РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Кърджали, 23.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20245140200383 по описа за 2024 година
Обжалвано е Наказателно постановление № *******. издадено от
Началник сектор в РУ- К., с което на Е. Р. С. от ******** на основание
чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено на 14.03.2024г.
в гр.К. административно нарушение. Жалбоподателят го счита за неправилно
и незаконосъобразно. Излага следните съображения: не е извършил
описаното административно нарушение; бил спрян на ***********, а
санкциониран за шофиране на паркинга на „Б.“ в гр.К.; при съставянето на
акта и при издаване на наказателното постановление са допуснати
съществени процесуални нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Моли съда да
отмени изцяло атакуваното наказателно постановление, тъй като не е
извършил нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП. В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и с адвокат, като поддържат жалбата. В ход по
същество последният моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление като им се присъдят направените разноски по делото.
Настоява, че неоснователно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по
чл.104б, т.2 от ЗДвП, тъй като той не е извършил твърдяното нарушение.
Твърди още, че мястото, където е извършено то, не представлява път отворен
1
за обществено ползване, а е паркинг. Жалбоподателят подкрепя казаното от
неговия адвокат.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не
се представлява. Постъпила е молба от процесуалния му представител, с
която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира
юрисконсулстко възнаграждение, а при условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
производството. По делото е постъпила и подробна писмена защита от
юрисконсулт.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
14.03.2024г. свидетелите С. О. и Н. А., които работели в Районно управление-
К., били на работа нощна смяна, когато около 01.35ч. при обход на
обслужвания от тях район на паркинга на магазин „Б.“ намиращ се в гр.К.
***********, забелязали лек автомобил марка „*******“ с рег.*******.
Полицейските служители видели задницата на това моторното превозно
средство да се движи наляво и надясно няколко пъти чрез подаване на рязко
газ и презавиване на волана, при което гумите му се превъртат. Освен
завъртане на задницата се чул и звук от въртенето на гумите. Поради това
свидетелите С. О. и Н. А. спрели водача на описания автомобил със светлинен
и звуков сигнал. При извършената проверка се установило, че лек автомобил
марка „*******“ с рег.******* се управлява от жалбоподателя Е. Р. С..
Полицейските служители му обяснили, че ще му бъде съставен акт за
установяване на административно нарушение, тъй като не използвал
пътищата за обществен превоз на пътници по предназначение, а правел
дрифт, при което водачът не отрекъл случилото се и се извинил. Поради
установеното на място същата вечер свидетелят С. О. съставил акт за
установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя по
чл.104б, т.2 от ЗДвП, който бил подписан от нарушителя без възражения. На
тази основа на 27.03.2024г. било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Настоящата съдебна инстанция установи тези факти на база гласните
2
доказателства дадени от свидетелите С. О. и Н. А., които са очевидци на
случилото се и си кореспондират с другите събрани по делото писмени
доказателства- Акт за установяване на административно нарушение серия
*******/ 14.03.2024г., чиято доказателствена сила не бе оборена. Всички те
установяват по безспорен начин описаната фактология, още повече, че и
двамата полицейски служители са очевидци на нарушението и подробно
описват поведението на жалбоподателя на инкриминираната дата, час и
място. Тези свидетели лично са възприел начина, по който се е движил
автомобилът, управляван от жалбоподателя Е. С., поради което показанията
им бяха кредитирани като обективни и безпристрастно дадени. Вярно е, че е
налице разминаване между показанията на свидетелите С. О. и Н. А., но те са
досежно мястото откъдето са наблюдавали инкриминираното МПС и дали е
направил завъртане на 360 градуса, които разминавания е логично да се
получат при работещи полицейски служители, които ежедневно констатират
множество нарушения на правилата за движение по пътищата, а и те не касаят
главния факт на доказване дали е имало дрифт от автомобила чрез превъртане
на гуми, занасяне за задната му част и издаване на звуци от това движение.
Прочее тези факти не се опровергават и от гласните показания дадени от Е.М,
тъй като същият свидетелства, че действително жалбоподателят С.
управлявайки вечерта на 14.03.2024г. лек автомобил и извършвайки маневра е
имало шум от гумите, получено от намаляване на скоростта и рязкото
завъртане на волана. Настоящата инстанция обаче не дава вяра на тези
показания в частта, в която твърди, че е нямало заиграване на задната част на
автомобила, тъй като не се събраха други доказателства по делото, които да
подкрепят тази версия. Освен това истинността на неговото свидетелство се
опровергава от двамата полицейски служители О. и А., които се разминават в
изложените версии за поведението на водача Е. С., а именно за превъртането
на гумите, което сторил жалбоподателят, който дори се извинил. Индиция за
главния факт на доказването по настоящото дело е и даденото писмено
обяснение от водача на инкриминираната дата, в което е посочил, че
управлявания от него автомобил е започнал да се върти при предприетата от
него маневра обратен завой.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата на 16.04.2024г.
жалба е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в
законоустановеният 14- дневен срок видно от обжалваното наказателно
3
постановление, което е връчено на жалбоподателя предния ден. Както акта за
установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са надлежно оформени и връчени според правилата на ЗАНН.
За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно
нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е
обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната
разлика между административното нарушение и престъпление е именно в
степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези
основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира
като нарушение, респективно престъпление. Наказателното постановление е
издадено по повод извършване на деяние, което осъществява състава на
чл.104б, т.2 от ЗДвП, а именно жалбоподателят Е. С. при управление на МПС
използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели извън
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Правилно
административнонаказващият орган е подвел извършеното нарушение под
съответната наказателна разпоредба на чл.175а, ал.1 от ЗДвП, според която
„Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване,
или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение
за превоз на хора и товари“. Налице е в настоящият казус съвкупността от
всички признаци посочени в цитираният текст, като извършеното деяние е
съставомерно по предложение 3 на нормата, а именно използва пътя за други
цели, тъй като има съвпадане на всички факти на извършеното и това, което е
установено в закона. На първо място от обективна страна- изпълнителното
деяние е извършено като нарушителят е управлявал МПС като използва пътя
за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари. На следващо място- признаците относно субекта са налице,
тъй като жалбоподателят на посочената дата е бил водач на МПС-
четириколесно превозно средство по смисъла на & 1 от ДР на ППЗДвП т.24.
На трето място- от субективна страна нарушението е извършено с пряк
умисъл: деецът е съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС
ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа
относно обществено опасните последици и съзнателно ги е искал да настъпят-
подал рязко газ и завъртял волана, при което задната му част се отклонила
4
няколко пъти наляво и надясно. При определянето на наказанието
наказващият орган е отчел всички относими към деянието и дееца
обстоятелства, а именно причините за нарушението и съдействието по време
на проверката. Поради това му е наложил наказание в единствено предвиден
в закона размер, а именно „глоба“ от 3000лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Поради това наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Настоящата инстанция не споделя довода на жалбоподателя, че
нарушението не е извършено, тъй като безспорно се установи, че е налице
административното нарушение, по повод на което е издадено и обжалваното
наказателно постановление. Освен това не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като се установи, че актът за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен
орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било
извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в
акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е
осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа
обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и
на санкционната такава. Не се приема и довода, че нарушението е установено
на паркинг, което не представлявало път или улица, поради което там не
може да се извърши твърдяното нарушение, тъй като за понятието паркинг не
е дадена дефиниция нито в ЗДвП, нито в ППЗДвП. Според понятието „път“
съгласно § 6 от ДР на ЗДвП то път е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни
средства или на пешеходци, от което логически следва, че паркингът влиза в
това определение, тъй като това е и неговото предназначение.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
5
основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административно
наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В
случая по делото са проведени две съдебни заседания с разпит на трима
свидетели, на които не е взел участие процесуалният представител на
наказващия орган, но същият е изготвил и депозирал и писмена защита,
поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80лв.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на ОДМВР- К., именно в полза на същата в качеството й на
юридическо лице (чл.37 ал.2 от Закона за МВР) следва да бъдат присъдени
разноските по делото. По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *******. издадено от
Началник сектор в РУ- К., с което на Е. Р. С. от ******** на основание
чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено на 14.03.2024г.
в гр.К. административно нарушение, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Е. Р. С. с адрес ******************** с ЕГН ********** да
заплати по сметка на ОДМВР- К. направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението
му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6