№ 1570
гр. Русе, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Милена Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело №
20254520102414 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1
във вр. с чл.258 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „РУБИКОН ШИПИНГ“ ЕООД, гр. Русе против „НП
ТРАНС ЛОГИСТИК 21“ ЕООД гр. София за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 6514,24 лв. с ДДС за извършени различни ремонтни дейности на превозни
средства на ответника по фактури №**********/11.12.2024 г. на стойност 4993,44 лв. с ДДС,
№**********/17.01.2025 г. на стойност 288 лв. с ДДС и №**********/31.01.2025 г. на
стойност 1232,80 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Ищецът твърди, че съгласно
уговореното между страните плащането по фактурите следвало да се извърши в деня,
следващ издаването им, но това не било сторено, въпреки многобройните отправени покани.
Предвид изложеното дължимите суми за изпълнените услуги се претендират в настоящото
производство. По делото е издадена обезпечителна заповед по молба на ищеца.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от приложените сервизни поръчки от 09.12.2024 г., 13.01.2025 г., 31.01.2025 г. и
копия на 3 бр. фактури - №**********/11.12.2024 г., №**********/17.01.2025 г. и
№**********/31.01.2025 г., подписани от представител на двете дружества, между страните
са възникнали облигационни отношения по договор за изработка, като ищецът е извършил
ремонт на превозни средства на ответника и последният е потвърдил писмено, че приема без
1
забележки извършения ремонт и подменените части. В приложените по делото документи
не е уговорен падеж, но по общото правило на чл.69, ал.1 ЗЗД, ако задължението е без срок,
кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Ищецът е издал фактури за изпълнените
услуги. По делото не са представени доказателства за отправяне на покана до ответника за
плащане, но съгласно константната съдебна практика исковата молба има ролята на покана и
поставя длъжника в забава. В производството не са ангажирани доказателства за извършени
плащания от страна на ответника по трите броя фактури.
В първото заседание по делото процесуалният представител на ищеца е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 25.04.2025 г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Видно от
представените по делото писмени доказателства, ищецът е изпълнил задълженията си по
сключените договори за изработка, а ответникът не е изпълнил насрещното си задължение
да заплати възнаграждение за изпълнените сервизни услуги. Размерът на задължението се
установява от представените 3 бр. фактури, подписани от представители на двете страни.
Предвид приложените по делото писмени доказателства и факта, че ответникът не е
ангажирал доказателства за погасяване на процесното вземане, може да се направи извод за
вероятната основателност на предявения иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва
да бъде уважена.
На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора и направеното искане от ищеца, в
негова полза следва да се присъдят сторените в исковото производство деловодни разноски
в размер на 1361,00 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение, за чието
заплащане по делото са представени доказателства.
Процесуалният представител на ищеца е направил искане и за присъждане на
разноски по изпълнителното производство в размер на 416 лв. във връзка с изпълнение на
обезпечителните мерки по повод допуснатото обезпечение на предявения иск. Съдът счита
това искане за неоснователно. Съгласно практиката на ВКС разноските, понесени в
обезпечителното производство, които съдът присъжда по реда на чл.78 ГПК, са тези по
обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящото исково производство. Останалите
разноски – по налагане на допуснатите обезпечителни мерки са разноски по изпълнителното
дело и те следва да се съберат от съдебния изпълнител – в този смисъл е практиката на ВКС
– Определение № 336/21.07.2016 г. по ч.т.д. № 874/2016 г. I т.о., ТК, Определение № 845 от
05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 876 от 02.12.2014 г.
на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др,
2
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „НП ТРАНС ЛОГИСТИК 21“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. Дружба 2, ул. „Делийска воденица“ № 5, магазин 3,
представлявано от управителя П.Н., да заплати на „РУБИКОН ШИПИНГ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Гоце Делчев“ №91,
представлявано от управителя В.П., сумата от 6514,24 лв. /шест хиляди петстотин и
четиринадесет лева и двадесет и четири ст./, представляваща неплатена сума по фактури
№**********/11.12.2024 г. на стойност 4993,44 лв., №**********/17.01.2025 г. на стойност
288,00 лв. и №**********/31.01.2025 г. на стойност 1232,80 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и
сторените деловодни разноски в общ размер на 1361,00 лв. /хиляда триста шестдесет и един
лева/ за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3