Решение по дело №49639/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13092
Дата: 2 юли 2024 г.
Съдия: Константин Александров Кунчев
Дело: 20231110149639
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13092
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110149639 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че Н. К. Н* дължи на „Св“ АД, с ЕИК: *** сумата от 2109,92 лева,
представляваща главница за потребена вода от длъжника за периода от 17.12.2019 г. до 18.08.2021
г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 064, вх. Д, ет. 3, ап. 98,
ведно със законна лихва, считано от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК - 15.05.2023 г. до окончателното изплащане на задълженията , както и сумата от
155,44 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 17.01.2018 г. до 18.08.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 25953/2023 г. на СРС, 53
състав. Ищецът твърди, че между него и ответника са налице трайно установени фактически
отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги. Твърди, че са налице облигационни
отношения, които се уреждат от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
на ВиК оператор „Св“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. К. Н* е депозирала отговор в законоустановения
срок, с който заявява , че страните са сключили споразумение от 11.02.2019 г. , като прилага
доказателства в тази връзка. Посочва, че е заплатила суми по фактурите: № *********/17.12.2018
г., № *********/ 18.01.2019 г. и № *********/18.02.19 г. в общ размер на 907,23 лева за периода
11.08.2014 г. до 11.02.2019 г., като оспорва дължимостта на сумите по фактурите за периода
19.02.2019 г. до 18.08.2021 г. Навежда твърдения, че общата платена от нея сума за периода
17.12.2018 г. до 18.08.2021 г. е в размер на 1976,23 лева. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени доказателства по делото, се уставни по безспорен начин
страните са налице трайно установени облигационни отношения по предоставянето на ВиК
услуги за процесния имот. Следователно ответникът има качеството потребител, тъй като е
собственик на имота.

От приетата по делото СЧЕ се потвърди, че всички вземания и плащания от
ответника са осчетоводени редовно по нейната партида. Редовно водените счетоводни
документи имат доказателствана сила, която съдът се взе предвид и другите писмени
доказателства изходящи от ответницата които потвърждават, че между страните им
1
облигационно отношение.
По въпроса за доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги е
постановена последователна съдебна практика /ТР 39-2 от 05.03.1954 ОСГК на ВС, реш. №
413/16.08.2005 г. по т. д. № 964/2004 г. на ТК, реш. № 423 от 01.06.2006 г. по т. д. № 9/2006
г. на ТК, реш. № 155 от 13.03.2007 г. на ТК/, разрешенията на която са споделени в
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 2/20.01.2011 г. по гр. д. № 478/2010 г.
на ВКС, III г. о., споделяно и от настоящия състав. Вписванията в счетоводните
/търговските/ книги са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е
равнозначна на материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи,
независимо от разпоредбите на чл. 182 ГПК, респ. чл. 55 ТЗ. Като производна, основана на
доказателствената сила на първични счетоводни документи, тази доказателствена сила не се
презюмира и при оспорване подлежи на доказване, а по начало - на преценка, с оглед
всички обстоятелства по делото - / чл. 182, ал. 1 ГПК/, които доказателства също
потвърждават извода, че ответникът е потребител. В този смисъл Решение № 187 от
24.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 436/2012 г., II т. о. По делото се установи, че има първични
документи които обосновават вторичните записвания в счетоводните книги на ответника,
както и се установи, че счетоводството на ответника е водено редовно, поради което съдът
изгражда изводите си на база на счетоводните записвания.
Съгласно приложимите действащи през процесния период Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „Св“ АД операторът е
длъжен да отчита показанията на средствата за измерване при определените условия и
срокове и да издава фактури за дължимите суми. Съгласно чл. 31 ал.2 от Общите условия
потребителят е длъжен да заплаща дължимите суми за ползваните услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която се установява,
че през процесния са сумата от 1181, 73 лв., стойността на доставената вода за периода
от 17.12.2018 г. до 18.08.2021 г. Дължимата лихва също се потвърждава от счетоводната
експертиза.
По посочените причини за посочените суми исковете следва да се уважат, а за
горницата исковете следва да се отхвърлят.
Така мотивиран, съдът



РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Н. К. Н. дължи на „Св“ АД с ЕИК *** на
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. чл.86 ал.1 ЗЗД, сумата от 1181, 73
лв., стойността на доставената вода за периода от 17.12.2018 г. до 18.08.2021 г., ведно със
законна лихва от 15.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от
155,44 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 17.01.2019 г. до 18.08.2021 г.за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 25953/2023 на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ искът по чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата над 1181, 73 лв. до
2109,92 лв.
ОСЪЖДА Н. К. Н. да заплати на „Св“ АД с ЕИК ***, сумата от 190 лева
разноски в исковото и заповедното производството.


Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3