Присъда по НЧХД №2779/2021 на Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда по НЧХД. № 2779/2021г. по описа на Районен
съд – В., 13 наказателен състав:

Частният тъжител АТ. ЯН. АТ. е депозирал частна тъжба срещу
подсъдимага Г. Г. Г., с оглед извършено от нея престъпление наказуемо по
чл.182 ал.2 от НК за това, че на 05.09.2020 г. в град П. не е изпълнила
задължението си по постановено Решение по гр. д. № 1384/2018 г. по описа на
ПРС, относно упражняването на режим на лични контакти с детето М. А.а.
В съдебно заседание частния тъжител А. лично и чрез адв. Б. поддържа
въззведеното обвинение, като посочва, че с действията си подс. Г. съзнателно
не е изпълнила решението на съда и не е предоставила възможност бащата да
се види с дъщеря си. В заключение излага, че в хода на делото по безспорен
начин се доказаха обективните и субективни елементи на обвинението
повдигнато от нея.
Защитникът на подс.Г. пледира за оправдателна присъда като изразява
становище, че подзащитната не е извършила престъплението, за което е
предадена на съд, нито от обективна, нито от субективна страна.
Излага твърдението си, че подзащитната му има издадени
ограничителни заповеди и ч.т.А. няма право да стъпва в жилището и. Извежда
твърдения за обективна и субективна несъставомерност на деянието.
Подс. Г. в дадената и последна дума по настоящото дело моли да бъде
оправдана.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено от фактическа страна следното.
Подс.Г. и ч.т.А. са живеели на съпружески начала. От съвместното им
съжителстване се родило през 2017г. детето М.. Малко след раждането
двамата родители се разделили, като детето М. останало да живее при бащата
– ч.т.А., а майката нямала контакт с него. Поради това било заведено гр.д.
№1394/2018г. по описа на РС П.. С определение постановено на 08.07.2019г.
съда постановил привременни мерки съгласно, който на майката - подс.Г. се
предоставят родителските права по отношение на детето М. и се определя
режим на личен контакт с бащата – ч.т.А. всяка първа и трета събота от месеца
от 10 до 18 часа. Определено било и местоживеенето на детето в жилището на
майката в гр.Д., ул.“Д.Н.“ № 15.
Отношенията между подс.Г. и ч.т.А. били крайно обтегнати. И двамата
подавали множество жалби до различни институции. Включително имало
издадени и няколко заповеди за защита по отношение на Г. задължаващи А. да
се въздържа от извършване на домашно насилие.
Съгласно определението на съда по привременните мерки постановени,
относно детето М. на 05.09.2020г. на ч.т.А. можел да се осъществи правото си
да има личен контакт с детето си.
1

На посочената дата майката на детето - подс.Г. заедно с дъщеря си били
в жилището си в гр.Д., ул.“Д.Н.“ № 15.
С тях били брата и баща на подсъдимата съответно свид.Г. и ГД.. Всички
те очаквали ч.т.А. да се обади или да дойде до жилището за да се види с детето
си.
В 10.00 ч.т.А. подал сигнал на спешен телефон 112, че майката на детето
му подс.Г. възпрепятства възможността му да се види с детето си. Оператор на
тел.112 в 10.05 часа предава сигнала на ПУ П.. Дежурен полицейски служител
съставя докладна в която сочи, че е указал на А. да подаде жалба за случилото
се. Полицейски служители не са посетили сигнала и не са провели разговор с
подс.Г..
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, при решаване на въпросите по чл.304 от НПК съдът
достигна до следните правни изводи:
С частна жалба, с която съда е бил сезиран е посочено от ч.т.А. следното,
се иска да бъде ангажирана наказателната отговорност на подс. Г. за
престъпление по чл.182 ал.2 от НК.
Жалбата е била подаден пред РС П. и поради отвод на всички съдии от
съдебния район е изпратена с Определение на ВКС в РС В. за разглеждане.
При постъпването на жалбата в РС-В. е бил изтекъл 6-месечния срок, в който е
могло да се посочат нови фактически положения и обстоятелства, относно
извършеното деяние.
В частната тъжба е посочено, че на 05.09.2020г. подс.Г. не е изпълнила
определение на съда, относно режима на личните контакти на детето с бащата.
При извършения доклад на частната тъжба в първо заседание защитника
формулира обвинението въззведено спрямо подсъдимата Г. като посочи, че на
05.09.2020г. Г. не е изпълнила съдебно решение като не е била осигурена
възможност от страна на подсъдимата да се спази режима на личен контакт с
бащата.
Съгласно изискванията на закона (чл. 81 НПК) в тъжбата си частният
тъжител следва да изложи всички обстоятелства, относно престъплението, т.е.
да опише фактическата обстановка, при която твърди, че е било извършено
престъплението - неговия автор, дата и място на извършване, обстоятелствата,
при които е било извършено и в какво се е изразило същото. На практика
обвинението в производството от наказателно-частен характер се формира въз
основа на тъжбата съдържаща описание на фактите.
По този начин от една страна ще бъде очертан предмета на доказване в
бъдещото съдебно производство, (което е от съществено значение както за
подсъдимия, така и за частния тъжител), като същевременно бъде гарантирана
възможността за ефективно реализиране на правото на защита на подсъдимия.
Тъй като основна гаранция за реализиране на това право е на подсъдимия да
бъде предявено ясно и точно обвинение и същия да има възможност да се
2

защити както по фактите, така и по квалификацията, то на практика закона е
създал по особен (смесен) характер за начина на формулирането на
обвинението от фактическа и правна страна в производството от наказателно
частен характер.
Фактическите предели на обвинението се определят от частната тъжба.
Именно чрез въведените в тъжбата твърдения за осъществяването на
определени факти и обстоятелства се очертава фактическата картина на
деянието, за което с тъжбата се повдига конкретно обвинение срещу конкретен
субект. По тази причина частната тъжба определя и доказателствения
предмет. В хода на съдебното следствие подлежат на разкрИ.е и установяване
именно твърденията, изнесени в частната тъжба на тъжителя. Други посочени
факти в хода на делото не могат да променят предмета на доказване дори и да
осъществяват състав на престъпление, щом те не са описани в частната тъжба.
Очертаният предмет на доказване включва следното:
Подс.Г. не е изпълнила съдебно определение, относно режима на личен
контакт на детето М. с бащата-ч.т.А. на 05.09.2020г.. Посочен е номер на
съдебно дело и номер на определение, относно привременни мерки. Посочено
е че тъжителят е свирил с клаксон и чукал на вратата, но от домът на Г. не
излязъл никой. Няма посочени други факти.
При така формулираното с тъжбата обвинение, предмет на доказване по
делото е неизпълнение на съдебно определение относно режим на личен
контакт на родител с дете.
Съгласно чл. 182, ал. 2 от НК родител или друг сродник, който не изпълни
или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно
упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се
наказва с пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено
тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до
десет хиляди лева.
Престъплението има особен субект, а именно – родител или друг сродник
на дете, предмет на престъплението е влязло в сила съдебно решение или друг
приравнен на него акт на компетентен съд, който урежда упражняване на
родителските права или режим на лични контакти с дете. За обект на
престъплението следва да се приемат обществените отношения, свързани с
безпроблемното осъществяване на регулярен и непрепятстван контакт на дете
с всеки от неговите разделени родители или други близки родственици. С
цитираната разпоредба се инкриминира несъобразяването на лицата със
съдебните решения относно упражняване на родителските права и лични
контакти между децата и техните най-близки роднини. Осигурена е
наказателно правна защита на обществените отношения, свързани с
нормалното развитие на децата, обусловено от необходимостта на имат
редовни и непрекъснати контакти със своите близки, които могат да бъдат
разведени или разделени родители, а също така и възходящи, на които законът
дава възможност да искат от съда определяне на лични контакти с детето
3

(баби и дядовци). Защитават се интересите на децата с цел да се създадат
възможно най-благоприятни условия за тяхното отглеждане и правилно
възпитание. От друга страна, доколкото разпоредбата се намира
систематически в глава четвърта на особената част – престъпления против
брака, семейството и младежта, защитени са и правата на самите родители за
редовни контакти с децата, оставени за отглеждане и възпитание на другия. В
този смисъл са и постановките на Тълкувателно решение № 3 от 8. XII. 1983 г.
по н. д. № 3/83, ОСНК.
Настоящият състав намира за изключително важно да посочи, че
законодателят е инкриминирал две форми на изпълнителното деяние, които по
своята същност се изразяват в коренно различно едно от друго поведение на
субекта на престъплението. Необходимо е детайлно прецизиране на
инкриминираните действия и наказуеми бездействия от страна на дееца, които
задължително следва да се посочи под коя форма на изпълнително деяние се
субсумират. Съгласно диспозицията на нормата, двете форми на изпълните
деяние са неизпълнение на съдебно решение или осуетяването на
изпълнението на такова "по какъвто и да е начин". При повдигнато обвинение
за неизпълнение на съдебно решение (какъвто е и настоящият случай), се
твърди че Г. е осъществила едно престъпление на формално извършване.
Неизпълнението може да се състои в непредаване на детето или във
фактическо недопускане на съответния правоимащ да осъществява лични
контакти. За разлика от тази първа форма на изпълнителното деяние, при
реализиране на другата форма-осуетяване на изпълнение, се създава
обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да бъде изпълнено
решението и става дума за резултатно престъпление. В този смисъл е Решение
№ 212 от 24.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 848/2018 г., II н. о., НК.
В частната тъжба се сочи, че Г. умишлено препятства контактите на ч.т.А. с
дъщеря му. В процесния ден е отишъл до домът и, чукал продължително но
никои не му отворил. Това са описаните факти от страна на частното
обвинение по отношение извършеното деяние.
От субективна страна престъплението се осъществява при форма на вината
умисъл.
За да се приеме наличието на престъпление, така както се претендира с
жалбата следва безспорно и по несъмнен начин да са установени авторството
на деянието, наличието на всички елементи от обективна и субективна страна
на престъплението и най-вече изискуемата от закона форма на вина.
Страните нямат спор по някой от фактите, не се оспорват датата на която
детето М. е следвало да осъществи контакт с баща си, тя е ясно определяема
от съдебния акт , който определя режима на личен контакт на бащата с
детето. Спора между страните опира до обстоятелството бащата посетил ли е
жилището на майката за да вземе детето и има ли реализиран от нея отказ да
изпълни съдебното решение по отношение на личния контакт.
4

По делото има оформени две групи показания, съответно от близки
родственици на всяка една от страните.
На първо място съда следва да посочи, че отношенията между страните са
крайно изострени. Подавани са множество сигнали и жалби едни срещу други.
При раздялата между родителите дълъг период от време частния тъжител е
задържал детето при себе си, като не осигурил контакти с майката. За да има
тя контакт с детето си е трябвало да заведе дело и да изчака произнасянето на
съда, тъй като е била лишена от всякаква комуникация с него. Водени са дела
за домашно насилие, като по време на осъществяване на настоящото деяние е
действала наложена мярка закрила по отношение на подс.Г. и малолетното и
дете с решение №2169/13.12.2018г. мярката задължава ч.т.А. да се въздържа от
домашно насилие.
Разпитаните по делото свидетели излагат своите виждания по въпроса.
Свид.Н.А. – брат на ч.т., сочи в показанията си дадени пред настоящият състав
на съда, че отношенията между двамата родители са обтегнати и подс.Г. не
давала детето на брат му. Разказва за множество дати не касаещи настоящото
производство. По отношение на процесната дата 05.09.20202г. свид.А. не е
словоохотлив, а само кратко посочва, че Г. пак я нямаше. Втори път в разпита
си посочва дата като само я маркира, че брат му пак не е видял детето. По
отношение на множество други дати дава подробни показания какво се е
случило, кой лица са посетили жилището на подсъдимата, кой е отворил,
възникнали противоречия сигнали до спешен тел.112, до органите на
полицията и прочие подробни данни. Обаче за процесната дата само маркира,
че подс.Г. не е дала детето. Не сочи, че ч.т.А. е посетил жилището на подс. Г..
Не сочи самият той да е присъствал там и лично да е възприел случилото се.
Изброяването на дати и събития неотносими към настоящия казус не могат да
установят правно значимите факти установяващи съставомерността на
деянието.
При разпита си свид.А. сочи, че добре си спомня всяка дата на която Г. не
е дала детето на бащата, както и значимите дати изобщо. В показанията му
обаче фигурира твърдението, че от 2018г. до м.декември 2020 г.ч.т. А. не е
давал детето на Г.. Това е станало чак след като са излезли привременните
мерки. Това като факт е достоверно, но датите не са реални и не отговаря на
действителността като времеви периоди. Съгласно посоченото от него на
процесната дата детето М. е следвало да бъде при баща си и реално майката не
е имала контакт с него. Свидетелят бърка датите и съда не може да изведе
извод за достоверност на посоченото от него по отношение на случващото се
на конкретните дати посочени в разпита му пред настоящият състав.
Така разпитания единствен свидетел на частното обвинение не дава
каквито и да е факти по отношение извършените действия или бездействия от
страна на подсъдимата. Не сочи, че на процесната дата в указаното от съда
време е бил пред жилището и. Не сочи какви действия са извършени за да се
оповести, че бащата чака пред жилището за да вземе детето. Не сочи да е
5

имало позвъняване на входната врата, викане, свирене или каквото и да е
друго действие даващо индиция, че частния тъжител е пред имота и идва с цел
да вземе детето. Единствено е изведено твърдение, че по принцип предния ден
преди да отиде да вземе детето брат му пращал съобщение за това по
телепоща, но в тази посока няма представени доказателства. Не е посочено
как се стига до къщата и къде са звънели, как са оповестили, че са пред имота.
Има ли достъп от улицата до самата къща или има двор преди това, дали
действително са били там и са търсили контакт. Не сочи, че брат му е
позвънил на спешен тел.112. Не сочи изобщо къде са се намирали.
В показанията си сочи, че в жилището на Г. са били брата и сестрата на
подсъдимата, че те са звънели на тел.112 за да дадат подадат сигнал, че са
пребити без да знаят, че полицията е отвън и вижда случващото се.
Посоченото от него не се отнася изобщо за процесната дата, по представените
от ПУ П. данни на 05.09.2020г. не е изпращан екип за съдействие до жилището
на подсъдимата и подобен сигнал от нея също не е подаван до полицията.
Доколкото свид.А. в своите показания единствено маркира, че Г. на
процесната дата не е дала детето, без да сочи каквито и да е други факти по
случая и доколкото показанията му не се подкрепят от другите по делото
доказателства, то съда няма как да ги кредитира. За да стигне до този извод
съдът на първо място отчете обстоятелството, че този свидетел е
заинтересуван от изхода на делото, тъй като е брат на частния тъжител. На
второ място видно от приобщените към настоящото дело други граждански и
наказателни дело той е свидетелствал по всяко едно дело водено между
страните с идентични показания. По настоящото дело дава изключително
подробни показания, относно други дати, на които е следвало да се осъществи
режим на личен контакт на ч .т. с детето му, но относно процесната дата
показанията му са ограничени едва до няколко думи - …“тя пак я нямаше.“
И на още едно място в разпита му се сочи, че на тази дата режима не е бил
осъществен, без повече подробности, като дори не посочва лицата, който са
посетили жилището на Г., а за това има факти в частната тъжба.
Съдът въз основа на анализа на показанията на този свидетел изобщо не
може приеме, че той на процесната дата е бил пред жилището на подсъдимото
лице и е възприел как не се изпълнява съдебното решение и не се осъществява
контакт между бащата и детето. Както вече бе посочено в показанията му
липсват обяснения как ч.т. е съобщил, че се намира пред жилището, как е
опитал да осъществи контакт с майката за да може тя да му предаде детето.
Доколкото обаждането до спешен тел. 112 е реализирано в часа в който е
следвало детето да бъде предадено на бащата, то резонния въпрос с оглед
липсата на доказателства по делото е подс.Г. изобщо разбрала ли е че ч.т.А.
чака пред домът и или директно е подадено съобщението до тел.112. За
характера на проведените разговори и съобщените данни с оператор на
тел.112, съда не може да ги кредитира по вече мотиви който ще бъдат
изложени, само може да отчете обстоятелството, че такива са проведени. В
6

случая не се установи местоположението на частния тъжител при провеждане
на разговорите с тел.112, дали е бил пред жилището на подсъдимата или на
друго място. В тази посока за доказване на изложените схематични факти в
частната тъжба показания не даде и свид.С. въпреки твърдението на частното
обвинение, че всичко се е случило пред него.
По искане на частното обвинение съда допусна до разпит свид.С. С.. В
показанията си пред съда свид.С., съсед на Г. посочи, че за процесната дата не
е възприел идването на частния тъжител до домът на подсъдимата. Не е
станал свидетел на отказ Г. да предаде детето на бащата. Единствено е бил
свидетел как частния тъжител и брат му свободно вземат детето от жилището
на подс.Г., но не може да посочи дата. Въпреки изричното и многократно
настояване на частното обвинение за разпит на този свидетел от неговите
показания не се установиха правно релевантни факти имащи значение за
делото. Не се установиха и твърденията, че С. е бил свидетел действията на
подс.Г. по неизпълнение на определения режим на личен контакт на ч.т.А. с
детето му. Не се установи да е възприел записването с телефон на процесната
случка и отказа на Г. да предостави детето на А. на 05.09.2020г..
По отношение на направеното искане да се приобщи по делото флашка
съдържаща запис от случилото се, с твърдение, че полицията е указала на
ч.т.А. да записва всяко едно свое посещение в жилището на подсъдимата при
осъществяване на режима на личен контакт между него и детето му, съда
следва да посочи следното. Така представения запис не е посочено от кое лице
е направен, освен това записа е целенасочен.
Съгласно изявлението на защитника, че флашката съдържа копие на запис
направен преднамерено от страна неустановен близък на частния тъжител, то
няма как този запис да се цени като допустимо доказателствено средство, тъй
като съобразно текста на чл. 105, ал. 2 от НПК то не е изготвено по реда на
кодекса. Безспорно фотографиите се третират като веществени доказателства
по смисъла на чл. 109, ал. 1 НПК само когато тяхното използване не е било
функционално обвързано със съдебен процес, съответно изготвянето им не е
било предназначено, за да са ползват като доказателства. Процесуалната
допустимост на доказателствата съгласно чл. 104 НПК се обуславя именно от
характера им на "случайни" за обстоятелства, случили се извън процеса,
защото се изисква те – доказателствата – пряко или косвено да носят
информация за предмета на делото – събитието, което се разследва. Съдебната
практика и доктрина трайно назовават допустимите доказателства
"случайни", защото това понятие ясно акцентира върху същностната им
характеристика на факти, които са се случили в естествения житейски ход на
събитията и не са създадени преднамерено, за да бъдат използвани в
наказателния процес, нито съществуват във връзка с него. Ако снимките са
създадени в хода на процеса или нарочно (тенденциозно), за да бъдат
използвани в него, то тогава те представляват негодни доказателствени
средства, а не веществени доказателства и следва да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност. Императивната уредба на доказателствата и
7

доказателствените средства е предвидена в процесуалния закон тъкмо като
надеждна гаранция за постигане на обективната истина, като се елиминират
опасностите от манипулирано създаване на доказателства. В този смисъл е и
константната съдебна практика обективирана в Решение № 456/14.11.2012 г.
по н. д. № 1388/2012 г. на ВКС-І-во н. о., Решение № 83/19.06.2012 г. по н. д.
№ 3135/2011 г. на ВКС-ІІ-ро н. о. и Решение № 269/17.09.2013 г. по н. д. №
724/2013 г. на ВКС-ІІ-ро н. о.
Доколкото по делото още при разглеждането му от РС П. са били изискани
и приобщени два броя СД съдържащи записите от две съобщения на частния
тъжител А. до спешен тел.112 съда възпроизведе и двете СД в съдебно
заседание проведено на 09.10.2024г Единият запис е от 02.11.2019г., а другия
от 05.09.2020г.
В този касаещ настоящото дело има само обаждане от страна на ч.т.А.
към спешен тел.112, проведения разговор с оператора и връзката на оператора
със ПУ П., но няма обаждане от оператор и полиция към подс.Г., както е на
записа от 02.11.2019г.. Докато при единия случай има проведен разговор с
подс.Г. от оператора на тел.112, то в процесния няма проведен такъв, за да
може дори да се разбере отношението, което е взела при разговора с оператора
и дали има действително отказ от нейна страна за да се осъществи контакт с
бащата.
Въпреки това настоящият съдебен състав приема по отношение на
приобщения по делото запис от спешен телефон 112, че при формиране на
вътрешното си убеждение в процеса на установяване на обективната истина
по делото, следва да изключи от доказателствения материал вещественото
доказателство - компакт диск, изпратен от Районен център на спешен телефон
112, съдържащ аудиозапис на сигнала, подаден по телефона от страна на
тъжителя. Няма съмнение, че въпросният компактдиск има статут на
веществено доказателство по смисъла на чл. 109, предл. последно от НПК, т.к.
е предмет, който би могъл да послужи за изясняване на обстоятелствата по
делото. В същото време върху този предмет се съдържа звукозапис на сигнала
подаден от тъжителя в деня в който е трябвало да има личен контакт с детето
си. Този звукозапис и съдържащите се в него изявления от А. обаче не
съставлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 125 от
НПК, доколкото не е изготвен по предвидения процесуален ред, с оглед на
което информацията, която би могла да се извлече от него не би могла да
залегне в мотивите на присъдата. В същото време информацията, която би
могъл да даде аудиозаписа, е следвало да бъде удостоверена посредством
други доказателствени средства.
От разпита на единствения свидетел на частното обвинение и брат на
частния тъжител не се приобщиха данни да е бил провеждан такъв разговор на
процесната дата. В тази посока съда следва да посочи, че този свидетел не
посочи освен за проведен разговор със спешен тел.112 и такъв проведен с
полицейски служители при РУ П. на МВР, като за това има безспорни данни
8

по делото. Ако както се твърди разговора с оператор на тел.112 е проведен до
жилището на подсъдимото лице и свид.А. е бил там е следвало за възприеме
това обстоятелство и да даде показания пред съда. В тази посока е и
продължителността на разговора с оператор на тел.112 изчакванията и
разговорите с полицейското управление, ако свидетелят е бил там то няма
начин да не е възприел тези обстоятелства. В този случай за съда възниква
въпроса дали изобщо свид.А. се е намирал на 05.09.2020г. пред жилището на
подс.Г. и дали по същото време там се е намирал ч.т.А., щом не свидетелства
за значими факти.
Доколкото няма ангажирани от страна на частното обвинение несъмнени
доказателство относно главните факти на доказване на делото то съда не може
да изведе извод, че на процесната дата ч.т. А. е бил пред жилището на Г. и тя
не е допуснала да се осъществи режима на личен контакт на бащата с детето.
Съдът допусна до разпит свид. М. Г. брат на подсъдимата. В показанията
си дадени пред съда той сочи, че отношенията между сестра му и частния
тъжител са крайно изострени поради упражнено физическо насилие. Сестра
му една година е била лишена от възможността да вижда детето си от А..
Твърди, че на процесната дата е бил в жилището на сестра си, но този ден
ч.т.А. не е дошъл, за да го вземе. Детето е било приготвено и те са го чакали.
Категоричен е, че процесния ден А. не е идвал.
В тази посока дава показания и свид.Г.Д., баща на частната тъжителка.
Тъй също е категоричен, че процесния ден са чакали А. да дойде да вземе
детето, но той не е дошъл до жилището. Сочи за тежки междуличностни
отношения с частния тъжител и дори дава данни за нанесен му побой от ч.т.А..
Доколкото по делото от страна на частното обвинение не се ангажираха
доказателства, с които да се оборят показанията на тези свидетели, макар и
близки на частната тъжителка съда ги кредитира.
Съдът напълно кредитира показанията на двамата свидетели, същите са
обективни и добросъвестно дадени пред съда и неопровергани от другите
събрани в хода на делото доказателства.
В хода на съдебното дирене съда подс.Г. даде обяснения в който изрично
посочи, че не се признава за виновна. Излага твърдение, че няма спомен на
процесната дата ч.т.А. да е идвал до жилището и за да се изпълни режима на
личен контакт с детето му. Сочи, че много я е страх от него поради нанесени и
побой и поради това детето и е било давано основно чрез съдействието на
социалните служби.
Категорично заявява, че не е препятствала контактите на бащата с детето.
Двойствената природа на обясненията на подсъдимия – като
доказателствено средство и като средство за защита, необвързано със
задължение за установяване на истината, не предпоставя изначален извод за
тяхна недостоверност, а изисква внимателната им проверка на плоскостта на
собственото им вътрешно логическо съдържание и на съпоставката им с
9

останалите доказателствени материали. Съгласно правилата за
доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1–ал. 3 НПК, за да бъдат приети за
достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа
в други доказателства, а да не се опровергават от несъмнено установени
доказателства или да не се дискредитират на собствено основание поради
неясноти, необясними празноти или ако съдържат обективно невъзможна
версия. Изхождайки от тази принципна позиция, въззивният съд установи, че
обясненията на подс. Г. не съдържат съществени вътрешни противоречия,
непълноти или превратно смесване на непосредствено възприетото с неината
емоционална интерпретация.
Доколкото в частната тъжба липсват факти по отношение на деянието,
кога и как е реализирано то и в хода на съдебното дирене също така не събраха
доказателства за процесното деяние и как е реализирато, то единствената
възможност за съда е да приложи разпоредбата на чл. 304 от НПК.
Съдът не може да обоснове присъдата си на предположения.
В принципен план не съществува пречка косвените доказателства да
могат да послужат като единствена основа за изграждане на осъдителна
присъда. В тези случай, обаче съдът е задължен да установи достоверността
на доказателствените средства - източници на косвени доказателства, след
което да пристъпи към задълбочена оценка на установените чрез тях
доказателствени факти, като всяко доказателствено средство трябва да се
обсъди във връзка с всички останали, за да се прецени съставляват ли те
хармонично цяло, свързани ли са с основния факт, могат ли да се направят
изводи досежно този факт и какви. Направеният извод трябва да бъде
единствено възможен. В настоящия случай съдът извежда извод за липса на
система от косвени доказателства, неразривно свързани помежду си и взаимно
обусловени, водещи до несъмнен и категоричен извод, относно авторството на
деянието. По делото не се ангажираха доказателства подс.Г. на процесната
дата да е препятствала възможността да се осъществи режима на личен
контакт на ч.т.А. с детето му.
В конкретния случай безспорно се установи, че по граж.дело
№1394/2018г. по описа на РС П., с определение постановено на 08.07.2019г.
съдът е постановил привременни мерки съгласно който на майката - подс.Г. се
предоставят родителските права по отношение на детето М. и се определя
режим на личен контакт с бащата – ч.т.А. всяка първа и трета събота от месеца
от 10 до 18 часа. Други безспорно установени факти по предмета на доказване
спрямо възведеното обвинение не се установиха .
Съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК, осъдителната присъда не
може да почива на предположения, а съдът признава подсъдимия за виновен,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
По мнение на съда при преценка на събраните доказателства по
настоящото дело, поведението на подсъдимата е несъставомерно и от
субективна страна. Това е така защото съставът на престъплението по чл. 182,
10

ал. 2 НК изисква умисъл, като форма на вина и по точно – пряк умисъл. Това
означава, че подсъдимата е следвало да съзнава, че с поведението си
неизпълнява или осуетява съдебно решение относно лични си контакти с
детето, както и от волева страна да искат това неизпълняване или осуетяване –
т. е. действията и да са целенасочени и ръководени именно от този мотив.
От субективна страна то може да се извърши само умишлено, при пряк
или евентуален умисъл. Деецът следва да съзнава, че упражняването на
родителските права или правото на лични контакти с детето са уредени със
съдебно решение, да предвижда осуетяването на изпълнението на това
решение или неговото неизпълнение, като иска или допуска това.
Настоящият съдебен състав с оглед ангажираните доказателства
достига до извод, че за процесната дата липсват действия на подсъдимата,
които да обективират изискваното съставомерно психично отношение по
умишлено неизпълнение или осуетяване на посоченото съдебно решение. При
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбите на чл. 16 и чл. 304 от НПК подсъдимата следва
да бъде призната за виновна само при пълна и несъмнена доказаност на
обвинението. Анализът на всички приложени по делото доказателства налага
извода на съда, а именно, че няма нито преки, нито косвени, безспорни и
несъмнени доказателства потвърждаващи извършено престъпление по чл. 182
ал. 2 от НК.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са без противоречиви и взаимно допълващи се и се намират в
хармонично единство и водят до единствено възможния извод, не пораждащ
никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението
на съда .
Съдът оправда подсъдимата, тъй като от доказателствата събрани по
делото не може да се направи несъмнен извод да е осъществила състава на
визираното престъпление в тъжбата. По делото не се събраха несъмнени
доказателства въз основа на които съдът да изгради несъмнен извод за
виновност подсъдимата за престъплението описано в частната тъжба.
Без да се съмнява в загрижеността и любовта и на ч.тъжител към
своето дете, съдът счита че липсата на личен контакт между тях е във властта
на всеки един от тях, а не на държавните органи. Поради което и следва
ближните му да мислят за отглеждането и възпитаването на детето много
повече отколкото за себе си, предвид неговата крехка възраст – 3 год. към
момента на процесното деяние .
Настоящият съд намира за необходимо да отбележи, че отношенията
родител, деца са изключително деликатни, поради което те следва да бъдат
внимателно коментирани и интерпретирани. Водещ следва да е именно
интересът на детето и психо-емоционалното му благосъС.ие. Настоящата
11

инстанция не оспорва факта, че общуването на детето с всеки един от
родителите е важно за детската психическа и емоционална стабилност, за
правилното му развитие в хармонична среда и изграждането му като личност.
Няма спор и че с разпоредбата на чл. 182, ал. 2 НК е криминализирано деяние
на неизпълнение или осуетяване изпълнението на съдебно решение относно
упражняването на родителски права именно в защита на тези обществени
отношения, свързани с грижата за децата след прекратяване на отношенията
между родителите.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна и
изложените правни съображения, настоящия състав на съда прие, че
обвинението срещу подс. Г. не е доказано по несъмнен начин от субективна и
обективна страна, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК.
Съдът оправда подсъдимата, тъй като от доказателствата събрани по
делото не може да се направи несъмнен извод да е осъществила състава на
визираното престъпление в тъжбата и да е осъществила престъплението обект
на доказване по настоящото дело. След направения подробен анализ на
показанията на всеки един разпитан по делото свидетел съдът по изложените
в мотивите причини приема, че по делото не се събраха несъмнени
доказателства въз основа на които да изгради несъмнен извод за виновност на
подс.Г. за престъплението описано в частната тъжба.
Предвид изложеното по-горе състава на съда счита, че събраните по
делото доказателствени средства не установяват в достатъчна степен
доказаността на обвинителна теза, поради което и на основание чл. 304 от
НПК призна за невиновна подс.Г., и я оправда по повдигнатото и обвинение.
В изпълнение на задължението си да събере служебно и други
доказателства относно фактическите положения релевантни за установяване
на фактите включени в предмета на доказване, съдът изчерпи всички
процесуални способи за събиране на доказателства за установяване на
обективната истина по делото.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

12

Номер на акта:	70
Дата:	5 март 2025 г. (в сила от 5 септември 2025 г.)
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20213110202779
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	14 юли 2021 г.

Присъда по НЧХД №2779/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите