Присъда по дело №874/2017 на Районен съд - Видин

М О Т И В И към Присъда № 288 от 12.06.2018 година по Н.Д.О.Х. № 874 по описа за 2017 година на Районен съд – град Видин

========================================================

Делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура гр.В., с който е внесено в съда обвинение против подсъдимите М.М.Д. *** с ЕГН ********** по чл.196, ал.1, т.2 във вр.с чл.195, ал.1, т.4, пр.1 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.29, ал.1, б.»А» и б.»Б» във вр.с чл.26, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК и против В.Г.Г. *** с ЕГН ********** по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и т.7 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.28, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК и против П.Х.Ц. *** с ЕГН ********** по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и т.7 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.28, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 във вр.с чл.20, ал.4 от НК.

          Представителят на районната прокуратура в съдебно заседание поддържа обвинението, така както е внесено в съда с обвинителния акт и моли подсъдимия Г. да бъде признат за виновен и да бъде постановена осъдителна присъда.

          Спрямо подсъдимите Д. и Ц. е одобрено споразумение по НОХД № 535/2018г. на ВРС.

          Подсъдимият Г. не се явява в съдебно заседание, делото е разгледано при условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК. Неговият защитник в съдебното заседание заявява, че не признава фактите в обвинителния акт, отрича авторството на престъпното деяние, моли се за оправдателна присъда и не се признава вината за извършеното.

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г. е многократно осъждан за извършени престъпления от общ характер, като деянието предмет на настоящия обвинителен акт е извършено при условията на повторност. На 12.07.2015г. през нощта подс.Г. заедно с Ц. и Д. се уговорили къде да отидат да крадат. Тримата тръгнали с колата ползвана от Ц. /лек автомобил «Фолксваген Голф» с рег.№ ВН-9189-ВМ от с.Новоселци към с.Г. Когато стигнали в това село спрели в близост до имота на свидетеля В. ***»Т. и п.», № . Ц. останал в колата, а Г. и Д. проникнали през незаключена входна врата в двуетажна постройка и от помещение на втория етаж взели два броя алуминиеви шайби за ъглошлайф, един брой двойно медно канче за греене на туткал, медни проводници с тегло общо 30кг., десет броя месингови водопроводни кранчета. Тези вещи събрали в два зеблени чувала и ги пренесли до автомобила. Тръгнали към новия гробищен парк в гр.Видин и изгорили медните проводници. След един час /вече сутринта/ тримата отишли в пункт за изкупуване на черни и цветни метали «Китекс» ЕООД и предали вещите, като използвали личните данни на бащата на Г., за което получили сумата от 260лв. На следващия ден тримата отново решили да крадат от дома на свид.В. и тръгнали от с.Н. за с.Г. с колата на Ц.. В селото спрели до чешмата преди центъра, след това продължили до църквата, после покрай училището  и от там по асфалтовия път. Стигнали до имота на В.Г. останал до вратника на имота, а Д. прескочил и влязъл в двора. Слет това Д. започнал да подава през оградата вещи, връщал се и носел още. Така подал през оградата на Г. три броя медни пръскачни машини, два броя медни котли /в единия имало медни въжета/, два броя медни тигана, един брой алуминиев чайник, един брой медна фуния. Д. изнесъл тези вещи и ги дал на Г., той ги поставил пред оградата на имота. След като Д. прескочил обратно двамата взели вещите и ги занесли до намиращото се на близо туристическо ремарке и трактор. Д. се обадил на Ц. да дойде да ги вземе с колата и след малко Ц. пристигнал, обаче потеглили бързо, защото към тях тръгнала и се приближила кола. Успяли да избягат през центъра на селото и се отправили за гр.Видин, където се прибрали в кв.»Нов път». Свидетелят Ц., който бил забелязал действията на тримата, не успял да ги стигне, но запомнил марката и модела на автомобила, записал пегистрационния номер и се обадил в полицията. Той събрал вещите, които се намирали пред дома на В., прибрал ги при себе си, за да му ги върне на следващия ден. На 13.07.2016г. около 07,00ч. Сутринта В. свидетелката К. показала на В. вещите, които тримата били изнесли за крадене. Той намерил до ремаркето медния си казан и две медни пръскачни машини. След това той намерил вратата на мазето си отворена. Ц. разказъл на В. какво е видял през нощта. При Ц.В. намерил една медна пръскачна машина, меден котел, два медни тигана, една медна фуния, един алуминиев чайник, две стоманени въжета. Според заключението на съдебно-стоковедска експертиза, стойността на вещите, предмет на извършеното престъпление, е в размер на 572лв.      

Тази фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В., Ц., К., Й., М., Т. и И., както и на свид.Д. и свид.Ц.. Също така и от писмените доказателстнва: съдебно-стоковедска експертиза, справки за съдимост, карти за обвиняеми лица. Между тези доказателства относно това, което е прието от съда за безспорно доказано и за категорично установено не са на лице противоречия, те се допълват взаимно, както и кореспондират по между си. Ето защо съдът ги възприема и ги кредитира, како годни и съотносими доказателства по делото.

Съдът не възприема становището на защитата на подсъдимия Г.. Тази версия, че той не е автор на твърдяното престъпно деяние не се кредитира от този съдебен състав на ВРС. Тази теза се третира като защитна позиция, на каквато подсъдимия има право в процеса и може да се придържа към такова процесуално поведение. Такава версия обаче противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства и не съответства на същите. Тя не намира основание в писмения и гласен доказателствен материал, събран в процеса и по този начин остава голословна и не подкрепена. Твърдяното от защитата на подсъдимия не създава съмнения в обвинението, което напротив – се подкрепя именно от наличните доказателства. Изяснените обстоятелства не са в такава логическа взаимовръзка, каквато би довела до извод, че това лице е не виновно. Свидетелските показания на свидетелите от съдебното заседание съдът толерира като достоверни, отдава тежест на показанията им дадени в досъдебното производство. Ето защо Съдът не възприема оправдателната версия, предложена от защитата на подс.Г..

От изложеното от фактическа страна съдът прави извода, че подсъдимия Г. е осъществил престъпното деяние по състава на чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и т.7 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.28, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна той на 12.07.2015 г., от стопанска постройка, отнел чужди движими вещи, а именно: 2 бр. алуминиеви шайби за ъглошлайф на стойност 4 лв./четири лева/,  1  бр. двойно медно канче за греене на туткал на стойност  10 лв./десет лева/, медни проводници с общо тегло 30 кг. на стойност 255 лв./двеста петдесет и пет лева/, 10 бр. месингови водопроводни кранчета на стойност 20 лв./двадесет лева/, всичко на обща стойност 289 лв./двеста осемдесет и девет лева/, от владението и собственост на Г.С.В., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои; На 13.07.2015 г., от мазе, направил опит да отнеме чужди движими вещи, а именно: меден казан - 60 л. на стойност 50 лв./петдесет лева/, 2 бр. медни машини за пръскане на лозе на стойност 90 лв./деветдесет лева/, 1 бр. медна машина за пръскане на лозе на стойност 45 лв. /четиридесет и пет лева/, 1 бр. меден котел - 30 литра на стойност 20 лв./двадесет лева/, 2 бр. медни тигани на стойност 60.00 лв. /шестдесет лева/, 1 бр. медна фуния с диаметър 30 см. на стойност 10.00 лв. /десет лева/, 1 бр. алуминиев чайник на стойност 2.00 лв. /два лева/, 2 бр. стоманени въжета с дебелина 15 мм. и дължина 1,5 м. на стойност 6.00 лв. /шест лева/, всичко на обща стойност 283.00 лв. /двеста осемдесет и три лева/ от владението и собственост на Г.С.В., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като опита останал недовършен поради независещи от него причини, всичко на обща стойност 572.00 лв. /петстотин седемдесет и два лева/, като случаят е немаловажен.  

            От субективна страна той е сторил това при форма на вината пряк умисъл, съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. За формата на вината се прави извод от конкретното поведение на извършителя. Той е знаел, че вещта не е негова, че е собственост и владение на друго лице, и че я отнема без неговото съгласие.

За описаното престъпление предвидена наказателна отговорност лишаване от свобода от една до десет години. Съдът приема, че за постигане на целите по чл.36 от НК, при индивидуализацията на наказанието съобразно чл.54 от НК спрямо подсъдимия може да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на минималния, което да бъде изтърпано ефективно при първоначален «общ» режим. При определянето на наказанието съдът има предвид смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, деянието не разкрива висока степен на обществена опасност, че имуществените щети са възстановени, от деянието не са настъпили тежки последствия и увреждания за обществените отношения и за отделни лица. От друга страна той, като не се признава за виновен, и не съжалява за извършеното и като не съдейства за разкриване на обективната истина, показва не осъзнаване на стореното от него и престъпното си поведение. Същият е осъждан и така се налага и извода, че последия следва да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода.

Подсъдимия  Г. следва  да заплати   направените разноски по делото както следва 1/3 от сумата от 34.96 лв. в полза на ОДМВР-Видин, представляваща направени разноски за експертиза, както и 1/3 от сумата от 70 лв. в полза на РС-Видин, представляваща направени разходи от съда за възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 20 лв. в полза на РС – Видин, изразходвана за явяване на вещо лице в съдебно заседание.

          Водим от горното съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: