Присъда по НОХД №312/2025 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към Присъда № 92/29.09.2025 година по НОХД № 312/2025 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу Д. М /D M/ - роден на ********** г. в гр. Д, **********гражданин на
**********е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за
това, че на 12.09.2025 г. около 03.30 ч. в района на ГКПП - Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол,
на трасе „Вход товарни автомобил“, влязъл през границата на страната от Република Турция
в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован за съдебно заседание не се е явил и не е посочил уважителни причини за
неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от
НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би
попречило за разкриване на обективната истина по делото, а правото на защита на
подсъдимия в производството е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения
му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен и категоричен начин
от обективна и субективна страна от събраните по делото доказателства. Пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му бъде наложено
наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, конкретно - пет месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 500.00 лева, като наказанието лишаване от свобода, да бъде
отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Н. М. от АК - Ямбол в хода на съдебните
прения не оспорва доказаността на обвинението. Моли съдът да се произнесе със
справедлив съдебен акт.
Подсъдимият в хода на образуваното бързо производство е дал обяснения по делото
и се е признал за виновен по повдигнато му обвинение.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е Д. М /D M/, роден на ********** г. в гр. Д,
**********гражданин на **********с основно образование, неженен, безработен,
неосъждан.
В началото на м. септември 2025 година подсъдимия влязъл в република Турция с цел
да се придвижи до Великобритания, преминавайки през Република България не по
установения от закона начина - без разрешение на българските гранични власти.
Още преди да напусне държавата си по произход - Ирак и да влезе в република
Турция подсъдимият се договорил с неустановено по делото лице да организирана
пътуването на подсъдимия до Великобритания през Република България , вкл. и
нелегалното влизане на подсъдимия в страната ни срещу парично възнаграждение.
Няколко дни след като пристигнал в Република Турция, подсъдимия бил настанен в
хотел в гр. Одрин с други двама негови сънародници, също имащи намерение като него да
влязат в страната ни.
На 11.09.25г. около 23.00 часа подсъдимият и двамата му сънародника били откарани
с автомобил до паркинг в близост до турско-българската граница. След което били отведени
до един товарен автомобил от неустановено по делото лице, което им казало да се скрият
1

под ремаркето на осите на гумите и че така укрити ще преминат през турско-българската
граница. Подсъдимият и другите две лица направили това, което им било казано и се скрили
под ремаркето. Предварително било заявено на подсъдимия и другите две лица, че като
преминат турско българската граница, трябва да излязат изпод товарния автомобил, да
прескочат намираща се там ограда /представляваща оградата на ГКПП – Лесово/ и да се
придвижат до определено място, координатите на което ще им бъдат дадени и където ще им
е осигурен превоз за продължаване на пътуването им. След около половин час товарния
автомобил, под който били скрити подсъдимият и другите две лица потеглил. На 12.09.2025
година около 03.30 часа товарния автомобил с намиращите в него укрити три лица, един от
които подсъдимия, преминал през границата на страната ни от Република Турция в
Република България, през трасе „Вход товарни автомобили“ на ГКПП – Лесово. По този
начин подсъдимия на посочените време и място влязъл през границата на страната ни от
Република Турия в Република България, укрит под товарния автомобил.
Подсъдимия и сънародниците му поддържА. връзка по телефона с лице, което
подпомагало придвижването им, неустановено по делото. След влизането им през
границата в страната ни подсъдимият и двамата му сънародника получили информация по
телефона, че са влезли в република България. След това и след спиране на автомобила,
тримата излезли изпод ремаркето и тръгнА. да бягат към оградата на ГКПП Лесово, но в
този момент били забелязани от свидетеля П. И. – служител в ГПУ – Елхово с месторабота
на ГКПП – Лесово. Свидетелят ги последвал. Двамата сънародници на подсъдимия успели
да прескочат оградата на ГКПП Лесово, но подсъдимия не успял да я прескочи и бил
задържан.
Подсъдимия при влизането си в страната ни не е носил документи за самоличност,
нито е притежавал виза или друг заместващ я документ, даващ му право да влезе в
република България.
Подсъдимият, видно от справката му за съдимост не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на бързото производство в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279,
ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля П. И., дадени в хода на съдебното
следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останА.те
доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно
времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.
Показанията на разпитания свидетел са правдиви, логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи с останА.те доказателства, дадени са от лице
незаинтересовано от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха
като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля И. факти са пряко относими
към мястото, времето и механизма на осъществяване на престъпното деяние. Писмените
доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите
доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият Д. М /D M/ е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 12.09.2025 г. около 03.30 ч. в
района на ГКПП - Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, на трасе „Вход товарни автомобил“,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.
2

От обективна страна подсъдимият Д. М /D M/ е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, с оглед гражданството му. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетеля И.. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е
нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница,
като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК –
„без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
Времето, мястото и механизма на преминаване от подсъдимия на държавната ни
граница, а именно на 12.09.2025 година, в района на ГКПП-Лесово, община Елхово,
обл.Ямбол се установява по безспорен начин от показанията на свидетеля И. и обясненията
на подсъдимия Д. М /D M/.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са начина, по който същият е
влязъл в Република България. Подсъдимият е съзнавал, че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, тъй като се укрива, а също така няма и необходимите за
това документ за самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реА.зира крайната си цел - да достигне територията на трета държава,
преминавайки през република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е нА.це към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му произход – Република **********както и в
държавата, от където осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница
- Република Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи.
Начина на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от
органите на властта, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери
самоличността си са индиция за липсата на намерение у подсъдимия влизането му в
страната ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище или закрила.
Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са нА.це
основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна Д. М /D M/ за виновен в извършването на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
3

предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете младата му възраст, чистото му съдебно минало, направените от
него самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване
на обективната истина по делото и добросъвестното му поведение в хода на досъдебното
производство.
При тези фактически констатации и при нА.чие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - пет месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 500.00
лева.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода - подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието пет месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски за преводач в размер на 30 лева, в
досъдебната фаза на процеса.
Съгласно чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач на досъдебното производство
са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за
сметка на съда. Поради това, на основание посочената законова норма от НПК, съдът
постанови направените по делото разноски за преводач в хода на досъдебното производство
в размер на 30.00 лева да остават за сметка на органа, който ги е направил – РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	92
Дата:	29 септември 2025 г. (в сила от 15 октомври 2025 г.)
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20252310200312
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 септември 2025 г.

Присъда по НОХД №312/2025 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите