РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Смолян, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и седми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
20235440200048 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.8
ЗДвП.
Образувано е по постъпила жалба от А. А. П., ЕГН **********, с адрес:
г*, против електронен фиш серия К №*, издаден от * гр.Смолян, с който за
нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182,
ал.4 вр.ал.1 т.2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100 лева. Жалбоподателят моли електронния фиш да бъде отменен,
като незаконосъобразно издаден, поради допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. От
негово име в писмено становище жалбата поддържа процесуалният му
представител адв.М..
Ответникът по жалбата * Смолян, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание. В писмено становище жалбата оспорва
процесуалният му представител гл.юрисконсулт Кр.*.
*, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и
не ангажира становище.
От събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид
1
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок от лице, с интерес да
обжалва. Разгледана по същество, тя се явява частично основателна.
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № * на * гр.Смолян е
издаден срещу А. А. П., за това, че на 09.01.2023 г. в 14:20 часа в с.Търън на
път II 86, км 115+220 е управлявал лек автомобил „*“ рег.№ * в посока на
движение към с.Търън със скорост от 63 км.ч. при разрешена скорост 50
км.ч., т.е. с превишение на скоростта от 13 км.ч.- нарушение по чл.21, ал.1
ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 вр.ал.1 т.2
ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100
лева. В електронния фиш е посочено, че нарушението е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство (АТС) АRН САМ S1. Видно от клип
№* от 09.01.2023 г., направен в 14:20 часа, който по смисъла на чл.189, ал.15
ЗДвП представлява веществено доказателствено средство, лек автомобил с
рег.№ * се е движил с измерена скорост 66 км.ч. От писмо вх.
№2132/24.03.2023 г. на РС Смолян изпратено от * и преписката по
регистрация на автомобила е видно, че автомобилът към датата на
нарушението е собственост на „*“ *, а негов ползвател е жалбоподателят А.
П..
По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126/07.09.2017г. на БИМ, от което се установява, че то е
издадено относно преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRН САМ S1, вписано
в регистъра на одобрени за използване средства за измерване под №5126, че
срока на валидност на преносимата система е до 07.09.2027г. От протокол за
проверка №63-СГ-ИСИС/17.05.2022 г. на БИМ е видно, че преносима система
за контрол на скоростта на МПС с фабричен номер 11743с5, тип АRН САМ
S1, е преминала проверка в Български институт по метрология и отговоря на
метрологичните изисквания; че допустимата грешка при измерване на
скоростта до 100 км/ч е плюс –минус 3 км/ч.
Приобщен е протокол за използване на АТС от 10.01.2023г, от който се
установява, че контрол на скоростта на движение на МПС на 09.01.2023г. е
извършван с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
2
разпознаване на номера и комуникации тип АRН САМ S1 с фабричен
№11743с5, на на път II 86, км 115+220, като видеоконтрол е осъществяван от
13,50 часа до 15,20 часа. С автоматизираното техническо средство е
извършван контрол на движещите се в посока от с.Равнища към с.Подвис
моторни превозни средства.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на
водача на пътното превозно средство от категория В, е забранено да
превишава 50 км.ч. в населеното място. От представените по делото
доказателства, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „*“ рег.№ * на 09.01.2023 г. в
14:20 часа в с.Търън на път II 86, км 115+220 в посока от с.*към г.Смолян със
скорост 66 км.ч. Като водач на МПС той е следвало да съобрази поведението
си с разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗДвП предписваща задължение на водачите на
МПС да управляват МПС в населеното място с не повече от 50 км./ч., но не го
е направил и така е допуснал вмененото му нарушение. Доколкото като
ползвател на автомобила жалбоподателят П. не е подал декларация по чл.189,
ал.6 ЗДвП, в която да е посочи друго лице, на което да е предоставил за
ползване и управление автомобила, съдът намира, че именно той е бил негов
водач.
Електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189,
ал.8 ЗДвП, а именно, териториалната структура на Министерство на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото
на извършване на нарушението - с.Търън на път II 86, км 115+220, датата и
точния час на извършването му, регистрационен номер на МПС-то, водача на
превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба от
ЗДвП, размера на глобата.
Законодателят е въвел специална процедура, по реда на която се
ангажира отговорността на водачите на МПС, изключваща общия ред на
налагане на административни наказания с АУАН и НП. Съгласно чл. 9 от
Наредба №8121з-532 за автоматизираните технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР,
обн.ДВ.бр.36/19.05.2015г. за осъществяване на контрол с АТСС служителят
позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага
АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока.
3
Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и
извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на
измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява
наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и
подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за
движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва
автоматизираното техническо средство или система.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство, а според ал.2 на същия член – когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая, видно
писмо вх.№2132/24.03.2023 г. на РС Смолян изпратено от * и представения
договор за лизинг от 13.01.2020г, автомобилът, при управлението на който е
било извършеното нарушението, е собственост на „*“ *, но негов ползвател е
жалбоподателят П.. Следователно отговорността на последния правомерно е
била ангажирана в качеството му на ползвател на автомобила, т.е. при
условията на втората хипотеза на чл.188, ал.1, изречение първо от ЗДвП.
При избор на санкция за процесното нарушение обаче, в електронния
фиш е посочена като правно основание разпоредбата на чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 4 вр. с ал.1 т.2 ЗДвП, която намира приложение при нарушения за
скорост, осъществени в условията на повторност - след като вече дееца е
наказван за такова нарушение с влязъл в сила административен акт. В случая,
в съдържанието на обжалвания ЕФ липсва посочване на предходно допуснато
от водача нарушение (установено и санкционирано), спрямо което да се
приеме, че процесното се явява извършено в условията на повторност. Съдът
намира, че при издаването на атакувания ЕФ е допуснато процесуално
нарушение, доколкото в съдържанието му не се сочи, че нарушението е
извършено в условията на повторност. Недопустимо е едва с посочване на
санкционната разпоредба въз основа на която се определя наказанието, по
4
тълкувателен път, да се достига до факти и обстоятелства представляващи
задължителни елементи от фактическия състав на повдигнатото
административно-наказателно обвинение, което в случая е за квалифициран
състав - в условията на повторност. В съдържанието на ЕФ следва да бъде
вписан конкретния ЕФ или НП обусловили квалификацията, и да бъде
посочено (словесно), че нарушението за скорост е извършено в условията на
повторност.
Освен това съгласно чл. 182, ал. 4 ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т.
1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.
1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за
срок три месеца. При позоваването на ал. 4 на 182 ЗДвП, следва задължителна
привръзка със съответната алинея и точка на чл. 182 ЗДвП, което в случая е
направено. Посочена е ал.1 т.2 на чл.182 ЗДвП.
Доколкото липсва съществено изменение на обстоятелствата, въз
основа на които е повдигнато административно-наказателното обвинение,
съдът намира, че следва да преквалифицира нарушението и да приложи закон
за по-леко наказуемо нарушение - в случая това е основния състав на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП, което видно от изложените по-горе мотиви, съдът намери за
безспорно установено. В същия смисъл е актуалната съдебна практика,
включително и тълкувателна такава, обективирана в Решение №
286/27.09.2021 г. по к.а.н.д. № 113/2021 г. по описа на АС-Смолян и
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ОСС на ВАС.
В случая санкционната норма, която следва да намери приложение за
описаното и доказано нарушение на жалбоподателя по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, е
чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, тъй като се установи, че неговото превишение на
въведеното ограничение за скорост при управление на МПС на процесната
дата, място и пътен участък, е с 13 км/час. Предвидено е наказание във
фиксиран размер, а именно „глоба“ в размер на сумата от 50 лв., в който
смисъл атакуваният ЕФ следва да бъде изменен.
Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото по безспорен
начин се установи, че жалбоподателят е осъществил нарушение на
разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП, съдът приема, че жалбата се явява частично
5
основателна, поради което и обжалвания електронен фиш следва да бъде
изменен по отношение на приложената разпоредба на чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.4 вр. с ал.1 т.2 ЗДвП, като я преквалифицира по чл.182, ал.1, т.2
ЗДвП и намали наказанието "глоба" от 100 лева на 50 лева.
Жалбоподателят претендира разноски от 500 лв. – платено адвокатско
възнаграждение. То следва да се редуцира на 400лв. на осн.чл.18 ал.2 вр. с
чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид направеното в писмото на ОДМВР Смолян, с което
е изпратена преписката в съда, възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Предвид изхода на делото претенцията за разноски следва да
се уважи пропорционално на уважената част от жалбата. ОДМВР Смолян
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 200
лева – адвокатско възнаграждение. На ответника също се дължат разноски
пропорционално на неуважената част от жалбата- 40лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К №*, издаден от * гр.Смолян, с
който на А. А. П., ЕГН **********, с адрес: г*, с който за нарушение по чл.21,
ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 вр. ал.1 т.2 ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна норма в такава по чл.182,
ал.1, т.2 ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание "глоба" от
100 лева на 50 лева.
ОСЪЖДА *-Смолян да заплати на А. А. П. сумата от 200 лв. - разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на А. А. П. да заплати на *-Смолян сумата от 40 лв. -
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба пред Административен съд
Смолян.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6
7