РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Добрич, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Боряна Тр. Христова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20213230101493 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „***” ***, със седалище и
адрес на управление гр. С., п.к. ***, ул. „**” №*, ЕИК ********,
представлявано от изпълнителните директори А. Ч. Д. и Н. Г. С., чрез
упълномощения юрисконсулт С. Р. срещу Г. И. Г., ЕГН **********, гр.Д., жк
„**” №**. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК, чл. 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр.
чл. 240 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, визирани в Заповед
за изпълнение на парично задължение №****/***г., издадена по ч. гр. д.
№2399/2020г. по описа на ДРС, а именно: *** лв. – неизплатена главница по
Договор за потребителски кредит №**** от ***г., сключен между страните,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.08.2020г. до
окончателното и плащане, както и *** лв. – обезщетение за забава за периода
от 15.03.2020г. до 12.08.2020г. и *** лв. – съдебни разноски по ч. гр. д.
№2399/2020г. по описа на ДРС.
С разпореждане от 19.07.2021 г. ДРС е изпратил на ответника препис от
исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било
1
получено от Г.Г. на 06.10.2021 г.
В законоустановения едномесечен срок е получен писмен отговор от
ответника, в който ответникът заявява, че признава исковете за основателни,
вкл. и по размер. Г. моли съдебните разноски да бъдат възложени в тежест на
ищеца, в това число и част от разноските по заповедното производство /тъй-
като претендираните суми по размер в настоящото дело били по-малки от
тези, заявени по ч. гр. д. №2399/2020г.-ДРС/.
В открито съдебно заседание, проведено на 03.02.2022г. не се явява
процесуален представител на ищеца, но същият е депозирал молба на
02.02.2022г., в която моли да се даде ход на делото и съдът да постанови
решение при признание на иска, съгл. чл.237 от ГПК, депозира списък с
разноски по чл.80 от ГПК, като прави изрично изявление, че не претендира
адв. възнаграждение по установителното производство.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява, в
депозирания отговор по исковата молба се прави пълно признание на
исковете по основание и размер.
Предвид направеното от ответника признание на иска, както и
изричното искане на ищеца в тази насока, с протоколно определение от
03.02.2022г., съдът е прекратил съдебното дирене, като е обявил, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок при условията на чл.237 от
ГПК.
ДРС намира, че случая са налице всички процесуални предпоставки,
посочени в чл.237, ал.1 и ал.3 от ГПК, за постановяване на решение при
признание на иска, а именно: ответникът е признал иска по основание и
размер, а ищецът е поискал изрично, съдът да се произнесе с решение при
признание на иска, като признатото право не противоречи на закона или
добрите нрави, а от друга страна, правото е такова, с което страната може да
се разпорежда.
С оглед на така направеното признание на иска и на осн. чл.237, ал.2 от
ГПК предявеният иск по чл.422 от ГПК, следва да бъде уважен изцяло, без да
бъдат излагани мотиви по съществото на спора.
Предвид уважаването на предявения иск и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от *** лв., представляваща
2
направените от него разноски по ч. гр. д. №2399/2020г. делото, от които: ***
лв. – държавна такса и *** лв. – юрисконсултско възнаграждение, а по
настоящото установително производство по гр. д. №1493/2021г. по описа на
ДРС, на ищеца му се следват съдебни разноски в размер на *** лв. – внесена
държавна такса. Ищцовото дружество не претендира по делото
юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на направеното от ответника искане по чл. 78, ал. 2 от
ГПК, съдът намира същото за неоснователно, тъй като именно неговото
поведение, изразяващо се в неплащане на задълженията му по договора за
кредит, както и в подаване на възражение против заповедта за изпълнение, е
наложило предявяването на настоящия установителен иск.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 237 и чл. 422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. И. Г. , ЕГН
**********, гр.Д., жк „***” №**, че същият дължи на „***” ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., п.к. **, ул. „***” №**, ЕИК ********,
представлявано от изпълнителните директори А. Ч. Д. и Н. Г. С., сумите
от: *** лв. /*** лева/ – неизплатена главница по Договор за потребителски
кредит №*** от ***г., сключен между страните, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.08.2020г. до окончателното и плащане, както
и *** лв. /***/ – обезщетение за забава за периода от 15.03.2020г. до
12.08.2020г., които вземания са предмет на Заповед №1039/18.09.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№2399/2020г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА Г. И. Г. , ЕГН **********, гр.Д., жк „***” №**, да заплати
на „***” ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ***, ул. „***”
№**, ЕИК ********, представлявано от изпълнителните директори А. Ч. Д. и
Н. Г. С., сумата от *** (***) лева, представляваща направените от
ищеца съдебно-деловодни разноски по ч. гр. д. №2399/20202г. по описа на
ДРС, от които: *** лв. – държавна такса и *** лв. – юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски по настоящото гр. д. №1493/2021г. по
описа на ДРС в размер на *** (***) лева– внесена държавна такса.
3
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ДОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4