№ 19061
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110161826 по описа за 2024 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Т. С. Д. и Л. С. Д. обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване установено, че ответниците дължат следните вземания:
сумата от 25,87 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за имот, находящ
се в *** за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., както и сумата от 6,22 лева – мораторна
лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.08.2021
г. до 28.06.2024 г., при квоти от по ½ за всеки от ответниците.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение между ищеца и
ответниците по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода от
м.06.2021 г. до м.04.2023 г. топлинна енергия, а потребителите не заплатили, в 45-дневен
срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на
дружеството, дължимата цена, поради което са изпаднали в забава. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответницата Л. Д., чрез особен представител, оспорва
предявения иск, доколкото липсват доказателства за обстоятелството, че тя е придобила
право на собственост върху процесния имот. Оспорено е обстоятелството, че Л. Д. е
наследник на Т. Д. и Н. Д.. Оспорено е обстоятелството, че общите условия на „Т.С.“ ЕАД са
влезли в сила по отношение на ответницата.
Ответникът Т. С. Д. оспорва предявения иск, като твърди, че не е ползвана ТЕ и не са
наследявани задължения за заплащане на ТЕ. Дава становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Заявява, че по делото липсват доказателства за
реално доставените количества топлинна енергия.
Третото лице помагач „Д.“ ООД взема становище, че не е извършвало услуга дялово
разпределение в процесния имот.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
1
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на всяка от страните е доказването на твърдените от нея положителни
факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдени от другата страна отрицателни
факти, в частност: в тежест на ищеца е доказването на валидно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, размера на
претендираните лихви, истинността на представените доказателства, а на ответника –
извършени плащания за потребена енергия и евентуално – демонтаж на радиатори с
документи.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот.
В настоящия случай по делото е представен договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти от 16.09.1991 г. /л.15/, видно от
който Н. Й. Д. и Т. С. Д., са закупили ***, като са посочени и квотите – по ½ ид.ч. за всяка.
Т. С. Д., видно от представеното удостоверение за наследници /л.17/ е починала на
30.11.2010 г. и е наследена от Т. С. Д. – брат, и Л. С. Д., сестра, настоящи ответници по
делото. Видно от представеното удостоверение за наследници /л.18/ Н. Й. Д. е починала на
21.03.2007 г. и е наследена от децата си Т. С. Д. и Л. С. Д.. Във връзка с направено искане от
страна на ищеца, е изискана справка за вписани откази, приемане на наследството или
приемане под опис на наследството, оставено от Н. Й. Д. и Т. С. Д.. Видно от постъпилата
информация /л.99/ Т. С. Д. се е отказал от наследството на Н. Й. Д., за което е вписан отказ
под № 203/2007 г. От постъпилото писмо /л.99/ се установява, че няма данни за други
вписвания.
Следователно ответницата Л. С. Д. притежава ¾ ид.ч. от процесния имот, от които ½
е придобила по наследство от майка Н. Й. Д. (с оглед извършения отказ от наследство
от страна на Т. С. Д. и предвид разпоредбата на чл. 53. ЗН, съгласно която частта на
отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява
дяловете на останалите наследници) и ¼ е придобила по наследство от сестра Т. С. Д..
Ответникът Т. С. Д. е придобил ¼ от процесния имот по наследяване по закон от сестра си Т.
С. Д.. С оглед настъпилото наследствено правоприемство, ответниците по делото се явяват
съсобственици на процесния имот, но при квоти, различни от сочените от ищеца, а именно
2
¼ за Т. С. Д. и ¾ за Л. С. Д.. С оглед изложеното съдът достига до извода, че облигационно
отношение за доставка на ТЕ през процесния период е съществувало между ищеца и
ответниците, които се явяват купувачи на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на ЕТ „А.Б.“, София. Видно от представения по делото договор от 14.03.2005 г.
/л.24/ поради сливане на дейността, клиентите на посоченото дружество са преминали за
обслужване към „М.Е.“ ООД. Видно от представения по делото учредителен акт на ЕООД
„Д. Е.“ ЕООД от 05.01.2024 г., е извършена промяна в правно организационната форма,
както и промяна в наименованието на дружеството, което занапред следва да осъществява
дейността си под наименованието „Д. Е.“ ЕООД. По делото е представен договор от
09.06.2020 г., сключен между ищеца и „М.Е.“ ООД при ОУ за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ по чл. 139в ЗЕ.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение. От заключението на вещото лице по
съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че количеството ТЕ за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от СТИ – общ топломер, монтиран в абонатната станция. Посочено е, че
топломерът в АС се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по ел. път чрез
преносим терминал, с който се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от
месеца. Според експерта технологичните разходи в АС за целия процесен период са
изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от ТЕ преди нейното
разпределение между абонатите съгласно действаща нормативна уредба. Експертът е
изложил, че ФДР „Д. Е.“ ЕООД е извършвала разпределение на ТЕ в блока след отчет на
водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. Посочено е, че за
процесния период ответниците не са ползвали топла вода и нямат начислена ТЕ за
подгряване на топла вода, респ. няма и изравнителни сметки. Съгласно заключението, през
процесният период отчитането на топлинната енергия и разпределението в сградата,
където се намира процесния имот се извършва съгласно действащите ЗЕ и наредба за
топлоснабдяване. Отчитането на ТЕ се извършва от топлофикация по топломер монтиран в
абонатната станция. От отчетената ТЕ по топломер се приспадат технологичните разходи за
АС и така изчислената ТЕ се разпределя между потребителите в сградата. Разпределението
на ТЕ в сградата ежемесечно съгл. чл.71 от НТ е по прогнозни данни от предходен
изравнителен период. След приключване на отоплителния период се извършва отчитане на
индивидуалните водомери в имотите на потребителите от ФДР и изготвяне на изравнителни
сметки. ТЕ в сградата се разпределя на ТЕ за подгряване на топла вода съгл. от чл. 61 до чл.
69 от НТ и методиката за ДР към приложението на чл.61. Според експертизата на
ответниците не са начислявани суми за топлинна енергия за имота. Съгласно заключението
проверки на топломера са извършвани на всеки две години.
В настоящото производство се претендират суми единствено за услуга дялово
3
разпределение. По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото
разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ, услугата е действително
предоставена, поради което се дължи и заплащането на нейната цена.
По делото е изслушана СсЧе, която съдът също кредитира като обективно и
компетентно изготвена. Според вещото лице размерът на начислената сума за дялово
разпределение за процесния период е 25,87 лв. Експертът е посочил, че Л. С. Д. е извършила
плащане на 13.09.2024 г. (т.е. след образуване на заповедното производство), в размер на
50,76 лв., с която сума, ищецът е погасил ½ от главницата или сумата от 12,93 лв.; 0,33 лв.
законна лихва към 13.09.2024 г. (от законна лихва в общ размер на 0,59 лв.); 25,00 лв. ЮВ
(1/2 от сумата за ЮВ по заявлението) и 12,50 лв. съдебни разноски (1/2 от ДТ по
заявлението). Експертът сочи, че делът на другия ответник – Т. С. Д. в размер на 12,94 лв.
не е погасен. С оглед изложеното съдът достига до извода, че искът за главница по
отношение на Л. С. Д. следва да се отхвърли, поради извършено плащане в хода на процеса.
По отношение на ответника Т. С. Д., доколкото съдът достигна до извода, че същият
притежава ¼ от имота, а не ½, то ответникът дължи не половината от сумата в размер на
25,87 лв., а ¼ от нея или 6,47 лв. До посочения размер искът следва да се уважи, а за
горницата над него подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжниците за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство: в общ размер на 75,00
лв. (от които 25,00 лева за заплатена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение). Ответницата Л. С. Д. с извършеното на 13.05.2024 г. плащане е погасила
разноските в заповедното производство. С оглед уважената част от исковете, ответникът Т.
С. Д. дължи 15,12 лв. разноски за заповедното производство.
Ищецът претендира разноски за исковото производство, както следва: 25,00 лева за
държавна такса, 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение в исковото производство
/определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК съобразно обема на извършените от
юрисконсулта действия по защитата, както и фактическата и правна сложност на
делото/, 300,00 лева за депозит по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и 300,00 лв.
за депозит по допуснатата съдебно-техническа експертиза.; 200,00 лв. депозит особен
представител Л. С. Д..
Съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК ответникът
Т. С. Д. дължи 136,05 лв. – разноски в исковото производство, а ответницата Л. С. Д.
дължи 433,35 лв.
Ответниците също имат право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете,
но ответникът Т. С. Д. не претендира такива, а ответницата Л. С. Д. е представлявана от
особен представител, поради което разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***,
4
със седалище и адрес на управление: ***, срещу Т. С. Д., ЕГН **********, с адрес ***, с
правно основание чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че Т. С. Д.
дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми: 6,47 лв., представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху
сумата считано от 16.07.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
43137/2024 г. по описа на СРС, 179-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 6,47
лв. до пълния предявен размер от 12,94 лв., както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 3,11 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за услуга
дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 28.06.2024 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. 43137/2024 г. по описа на СРС, 179-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, срещу Л. С. Д., ЕГН **********, с адрес ***, установителен иск с правно
основание чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, за признаване
установено, че Л. С. Д. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 12,94 лв., представляваща цена на
услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва върху сумата считано от 16.07.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. 43137/2024 г. по описа на СРС, 179-ти състав, поради извършено плащане, и
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,11 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до
28.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 43137/2024 г. по
описа на СРС, 179-ти състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. С. Д., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 15,12 лв. разноски в заповедното производство и
сумата от 136,05 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Л. С. Д., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 433,35 лв. – разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач страната на
ищеца „Т.С.” ЕАД – „Д.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5