Р Е Ш Е Н И
Е № 262032
гр. Пловдив, 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на петнадесети юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 10470 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от А.И.Ч. против Р.И.А.,
Д.К.К. и П.Н.К..
С решение № 260118/ 24.09.2020 г., постановено по
възз.гр.д. № 1289 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Пловдив, IХ граждански състав, е отменено
решение № 113/ 09.04.2020 г., постановено по настоящото дело в частта му, с
която е прекратено производството по делото В ЧАСТТА по отношение на предявения от А.И.Ч., ЕГН: **********,
адрес: ***, против Р.И.А., ЕГН: **********, адрес: ***, Д.К.К., ЕГН: **********
и П.Н.К., ЕГН: **********, двамата с адрес: *** иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на основание придобивна давност въз основа на упражнявано от него
давностно владение, считано от 2009 г., на 693/
943 идеални части от поземлен имот с пл. № *** от кв. **, находящ се в село
Я., общ К., обл. ****, за който със заповед № *****. на ***** на Община К.,
влязла в сила на 22.01.2009 г. са отредени УПИ *** с площ от 690 кв.м., при
съседи: УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и улица, и УПИ *** с площ от 250 кв.м., при
съседи: улица, УПИ ***, ***, УПИ ***, УПИ ***, находящи се в кв. ** по плана на
село Я., община К.. Делото е върнато на
районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, а именно – разглеждане
по същество на предявения иск до посочените идеални части. Поради това предмет
на настоящото решение е предявения иск за собственост по отношение на 693/ 943
идеални части от процесния поземлен имот.
В исковата молба се твърди, че *** на
ищеца – И.А.Ч. (Ч.) е притежавал следния недвижим имот, находящ се в село Я., а
именно: 693/ 943 идеални части от дворно място с площ от 943 кв.м.,
представляващо УПИ *** в кв. **, ведно с цялата жилищна сграда с площ от 72
кв.м. и цялата второстепенна постройка с площ от 15 кв.м., на основание
нотариален акт № ***. Останалите 250/943 идеални части се водели на **** на
ищеца К.А.Ч.. Ищецът поддържа, че през последните 25 години цялото дворно място
се владеело от семейството му, като първоначално до смъртта на **** му на *****,
се владеело от него, а след тази дата продължил да го владее и ползва той. През
2008 г. ищецът решил да отдели притежаваната от него къща и стопанска
постройка, ведно с прилежащите 693/943 идеални части, както и да отдели делът
на ***овчедка си Д.К.К. в размер на 250/943 идеални части в самостоятелен
парцел, като се изработи ПУП и се обособят два отделни имота, за които да се
извърши делба. Със Заповед № **** на *****на Община К., влязла в сила на
22.01.2009 г., било одобрено частично изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ *** от кв.**
по плана на село Я., като от посочения УПИ били образувани два нови поземлени
имота – УПИ *** и УПИ ***. В деня, който бил уговорен за подписване на договора
за делба ищецът и ответницата Д.К.К. се скарали, като ищецът й заявил, че от
този момент тя нямала работа в имота му, че той е изключителен собственик на
цялото дворно място, за което били отредени УПИ *** и УПИ ***. Ищецът поддържа,
че от 13.02.2009 г. променил основанието, на което владеел процесния имот, като
започнал да го владее с намерение да го свои, считайки го за своя изключителна
собственост. Това си намерение бил демонстрирал пред всички повече от 10
години. Ищецът оградил дворното място с ограда, обработвал го и събирал
плодовете от него, като никой не можел да влезе в имота без негово разрешение.
Посочва, че от 13.02.2009 г. до момента на подаване на исковата молба в съда
владее непрекъснато, необезпокояван от никого процесните имоти, което намерение
демонстрирал пред всички. В началото на месец февруари 2019 г., когато
възнамерявал да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка, узнал,
че партидата на имота била сменена. Ответниците Д.К.К. и ***** и П.Н.К. се били
снабдили с нотариален акт за право на собственост върху 20/940 идеални части от
описаното дворно място, без сградите, като основанието, което било посочено
било завещание и давностно владение. По изложените съображения предявява
настоящия иск, с който претендира да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че е собственик на основание придобивна давност по отношение на
следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с пл. № *** от кв. **, за който
със заповед № *****. на *****на Община К., влязла в сила на 22.01.2009 г. са
отредени УПИ *** с площ от 693 кв.м. и УПИ *** с площ от 250 кв.м., находящи се
в кв. ** по плана на село Я., община К.. Моли за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт за право на собственост на основание обстоятелствена
проверка № *****. Моли за уважаване на иска и за присъждане на сторените
разноски по делото.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Р.И.А., с който признава предявения иск, като го
счита за основателен и доказан. Признава изложените от ищеца фактически
твърдения в исковата молба. Моли на основание чл.78, ал.2 ГПК да не и се
възлагат в тежест разноски.
В срока
по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответниците Д.К.К. и П.Н.К.
със становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорват изложените от
ищеца фактически твърдения за предприемане на действия по изработване на ПУП и
разделянето на имота на два УПИ. Посочват, че причината да не се реализира
плануваната делба била в поведението на ищеца, който започнал да предявява
претенции по отношение на намиращото се имота на ответниците дърво. Оспорват
изложените от ищеца твърдения да е владял имота. Твърдят, че цялото дворно
място от 943 кв.м. още преди изменението на регулацията чрез оформянето на два
нови УПИ, било фактически разделено на място, така че двете негови части да
отговарят на правата на всяка от страните в съсобствеността. Поддържат, че
по-малката част от дворното място с площ от 250 кв.м. се владеела от
ответниците, а другата част – от ищеца. Оспорват преди и след 2009 г. ищецът да
е упражнявал фактическа власт по отношение на посочените 250 кв.м. Признават,
че ищецът е собственик на УПИ *** – новообразувания парцел с площ от 693 кв.м.,
но не и по-отношение на парцела с площ от 250 кв.м., който бил тяхна собственост
по силата и на завещателно разпореждане от 2004 г. Молят за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
От
нотариален акт за собственост на недвижим имот № *****, вписан в СВ Пловдив под
акт № ***** се установява, че И.А.Ч. е признат за собственик по давностно
владение на следния недвижим имот, находящ се в село Я., а именно: 693/ 943
идеални части от дворно място, цялото с площ от 943 кв.м., съставляващо УПИ *** от кв. ** по регулационния план на село Я., одобрен
със Заповед № *****, ведно с построената в имота жилищна сграда с площ от 72
кв.м. и второстепенна сграда с площ от 15 кв.м.
С
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на
основание обстоятелствена проверка № *****, вписан в СВ Пловдив под акт № *****,
Д.К.К. е призната за собственик на основание завещание и давностно владение по
отношение на 250/ 940 идеални части от дворно място, цялото с площ от 940
кв.м., находящо се в село Я., представляващо имот пл. № *** от кв.*, без
построените в него сгради, за което за отредени УПИ *** с площ от 690 кв.м. и УПИ *** с площ от 250 кв.м.
Със
заповед № *****. на *****на Община К., влязла в сила на 22.01.2009 г., е
одобрено частично изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ *** в кв.** по плана на село Я., като са образувани два
нови УПИ *** и УПИ ***.
Видно от удостоверение за наследници
изх. № *****, издадено от Община К., И.А. Ч. е починал на дата *****, като е
оставил за свои законни наследници Р.И.А. - ***** и А.И.Ч. – ***.
Видно от
нотариален акт за нотариално завещание № *** К.А.Ч. завещава за след смъртта си
на Д.К. Ч.½ идеална част от УПИ ***, кв. ** по плана на село Я..
С декларация от 28.01.2003 г. И.А.Ч.
декларира, че в парцел ***, кв. ** има
обособена част на *** му К.А.Ч., за която част той плаща отделно данък и тя
граничи с УПИ *** на Б.И.Р..
По делото са ангажирани гласни
доказателствени средства чрез разпит на по двама свидетели на всяка страна. От
показанията на свидетеля Я.С.Г. се установява, че процесният имот бил ограден
от всички страни, с изключение на частта към неговия имот. Изяснява, че единственият
вход за имота бил от към лицето му. Виждал е само ищецът да владее имота, като
засаждал домати, фасул и други земеделски култури, поддържал парцела. Всички в
селото знаели, че това е имотът на ищеца. Свидетелят изяснява, че не е виждал
ответниците в процесния имот, а те имали друг имот в близост до него.
От показанията на свидетеля Г.И.А. се
установява, че познава процесния имот и откакто се помнил ищецът го
стопанисвал; не е виждал друг да го работи, не е виждал и ответниците там. Ищецът
засаждал земеделски култури в дворното място. Не е чувал някой да е правил
проблем на А. във връзка със собствеността по отношение на парцела. В източната
част на двора, която граничи с къщата на двамата *** Б.и М., А. построил
паянтов навес.
Свидетелят А. А.Г.изяснява, че частта от
дворното място, която била под имот с № *** била отредена за ответницата Д., като наследствена от
**** й. Пояснява, че ответницата имала и друга къща в село Я., на около 400-500
метра от процесния имот. В него тя влизала от стълби, в имота на съседите. Знае,
че през 2009 г. страните се събирали при нотариус, но се скарали. Не помни
какви са били изявленията на страните тогава, нито дали А. е заявил на
ответниците, че целият имот бил негов. Описаната от свидетеля част от имота, не
се работила нито от ищеца, нито от Д..
Свидетелката И.А.Г. изяснява, че когато
и да ходела в имота, той бил пустеещ, имало трева. Ответницата Д.К. влизала в
имота през мястото на съседа Б., като не навлизала в частта с жилищната
постройка. Заявява, че веднъж като е ходила е видяла ищеца в имота. Не била
чувала ищецът да забранява на Д.да влиза в парцела.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Съдът е
сезиран с положителен установителен иск за собственост, с който ищецът претендира
да бъде признато за установено, че е собственик на 693/ 943 идеални части от
имота, на основание придобивна давност, въз основа на упражнявано давностно
владение и наследствено правоприемство.
Наведеното от ищеца придобивно основание
давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на
фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение
да се държа вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на
чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) –
осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) – намерението за
своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа
власт, така както това е било при правната уредба, преди приемането на Закона
за собствеността – чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това правната теория и съдебната
практика са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват
логическо продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак.
Тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на
фактическа власт върху имота представлява владение.
В настоящия случай, не е спорно между
страните, че процесният поземлен имот с пл. №***, за който със заповед от 2008
г. са отредени два урегулирани поземлени имота, е бил съсобственост между *****
на ищеца А.Ч. и на ответницата Д.К., а именно – И.и К.Ч., които са били ***. Не
е спорно и какъв е бил размерът на притежаваните от всеки от съсобствениците
идеални части, които след тяхната смърт са преминали в наследство на техните
деца – настоящите страни.
От
ангажираните по делото доказателства – нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение от 29.04.2005 г., се установява,
че наследодателят на ищеца И.А.Ч. е признат за собственик на основание
давностно владение на 693/ 943 идеални части от процесния поземлен имот в село Я..
Наследници на И.Ч., видно от удостоверение за наследници от 30.04.2018 г. са
ищецът и неговата ***** – ответницата Р.И.А.. Последната не оспори доводите на
ищеца да е упражнявал давностно владение и по отношение на нейните идеални
части, след смъртта на общия им наследодател. Това признание на релевантния за
спора факт се подкрепи и от събраните гласни доказателства, чрез разпита на
разпитаните свидетели. Еднопосочно свидетелите изясниха, че единствено ищецът
поддържа, ползва и владее процесната част от имота, в която е построена
жилищната сграда.
Поради
изложеното съдът намира, че предявения иск за собственост на 693/ 943 идеални
части следва да се уважи.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, като се взе предвид изричното изявление на ответниците, че
признават иска, съдът намира, че сторените разноски следва да останат за сметка
на страните така, както са направени. Следва да се има предвид, че същественият
спор между страните, който касае 250/943 идеални части от имота, вече е
разрешен с влязло в сила решение, по което страните са понесли отговорността за
разноски съобразно изхода на спора.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.И.А.,
ЕГН: **********, адрес: ***, Д.К.К., ЕГН: ********** и П.Н.К., ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, че А.И.Ч., ЕГН: **********, адрес: ***, е собственик на
основание придобивна давност и
наследствено правоприемство от И.А. Ч., ЕГН: **********, починал на *****, на
693/ 943 идеални части от поземлен
имот с пл. № *** от кв. **, находящ се в село Я., общ К., обл. ****, за който
със заповед № *****. на *****на Община К., влязла в сила на 22.01.2009 г. са
отредени УПИ *** с площ от 690 кв.м., при съседи: УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и
улица, и УПИ *** с площ от 250 кв.м., при съседи: улица, УПИ ***, ***, УПИ ***,
УПИ ***, находящи се в кв. ** по плана на село Я., община К..
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.