РЕШЕНИЕ
№ 343
гр. Плевен , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Виолета Г. Николова
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Виолета Г. Николова Гражданско дело №
20214430101643 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл. 310, ал.1 т.6 ГПК вр. чл.150 вр. чл. 143 СК.
Образувано е по постъпила искова молба В. С. Д. с ЕГН **********, лично и
със съгласието на своята майка и законна представителка М. Г. С. с ЕГН ***,
чрез адв.М.С. – АК-Плевен, против С. Г. Д. с ЕГН **********, адрес: ***.
Посочва се в исковата молба, че с влязло в сила решение по гр.д.№
6863/2013г. по описа на РС Плевен , ответникът бил осъден да заплаща на
детето си месечна издръжка в размер на 120 лв., чрез неговата майка и
законна представителка, считано от датата на подаване на исковата молба
13.12.2013г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. Твърди се,
че е налице изменение на обстоятелствата, изразяващи се в настъпили
социално-икономически промени и увеличени нужди на непълнолетния.
Посочва се, че детето е ученик в 11 клас в *** „***“-Плевен. Посочва се, че
майката има и друго дете, за което се грижи – ***, роден на 16.06.2016г.,
както и че същата получава трудово възнаграждение около минималната
1
работна заплата за страна. Твърди се, че за задоволяване на потребностите на
непълнолетния е необходимо месечна сума в размер на 650 лв., като се иска
от ответника да заплаща сумата от 250 лв., а разликата в размер на 400 лв. ще
бъде поета от ищцата. Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде
изменен размера на издръжката, определена със съдебно решение по гр.д.№
6863/2013г. по описа на ПлРС, която ответникът е осъден да заплаща на
своето ненавършило пълнолетие дете, като бъде увеличена от 120 лв. на 250
лв., считано от датата на подаване на исковата молба ( 05.03.2021г.), ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска , до настъпване на основание
за нейното изменение или прекратяване.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към
нея са връчени на ответника.
В законоустановения срок по делото е депозиран отговор към молба с вх.№
5329/08.04.2021г. В отговора се оспорва размера на претендираната
издръжка, като се излагат факти, че ответника получава минимална работна
заплата, изплаща кредит на своята сестра и е погасил изцяло задължение на
М. Г. С. за сумата от 13744,69 лв. Твърди се, че ответника ежемесечно е
предоставял парични суми на своя непълнолетен син вкл. през изминалата
година му е предоставил сума в размер на 700 лв. за стоматологично лечение.
Иска се от съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът редовно призован се явява лично, със законния
си представител М. Г. С. и с пълномощник адв. М.С. – АК-Плевен. Страната
и представителите й молят съда да уважи изцяло исковата молба като
основателна и доказана.
Ответникът, редовно призован, не се явява.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема
за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно по делото е и се установява от заверено копие на Решение
№613/17.04.2014г. по гр.д.№ 6863/2013г. по описа на ПлРС, че упражняването
на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете В. С. Д. с ЕГН
********** на неговата майка и законна представителка М. Г. С. с ЕГН ***, а
ответникът бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 120 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба 13.12.2013г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основание
2
за нейното изменение или прекратяване.
Не се спори между страните и се установява от представеното заверено копие
на удостоверение за раждане № **********/17.06.2016г., че М. Г. С. е
родител и на детето ***, роден на 16.06.2016г. в гр.Плевен.
Безспорно е по делото и обстоятелството, че през периода м.03.2020г. до
м.01.2021г. *** Г.С. е получава доход, вариращ в интервала от 179,29 лв. до
650 лв.
Спорно по делото е налице ли е изменение на обстоятелствата, обуславящи
увеличаване на размера на първоначално определената издръжка, и какъв
следва да е размера на издръжката на детето с оглед задоволяване на неговите
потребности, възможността ответника да заплаща издръжка в размер на 250
лв. чрез установяване на неговите доходи и имуществено състояние.
За установяване на спорните обстоятелства са приобщени писмени
доказателства вкл. социален доклад с вх.№6638/27.04.2021г. Видно от
социалния доклад, непълнолетния живее и се отглежда от своята майка, която
задоволява индивидуалните му потребности от храна, облекло, учебни
пособия и здравни грижи. Непълнолетният е на 17 години, ученик в 11 клас.
През 2019г. на непълнолетния било проведено стоматологично лечение в
София, за което била заплатена сумата от 2000 лв. Видно от социалния
доклад към датата на изготвяне на доклада, непълнолетният е в здравословно
състояние след проведена оперативна интервенция в „Св.Панталеймон“
Плевен с диагноза „Киста на Бейкър“ (скъсан и премачкан минискус на лява
коленна става ), като за лечението е заплатена сума в размер на 768,83 лв.
Преди извършване на интервенцията непълнолетният е посещавал фитнес
ежедневно, като е заплащал такса в размер на 50 лв. месечно. Видно от
социалния доклад, контакта на детето с неговия баща е инцидентен, като
последната среща е била на 03.03.2021г.
Видно от приобщените заверено копие на амбулаторни листове от
10.03.2021г., 05.04.2021г. и 13.04.2021г. и заверено копие на фискални
бонове от 16.04.2021г. на л.72 и 73 от делото, за проведено лечение на
непълнолетния относно травма на лява коленна става е заплатена сума в
размер на 400 лв. за медицинска услуга и сумата от 83,86 лв. за лекарства.
Установи се от заверено копие на изпълнителен лист от 26.09.2014г., че
сумите по изпълнителния лист са събирани принудително в хода на
изпълнително дело.
3
Видно от заверено копие на споразумение от 25.02.2020г. на л. 49 – 54 по
делото, задълженията на ответника към „Банка ДСК“ ЕАД били изкупени от
„ОТП Факторинг България“ ЕАД , като към 31.01.2020г. сумата възлизала
общо на 51754,21 лв. страните се уговорили ответникът да заплати в срок до
27.02.2020г. сума в размер на 7700 лв., както и погасителни вноски по
определен план. Видно от споразумението задълженията произтичат от
договор за кредит от 27.02.2008г., по който ответникът е кредитополучател, а
*** Г.С. съдлъжник и поръчител.
Видно от заверено копие на споразумение от 25.02.2020г. , аналогично
споразумение било сключено между ответника и „ОТП Факторинг България“
ЕАД по повод задълженията на страната по договор за кредит от 25.02.2008г.
Видно от представените по делото дебитни авиза на л. 62- 64 по делото, трето
лице с имена Величка Цветанова Д.а е погасявало задълженията на ответника
към „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
Установява се от представената от ответника вноска бележка от 07.04.2021г.,
че след датата на подаване на исковата молба В.Д. е получил превод на
сумата от 620 лв. , представляваща издръжка за 5 месеца за 2020 и 2021г. от
С. Г. Д..
Видно от заверено копие на искова молба с вх.№ 2460/19.02.2021г. по молба
на С. Г. Д. против М. Г. С. било образува гр.д.№1228/2021г. по описа на РС-
Плевен за сумата от 4026,70 лв. на основание чл.127, ал.2 ЗЗД и сумата от
381,79 лв., обезщетение по чл.86 ЗЗД за забава.
Установи се от удостоверение изх.№ 6/07.04.2021г., издадено от „Зодиак
груп“ ООД, че в периода 01.11.2020г. до 01.03.2021г. ответникът е получавал
доход вариращ в граници от 64,55 лв. до 504,39 лв. нетно възнаграждение.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск по чл.150 от Семейния кодекс - за промяна размера на
издръжка по отношение на ненавършило пълнолетие дете, предоставяна от
родителя, на когото не са предоставени родителските права.
Съгласно утвърдената съдебна практика на ВКС /Постановление №
5/16.11.1970 г. на П. на ВС; Постановление № 5/30.11.1981г. на Пленума на
ВС, Решение №77/21.03.2012г. по гр.д.№ 863/2011г., Г.К. III Г.О. на ВКС и
др./ по прилагане на тази разпоредба, възможностите на лицата, които дължат
издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация,
4
а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с
обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.
Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие,
възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те
биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. При определяне
размера на издръжката се отчитат нуждите и възможностите към момента,
когато се постановява решението, но тъй като издръжката се присъжда за
задоволяване на бъдещи нужди, през периода, когато се изпълнява решението
е възможно да настъпят обстоятелства, които налагат нейното изменение.
Изменението на обстоятелствата може да се отнасят до здравословно
състояние, трудоспособност, доходи, семейно положение и други, но за да се
уважи иск за изменение на издръжката се изисква трайна или съществена
промяна в нуждата на търсещия издръжка или във възможностите на
задълженото лице. Конкретният размер на дължимата издръжка се определя с
оглед критериите, визирани с разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и, ал. 2 от СК, а
именно: да е съобразен с нуждите на детето, както и съобразен с
възможностите на двамата родители, при съобразяване и с минималния
размер на издръжката, който се определя по начин, визиран с разпоредбата на
чл. 142, ал. 2 от СК - от минималната работна заплата, определена за страната.
За преценка възможностите на родителите по принцип имат значение
следните обстоятелства: доходите на двамата родители; здравословното
състояние на родителите, отразявали се върху възможността за получаване на
доходи, и какви средства са необходими за лечение; имат ли родителите
задължение за издръжка към други лица; живеят ли под наем или живеят в
собствено жилище; притежават ли имущество, от което реализират доходи
или имат обективната възможност да ги реализират. Друг вид разходи, които
всяко едно домакинство по необходимост прави ежемесечно не следва се
обсъждат като критерий, тъй като те по хипотеза се приема, че са еднакви за
всички. При определяне на възможностите за заплащане на издръжка не
следва да се имат предвид други парични задължения на родителите, извън
задълженията за издръжка към други лица, чийто кръг е определен с
разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от СК и чл. 141 от СК.
С оглед на тези критерии и установените по-горе фактически положения
съдът намира, че е налице промяна в обстоятелствата, каквато се визира в
5
нормата на чл.150 от СК.
На първо място съдът приема, че следва да се отчете обстоятелството, че от
постановяване на съдебното решение, с което е определена последно
издръжката на непълнолетното дете, е изминал период от повече от 6 години,
през който период са нараснали нуждите и потребностите му, а
икономическите условия в страната са довели до повишаване на цените на
стоките и услугите. Изминалият период от последното определяне размера на
дължимата издръжка до предявяване на исковата претенция е възрастов
период, през който нуждите на непълнолетния бързо и съществено се
увеличават - по-големи разходи за облекло, обувки и др.вещи с оглед бързото
израстване в тази възраст; по-големи разходи за необходимото обучение и
образоване; по-големи разходи с оглед бързото и естествено увеличаване на
интересите в тази възраст. При това положение съдът намира, че са налице
съществени изменения в потребностите на В. С. Д., които обуславят
необходимост от увеличаване размера на дължимата от ответницата
издръжка. Всъщност, по този въпрос по същество липсва спор, доколкото още
в отговора на исковата молба ответникът чрез своя пълномощник е съгласен с
това, че нуждите на детето са нараснали. Увеличените нужди на
непълнолетното дете обосновават и по-голям размер на необходимата
издръжка. Родителите са задължени да осигурят необходимата издръжка на
децата си. Осигуряване по-големия размер на необходима издръжка,
обоснован от увеличените нужди, следва да се поеме от двамата родители, а
не само от родителя, на когото са предоставени за упражняване родителските
права. Аргумент от чл. 143, ал. 2 от СК е , че до навършване на пълнолетие
на детето осигуряване на необходимата издръжка е приоритетно задължение
на всеки един родител. Сред значимите критерии при преценката на
съдебния орган относно размера на издръжката е преди всичко дали
дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и е в същото време е
трудоспособен, т. е. дали страда от някакво съществено обществено значимо
заболяване, което би го възпрепятствало да осъществява пълноценно трудова
дейност.
В конкретния случай ответникът осъществява трудова дейност, както и няма
данни да страда от заболяване, което да и пречи да престира труд и получава
възнаграждение за това вкл. липсват данни по делото за инвалидност и
размер на трудова неработоспособност. Действително ответникът е длъжник
6
по договори за кредит, но това обстоятелство не го освобождава от
задължението му да издържа низходящия си. Преценявайки и съобразявайки
се с изложените по-горе обстоятелства и принципи, както и факта , че на
22.05.2021г. В.Д. навършва пълнолетие, то настоящия състав достигна до
извода, че необходимата издръжка, която родителите биха отделяли за детето,
ако живееха заедно, е в размер на 600 лв. месечно. Всеки от родителите
следва да поеме равна част от издръжката на детето, като предвид
диспозитивното начало следва предявения иск с правно основание чл.150 СК
да бъде уважен изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва ответникът да заплати по сметка на РС-
Плевен 50 лв. държавна такса върху иска по чл.150 СК при спазване на
разпоредбата на чл.1 ТДТССГПК вр. чл. 69, ал.1 т.6 ГПК като цената на иска
следва да бъде разликата между сумата от 120 лв. до 250 лв. за период от
датата на подаване на исковата молба до настъпване на пълнолетие на В.Д..
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва ответникът да заплати на ищеца и
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.316 ГПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 СК размера на месечната издръжка, която С.
Г. Д. с ЕГН **********, адрес: ***, е задължен да заплаща на В. С. Д. с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законна представителка М. Г. С. с ЕГН
***, определена с Решение №613/17.04.2014г. по гр.д.№ 6863/2013г. по описа
на ПлРС, като ЗАВИШАВА месечната издръжка за В. С. Д. с ЕГН
********** от 120 (сто и двадесет) лева на 250 ( двеста и петдесет) лева,
считано от 05.03.2021г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до настъпване на причини за нейното изменение и ли прекратяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК С. Г. Д. с ЕГН ***, адрес: *** да
заплати по сметка на РС - Плевен сумата от 50 лева държавна такса върху
иска по чл.150 СК.
На основание чл.242 ал.1 пр.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за
7
издръжката.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред Окръжен съд – гр.Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8