Присъда по дело №295/2022 на Районен съд - Елин Пелин

М О Т И В И
към присъда № 3 от 18.02.2025 г. по НЧХД № 295/2022 г. по описа на РС Елин Пелин

Делото е образувано по частна тъжба на А. А. А., ЕГН **********, срещу Р. Е. З., ЕГН
**********, в която е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2,
предл. 1, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК за това, че на 06.01.2022 г., в
„ОТГОВОР НА МОЛБА ЗА ЗАЩИТА“ с вх. № 30/ 06.01.2022 г. по гр. д. № 1003/2021 г., по
описа на Районен съд И., който отговор е електронно / дигитално подписан от „Radoslav
Shulev“ на 06.01.2021 г. в 08:32 часа, изпратен чрез „Система за сигурно електронно
връчване“ на Държавна агенция „Електронно управление“ с връчител Р. В. Ш. и получател
Районен съд - И., със заглавие: „1669699/ 06.01.2022 - отговор на молба за защита по гр. д.
№ 1003/2021 г. И.ски районен съд ведно ... „, изпратено на 06.01.2022 г. в 08:36 часа,
получено и отворено на 06.01.2022 г. в 09:23 часа, е приписала престъпление и разгласила
позорни обстоятелства спрямо А. А. А. с думите - „Самият протокол от проведена среща с
клиент/специалист ОЗД при ДСП Перник от дата 05.10.2021 г. е съставен от А. А. като
изписаният в него ръкописен текст е положен лично от А. А., което лишава този документ
от характера му на официален свидетелстващ такъв. Моля да приемете, че оспорвам
истинността по авторство на „протокол от проведена среща с клиент/специалист“ от дата
05.10.2021 г. като твърдя, че същият не изхожда от П. И. и Е. С., а е попълван саморъчно от
А. А.. Моля да откриете производство по оспорване авторството на този документ.“.
В наказателството производство не е приет за съвместно разглеждане граждански иск от
частния тъжител А. А. А. срещу подсъдимата Р. Е. З. за 50000 лЕ., обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението.
В съдебно заседание частният тъжител А. А. А. твърди, че подсъдимата Р. Е. З. е
осъществила от обективна и субективна страна престъплението, като е установена
виновността на подсъдимата. Частният тъжител сочи, че прозират две линии на защита, а
подсъдимата твърдяла, че не е автор на документа и не била наясно какво пишело в
отговора, като искала да прехвърли отговорността на адв. Ш.. Другата линия на защитата
била, че твърденията представляват гражданско процесуално средство за оспорване
истинността на документа. Твърди се, че последното нарушава неговите права, достойнство
и сигурност, които са конституционно установени. Сочи се, че разпоредбата на чл. 39, ал. 2
от Конституцията, приложима на основание чл. 5, ал. 2 от Конституцията, не позволява
правото на мнение да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго.
Защитникът адв. Б. твърди, че обвинението не е доказано, а предявеното обвинение е
несъставомерно. Твърди се, че в тъжбата е направена извадка от отговор на искова молба, в
която е направено доказателствено искане по чл. 193 ГПК, за да бъде установено кой е
изготвил документа. Твърди се, че не се разгласяват позорни обстоятелства и не се преписва
престъпление. Сочи се, че позорящите обстоятелства трябва да са пряко и директно такива, а
не трябва да се подразбират или да се тълкуват по някакъв начин. Подсъдимата не е
подписвала документи и не е знаела какво има в тях, а упълномощила за това адв. Ш..
В съдебно заседание подсъдимата Р. Е. З. не дава обяснения и моли да бъде оправдана.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

1

От фактическа страна:
Подсъдимата Р. Е. З. е родена на ..... г. в гр. И., живуща на адрес: с. К., ул. „О.“ № 13,
българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, със средно образование, работи в 03-
то РУ МВР София като старши полицай и е с ЕГН **********. Същата не е осъждана и не е
освобождаване от наказателна отговорност според справка за съдимост от 18.02.2025 г.
Подсъдимата Р. Е. З. и частният тъжител А. А. А. имали сключен граждански брак, които
бил прекратен с развод през 2014 г. По време на брака на 01.03.2012 г. е родено детето им А.
А.а.
Според приложеното решение от 09.12.2020 г. по гр. д. № 305/2020 г. на Софийски окръжен
съд със същото е потвърдено решение № 258 от 14.11.2019 г. по гр. д. № 191/2018 г. на И.ски
районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от А. А. А. против Р. Е. З. иск с
правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на установеното с решение от 14.03.2014 г.
по гр. д. № 66/2014 г. на И.ски районен съд предоставяне на упражняването на родителските
права по отношение на детето А. А.а на неговата майка Р. Е. З.. Със същото решение е
увеличен размера на издръжката, дължима от А. А. А., от 160 лв. месечно на 250 лв.
месечно, както и е изменен режима на лични отношения между бащата А. А. А. и детето А.
А.а, определен с решение от 14.03.2014 г. по гр. д. № 66/2014 г. на И.ски РС, както следва:
бащата А. А. А. има право да взема детето А. А.а при себе си всяка първа и трета събота и
неделя, от месеца от 09.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден, с преспиване,
както и един месец през лятото в периода от 15 юли до 15 август.
Частният тъжител А. А. А. подал е сигнал с вх. № СИГ/ Д-РИ/288/ 05.10.2021 г. до ДСП
Перник за това, че на 01.10.2021 г. дъщеря му А. му разказала, че била ударена от майка си с
учебник в главата и шамари, както и била обиждана от нея.
На 05.10.2021 г. била проведена среща в ДСП Перник на частният тъжител А. А. А., детето
А. А.а, свидетелите Е. Ц. С. и П. Д. И. – социални работници в Отдел Закрила на детето. На
тази среща не присъствала майката на детето Р. Е. З.. В отделна стая за около 20-30 минути
бил проведен разговор на социалните работници Е. Ц. С. и П. Д. И. с детето А. А.а в
отсъствие на бащата А. А. А., като свидетелката Е. Ц. С. записвала в протокол казаното от
детето. В протокол от 05.10.2021 г. от проведена среща с клиент/специалист е отразено, че
детето А. А.а е посочило, че на 29.09.2021 г. майка му го ударила с учебник по
математиката, защото г-жата му писала двойка, имало шамари и лед на веждата, а майка му
казала, че бащата искал да ожени детето. След провеждането на разговора с детето в стаята
влязъл частният тъжител А. А. А., като е отразено негово обещание да не вреди на майка му
и заявил, че ще подаде документи за издаване на заповед по ЗЗДН, след което протоколът е
подписан от бащата А. А. А. и свидетелите Е. Ц. С. и П. Д. И..
Според заключението на приетата по реда на чл. 282 НПК съдебно-графическа експертиза от
вещото лице В. Д. К., ръкописният текст изписан в „протокол от проведена среща с клиент-
специалист от 05.10.2021 г. не е изписан от А. А., а от Е. С. – социален работник, а подписът
за „баща“ е положен от А. А. А..
В доклад от 06.10.2021 г. за оценка на постъпил сигнал с с вх. № СИГ/ Д-РИ/288/ 05.10.2021
г. е предложено сигналът да се препрати по компетентност към ДСИ И..
В отговор на молба за защита по гр. д. № 1003/2021 г. на РС И. от Р. Е. З. чрез
пълномощника си адв. Р. В. Ш. от САК в частта за становище по доказателствените искания
на молителя е формулирано следното: „Оспорвам като неверни по съдържание (неистинни
досежно отразените в тях факти и обстоятелства) представените или исканите от А. А.
писмени документи по делото, а именно: Декларация по чл. 9 ЗЗДН, Протокол от проведена
среща с клиент/специалист ОЗД при ДСП Перник от дата 05.10.2021 г., Сигнал с вх. № СИГ /
Д - РК/288 от 05.10.2021г. до ДСП (ОЗД) Перник. Същите са съставени и изхождат от А. А. и
отразяват негови едностранни писмени изявления в частни документи, които са
2

непротивопоставими на Р. З.. Също така Декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН не се ползва с
формална доказателствена стойност, придадена и от чл. 13 ал. 3 ЗЗДН тъй като декларация,
подадена за малолетно дете или от пълно запретен чрез законния им представител никога не
може да бъде доказателство за извършено насилие по аргумент на чл. 9 ал. 3 връзка с чл. 8, т
1 ЗЗДН дори в нея насилието да е описано по същия начин, както в редовна молба за защита.
Самият протокол от проведена среща с клиент/специалист ОЗД при ДСП Перник от дата
05.10.2021г. е съставен от А. А. като изписаният в него ръкописен текст е положен лично от
А. А., което лишава този документ от характера му на официален свидетелстващ такъв.
Моля да приемете, че оспорвам истинността по авторство на „протокол от проведена среща
с клиент/специалист“ от дата 05.10.2021г. като твърдя, че същият не изхожда от П. И. и Е.
С., а е попълван саморъчно от А. А.. Моля да откриете производство по оспорване
авторството на този документ.“. Приложена е справка за изпратен на 06.01.2022 г. 08.36 ч.
документ „отговор гр. д. № 1003/2021 г. РС И.“, отворено на 06.01.2022 г. в 09:23 часа.
С решение от 09.08.2022 г. по гр. д. № 1003/2021 г. на РС И. е оставена без уважение молбата
на А. А.а, чрез нейния баща и законен представител А. А. А., за защита във връзка с
осъществен акт на домашно насилие на 29.09.2021 г. спрямо детето от страна на майката Р.
Е. З.. С решение № 444 от 28.12.2022 г. по в. гр. д. № 649/2022 г. на Софийски окръжен съд е
потвърдено решение № 131 от 09.08.2022 г. по гр. д. № 1003/2021 г. на РС И..

По доказателствата:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните по делото
доказателствени материали: от показанията на свидетелите П. Д. И. и Е. Ц. С.; заключението
на приетата по реда на чл. 282 НПК съдебно-графическа експертиза от вещото лице В. Д.
К.; приетите по делото писмени доказателства: справка за изпратен на 06.01.2022 г. 08.36 ч.
документ отговор гр. д. № 1003/2021 г. РС И., отворено на 06.01.2022 г. в 09:23 часа;
„отговор отговор на молба за защита по гр. д. № 1003/2021 г. на РС И.; пълномощно от
10.12.2021 г. на адв. Р. В. Ш. от САК; пълномощно от 06.01.2022 г.; становище от 07.10.2021
г. от директор ЦОП гр. Долна Баня; съобщение от 15.12.2020 г.; решение от 09.12.2020 г. по
гр. д. № 305/2020 г. на Софийски окръжен съд; решение от 09.08.2022 г. по гр. д. №
1003/2021 г. на РС И.; решение от 28.12.2022 г. по в. гр. д. № 649/2022 г. на Софийски
окръжен съд; протокол от 05.10.2021 г. от проведена среща с клиент/специалист; сигнал с вх.
№ СИГ/ Д-РИ/288/ 05.10.2021 г.; доклад за оценка на постъпил сигнал с с вх. № СИГ/ Д-
РИ/288/ 05.10.2021 г.; протоколи по гр. д. № 1003/2021 г. на РС И.; справки за съдимост.
Обясненията на подсъдимия са доказателствено средство - чл. 115 НПК, но и средство за
защита, което упражнява по свое усмотрение. Достоверността им относно фактите от
предмета на доказване, се оценява на общо основание поотделно и в съвкупност с данните
от другите доказателства и доказателствени средства възприети непосредствено от съда.
Обясненията могат да послужат като годно доказателствено средство, но само тогава, когато
кореспондират и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Обвиняемият
има право да дава, както и може да откаже да даде обяснения (чл. 55 НПК). В случая
подсъдимата Р. Е. З. се е възползвала от правото си да не дава обяснения, като това
обстоятелство не може да бъде преценявано в нейна вреда.
След анализ на показанията на свидетелката П. Д. И. и съпоставяне със събраните
доказателства, съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелката П. Д. И.,
тъй като са логични и последователни, както и кореспондират с писмените доказателства и
показанията на свидетелката Е. Ц. С..
Съдът прецени показанията на свидетелката Е. Ц. С., като ги съпоставяне със събраните
доказателства, като намира същите за последователни, достоверни и логични, поради което
ги кредитира. Не се констатират противоречия между показанията на свидетелите Е. Ц. С. и
3

П. Д. И., както и няма данни за тяхна заинтересованост.
Съдът намира, че заключението на съдебно-графическа експертиза на вещото лице В. Д. К.
следва да бъде кредитирано, тъй като е даден обоснован отговор на поставените задачи.
Съдът кредитира приетите в хода на съдебното производство писмени доказателства
съобразно горепосочената фактическа обстановка.

От правна страна:
От обективна страна:
Клеветата представлява съзнателно разпространяване на информация за определено лице в
позорни обстоятелства или данни за извършено престъпление, за които деецът знае, че са
неистински. Съставът на клеветата е свързан с разгласяване на конкретни обстоятелства,
определени факти (явления от миналото и настоящето), които са неистински (неверни, не
съществуват в обективната действителност) и са позорни (недостойни от гледище на
общоприетите морални разбирания и предизвикват еднозначната негативна оценка на
обществото). Когато едно лице на едно и също място, в едно и също време направи едно
изказване, в което се съдържат различни клеветнически по характера си думи, изрази и
фрази, се извършва едно престъпление без значение от това колко различни клеветнически
обстоятелства се разгласяват за това лице. Предвид това в тъжбата се изложени твърдения за
едно извършено престъпление, което е с правна квалификация чл. 148, ал. 2, предл. 1, вр. ал.
1, т. 2, предл. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК.
Неистинността като елемент от обективната страна на разглеждания престъпен състав не е
спомената изрично в разпоредбата на чл. 147 ал. 1 НК. Този елемент се извежда от
разпоредбата на ал. 2 на чл. 147 НК, която предвижда, че деецът не се наказва, ако докаже
истинността на разглА.ите позорни обстоятелства или приписани престъпления. Логиката е,
че след като отпада наказуемостта в случаите когато се установи истинността на разглА.ите
позорни обстоятелства, то, за да бъде деянието наказуемо, обстоятелствата трябва да са
неистинни.
Необходимо е да се прецени разликата между правото на защита достойнството на личността
и накърняване на правата и доброто име на другиго. Криминализацията на клеветата е
предвидена като една от юридическите гаранции, които осигуряват защита на достойнството
на личността срещу злоупотреба с конституционните права на информация и на изразяване
на мнение, в случаите когато мнението не представлява квалификация или оценка, а
твърдение за факти. Тези обстоятелства следва да съдържат информация, факти с цел да
бъде злепоставена личността на оклеветения пред обществото посредством засягане
неговата чест и достойноство. Фактът, който се довежда до знанието на третото лице, трябва
да бъде позорен - да обосновава отрицателни изводи за пострадалия. Втората форма на
изпълнителното деяние приписването другиму на престъпление е частен случай на първата,
типичната форма на изпълнителното деяние - разгласяване на позорно обстоятелство. Но за
да се избегнат спорът и възраженията, че участието в престъпление не е вид позорно
обстоятелство и следователно неговото разгласяване не е клевета, това негово разгласяване
е предвидено изрично като форма на изпълнителното деяние. Когато на лицето се приписва
престъпление се изисква то да е за деяние, достатъчно конкретно по време, място, начин на
извършване, дори и без да е напълно конкретизирано. При разгласяването деецът
демонстрира намерението си казаното пряко да се доведе до съзнанието на другиго.
Предположенията, създаването на различни версии и други проявления на субективна
психическа и интелектуална дейност, които се правят от прочетеното или видяното не
консумират престъпния състав на клеветата.
Предвид доводите на частния тъжител следва да се отбележи, че чл. 39 от Конституцията на
Република България и чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
4

свободи гарантират правото на свобода на изразяване на мнение, но това право разбира се
не е абсолютно и може да бъде ограничено с оглед защитата на доброто име и правата на
другите. Сочената от частния тъжител разпоредба на чл. 39, ал. 2 от Конституцията
предвижда, че правото на мнение „не може да се използва за накърняване на правата и
доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно
установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към
насилие над личността“. Спорен въпрос по делото е дали инкриминираните изрази и
изречения са клеветнически, т. е. дали с тях подсъдимата е осъществила от обективна страна
изпълнителното деяние на престъплението клевета, изразяващо се в разгласяване на позорно
обстоятелство за тъжителя и приписване на престъпление.
Синтактичният и логически анализ на използваните фрази „Самият протокол от проведена
среща с клиент/специалист ОЗД при ДСП Перник от дата 05.10.2021 г. е съставен от А. А.
като изписаният в него ръкописен текст е положен лично от А. А., което лишава този
документ от характера му на официален свидетелстващ такъв. Моля да приемете, че
оспорвам истинността по авторство на „протокол от проведена среща с клиент/специалист“
от дата 05.10.2021 г. като твърдя, че същият не изхожда от П. И. и Е. С., а е попълван
саморъчно от А. А.. Моля да откриете производство по оспорване авторството на този
документ.“ не обуславя категоричност на твърдение или оценката за съществуването на
конкретните личностови особености на А. А. А., засягащи неговото добро име в обществото
(позорни обстоятелства). Още по малко липсва конкретика по време, място, начин относно
обстоятелства за това, че частният тъжител А. А. А. е извършил документно престъпление.
Престъпления, свързани със съставянето на документи се делят на документна подправка по
чл. 308 - 310 и чл. 315 НК и лъжливо документиране по чл. 311 - 314 НК. С оглед вида на
документа, предмет на деянието, законът отграничава документна подправка на официален -
по чл. 308 от НК, и на частен документ - по чл. 309 НК. В чл. 93, т. 5 НК се съдържа легална
дефиниция на понятието „официален документ“ - който е издаден по установения ред и
форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в
кръга на възложената му функция. Частен документ е този, при чието съставяне не са
спазени установения ред или форма или когато е съставен от лице, което не е длъжностно,
или ако е съставен от такова лице, това е станало извън кръга на службата му.
Престъплението по чл. 308 НК е довършено със съставянето на неистинския официален
документ. Деянието по чл. 309 НК е двуактно престъпление. От обективна страна трябва да
е налице както съставяне на неистински или преправяне на истински частен документ, така
и неговата употреба от дееца, за да докаже съществуването или не, прекратяването или
изменението на някое право, задължение или правоотношение. Представеният протокол от
05.10.2021 г. от проведена среща с клиент/специалист няма характеристики на официален
документ, тъй като не е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице, а в
отговор на молбата по ЗЗДН липсва конкретика за извършени престъпления по чл. 308 НК
или чл. 309 НК.
В случая подсъдимата Р. Е. З. не е приписала престъпление и разгласила позорни
обстоятелства спрямо А. А. А., а е упражнила правото си на защита с подаване на отговор на
молбата по ЗЗДН, като е обосновала доказателствените си искания и е оспорила
представените от молителя А. А. А. писмени доказателства. Не е налице разгласяване на
обстоятелства, тъй като отговорът е подаден за целите на гражданското съдопроизводство по
конкретно дело. Институтът на оспорване истинноста на представен документ е
регламентиран в чл. 193 ГПК и развиването му в рамките на гражданското производство
представлява законосъобразно упражняване на процесуални права на страна в процеса.
Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че, когато едно лице прецени, че
са накърнени негови права и законни интереси, то може свободно да упражни правото си на
защита, респективно да се обърне към съда с искане за защитата им, в това число като
подаде отговор на исковата молба, без да носи други последствия при неоснователност на
5

възраженията си, респективно претенциите си, освен тази за разноските по делото,
направени от другата страна в съдебния процес.
Ето защо съдът счита, че деянието на подсъдимата Р. Е. З. е несъставомерно от обективна
страна.

От субективна страна:
Вината представлява субективното отношение на дееца към извършеното общественоопасно
деяние и неговите общественоопасни последици. От субективна страна за съставомерността
на престъплението клевета е необходимо пряк или евентуален умисъл, като деецът съзнава
позорния характер на разглА.ото обстоятелство, същевременно с това деецът съзнава
неистинността на позорното обстоятелство като цели или се съгласява въпреки формираното
от него съзнание от волЕ. страна да доведе тези обстоятелства до знанието на трето лице, за
да увреди доброто му име и обществената оценка за личността на пострадалия.
Подсъдимата Р. Е. З. няма как да е съзнавала, че преписва пресъпление и разгласява позорни
обстоятелства спрямо А. А. А., тъй като отговорът на молбата по ЗЗДН е изготвен и
формулиран от упълномощен от нея представител адв. Ш..
По изложените съображения, съдът прие, че повдигнатите с тъжбата обвинения не са
доказани по безспорен и категоричен начин, като оправда изцяло подсъдимата Р. Е. З. за
извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2, вр. чл. 147, ал. 1
НК.

По разноските:
С оглед признаването на подсъдимата за невинна на основание чл. 190, ал. 1 НПК
разноските по делото следва да се възложат на частния тъжител А. А. А., като последният
следва да бъде осъден да заплати на подсъдимата Р. Е. З., сумата от 1000 лЕ., направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

6

Номер на акта:	3
Дата:	18 февруари 2025 г.
Съдия:	Петко Русев Георгиев

Дело:	20221820200295
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	14 ноември 2022 г.

Присъда по дело №295/2022 на Районен съд - Елин Пелин

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите