираните, земеделските,
горските и защитените територии и в нарушените територии за възстановяване,
наричани за краткост „обекти“, на територията на община Пазарджик…“.
С оглед персоналното действие, в чл. 3 е
указано, че „…Изискванията на тази наредба се отнасят за държавните органи,
юридическите лица и гражданите (собствениците, ползвателите, ръководителите,
работещите и временно пребиваващите на обектите лица)….“.
В останалата част от Наредбата са възведени,
именно специфични с оглед особеностите на Община Пазарджик, правила за пожарна
безопасност и защита на населението.
19. С оглед застъпеното в протеста становище, че
очертания в чл. 1 от протестираната Наредба кръг от обществени отношения, които
се регламентират с нея са уредени нормативни актове от по- висок ранг, като
Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите, издадена от министъра на вътрешните
работи и министъра на инвестиционното проектиране, Наредба № 1з- 1971 от
29.10.2009 г. за строително- технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра
на регионалното развитие и благоустройството и др., трябва да се отбележи
следното :
Действително, процесната наредба на Общински
съвет Пазарджик и посочените в протеста наредби, издадени от съответните
министри, не са с еднакъв ранг и са от различна йерархична степен. Доколкото
издадените от министрите наредби имат действие на цялата територия на страната,
те са от по-висока йерархична степен от процесната наредба, която каза се има
действие по място, само на територията на Община Пазарджик.
В чл. 10, ал. 1 от ЗНА е възведен
нормотворческия принцип според който, обществени отношения от една и съща
област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен.
В случая обаче, подхода на законодателя относно
конкретизацията посредством подзаконови нормативни актове на прилагането на
отделни разпоредби или подразделения на Глава пета „Правомощия“, Раздел ІV
„Правомощия на органите за пожарна безопасност и
защита на населението“ от ЗМВР е очевидно различен. Тази констатация се
основава на следните разпоредби от Глава V, Раздел ІV на ЗМВР:
Според чл. 125, ал. 2 от ЗМВР, правилата и
нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на
обекти се определят с наредби на министъра на вътрешните работи съвместно с
министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Според чл. 125, ал. от ЗМВР, за определяне на
правилата и нормите за пожарна безопасност при други дейности, които създават
опасност за възникване на пожари и застрашават живота и здравето на гражданите,
министърът на вътрешните работи съвместно със съответния министър издават
наредби.
Явно, отчитайки спецификата и многообразието на
обществените отношения, свързани с дейностите по пожарна безопасност и защита
при бедствия в различните сфери на обществения живот, законодателя е предвидил
практическата невъзможност, конкретизацията на прилагането на установените в
закона правила да бъде извършено с един подзаконов нормативен акт и е
предоставил възможността за издаване на подзаконови нормативни актове по
прилагане на закона на министърът на
вътрешните работи съвместно със съответния министър, в ресора на
който е управлението на конкретната обособеност от обществени отношения (например - при проектиране, строителство и експлоатация
на обекти ; при експлоатацията на обектите ; при осъществяване на превантивна
дейност ; при извършване на дейности в земеделски земи и др., в каквато насока
са изброените в протеста наредби).
Несъмнено е, че всяка отделна община се отличава
със свои специфични особености, свързани с географското разположение ;
особености на терена; специфични климатични особености ; гъстота и състав на населението ; икономическо
развитие и наличие на промишлени предприятия и др. Ето защо и по отношение на
отделните общини, законодателя е проявил последователност на възприетия подход
за конкретизация на прилагането на Глава V, Раздел ІV от ЗМВР с оглед
особеностите, които са характерни за отделните обективни и обществени отношения
във всяка община, като с разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от ЗМВР е предоставил
възможността за издаване на подзаконов нормативен акт по прилагане на закона, на съответния местен представителен
орган, съгласувано с териториалните органи за пожарна безопасност и защита на
населението. Явно е че смисъла и целта на правилото на чл. 137, ал. 2 от ЗМВР
са аналогични на правилото на чл. 125, ал. 2 от ЗМВР, като различни са
единствено техните адресати – в единият случай министърът на вътрешните работи
съвместно със съответния министър, а в другия - органите на държавната власт и
местното самоуправление, съгласувано с териториалните органите за пожарна
безопасност и защита на населението.
20. Относно последното е направените в протеста
възражения е достатъчно да се посочи, че според чл. 2, ал. 3 от ЗАНН,
общинските съвети при издаване на наредби определят съставите на
административните нарушения и съответствуващите на тях наказания, предвидени в
Закона за местното самоуправление и местната администрация.
V. За разноските :
21. С оглед приетия за установен резултат, на
Община Пазарджик(като юридическо лице) се дължат сторените разноски по
производството, които съобразно представения по делото списък и договор за правна
защита и съдействие се констатираха в
размер на 300,00лв., заплатен в брой адвокатски хонорар.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ Протеста на прокурор
при Окръжна прокуратура Пазарджик за обявяване на нищожността на Наредба за
пожарната безопасност на територията на община Пазарджик, приета на основание
чл. 21, ал. 1, т. 23 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 76, ал. 3 и чл. 79 от АПК с Решение
№ 43 по Протокол № от 26.03.2015 г. на
Общински съвет Пазарджик.
ОСЪЖДА Окръжна прокуратура
Пазарджик да заплати на Община Пазарджик сумата от 300,00лв./триста лева/,
представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет
дневен срок от съобщаването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България.
Решението да се обнародва в срока и по реда на
чл. 194 от АПК, след влизането му в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ
1./п/
2.
/п/
РЕШЕНИЕ № 5692/12.05.2021 по АД 9460/2020 на Върховният
административен съд на Република България - Трето отделение Реши : ОТМЕНЯ Решение № 492/ 22.07.2020 г. по административно дело №
110/ 2020 г. на Административен съд– Пазарджик и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Наредба за пожарната безопасност на територията на
Община Пазарджик, приета на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 и ал. 2 от ЗМСМА и
чл. 76, ал. 3 и чл. 79 от АПК с Решение № 43 по Протокол от 26.03.2015 г. на
Общински съвет Пазарджик.
ОСЪЖДА Общински съвет - Пазарджик да заплати 20 /двадесет/ лева разноски по
делото на Окръжна прокуратура Пазарджик.
Решението е окончателно.