№ 769
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20223110200728 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от М. Г. К. ЕГН **********, представляващ ДЗЗД „Светлина 15“, против
Наказателно постановление № 604066- F 322085/05.10.2021 г. на Директора на Дирекция
"Обслужване " при ТД - НАП гр. Варна, с което на въз.К. е наложено административно
наказание " Глоба" в размер на 500 лв. на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на
чл.125 ал.5 от ЗДДС.
С жалбата се изразява становище, че при издаването на НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, което води до неговата
незаконосъобразност и се иска присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въз. К., редовно призован, се явява лично и с надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, а в хода на делото по
същество се изразява становище, че неправилно е бил определен субектът на нарушението,
тъй като това било ДЗЗД "Светлина 15", а не неговия представляващ, доколкото
дружеството е било регистрирано по ЗДДС и е било неговото задължение подаването на
декларация, твърди се, че е нарушена нормата на чл.34 ал.3 от ЗАНН, като производството
незаконосъобразно е било спряно, без да е издирван щателно нарушителят и че
наказателното постановление е било издадено след изтичане на 6 месечния преклузивен
срок. Счита се, че неправилно е била определена датата на нарушението, излагат се и
1
аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН и в заключение се иска отмяна на НП.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а по
същество моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като
аргументира доказаност и съставомерност на извършеното нарушение, спазване на
процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП, и моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с
оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 28.04.2015 г. в гр. Варна било учредено ДЗЗД "Светлина 15"", като съгласно
дружественият договор страните обединявали усилията си за организиране и извършване на
съвместна дейност с цел законно изграждане, ползване и бъдещо развитие на В и К
инфраструктура и изграждане, достъп и развитие на електро-преносна мрежа, в обитаваното
от тях С.О "Ментеше". За председател бил избран въз. К..
На 25.03.2017 г. дружеството било регистрирано по ЗДДС .Предвид горното за
всеки данъчен период за регистрираното лице следвало да се подава справкадекларация до
14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. За периода
01.05.2017 г. -31.05.2017 г. справката-декларация следвало да бъде подадена до 14.06.2017
г., което не било сторено.
На 23.06.2017 г. , след проверка в информационния масив на НАП, св. Д. -
инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна констатирала, че справката декларация за
месец май 2017г. не е подадена от задълженото лице и до дружеството била изпратена
покана за явяване в ТД на НАП-Варна за съставяне на акт. Поканата била върната в цялост с
отбелязване, че адресът е необозначен.
На 17.08.2017 г., при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, св.Д. съставила против
въз.К. акт за установяване на административно нарушение, за това, че в качеството му на
представляващ ДЗЗД "Светлина 15", не е изпълнил задължението си да подаде справка-
декларация по ЗДДС за данъчен период 01.05.2017 г. - 31.05.2017 г. в ТД на НАП до
14.06.0217 г. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. В
последствие до въз.К., но на адреса на дружеството, в с. о. "Ментеше" № 1824, била
изпратена покана за явяване за връчване на акта, но поканата се върнала в цялост,
невръчена.
В последствие били предприети действия актът да бъде връчен от служители на
ТД на НАП-Варна. Те посетили домашния адрес на въз. К. в гр. ***., на 01.11.2017 г. и на
09.11.2017 г., като били изготвени съответните протоколи. В тях било посочено, че не са
били открити както въззивника, така и друго лице, на което да бъде връчен акта. Предвид
горното , с протокол от 09.11.2017 г. производството било спряно на основание чл. 43, ал. 6
от ЗАНН, за което в акта било направено съответното отбелязване.
2
Актът бил връчен на въз. К. на 29.09.2021 г., който тогава не направил възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН той депозирал писмени възражения, в които посочил, че
сдружението, създадено единствено с цел да се прекара ток и вода в с. о. "Ментеше" не
извършва никаква търговска дейност, както и че доста след учредяване на дружеството е
разбрал, че поради промени в закона ако член на дружеството е регистриран по ЗДДС, то и
дружеството автоматично се регистрира. В заключение формулирал молба от имено на
всички членове на сдружението за снизходителност.
Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административно-наказващият орган изцяло възприел описаната в
акта фактическа обстановка, както и правната квалификация на нарушението и на основание
чл. 179, ал. 1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя административно наказание " Глоба" в
размер на 500 лв.
Съдът напълно кредитира показанията на св.Д., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с приетата за установена фактическа
обстановка.
Съдът напълно кредитира и писмените доказателства по преписката, тъй като
същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Съдът приобщи към доказателствата по делото представеният от адв. Н. договор за
дружество от 28.04.2015 г., който кредитира като относим към предмета на делото.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства и писмени доказателства, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Процесното НП е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция
"Обслужване" при ТД на НАПгр. Варна, съгласно приобщената по делото заповед, като
АУАН също е съставен от компетентен служител.. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво
следва да се организира защитата. Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. С направените възражения срещу АУАН,
не са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че ДЗЗД" Светлина 15",
чийто представляващ е въз.К. е било регистрирано по ЗДДС лице, като дружеството е било
3
учредено на 28.04.2015 г., което е видно от приложения по делото договор. В този смисъл,
съобразно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС, за дейността на дружеството е
следвало да бъдат подавани съответните данъчни декларация. За периода от 01.05.2017 г. –
31.05.2017 г. това задължение не е било изпълнено до 14.06.2017 г. и безспорно е било
допуснато нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
Съдът намира, че правилно е била ангажирана отговорността на въз.К. в
качеството му на представляващ ДЗЗД " Светлина 15". Това дружество е
неперсонифицирано и е създадено по ред, предвиден в ЗЗД. Дори в някой данъчни закони
като ЗКПО и други, неперсонифицираните дружества да се приравняват на юридическите
лица, то това се прави за целите на съответния закон. В случая, в ЗДДС няма такава изрична
разпоредба, поради което и правилно е било прието, че представляващият дружеството е
следвало да бъде привлечен към административнонаказателна отговорност за неподаването
на дължимите декларации в срок. Поради това и възраженията в тази насока са
неоснователни.
Правилно е била определена и санкционната норма – чл. 179 от ЗДДС. Съгласно
тази законова разпоредба е предвидена санкция за физическо лице, което не е търговец, но
което като е длъжно, не е подало справка-декларация по чл. 125 в предвидените срокове,
каквото нарушение в случая безспорно е извършено.
Въпреки горното, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено, тъй като в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а именно че постановлението е било издадено след изтичане на
срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и че неправилно е била приложена разпоредбата на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН. От приложената по преписката покана с изх. № 176-354/23.06.2017 г. е
видно, че същата е била изпратена до ДЗЗД "Светлина 15" в с. о. "Ментише" № 1824, която е
била върната в цялост поради необозначен адрес. Само въз основа на тази покана, която не е
била изпратена до въз. К. в качеството му на представляващ дружеството, е било прието, че
са налице основанията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в нарушение на законовите предпоставки,
тъй като до въззивника в качеството му на ФЛ не е била изпратена покана, на която той да
не се е явил, за да се приеме, че актът за установяване на нарушение може да се състави в
негово отсъствие. Едва след съставяне на акта до въз. К. е изпратена покана за явяване в ТД
на НАП за връчване на акта и то отново на адреса на дружеството, а не на този на
въззивника.
На следващо място съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН
допуска административно-наказателното производство да бъде спряно, само тогава, когато
след щателно издирване нарушителят не е открит. В случая в преписката се съдържат два
протокола съответно от дата 01.11.2017 год. и от 09.11.2017 год., с които е удостоверено, че
адресът на жалбоподателя е бил посетен с цел връчване на акт, но на него не било открито
лицето или друго упълномощено лице. Според настоящия състав на съда двукратно
посещение на домашния адрес на въз. К., в никакъв случая не покрива изискването за
щателно издирване. От протоколите изобщо не става ясно по кое време от денонощието е
4
посещаван адреса и защо е било прието, че нарушителя е бил издирван щателно. От
приложените по преписката писмени доказателства е видно, че изпратените от ТД на НАП
покани, касаещи явяване на представител на дружеството за съставяне и връчване на акта,
са били върнати в цялост с отбелязване, че адресът е необозначен или непълен. В този
смисъл, съдът намира, че актът, който е бил съставен в отсъствието на нарушителя, е
следвало да му бъде връчен по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, което в случая не е сторено.
Следва да се отбележи, че редът за връчване на съобщения предвиден в глава VІ от ДОПК в
това число и връчване на съобщения в съответствие с изискванията на чл. 32 от ДОПК,
касае административните производства, но не и административно- наказателните такива,
които се развиват по реда на ЗАНН. При тях е приложимо тълкуването, дадено от
Върховният съд, а впоследствие и от ВКС в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2
от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК-отм.), приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.
Според него "щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от
целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към
установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от
закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява
продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в
определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там.
В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и
контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите
на МВР. " В случая актът е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР /"съответната
служба" по см. на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по
чл. 43, ал. 4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат акта на нарушителя. След като изобщо не
са били предприети действия за връчване на акта по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, то не са
били налице и правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на
административно-наказателното производство по реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. В този
смисъл наказателното постановление е било издадено след изтичане на шестмесечния срок,
визиран в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, а именно на 05.10.2021 г., което съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила.
Предвид горното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Доколкото от страна на адв. Н. не е направено искане за присъждане на разноски,
съдът намира, че не следва да се произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2т.1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 604066- F 322085/05.10.2021 г. на
Директора на Дирекция "Обслужване " при ТД - НАП гр. Варна, с което на М. Г. К. ЕГН
5
********** е наложено административно наказание " Глоба" в размер на 500 лв. на
основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред
Административен съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6