МОТИВИ по НЧД № 2523/2020г. по описа на СГС, НО, 15
състав
Производството е по реда на чл.44 от
Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).
Постъпило е искане от заместник
апелативен прокурор на Тракия, Р.Гърция, за предаване на българската гражданка С.В.
А., с ЕГН: *********, за
провеждане на наказателно преследване по обвинение за извършване на
престъпление-обикновено съдействие при вземане от вътрешните граници
на страната на чуждестранни граждани, които нямали право да влизат на гръцка
територия, с цел придвижването им във вътрешността на страната със спекулативна
цел, акт, от който можело да възникне опасност за човека, наказуемо чл.1, 5, 6, 8, 12, 14, 16, 17, 18,
19, 26 пар.1а, 27 пар.1а, 47, 51, 52, 57, 59, 60, 61, 65, 79, 80, 94, пар.1,
както е бил в сила преди 01.07.2019 година и чл.30, пар.1в, б-а, 7, 10, на
З.4251/2014 от наказателното
законодателство на Р. Гърция.
В съдебно заседание прокурорът моли
да бъде уважено искането на СГП за предаване на българската гражданка С. А..
Пледира, че нямало основание за отказ за изпълнение на Европейската
заповед за арест, тъй като тя отговаряла на изискванията на закона – чл.36 и
чл.37 от ЗЕЕЗА за форма и съдържание, като в същата било описано деянието,
което е извършено и за което ще бъде разследвана на територията на Република
Гърция българската гражданка. Моли
съдът, в случай че допусне изпълнението на ЕЗА, да вземе по отношение на С.В.
А. мярка за неотклонение „задържане под стража“ до предаването й на гръцките
власти.
Упълномощеният защитник на исканото
лице С.В. А. – адв.Б. счита, че не са налице предпоставки за предаване на исканото
лице на гръцките власти. В насока на своите твърдения защитникът излага
съображения, че европейската заповед за арест не отговаряла на изискванията на
чл.37, т.4 и т.5 от ЗЕЕЗА. Сочи, че липсвала в европейската заповед за арест
правната квалификация на деянието, за което се иска предаването на А..
Инвокират се и доводи, че в европейската заповед за арест не се съдържали
фактическите основания, включително обстоятелствата, свързани с времето,
мястото и начина на осъществяване на конкретно поведение, което според молещата
държава представлявало престъпно такова.
Исканото лице С.В.
А. моли да се откаже
предаването й на гръцките власти.
В производството по чл.44 от ЗЕЕЗА на исканото лице бе разяснена от съдът
възможността, същото да изрази съгласие
за предаване, както и за отказ от прилагане на принципа на особеността
по чл.61 ЗЕЕЗА, като С.В.
А. не даде съгласие за прилагането им.
Съдът,
като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира, че следва да бъде уважено искането на гръцките власти, българската гражданка С.В.
А. да бъде предадена за
провеждане на наказателно преследване спрямо нея, по обвинение за извършване на
тежко престъпление по чл.1, 5, 6, 8, 12,
14, 16, 17, 18, 19, 26 пар.1а, 27 пар.1а, 47, 51, 52, 57, 59, 60, 61, 65, 79,
80, 94, пар.1, както е бил в сила преди 01.07.2019 година и чл.30, пар.1в, б-а,
7, 10, на З.4251/2014.
Налице
са всички изисквания на българския закон (ЗЕЕЗА) и на Рамково решение на Съвета
2002/584/ПВР от 13.06.2002г. за предаване на исканото лице:
Заповедта
е издадена от компетентен орган - заместник апелативен прокурор на Тракия,
Р.Гърция.
В
Европейската заповед за арест изрично са посочени предвидените в гръцкия
наказателен закон наказания за престъплението, за което се издирва българската
гражданка, като съдът констатира, че за него е предвидено наказание /лишаване
от свобода до 8 години за всяко транспортирано лице/, надвишаващи изискуемия
минимум по чл.36, ал.1 от ЗЕЕЗА от една година лишаване от свобода.
Направено
е в Европейската заповед за арест кратко описание на обстоятелствата, при които
е извършено престъплението, за което се иска предаване на С.В.
А.. Видно от ЕЗА,
от гръцките правораздавателни органи се
води наказателно дело за извършено престъпление, изразяващо се в това че С.В.
А. на неустановено място и време, но все
пак до 26.12.2015г. е предоставила, като собственичка, ползването на лек
автомобил с рег.№ *****, марка „Форд“, модел “Транзит“, на нейния съобвиняем З.З.,
знаейки, че той е взел от неуточнено място на широкия пограничен район, близо
до с. Лира, област Еврос, близо до гръцко-турската граница, в сутрешните часове
на 26.12.2015г. като водач на процесния
автомобил и с цел да ги придвижи във вътрешността на страната и по точно до
град Солун, 16 граждани на Ирак и Сирия, които са влезли в страната в
сутрешните часове на 26.12.2015г. с пластмасови лодки от неизвестен пограничен
район. Посочва се в ЕЗА, че Златанов бил пристъпил към този акт с цел извличане
на печалба, като същият щял да получи
парична сума след транспортирането на чуждите граждани, като можело да възникне
опасност за живота на последните, тъй като пространството на МПС не било
достатъчно за превозването на всички емигранти.
Описаното
деяние е подведено под правните норми на гръцкото законодателство: по чл.1, 5, 6, 8, 12, 14, 16, 17, 18, 19, 26
пар.1а, 27 пар.1а, 47, 51, 52, 57, 59, 60, 61, 65, 79, 80, 94, пар.1, както е
бил в сила преди 01.07.2019 година и чл.30, пар.1в, б-а, 7, 10, на З.4251/2014.
Престъплението,
за което се иска предаване на С.В. А., съставлява престъпление и по българското наказателно
право-чл. 281, ал. 2, т. 1 и т.3 вр.
ал.1, вр с чл.20,ал.4,вр. с ал.1 от НК / от фактическото описание на
престъплението в ЕЗА се установява, че се
касае до противозаконно подпомагане на чужденци да се придвижват само на територията на
Р.Гърция/, т.е. налице е изискуемата от закона двойна наказуемост.
Настоящият
съдебен състав приема, че Европейската заповед за арест отговаря на
изискванията на чл.37 ЗЕЕЗА и се придружава с превод на български език, като в
нея в необходимата степен е описано както времето на осъществяване на
инкриминирана деятелност, за която С.В.
А. се моли да бъде
предаденa за провеждане на наказателно преследване, така и място, както и
механизма на участие на исканото лице в същата.
За яснота, съдът е длъжен да посочи, че с оглед
Рамково решение 2002/584/ПВР и ЗЕЕЗА не може да събира доказателства за
съпричастността на исканото лице към инкриминираните деятелности, нито да
изисква допълнителна информация от издаващата държава за доказаност на
престъплението, за което се иска предаването на С.В. А..
В насока на изложеното
настоящият съдебен състав намира за изцяло неоснователни доводите на адв. Б.,
че Европейската заповед
за арест не отговаряла изцяло на изискванията на закона и конкретно на
чл.37,ал.1,т.4 и т.5 от ЗЕЕЗА за форма
и съдържание,
тъй като в същата е посочено както характера и правна квалификация на престъплението, така и обстоятелства, при които е извършено престъплението, включително време,
място и степен на участие в него на С.В.
А..
Не
са налице основанията на чл.39 от ЗЕЕЗА
за отказ да се изпълни Европейската заповед за арест, тъй като престъплението,
за което е издадена заповедта, не е амнистирано в Република България и не
попада изцяло под нейната наказателна юрисдикция. Настоящият съдебен състав не
е уведомен, че исканото лице е осъдено за същото престъпление, за което е
издадена заповедта, с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на
трета държава членка.
Наред
с това, не са налице основанията, при които съдът има право на преценка дали да
откаже изпълнението на Европейската заповед за арест, тъй като за
престъплението, за които е издадена заповедта, С.В. А., видно от приложената по делото
справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Р. България
и справка за съдимост, не е привлечена като обвиняема, нито се явява подсъдима
в Република България, нито се установява да е осъдена за същото престъпление в
Р. България. Липсват по делото и данни, че наказателното производство за
престъплението, за които е издадена заповедта, е прекратено в Република
България. От справката от Унифицираната информационна система на Прокуратурата
на Р. България не се установяват и данни, че срещу С.В.
А. се води в Р.България наказателно производство за друго престъпление.
Не
съществуват и пречки по чл.40, ал.1, т.3 от ЗЕЕЗА, доколкото исканото лице не е
изтърпяло и не изтърпява наказания за престъпленията, за които е издадена ЕЗА в
държави, които не са член на ЕС.
Не
е налице и основанието, предвидено в чл.40,ал.1,т.5 от ЗЕЕЗА, за отказ от
предаване на българската гражданка на гръцките власти.
Видно
от фактическото описание на престъплението в ЕЗА, за което се иска предаването
на българската гражданка, същото не се твърди да е извършено
изцяло или частично на територията на Република България. Не се съдържат и данни, че това
престъпление е извършено извън територията на Р. Гърция и българското
законодателство не допуска наказателно преследване за такова престъпление, извършено извън
територията на Република България.
Съдът
намира за необходимо да посочи, че е изискал от молещата държава информация
относно обстоятелствата –кога е образувано и на каква фаза се намира воденото
спрямо исканото лице наказателно производство.
С
писмо на Аргири Валуни –апелативен прокурор на Тракия, Р.Гърция е отговорено, че
срещу С.В. А. е
предприето от гръцките правораздавателни власти наказателно преследване за
престъпен акт на обикновено съучастничество в получаване от вътрешните граници
на граждани на трета страна, които нямат право да влизат на гръцка територия, с
цел придвижването им във вътрешността на страната, със спекулативна цел, при
рецидив, акт, от който може да възникне опасност за обществото. Посочено е в
писмото, че веднага след като българската гражданка бъде предадена на гръцките власти, същата
възможно най-скоро щяла да бъде изслушана в съдебното заседание пред
компетентния първоинстанционен съд.
От
съдържанието на писмото става ясно, че предаването на С.В.
А. се иска във връзка с водено в молещата държава срещу нея наказателно
производство, поради което е безпредметно съдът да обсъжда основанията по
чл.40,ал.2 от ЗЕЕЗА, при които може да откаже изпълнение на Европейска
заповед за арест.
В този аспект на доводи съдът е необходимо да посочи, че ЕЗА не е
издадена на основание-постановление за привличане на обвиняем, а е издадена въз
основа на годно основание-Разпореждане №61/2018г. на Председателя на Апелативен
съд-Траки, с което е запазена валидността на Заповед за арест №48/2017г. на следовател от
Александруполи за временно задържане на С.В. А. по воденото срещу
нея наказателно производство.
Настоящият съдебен състав е изпълнил процедурата, визирана в чл. 43, ал. 5 ЗЕЕЗА, като е поискал от гръцките власти да
определят на С.В. А. адвокат, като в писмото от апелативния прокурор на
Тракия, Р.Гърция, изрично е посочено, че гръцкият закон предвиждал назначаване
на такъв адвокат /виж. Реш. № 60 от 13.02.2020 г. по ч. н. д. № 146/2020 г. на Апелативен съд –
София/. Съдът намира за необходимо да посочи и това че с допълнително писмо А. В. –апелативен прокурор на Тракия,
Р.Гърция, поради пропуск в ЕЗА, изрично предостави гаранция по чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА /чл.5,§.3 от Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР/, че българската
гражданка С.В. А. след постановяване на присъдата, ако тя е осъдителна, при нейно желание
ще бъде предадена за изтърпяване на наказанието в Република България.
Не
на последно място съдебният състав намира, че с предаването на българската
гражданка на компетентните власти на Р.
Гърция за провеждане на наказателно преследване, би се гарантирало в пълна
степен правото й на защита по чл. 6 от ЕКЗПЧОС,
като непосредствено вземе участие във воденото срещу нея наказателно преследване.
Тъй като става въпрос за отношения между държави-членки
на
Европейския съюз, то настоящият съдебен състав следва да приеме, с
оглед принципа на взаимно доверие в наказателноправните
системи на тези страни, че демократичната система в Р. Гърция, ще осигури на С.В.
А.
справедливо и публично гледане на нейното наказателно дело от независим и
безпристрастен съд.
От всичко
изложено до тук настоящият
съдебен състав намира, че европейската заповед за арест отговаря на формалните
изисквания на българския закон и на посоченото Рамково решение, като в нея са
посочени всички обстоятелства, мотивирали нейното издаване.
Водим от изложените съображения,
съдът постанови своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.