№ 292
гр. Б., 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20251810200324 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно постановление /НП/ № ****г., издадено от А.З. И. -
Началник Група към ОДМВР София, РУ - Б., упълномощен със заповед №
****г. на МВР, с което на Р. Г. П., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 2,
т. 11 от Закона за движение по пътищата (ЗДП) е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл. 40, ал. 1
от същия закон и на основание чл. 175, ал. 1 т. 5 от Закона за движение по
пътищата е наложена „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева, както и
наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДП.
Становищата на страните:
Срещу Наказателното постановление Р. Г. П., чрез адв. Б. М. от САК
подава жалба, в която отрича да е извършил посочените нарушения. Според
него обжалваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Иска се отмяна на Наказателното постановление.
Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбата и направеното с нея искане са поддържани
1
от процесуалния представител на жалбоподателя. Според адвоката, в хода на
съдебно следствие,по категоричен начин е доказано, че между
санкционираното лице и участникът – свид. Б. Д., собственик на втория
автомобил не е имало ПТП. От показанията на св. Б. Д. се установявало, че
щетата е по-стара. Поставя под съмнение показанията на двамата полицаи,
които са очевидци, и които са дали сведения, че са седели с пряка видимост
към двата автомобила, но от лявата страна на „Пежо-то“ и „БМВ-то“, тогава
когато видимо от схемата на ПТП-то, седейки от лявата профилна страна на
автомобил „Пежо“ и „БМВ“, при съприкосновението на „Пежото“ с десен
заден калник при преден ляв на такъв на „БМВ“, те не биха имали видимост
на самото съприкосновение. Може да са останали с впечатлението, че се
допират или удрят по някакъв начин, но въпроса е, че те по никакъв начин не
са предизвикали един към друг щети, доказвайки това съприкосновения
извежда извод, че те не са имали достатъчно добра видимост към самия допир,
тъй като казаха, че се намират успоредно на магазина. До лекият автомобил
„БМВ“ е имало и други спрени автомобили и няма начин да видят въпросното
описана и нарисувана схема, да видят самото съприкосновение. Имали са
възможност да видят движението на автомобила на санкционираното, ако са
били от страната на автогарата, но те в съдебно заседание са заявили, че са
седели от другата страна.
Въззиваемата страна – Началник Група към ОДМВР София, РУ - Б.,
редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН началникът на РУ-Б. е
изложил съображения за законосъобразност на НП и прекомерност на
разноските в съдебното производство, но същият не е страна в
производството, поради което направените възражения и искания са
недопустими и не следва да се вземат предвид.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят Р. Г. П. е правоспособен водач на ППС. Притежава
свидетелство за правоуправление № ****, издадено за категории В АМ от
ОДМВР-София. Санкциониран е един път за нарушения на правилата за
движение по пътищата през 1998 година.
2
На 06.04.2025 г. бил съставен АУАН № **** на Р. Г. П., посочен като
лицето, управлявало автомобила, за нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП и за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДП, за това че, на 06.04.2025г. около 11.10
часа в гр. Б., ул. ****, паркинг на магазин **** като водач на личния си лек
автомобил Пежо 605, с регистрационен номер ****, като предприел маневра
движение на заден ход за излизане от парко място реализирал ПТП с
материални щети, с паркирания зад него лек автомобил БМВ 118Д, с
регистрационен номер ****, собственост на Б. Д. Н., като водачът не спира за
установяване на последиците от произшествието.
Този Акт бил връчен на санкционираното лице Р. Г. П. срещу подпис на
06.04.2025година.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е
постъпило писмено възражение.
Въз основа на този АУАН и при същата фактология като описаната в
него А.З. И. - Началник Група към ОДМВР София, РУ - Б., упълномощен със
заповед № ****г. на МВР издал обжалваното Наказателно постановление №
****г., с което на Р. Г. П., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от
Закона за движение по пътищата (ЗДП) е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл. 40, ал. 1
от същия закон и на основание чл. 175, ал. 1 т. 5 от Закона за движение по
пътищата е наложена „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева, както и
наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДП.
От приложеното заверено копие на НП № ****г., се установява, че
същото е връчено лично на нарушителя на 24.04.2025г., като жалбата срещу
него е депозирана в законоустановения срок – на 05.05.2025г. /видно от
отбелязването на върху самата жалба/.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на писмените доказателства - акт за установяване на административно
нарушение № **** от 06.04.2025 г, справка за нарушител/водач; справка за
собственост на лек автомобил; протокол за ПТП ведно със снимков материал,
заповед № ****г. на Министъра на МВР за компетентност на актосъставителя
и АНО, както и въз основа на гласните доказателства по делото, събрани чрез
разпит на свидетелите Д. Д., А. А., П.Т. и Б. Д. Н..
3
Съдът даде вяра на показанията на П.Т. и Б. Д. Н.. Показанията им са
напълно последователни и логични и относими към основаните факти от
предмета на доказване, тъй като те са били на мястото на нарушението. Още
повече свид. Н. е собственик на втория автомобил /за който се твърди, че са
нанесени материални щети/, вписани са й данните в Протокола за ПТП и по
делото не съществува съмнение, че тя в действителност е била в момента на
съставяне на протокола за ПТП. Същата е съобщила на полицаите, че преден
ляв калник е бил със щета преди твърдяното ПТП и тази щета не е резултат от
ПТП-то. Разказът й е съответен и на данните възпроизведени от сви.Т., който
разказва, че санкционираното лице при маневрата на заден ход не е усетил
удар и да повредил друг автомобил.
Показанията на свидетелите Д. Д. и А. А. не се кредитират като
източник на сведения досежно това дали е настъпила щета. Разказът на свид.
Д. в частта „… Въпросното лице на ударения автомобил беше извикано от
персонала в магазин ****. Той си видя автомобила и каза, че тези щети преди
това не ги е имало…“. Тези показания при направената проверка по чл. 107,
ал. 5 от НПК са категорично дискредитирани от показанията на Б. Д. Н., която
е собственик на автомобила, за който се твърди да са му нанесени щети. В
съдебно заседание свид.Н. е категорична, че тази щети са стари и не са
резултат от твърдяното ПТП.
Приложените по делото заповеди, удостоверяват материалната и
териториална компетентност на контролните органи.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Обжалваното Наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите административни актове. Жалбата е депозирана в срок и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално
допустима.
Жалбата е основателна по следните съображения:
Актосъставителят в случая – свидетелят Д. Д. е полицейски инспектор в
РУ-Б. и е длъжностно лице на служба по контрол по ЗДвП по чл. 189 от ЗДвП
/видно от т. 1.3.2. от приетата делото заповед № ****г. на МВР/.
От приетата по делото заповед № ****г. на МВР, т.3.9.,
4
административно наказващия орган, в качеството си на началник група
„Охранителна полиция“ в РУ-Б. е оправомощен да издава НП за нарушения по
ЗДвП. В процесното НП е вписано, че е издадено от А.З. И. - Началник група
към ОДМВР София, РУ Б. т. е. следва да се приеме, че групата е именно "
Охранителна полиция ". Настоящият състав приема и, че дори да не е
посочено изрично, че тази група е именно "Охранителна полиция " от сайта на
МВР – ОДМВР-София, който е публично достъпен, е видно че издателят на
НП, към момента на издаването му е заемал именно тази длъжност.
Съдът обаче счита, че в хода на административното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, което има за
резултат опорочаване на издаденото НП и накърняване на правото на защита
на наказаното лице, което е предвидено и гарантирано от закона. Нарушенията
са от типа на неотстранимите в съдебна фаза, поради което атакуваното НП
следва да бъде отменено като незаконосъобразно и издадено при неспазване
на императивни правила на административния процес. Неправилно
административнонаказващият орган е констатирал нарушения по чл. 40, ал. 1
от ЗДП и по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДП, като не е съотнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Направените в АУАН констатации, както и тези
в издаденото въз основа на него НП се опровергават от доказателствата по
делото. На практика АНО се е произнесъл при неизяснена фактическа
обстановка и обстоятелствата, които е приел за установени не се доказват по
безспорен и категоричен начин.
При съставяне на акта дори не са взети предвид данните на свид. Н.,
като собственик на автомобила за който се твърди да са нанесени щети и
посочена от участник в ПТП, който е заинтересувана страна по случая и която
е категорична, че не са били нанесени твърдяните в АУАН и НП щети на
автомобила й. В протокола за ПТП приложен по АНП не са били описани
щетите по автомобилите.
В АУАН и НП е било записано само, че са причинени материални щети
без същите да са описани. Същото нарушение е допуснато и в протокола за
ПТП, в който също не са описани щетите.
В конкретния случай не е налице ПТП по смисъла на §6 т.30 от ДР на
ЗДвП, която легална дефиниция гласи, че "пътнотранспортно произшествие е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
5
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“. От
твърдяното процесно събитие – пътно транспортно произшествие причинени
материални щети по автомобила на свид. Н., не са настъпили предвидените в
посочената разпоредба съставомерни вредоносни последици, поради което не
може да се приеме, че осъщественото представлява ПТП по смисъла на
закона.
С оглед на изложените по-горе съображения, съдът счита, че не е
осъществен от обективна страна съставът на нарушение на чл.40, ал. 1 от
ЗДвП, поради отсъствие на елемент от фактическия състав на вмененото
нарушение – противоправно нарушение на правилата за движение по
пътищата, което да е има за резултат настъпване на ПТП и вредоносни
последици от него. Безпредметно е с оглед на това да се изследва
субективната страна на извършеното. Жалбоподателят не е осъществил от
обективна и субективна страна нарушение както на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, така
и по чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДП, тъй като по делото не се установиха щети по
автомобила на свид. Н., които да са резултат от нарушение разпоредбата на чл.
40, ал. 1 от ЗДП. Следователно неправилно е ангажирана административната
отговорност за нарушения, които не е извършил.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл. 53,
ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение
от страна на въззивника, но е наложил и наказания, без да е било установено
безспорно извършването на описаните нарушения от обективна и субективна
страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй
като на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не е
безспорно доказано, че е извършил или поне не по начина, по който е било
описано това от наказващия орган.
Предвид изложеното съдът приема, че наказателното постановление,
следва да бъде отменено като незаконосъобразно издадено.
По разноските:
Предвид изхода на спора съдът преценява, че е частично основателно
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за процесуално
представителство в размер на 750 лв. Съдът отчита извършената по делото
работа, сложността на казуса и положените усилия от страна на процесуалния
6
представител на жалбоподателя, поради което и като приема разбирането на
СЕС по дело ****, както и направените от ответната страна възражения за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, съдът преценява, че
присъждане на разноски за процесуално представителство в размер на 400 лв.
съответства в достатъчна степен на извършената по делото работа, поради
което в останалата част претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1, пр. 1 и пр. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ****г., издадено от А.З. И. -
Началник Група към ОДМВР София, РУ - Б., упълномощен със заповед №
****г. на МВР, с което на Р. Г. П., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 2,
т. 11 от Закона за движение по пътищата (ЗДП) е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл. 40, ал. 1
от същия закон и на основание чл. 175, ал. 1 т. 5 от Закона за движение по
пътищата е наложена „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева, както и
наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр. София, да заплати на Р. Г. П.,
ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща
сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-
гр.София област по реда на АПК в четиринадесет дневен срок от съобщението
до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7