Определение по дело №61/2023 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 113
Дата: 6 февруари 2023 г. (в сила от 6 февруари 2023 г.)
Съдия: Радослав Ангелов
Дело: 20234300500061
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 113
гр. Ловеч, 06.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ А***ОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ А***ОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20234300500061 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.419 ГПК
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 5574/25.11.2022г. от М. И.
М., ЕГН **********, гр. Т****, ж.к. „Л***т“, бл.217, вх. Б, ет.1, ап.1 чрез
процесуален представител адв. адв. П. П. със съдебен адрес: гр. Т****, ул.
„А*** К***“ № 3 изцяло срещу Разпореждане по ч.гр.д. № 537/2022г., с
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК № 284/19.07.2022г.
В жалбата са изложени твърдения, че жалбоподателят се като солидарен
длъжник на „МХМ-М***“ ООД, ЕИК **** по Договор за банков овърдрафт
№ 3/09.03.2009г. за оборотни средства задължил спрямо кредитора, както и че
е съдружник заедно с М. П. Г. в търговското дружество. Твърди, че до 2019г.
реално участвал в управлението на дружеството, като след това отношенията
с другия съдружник се влошили, поради не е осъществявал пряк, визуален
контрол върху дейността на дружеството, включително и подписването на
документите. Счита, че в последващо сключените анекси към договора с №
19/21.03.2018г., № 20/07.03.2019г., № 21/03.04.2019г., № 222/18.03.2020г.,
подписите не са положени от него, тъй като с невъоръжено око, дори без
графологична експертиза, се виждало, че подписите положени от М. М.
имало съществена разлика. По тези съображения счита, че доверителят не се е
1
задължил в лично качество по договора, поради което не следва да се издава
заповед за незабавно изпълнение. Моли окръжния съд да отмени атакуваното
разпореждане като неправилно, незаконосъобразно, ведно с издадения ИЛ №
251/19.07.2022г.
В срока по чл.276 ГПК кредиторът – взискател „УниКредит Булбанк“
АД изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да
потвърди обжалваното разпореждане. Подробно излага хронологията по
сключването на договора, задължаването на двамата солидарни длъжници,
които са обезпечили кредита, последващото сключване на анекса по
предоговаряне на кредита. Излага твърдения за неизпълнение на договора, въз
основа на което е подадено заявление по чл.417 ГПК, което било уважено и
издадена била заповед. Счита, че са спазени всички изисквания на закона.
Представените извлечения от счетоводните книги са редовни, издадено е от
компетентен орган, съдържа достатъчно информация за претендираното
вземането – длъжник, основание за възникване на вземането, размер на
главницата, размер и период на лихвата, началният момент на забава. Твърди,
че документът е редовен от външна страна, съдържа всички необходими
реквизити – данни за клиенти, договора, общият размер на паричното
вземане, разбит по елементи – главница, лихва върху редовна главница, лихва
върху просрочена главница, наказателна лихва, периодът им на начисляване,
началният момент на забавата, колко месечни вноски са за забава, лихва и
неустойки по кредита. Извлечението било изготвено от длъжностни лица от
банката, подписано и подпечатано от тях. Представеният документ е в кръга
по чл.417 ГПК, редовен е от външна страна, удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане. Счита, че е налице и втората предпоставка за издаване
на заповедта, а именно вземането да е изискуемо. Твърди, че крайният
договор е на 20.03.2022г., а заявлението е подадено на 15.07.2022г. Счита, че
правилно РС – Т**** е уважил заявлението. Моли, съда да потвърди
обжалваното разпореждане, а жалбата да бъде оставена без уважение.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата,
както и материалите по делото, установи следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта на обжалването
Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.419
2
ГПК) чрез процесуален представител адв. П. П., с надлежно учредена
представителна власт (л.9 от делото).
Заповедна за изпълнение с отбелязването за издаден ИЛ и копие от
документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, е връчена
от ЧСИ 27.10.2022г. (л.105 от първоинстанционното дело). Съгласно чл.419,
ал.1 ГПК разпореждането, с което се уважа молбата за незабавно изпълнение,
може да се обжалва в едномесечен срок от връчването на заповедта за
изпълнение, поради което същият изтича на 27.11.2022г. Жалбата е подадена
на 25.11.2022г. ( л.6 от делото), поради което жабата е подадена в
преклузивния срок по чл.419, ал.1 ГПК.
Частната жалба се подава заедно с възражението срещу заповедна,
съгласно чл.419, ал.1, изр.2 ГПК. Възражението от длъжника е подадено на
25.11.2022г., поради което е изпълнената и втората абсолютна процесуално
предпоставка за надлежното упражняване правото на частна жалба срещу
заповед за незабавно изпълнение.
Жалбата съдържа всички необходими реквизити на основание чл.275,
ал.2 вр. чл.260. Към жалбата са приложени реквизити по чл.275, ал.2 вр. 261,
т.1-3 ГПК.
Към жалбата е представен документ за внесена държавна такса в размер
на 15.00 лева (л.5 от делото). Постановено е разпореждане за издаване на
заповед за изпълнение за сумата от 17 745.30 лева. Дължимата държавна
такса по заповедното производство се определя по чл.12, т.1 от ТДТССГПК –
2 % от интереса, което се равнява на 354.91 лева. При въззивното обжалване
се прилага разпоредбата на чл.18, ал.1 ТДТССГПК, а именно 50 на сто от
таксата, дължима за първоинстанционното производство, а именно 177.46
(Определение № 380/03.06.2013г. по ч.т.д. № 2330/2013г. на ВКС ).
Следователно не е заплатена дължимата държавна такса за горницата от 15.00
лева до 177.46 лева, което е 162.46 лева. В този смисъл частната жалба е
нередовна, поради което администриращият съд е следвало да изпълни
процедурата по чл.275, ал.2 вр. чл.262, ал.1 ГПК като остави частна жалба с
вх. № 5574/25.11.2022г. без движение, тъй като жалбата не отговаря на
изискванията на чл.275, ал.2, вр. чл.261, т.4 ГПК като укаже на
жалбоподателя, че в едноседмичен срок от получаване на разпореждането
следва да отстрани нередовностите по жалбата като внесе държавна такса в
3
размер на 162.46 лева по сметка на ОС – Ловеч (BG13 TEXI 9545 3103 6482
00) и в същия срок да представи за това доказателства, като при
неизпълнение на указанията в срок частната жалба ще бъде върната, на
основание чл.275, ал.2 вр. чл.262, ал.2, т.2 ГПК.
В този смисъл настоящото производство се явява преждевременно
образувано, преди да се извърши проверка за редовност на частната жалбата
и да се извърши надлежно администриране. Този факт налага прекратяване на
производството по въззивно частно гражданско дело № 20234300500061 по
описа за 2023 г. на ОС – Ловеч и връщане на делото на РС – Т**** за
администриране на жалбата.
На основание чл.80, ал.10 ГПК при повторно постъпване на делото,
същото следва да се разпредели на същия състав.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно частно гражданско дело №
20234300500061 по описа за 2023 г. на ОС – Ловеч.
ВРЪЩА делото на РС – Т**** за администриране на частната жалба,
съгласно указанията в мотивите.
ДЕЛОТО да се образува под нов номер и да се разпредели на същия
състав при повторното му постъпване в ОС – Ловеч, на основание чл.80,
ал.10 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване (т.8 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4