№ 472
гр. София , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20211001000445 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 75185/27.07.2020 година от
„ФУУД МАШИНЪРИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Св.Троица“, бл.127А, вх.Б,
ет.8, ап.50, представлявано от К. И. М. срещу решение № 964/08.07.2020г.,
постановено по т.д. 193/2019 година по описа на Софийски градски съд, TO,
VI-5 състав, с което е осъдено да заплати на ТД на НАП гр.Пловдив по
особената сметка за събиране на публични вземания по изп.д. №
*********/2016г. и на „Елмашекспорт-Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Цанко Дюстабанов“,
18А сумата от 300 115.01 лева, в размер на запорираното вземане с
постановление за налагане на обезпечителни мерки на ТД на НАП- Пловдив
от 18.04.2016г. по изп.д. № *********/2016г. и е осъдено да заплати сумата от
300 лева, съдебни разноски, както и 12 004.60 лева държавна такса. С
Решение № 260234 от 08.02.2021г. по реда на чл. 247 от ГПК е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №
964/08.07.2020г., постановено по т.д. 193/2019г. по описа на Софийски
градски съд, TO, VI-5 състав, като в първия и втория диспозитив „ТД на НАП
– Пловдив“ е заменено с „Национална агенция на приходите“.
Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като
1
са допуснати процесуални нарушения, тъй като на ищеца многократно са
давани указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, чрез
конкретизация на всяко вземане. Също така е налице процесуално нарушение,
изразяващо се в неизвършване на съвкупна преценка на доказателствения
материал по делото и игнориране на събраните от първата инстанция писмени
и гласни доказателства без посочване на причината за това. Неправилно съдът
е достигнал до извода, че вземането е ликвидно и изискуемо. По делото е
представен Анекс 6/03.08.2016г. към договор от 01.07.2015г., от който е
видно, че цената по договора следва да бъде заплатена в срок до 10 години
т.е. до 03.08.2026г. Претендира се отмяна на решението на
първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на
спора, с което се отхвърлят предявените искове, като се присъдят
направените по делото съдебно-деловодни разноски. Въззиваемата страна
НАП моли да се потвърди решението.Съдът по предмета на спора съобрази
следното:
Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 206, ал. 1 ДОПК от Национална агенция за приходите /НАП/ и
служебно присъединения съищец „Елмашекспорт Инженеринг“ ЕООД,
против „Фууд Машинъри Интернешънъл“ ЕООД, с искане да бъде осъден
ответника да заплати на НАП, по чието искане е наложено обезпечението, по
особената сметка за събиране на публични вземания, сумата от 300 115,01 лв.,
произтичаща от Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С160016-022-0004711/18.04.2016г. на основание чл. 195, ал. 3, т. 2 от ДОПК,
във вр. с чл. 200, ал. 2 от ДОПК, с което е наложен запор върху вземанията на
длъжника „Елмашекспорт Инженеринг“ ЕООД от трето задължено лице
„Фууд Машинъри Интернешънъл“ ЕООД.
В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, че в ТД на НАП – гр.
Пловдив е заведено изп.д. № 16003516/2016г. срещу „Елмашекспорт
Инженеринг“ ЕООД със задължения в размер на 633 843.89 лева, установени
със Справка – декларация по ЗДДС вх. № 16002834978/13.10.2015г. за
данъчен период 01.09.2015г. – 30.09.2015г. Сочи се, че установеният размер
на декларираното публично задължение възлиза на 764 369.10 лв., като е било
извършено частно погасяване чрез четири плащания на суми в посочен
размер. В хода на изпълнителното производство било присъединено и
вземане по Ревизионен акт № З-16001618002390-091-001/08.11.2018г. В
декларацията си до НАП дружеството ответник декларирало задължение към
„Елмашекспорт Инженеринг“ ЕООД в размер от 2 632 693.57 лв. по издадени
18 броя фактури за доставка на оборудване. Ищецът излага доводи, че с
подаване на декларацията до НАП от третото задължено лице с деклариране
на непогасеното му задължение настъпва неговата изискуемост. С
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 160016-022-
0004711/18.04.2016г. бил наложен запор върху вземане на длъжника от трето
задължено лице - ответника „Интелиджънт Фууд системс“ ЕООД с ново
2
фирмено наименование „Фууд Машинъри Интернешънъл“ ЕООД за сумата
300 115.01 лева, което било признато от ответника пред публичния
изпълнител с Декларация вх. № С160016-000-83131/13.04.2016г. Запорното
съобщение било връчено на третото задължено лице по електронен път на
19.04.2016г. и запорът бил вписан в ЦРОЗ под № 2016091601616. Третото
задължено лице не оспорило наложения запор и постановлението за
налагането му е влязло в сила. На 25.08.2016г. публичният изпълнител
изпратил до третото задължено лице нареждане за изпълнение на основание
чл. 230 ДОПК, получено на 26.08.2016г., като нареждането не било оспорено,
нито изпълнено. На 09.09.2016г. длъжникът уведомил публичният изпълнител
за сключен договор за вземането по фактури от „Интелиджънт Фууд системс“
ЕООД, което било прехвърлено в полза на „Фюнекс“ ЕООД. На 21.11.2016г.
публичният изпълнител уведомил „Интелиджънт Фууд системс“ ЕООД за
предприемане на действия по прилагане на чл. 206, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Тъй
като третото задължено лице отказвало да предаде доброволно сумата по
запорираното вземане, то за НАП възникнал правен интерес да предяви иск за
вземането.
Ответникът „Фууд Машинъри Интернешънъл“ ЕООД е оспорил
основателността на иска. Оспорил е да е предоставял обезпечение в размер
на 300 115.01 лева в полза на „Елмашекспорт-Инженеринг“ ЕООД по РА №
З-16001618002390-091-001/08.11.2018г. В тази връзка твърди, че
задълженията по ревизионния акт са в размер на 130 856.58 лева, т.е. в по-
малък такъв от сумата по обезпечението. Сумите по ревизията не били
изискуеми, поради подадена жалба и висящо към момента адм.д. №
748/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив. Оспорва вземането
на „Елмашекспорт-Инженеринг“ ЕООД към него да е ликвидно и изискуемо.
Ответникът признал с декларация само вземането, но не и неговата
изискуемост. Сочи, че в Постановлението за налагане на обезпечителни
мерки бил посочен само размерът на публичните задължения, но не и техният
произход и основанието за възникването им. Не било достатъчно
индивидуализирано и задължението на „Фууд Машинъри Интернешънъл“
ЕООД.
Съдът след съвкупна преценка на доказателствата намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Липсва спор, а и се установява от представените по делото
доказателства, че в ТД на НАП е образувано изп.д.№ *********/2016г. с
длъжник „Елмашекспорт-Инженеринг“ ЕООД, по Ревизионен акт № З-
16001618002390-091-001/08.11.2018г. на ТД на НАП – Пловдив, съставен по
повод извършена проверка на „Елмашекспорт-Инженеринг“ ЕООД с обхват:
Корпоративен данък за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г., както и Данък
добавена стойност за периода 01.01.2017г. – 31.03.2018 г., като в резултат на
извършената ревизия е било установено несъответствие между размера на
3
дължимите данъчни задължения и погасените такива от проверяваното лице,
с оглед извършена корекция съобразно правото за приспадане на данъчен
кредит, като е констатирано задължение към държавата в размер на
130 856.58 лв. – главница в установен размер за довнасяне. В ревизионния акт
е посочено, че не се установява наличието на допълнителни непогасени
данъчни задължения за ревизирания период.
По делото е представено съобщение за доброволно изпълнение на
основание чл. 221 ДОПК от ТД на НАП – Пловдив до „Елмашекспорт-
Инженеринг“ ЕООД по образувано изп.д. № *********/2016г. за
принудително събиране на начислени и незаплатени публични задължения в
общ размер на главницата и лихвата поради забава в плащането на 299 884.20
лв., дължими към датата на изпращането й - 15.04.2016г.
С постановление за налагане на обезпечителни мерки на ТД на НАП –
Пловдив от 18.04.2016г. по изп.д.№ *********/2016г. е наложен запор до
размера на сумата от 300 115.01 лв. върху вземане от трето задължено лице –
„Интелиджънт Фууд системс“ ЕООД, признато пред публичния изпълнител с
Декларация вх. № С160016-000-83131/11.04.2016г. /признание за задължения
по фактури за сумата в общ размер от 2 632 693.57 лв. по договор от
01.07.2015г./. като запорното съобщение е получено от третото задължено
лице по електронен път на 19.04.2016г./л.15/.
Изпратено е запорно съобщение до длъжника по публичното вземане -
„Елмашекспорт-Инженеринг“ ЕООД с изх. номер от 18.04.2016г. за
наложения запор върху вземането му, признато от трето лице с
Декларация вх. № С 160016-000-83131/11.04.2016г., до размера на сумата от
300 115.01 лв., като е удостоверено получаването му на 29.08.2016г. По
делото е представено Потвърждение за вписване в Централния регистър на
особените залози на запор върху имущество по чл. 4 ЗОЗ.
Представено е Разпореждане за изпълнение на основание чл. 230, ал. 4
ДОПК, издадено на 25.08.2016г. от ТД на НАП – Пловдив и адресирано до
ответното дружество /старо име - „Интелиджънт Фууд системс“ ЕООД/ и
съобразно което е определен 3-дневен срок от съобщаването му за
прехвърляне запорираната сума в размер на 300 115.01 лв. в полза на ТД на
НАП – Пловдив. Разпореждането е било получено от адресата на 25.08.2016г.,
което е удостоверено по надлежния начин за получаване на писмо по
електронен път и потвърдено от получателя с изпратено от него
потвърждение за това, който факт е безспорен по делото.
Представена е Декларация вх. № С160016-000-83131 от 11.04.2016г.,
подадена пред ТД на НАП – гр. Пловдив от „Интелиджънт Фууд системс“
ЕООД, с която е обявено задължението му – ликвидно и изискуемо, към
„Елмашекспорт-Инженеринг“ ЕООД в размер на 2 632 693.57 лв. по издадени
фактури.
4
По делото е представено Уведомление от „Елмашекспорт-Инженеринг“
ЕООД, адресирано до длъжника „Интелиджънт Фууд системс“ ЕООД на
основание чл. 99 ЗЗД - за извършено прехвърляне правото му на вземане в
размер на 2 490 000 лв. в полза на „ФЮНЕКС“ЕООД по сключен договор за
цесия от 29.07.2016г., с дата на получаване на уведомлението – 29.07.2016г.
По делото е представен е и Договор за продажба на вземане от
29.07.2016г., сключен между „Елмашекспорт-Инженеринг“ ЕООД – в
качеството му на цедент и „ФЮНЕКС“ЕООД – в качеството му на цесионер,
с предмет по договора – прехвърляне на вземане – идентично с
индивидуализираното в уведомлението до длъжника.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Предявените искове са по чл. 206, ал. 1, изр. 2 ДОПК, разпоредба,
включена в глава двадесет и четвърта "Обезпечения", раздел ІІ
"Обезпечителни мерки" на ДОПК. Касае се до обезпечително производство –
съвкупност от действия на публичния изпълнител за осигуряване на бъдещото
събиране на публичните вземания чрез ограничаване възможностите на
длъжника за разпореждане със своето имущество, в частност наложен запор
на вземания на длъжника към трето задължено лице от публичния
изпълнител. В случая e наложен запор с постановлениe на публичния
изпълнител върху вземания на длъжника „Елмашекспорт-Инженеринг“
ЕООД към „Интелиджънт Фууд системс“ ЕООД, с ново наименование „Фууд
Машинъри Интернешънъл“ ЕООД.
Съгласно нормата на чл. 206 ДОПК доколкото в цитирания нормативен
акт не е предвидено друго, запорът и възбраната, наложени за обезпечение на
вземането, произвеждат действията, предвидени в чл. 451, 452 и 453, чл. 459,
ал. 1, чл. 508, 509, 512, 513 и 514 ГПК. Органът, наложил обезпечението,
може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите,
които то отказва да предаде доброволно / чл. 206, ал. 1, изр. 2 ДОПК/. Искът
по чл. 206, ал. 1, изр. 2 ДОПК съответства на този, който обезпеченият
кредитор може да предяви в обезпечителното производство по ГПК - по чл.
401, изр. 2 ГПК. И в двата случая сме изправени пред възможности за
упражняване на правата на длъжника или до косвени искове, при които не
следва да се доказва наличието на интерес, а легитимацията на ищеца
произтича направо от издадената обезпечителна заповед, обезпечителен
запор, при иска по чл. 401, изр. 2 ГПК или от постановлението за налагане на
обезпечителни мерки на публичния изпълнител, при иска по чл. 206, ал. 1,
изр. 2 ДОПК.
Същественото при упражняването на правата на длъжника или при
суброгационните искове, каквито са тези по чл. 134 ЗЗД, чл. 401 ГПК, чл. 510
ГПК и по чл. 206, ал.1, изр. 2 ДОПК е, че кредиторът-ищец или органът,
наложил обезпечението, действат като главна страна в процеса – процесуален
субституент, а ответник по исковете е третото задължено лице – длъжник на
длъжника. В тези случаи предвид предявяването на чуждо право пред съд на
основание чл. 26, ал. 4 ГПК задължително по почин на съда като съищец се
5
конституира и носителят на съдебно предявеното вземане, длъжникът по
обезпечението или в изпълнителното производство.
Третото задължено лице – ответник по косвения иск по чл. 206, ал.1,
изр. 2 ДОПК би могло да противопостави на ищеца всички възражения, с
които разполага срещу длъжника преди запора, даже когато се основават на
извършени преди запора разпореждания на длъжника с вземането –
опрощаване, прихващане и др. То би могло да се позове и на изтекла
погасителна давност. Допустимостта на подобни възражения, направени и в
настоящето производство, следва пряко от характера на косвения осъдителен
иск по чл. 206, ал. 1, изр. 2 ДОПК. В настоящият случай третото задължено
лице е противопоставило единствено възражение за липса на изискуемост на
процесните запорирани задължения.
Съгласно дефинитивната норма на чл. 230, ал. 2 ДОПК вземането е
ликвидно и изискуемо, само когато бъде признато пред публичния изпълнител
или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално
заверен документ или с ценна книга, издадено от третото лице. В настоящият
случай сме поставени пред първата от визираните хипотези. С
Декларация вх. № С 160016-000-83131/13.04.2016г. третото задължено лице –
ответник по иска е направило признание за задължения по фактури за сумата
в общ размер от 2 632 693.57 лв. по договор от 01.07.2015г. и анексите към
него, което признание и съобразно посочената разпоредба е основание да се
приеме, че вземането е ликвидно и изискуемо. Независимо, че третото
задължено лице излага, че задълженията не са с настъпил падеж, като се
позовава на Анекс 6/03.08.2016г., то предвид направеното признание и по
силата на закона се приема, че последните са изискуеми и ликвидни.
Необходима предпоставка е вземането да не е било изпълнено доброволно от
длъжника в установения за това срок в съобщението за доброволно
изпълнение. Безспорно е, че признаването на вземането от страна на
ответника е било заявено с депозираната от него декларация на 13.04.2016г. и
преди датата на постановлението за налагане на обезпечителни мерки от
18.04.2016г., поради което съдът приема неговата изискуемост за настъпила
към този момент.
Представеният анекс е датиран 03.08.2016 година т.е. има дата след
6
датата на постановяване на запора, поради което е недействително спрямо
публичния изпълнител. Недействителни са извършените сделки между
длъжника и третото задължено лице относно дълга.
От представеното по делото Разпореждане за изпълнение от
25.08.2016г. на ТД на НАП – Пловдив, адресирано до ответника в качеството
му на трето задължено лице към длъжника по публичното вземане, се
установява че същото касае задължаване за извършване на дължимото
действие по чл. 206 ДОПК чрез извършване на превод в специалната
събирателна сметка на дължимата сума – предмет на публичното изпълнение,
с оглед запорирането му. По делото е установено прехвърляне на вземането
на „Елмашекспорт-Инженеринг“ ЕООД с договор за цесия от 29.07.2016г. в
полза на друго лице – "ФЮНЕКС "ЕООД, което е било сторено след
налагането на запор върху вземането – предмет на договора.
Разрешението, което следва да се даде е в гражданскоправните
последици на запора, а именно, че непротивпоставимо е разпореждането със
запорираното вземане, като при конкуренция между цесията и запора
предимство ще има този акт, който е бил пръв съобщен на третото задължено
лице и тъй като запорът е съобщен преди цесията на третото задължено лице,
осъдителният иск по реда на чл. 206 ДОПК се явява основателен.
Поради съвпадане изводите на настоящата съдебна инстанция с тези
на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.
Последната представя списък по чл. 80 от ГПК и претендира разноски в
размер на 7532,00 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази, че редът за определяне на размера на
юрисконсултското възнаграждение е чл.78, ал.8 от ГПК, който препраща към
нормата на чл.37 от Закона за правната помощ, а тя на свой ред към
Наредбата за заплащането на правната помощ. Приложимият нормативен акт
в този случай е Наредбата за заплащането на правната помощ, а не Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно новелата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ - за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 100 до 300 лв., с оглед на което намира, че така претендираното
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 300
лв.
7
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 964 от 08.07.2020г. по т.д. №
193/2019г. на Софийски градски съд, VІ- 5 състав.
ОСЪЖДА „Фууд Машинъри Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. „Света
Троица“, бл. 127А, вх. Б. ет. 8, ап.60 да заплати на НАП на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 300 лв. / триста лева/ – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8