Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …….

гр. Велико Търново, 30.12.2014 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, гражданска колегия, тринадесети състав, в публичното заседание на първи октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:                                                                                   

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря И.Т. и в присъствието на прокурора…………, като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 1160 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 537, ал. 2 от ГПК и чл. 108 от ЗС

Инцидентни установителни искове по реда на чл. 212 от ГПК

 

ИЩЦАТА – В.Л.С., лично  и чрез адв. П.С. от СЗАК, предявява обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който претендира да бъде призната за собственик на земеделска земя – нива от 30,090 дка, находяща се в землището на с. ***, Община ***, местността „***”, подробно описан в исковата молба; с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК - за отмяна на констативен нотариален акт по Нотариално дело № 5001/1997 г. на Нотариус при ВТРС, с който се признава правото на собственост на ответниците К.Р. и С.Р. и тяхната майка А. К. върху процесната земеделска земя, както и иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с който ответникът ЕТ „Семик - Г. С.” – с. *** да бъде осъден да отстъпи и предаде владението върху процесната нива в с. *** на ищцата В.С., като техен собственик. Ищцата черпи права за предявените искови претенции от саморъчни завещания: универсално завещание от 11.01.1985 г., по силата на което М. С. С. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на своята съпруга Ж. А. С., която от своя страна със саморъчно завещание от  20.09.2012 г. е завещала на ищцата В.С. земеделските земи /ниви, гори, ливади/, находящи се в землището на с. ***, Община ***. Заявява, че към настоящия момент процесната земеделска земя в с. *** се владее и стопанисва от ответника ЕТ „Семик – Г. С.”. Претендира направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – К. ***, чрез процесуалния си представител адв. Д.К. от САК, изцяло оспорва исковите претенции, като счита, че ищцата не е активно легитимирана да предявява установителен иск за собственост във връзка с направено оспорване авторството на двете завещания, от които черпи права ищцата С.. Оспорва авторството на завещанието от 11.01.1985 г. и авторството на завета от 20.09.2012 г. Оспорва саморъчното завещание на Ж. С. и на основание чл. 19 от ЗН и чл. 76 от ЗН. Наред с това, твърди, че заедно с брат си – ответникът С.Р. са придобили процесния имот по силата на давностно владение, на основание чл. 79 от ЗС. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че предявените искови претенции са изцяло неоснователни по същество. При условията на евентуалност, прави възражение на основание чл. 30 от ЗН за намаляване на завещателните разпореждания, в случай, че се установи, че универсалното завещание от 11.01.1985 г. е написано и подписано от техния баща - М. С. С..

ОТВЕТНИКЪТ – С.М.Р. ***, лично и чрез адв. И.Б. от ВТАК, заема становище за недопустимост и неоснователност на исковите претенции, подкрепящ съображенията, твърденията и възраженията на ответника К.Р., негов брат.

ОТВЕТНИКЪТ – ЕТ „Семик – Г. С.” – с. ***, чрез пълномощника адв. А.Ч. от ВТАК, оспорва исковите претенции като неоснователни, по изложени съображения и моли същите да бъдат отхвърлени.

СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите писмени и гласни доказателства за изясняването на делото от фактическа и правна страна, преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно изискването на чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Не се спори от страните, а и видно от представеното Удостоверение за наследници на Кметство с. ***, Община ***, М. С. С. е починал на 29.04.1985 г. и е оставил за свои законни наследници - ответниците С.Р. и К.Р., негови синове и Ж. А. С. – втора съпруга. Последната е починала на 22.11.2012 г., като по делото са представени вписани откази от наследството й от нейните законни наследници.

Със завещание от 11.01.1985 г. М. С. С. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на съпругата си Ж. А. С.. Завещанието е обявено на 04.06.1985 г.

Със саморъчно завещание от 20.09.2012 г., обявено на 12.12.2012 г. Ж. А. С. е завещала на ищцата В.Л.С. земеделските земи /ниви, гори, ливади/, находящи се в землището на с. ***, Община ***.

Собствеността върху процесната земеделска земя – нива в местността „***”, с. ***, Община ***, с площ от 30,090 дка, от които 16,549 дка четвърта категория и 13,540 дка пета категория, имот № 037002 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 037027 - на  братя  Г.  и  С  Г,  имот  №   037001 на наследниците на Р. С. Р., кад. № 000328 - полски път, имот № 037003 на наследниците на Т. М. К. е възстановена на наследници на М. С. по реда на ЗСПЗЗ с решение № 16 от 20.06.1994 г. на ОСЗ – ***.

С Нотариален акт за покупко-продажба № 1299, том VII, рег. № 6182, нот. дело № 385/2012 г. на нотариус ***, рег. № 281, с район на действие ВТРС ответниците С.М.Р. и К.М.Р. са продали на третия ответник – ЕТ „Семик – Г. С.”, ЕИК ********** процесната земеделска земя.

Във връзка с направено оспорване истинността /автентичността/ на универсално завещание от 11.01.1985 г. на М. С. С. и Саморъчно завещание от 20.09.2012 г. на Ж. А. С. по делото са допуснати и изслушани съдебно – графически експертизи. Според вещото лице Х.Б. универсалното завещание от 11.01.1985 г. е написано и подписано от М. С. С., както и саморъчното завещание от 20.09.2012 г. е написано и подписано от Ж. А. С. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно и му дава вяра, още повече, че същото е потвърдено и от заключението на повторна съдебно – почеркова експертиза, изготвено от експерта Г.М., съгласно което ръкописният текст, с който е написано саморъчното завещание от 20.09.2012 г. е писан от Ж. А. С., както и подписът за „завещател” е положен от нея.

По делото са ангажирани и гласни доказателства. От показанията на свидетелите К.А.Т., Г.А.Н. и О.С.К. се установява, че от възстановяване собствеността върху земеделската земя, т. е. повече от 17 години ответниците С.Р. и К.Р.  необезпокоявани ползват и владеят процесния имот. Не знаят за претенции от други лица към имота. Свидетелите Р.Т.Х и П.Т.С. заявяват, че няколко години след смъртта на М. С., Ж. С. е отишла да живее в гр. Карнобат, като свидетелката С. посочи, че земите на М. С. са обработвани, но не знае Ж. да е получавала рента за тях, не знае и дали синовете на С. са знаели за завещанието му, а Х. посочи: „Не познавам синовете на М.. Не сме разговаряли за ниви с кака Ж.... Аз не зная за тези ниви, не зная къде се намират”. Съдът кредитира свидетелските показания като обективни и непротиворечащи на останалия доказателствен материал по делото.

Във връзка с направеното възражение за придобивна давност от ответниците Р., по делото са представени и приети като доказателства фактури, квитанции, договори за аренда и наем на процесната земеделска земя.

При така установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да приеме от правна страна следното:

На първо място, неоснователен е доводът на ответната страна, че ищцата В.Л.С. не е активно легитимирана в производството с оглед нормата на чл. 90а от ЗН. Действително, в първоначалната редакция на чл. 90а от ЗН е записано, че завещание и продажба на наследство, съставено и извършена след одържавяване или включване в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти. Противоконституционността на тази част от нормата на чл. 90а ЗН е прогласена с Решение № 4 на КС на Република България от 27.02.1996 г., обнародвано в ДВ бр. 21 от 12.03.1996 г., влязло в сила на 16.03.1996 г. В т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че следва да се зачетат универсални завещателни разпореждания по отношение на земеделските земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, дори и съставени след като тези земи са включени в ТКЗС и наследството на завещателя е открито преди обявяване на противоконституционността на нормата на чл. 90а от ЗН, в хипотезите на висящ съдебен спор към 16.03.1996 г. От момента на влизане в сила на решението за обезсилване на противоконституционната на чл. 90а от ЗН, той не може да се прилага към онези спорове, които съществуват, но не са заявени пред съда или ще възникнат в бъдеще. Възприетото становище ограничава приложното поле на обявената за противоконституционна норма на чл. 90а от ЗН в рамките на приключилите с влязло в сила решение съдебни спорове до датата на влизане в сила на решението на Конституционния съд.

По отношение проведеното производство по чл. 193 от ГПК с твърдения, че универсално завещание от 11.01.1985 г. на М. С. С. и Саморъчно завещание от 20.09.2012 г. на Ж. А. С. не са изготвени /написани и подписани/ от М. С. С., починал на 29.04.1985 г. и съответно от Ж. А. С., починала на 22.11.2012 г.: Доказателствената тежест за доказване автентичността е на този, който се ползва от тях, като доказването следва да е пълно и пряко. Саморъчното завещание е частен диспозитивен документ и при оспорване истинността му, тежестта на доказване е на страната, което го е представила и иска да се ползва от него, в случая – ищцата С.. При категоричност на експертните заключения на вещите лица Б. и М., че ръкописните текстове са изпълнени и подписите на универсалното завещание и завета са положени от М. С., респективно Ж. С., съдът счита, че предявеният инцидентен установителен иск по чл. 193, ал. 1 от ГПК за неавтентичност на процесните завещания от 11.01.1985 г. и 20.09.2012 г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

На следващо място, след съвкупна преценка на събраните писмени и гласни доказателства по делото, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено, че ответниците С.Р. и К.Р. са установили владение върху процесния недвижим имот от възстановяване собствеността върху него с Решение на ОСЗ – *** от 1994 година до  2012 година /датата на продажбата на имота на третия ответник/, т. е. повече от 17 години. Владяли са имота за себе си, израз на което е това, че за този период, без прекъсване, само те са го поддържали, ползвали, обработвали, стопанисвали и получавали доходи от него.  Декларирането на имота и заплащането на данъците за него също съставлява обективиране на намерението да се свои имота за себе си. На тези действия на ответниците няма данни някой да са е противопоставил, в това число и Ж. С.. По делото не бяха представени доказателства Ж. С. да е заявявала права върху имота пред Поземлена комисия /понастоящем ОСЗ/ - гр. ***, нито да е представяла саморъчното завещание от М. С. на двамата ответници. Няма данни и за действия от нейна страна, сочещи по несъмнен начин намерение като ползващо се от завещанието на М. С. лице да приеме наследството, считайки себе си за собственик на разпореденото с тази сделка имущество. При така безспорно установените факти и доказано наличие на елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС ответниците С. Р. и К.Р. са придобили правото на собственост върху процесния земеделски имот с непрекъснато владение в продължение на повече от десет години. С  осъществяване на условията по чл. 79, ал. 1 от ЗС владелецът придобива в собственост владения обект и без значение за настъпване на предвидената от закона правна последица е, че същата вещ дотогава може да е била притежание на друг правен субект, доколкото правата на последния се погасяват с придобиването им от новия собственик. С оглед на всичко гореизложено, съдът приема, че възражението на ответниците С.Р. и К.Р. за придобиване на имота по давност е основателно и доказано и следва да бъде уважено, ведно със законните последици, като приеме за установено по отношение на ищцата, че те са собственици на процесния имот на основание давностно владение за периода от 1994 г. до 27.11.2012 г., като отхвърли предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за собственост на С. и акцесорния иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК, както и предявения иск по чл. 108 от ЗС срещу ЕТ „Семик – Г. С.” – с. ***.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата В.С. следва да бъде осъдена да заплати на ответника С.Р.  сумата от 575,00 лева, а на К.Р. – 275,00 лева, направени от тях разноски за адвокатски възнаграждения и възнаграждение на вещо лице.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ, предявеният от С.М.Р.,***, К.М.Р., ЕГН ********** от гр. *** и ЕТ „Семик – Г. С.”, ЕИК **********, инцидентен установителен иск с правно основание чл. 193, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по отношение на В.Л.С.,***, че частните диспозитивни  документи – универсално завещание от 11.01.1985 г. на М. С. С. и Саморъчно завещание от 20.09.2012 г. на Ж. А. С. не са изготвени /написани и подписани/ от М. С. С., починал на 29.04.1985 г. и съответно от Ж. А. С., починала на 22.11.2012 г., като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Л.С., ЕГН ********** ***. ***” № 3, ап. 8 против С.М.Р., ЕГН ********** ***, К.М.Р., ЕГН ********** *** и ЕТ „Семик – Г. С.”, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: с. ***, Община ***, представляван от Г. С. И., искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че С. е собственик на земеделска земя в землището на с. ***, Община ***, представляващ: нива в местността „***”, с площ от 30,090 дка, от които 16,549 дка четвърта категория и 13,540 дка пета категория, имот № 037002 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 037027 - на  братя  Г.  и  С  Г,  имот  №   037001 на наследниците на Р. С. Р., кад. № 000328 - полски път, имот № 037003 на наследниците на Т. М. К., както и за отмяна на констативен Нотариален акт № 96, том 13, дело № 5001/1997 г. на нотариус при ВТРС, като неоснователни и недоказани.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Л.С., ЕГН ********** ***. ***” № 3, ап. 8, че С.М.Р., ЕГН ********** *** и К.М.Р., ЕГН ********** *** СА СОБСТВЕНИЦИ на основание давностно владение за периода 1994 г. – 27.11.2012 г. на недвижим имот, находящ се в землището на с. ***, Община ***, представляващ: нива в местността „***”, с площ от 30,090 дка, от които 16,549 дка четвърта категория и 13,540 дка пета категория, имот № 037002 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 037027 - на  братя  Г.  и  С  Г,  имот  №   037001 на наследниците на Р. С. Р., кад. № 000328 - полски път, имот № 037003 на наследниците на Т. М. К..

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Л.С., ЕГН ********** ***. ***” № 3, ап. 8 против ЕТ „Семик – Г. С.”, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:                  с. ***, Община ***, представляван от Г. С. И. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане на ЕТ "Семик - Г. С.", ЕИК ********** да отстъпи и предаде владението на земеделската земя в землището на с. ***, Община ***, представляващ: нива в местността „***”, с площ от 30,090 дка, от които 16,549 дка четвърта категория и 13,540 дка пета категория, имот № 037002 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 037027 - на  братя  Г.  и  С  Г,  имот  № 037001 на наследниците на Р. С. Р., кад. № 000328 - полски път, имот № 037003 на наследниците на Т. М. К., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА В.Л.С., ЕГН ********** ***. ***” № 3, ап. 8 да заплати на С.М.Р., ЕГН ********** *** сумата от 575,00 /петстотин седемдесет и пет/ лева и на К.М.Р.,                       ЕГН ********** *** сумата от 275,00 /двеста седемдесет и пет/ лева, представляваща направени от тях разноски за адвокатски възнаграждения и възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: