Р Е Ш Е Н И Е
Номер 04.01.2023 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.т окръжен съд Търговско отделение
На 04.10. 2022 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА И.
изслуша докладваното от
съдията БОНЧЕВА
т.дело № 131 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с
правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.430 ТЗ.
В исковата молба
се посочва, че на 15.02.2010г. в гр. К. е сключен Договор за кредит за
извършване на строеж/довършване на недвижим имот HL 46138 между „Ю.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *** и М.Р.М., ЕГН: **********,
с адрес: ***, като кредитополучател, по силата на който банката е отпуснала
сума в размер на 38 300 евро /тридесет и осем хиляди и триста евро/, като
кредитополучателят се е задължил да върне получената сума, ведно с всички
дължими лихва, такси и разноски, съгласно уговореното в договора за кредит.
Сочи се, че съгласно чл. 2 от Договора за кредит,
кредитът е усвоен по сметка на М.Р. М. в „Ю.“ АД, като видно от приложеното
банково бордеро №1801552 от 19.03.2010г. по банковата сметка на
кредитополучателя „Ю.” АД е превела сумата от 38 300 EUR /тридесет и осем
хиляди и триста евро/.
Посочва се, че с предоставяне на заемната сума по
сметката на кредитополучателя банката е изпълнила изцяло задължението си по
сключения договор за кредит, като за обезпечение на отпуснатия кредит
кредитополучателят учредил договорна ипотека, съгласно нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № 86, том I, рег.№ 1245, нот. Дело 86 от 2010г. на
недвижим имот.
В исковата молба се посочва, че задълженията на кредитополучателя
по Договора за кредит се погасяват, съгласно чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 от
Договора - на равни месечни вноски, включващи лихва и главница. Погасителните
вноски са дължими ежемесечно на всяко второ число на месеца.
Ищецът сочи, че съгласно чл.5 от договора за банков
кредит, крайният срок за погасяване на кредита е 264 месеца, считано от датата
на откриване на заемната сметка.
Посочва се, че по силата на чл.3 от Договора за кредит,
за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва върху
отпуснатата сума в размер, равен на сбора на БЛП на „Ю. Б.“ АД за жилищни
кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс
договорна надбавка от 0,5 (нула цяло и пет десети цяло) пункта.
Сочи, че съгласно чл.3, ал.4 при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят
дължи лихва в размер на лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка в
размер на 10 (десет) пункта.
Ищецът посочва, че на 11.01.2013г. е вписана промяна на
наименованието от „Ю. Б.“ АД на „Ю. “АД.
Сочи се, че към Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 46138 от 15.02.2010г. има сключени Допълнително споразумение от
29.12.2014г., Допълнително споразумение от 25.11.2015г. и Допълнително
споразумение от 21.12.2016г, които са неразделна част от договора за кредит. По
силата на чл.3, ал.3 и чл.4, ал.2 от Допълнително споразумение от 29.12.2014г.,
чл.3, ал.3 и чл.4, ал.2 от Допълнително споразумение от 05.11.2015г., чл.3,
ал.3 и чл.4, ал.2 от Допълнително споразумение от 21.12.2016г., страните се
съгласили съществуващите и непогасени просрочия и начислени за периодите на
облекчение договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната и
непогасена главница, за което кредитополучателят дава своето съгласие,
упълномощава и оправомощава кредитора. Вследствие на така извършените
капитализации, размерът на задължението е в размер на 42 768,18 EUR
/четиридесет и две хиляди седемстотин шестдесет и осем евро и осемнадесет
евроцента/, като за усвояването на така реструктурираните суми приложено към
настоящата молба ищецът представя банкови бордера, установяващи извършените във
връзка с преоформянето усвоявания.
Сочи, че съгласно чл.5 от Допълнително споразумение от
29.12.2014г. страните се съгласили, че върху главницата по кредита се начислява
годишна лихва в размер, равен на сбора на 6М EURIBOR плюс фиксирана договорна
надбавка в размер на 8,804 (осем цяло осемстотин и четири хилядни) процентни
пункта.
Посочва, че по силата на чл. 4 от Договора
кредитополучателят се задължил да заплаща на Банката годишна такса за
управление на кредита, платима годишно в размер на 0,04% /нула цяло и четири
стотни/ процента върху размера на непогасената главница по кредита, считано към
същата дата.
Сочи, че съгласно чл.10, т.2 от банковия договор,
кредитополучателят се задължил да отговаря за разноските, свързани с оценка,
предоставяне, регистриране, вписване, застраховане на обезпечението, както и
разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение за събиране
на задължението. По силата на чл.13, ал.2 разходите за оценка на кредитния
обект, както и всички такси за учредяване /вписване, подновяване и заличаване
на ипотеката/ били за сметка на кредитополучателя.
Посочва, че по силата на чл.14 от Договора за банков
кредит кредитополучателят се задължил да направи застраховка на предоставения
за обезпечение недвижим имот, а в случай на просрочие на дължимите погасителни
вноски и неплащане на годишната застрахователна премия, БАНКАТА превеждала на
застрахователя необходимата премия за подновяване на застрахователната полица и
с размера на тази сума се увеличавало задължението на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ.
В исковата молба се посочва, че поради неизпълнение на
договорните си задължения, произтичащи от чл.6, ал.1 и чл.7 от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 46138 от 15.02.2010г. за заплащане на
дължимите погасителни вноски по кредита, ответникът е в забава относно
погасяването му, с което е нарушил сключения Договор за кредит.
Сочи, че поради неиздължаване на погасителна вноска от
04.02.2019г., на основание чл.18, ал.1 от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 46138 от 15.02.2010г. и чл.60, ал.2 от Закона за кредитните
институции, „Ю.“ АД е обявила цялото задължение за незабавно изискуемо и
дължимо с нотариална покана от 20.08.2019г., рег.№ 2636/2019г., том 2, №18.
Предсрочната изискуемост била обявена на кредитополучателя с получаване на
поканата, а именно 27.09.2019г.
Твърди, че поради неизплатеното от кредитополучателя
задължение, произтичащо от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
46138 от 15.02.2010г. и сключените към него допълнителни споразумения, за
кредитора се поражда правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди М.Р.М.,
ЕГН: ********** с адрес: *** да заплати на“Ю.” АД, ЕИК: *** дължимите се от
него суми, произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
46138 от 15.02.2010г. и сключените към него допълнителни споразумения, а
именно:
• Главница в
размер на 36 721,93 EUR /тридесет и шест хиляди седемстотин двадесет и един
евро и деветдесет и три евроцента/;
• Законна
лихва от датата на подаване на исковата молба;
• Договорна
лихва за редовен кредит в размер на 1 858,93 EUR /хиляда осемстотин петдесет и
осем евро и деветдесет и три евроцента/;
• Договорна
лихва за просрочен кредит 4 239,98 EUR /четири хиляди двеста тридесет и девет
лева и деветдесет и осем евроцента/;
• Такси в
размер на 87,12 EUR /осемдесет и седем евро и дванадесет стотинки/;
• Застраховки
в размер на 138,93 EUR /сто тридесет и осем евро и деветдесет и три евроцента/;
• Такси в
размер на 161лв. /сто шестдесет и един лева/;
• Нотариални
разноски 666,87лв. /шестстотин шестдесет и шест лева и осемдесет и седем
стотинки/.
Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски
в размер както следва: държавна такса в размер на 3 400,80лв. /три хиляди и
четиристотин лева и осемдесет стотинки/ и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 3264,72лв. /три хиляди двеста шестдесет и четири лева и седемдесет и
две стотинки/.
На основание чл.127, ал.4 представя банкова сметка, ***о:
Титуляр „Ю.“ АД;
IBAN: ***,
ВIC: ***.
Ищецът уточнява с молба претендираните суми, както
следва:
Претендираната договорна лихва за редовен кредит е в
размер на 1858,93 EUR от 19.03.2019г. до 27.09.2019г., изчислена върху
редовната главница.
Договорна лихва за просрочен кредит в размер на 4239,98
EUR за периода от 19.04.2019г. до 20.05.2020г., от които 155,19 EUR са дължими
за периода от 19.04.2019г. до 27.09.2019г., изчислени върху просрочената
главница и 4084,79 EUR са дължими за периода от 27.09.2019г. до 20.05.2020г.,
изчислена върху цялата изискуема главница.
Размерът на редовната главница до датата на обявяване на
предсрочната изискуемост е 35868,58EUR, а размерът на просрочената главница е в
размер на 853,35 EUR, като просрочените вноски са от 19.03.2019г. до
27.09.2019г., след което по кредита е обявена предсрочна изискуемост. Общо
просрочена главница плюс предсрочно изискуема главница е в размер на 36721,93
EUR.
Претендираните такси в размер на 87,12 EUR са дължими на
основание чл. 4 от Договора, където кредитополучателят се е задължил да заплаща
на Банката годишна такса за управление на кредита в размер на 0,04% /нула цяло
и четири стотни/ процента върху размера на непогасената главница по кредита,
считано към същата дата. Периодът, за който се претендират таксите за
управление е 19.04.2019г. до 20.05.2020г.
Таксите в размер на 161лв. са дължими на основание чл.12
от Допълнително споразумение от 29.12.2014г., с което кредитополучателят се е
задължил да заплаща месечна такса за администриране на просрочен кредит,
дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски
по кредита на падеж, съгласно тарифа на банката. Таксата служи за покриване на
административни разходи на Банката, свързани с извършваните от последната
действия по събиране на просрочени плащания. Периодът, за който се претендират
таксите за администриране на просрочен кредит, е от 19.04.2019г. до
20.05.2020г.
Застраховките в размер на 138,93 EUR са дължими на
основание чл.14 от Договора за банков кредит, като кредитополучателят се е
задължил да направи застраховка на предоставения за обезпечение недвижим имот,
а в случай на просрочие на дължимите погасителни вноски и неплащане на годишната
застрахователна премия банката сама заплаща на застрахователя необходимата
премия за подновяване на застрахователната полица и с размера на тази сума се
увеличава задължението на кредитополучателя. Кредитополучателят не е заплатил
застрахователната полица за 2019г. и за 2020г., поради което кредиторът е
заплатил вместо него, като общата заплатена сума по застраховката е 138,93 EUR.
Нотариалните разноски в размер на 666,87 лв. са дължими
на основание чл.10, т. 2 от банковия договор, като кредитополучателят се е
задължил да отговаря за разноските, свързани с оценка, предоставяне,
регистриране, вписване, застраховане на обезпечението, както и разноските по
организиране и провеждане на принудително изпълнение за събиране на
задължението. За подготвяне на принудителното изпълнение са заплатени 120 лв.
за връчване на нотариални покани до кредитополучателя, с които задължението е
обявено за предсрочно изискуемо. Останалите разноски са дължими на основание
чл.13, ал.2 от договора за кредит, според който разходите за подновяване и
заличаване на ипотеката са за сметка на кредитополучателя. На 22.01.2020 г.
банката е подновила учредената, съгласно договора за кредит договорна ипотека,
за което е заплатила такси към агенция по вписванията в размер на 546,87 лв.,
видно от приложената подробна справка по чл.366 от ГПК.
Ответникът М.Р.М. не е депозирал писмен отговор в
законоустановения срок. Депозирано е писмено становище след предвидения в
закона срок.
Съдът, след преценка
на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените от
страните доводи и възражения, приема за установено следното:
Не се спори по
делото, че ищецът „Ю.“АД
АД е бил с предишно наименование „Ю. Б.“ АД. Това се установява и от
общодостъпните данни в Търговския регистър.
Безспорни са и
обстоятелствата относно сключването на договора за кредит и допълнителните
споразумения към него. На 15.02.2010 г. между страните е бил сключен Договор за
кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот НL 46138, видно от
представения по делото и неоспорен Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 46138/15.02.2010. Съгласно договора за кредит, банката е предоставила
на ответника кредит в размер на 24 200 евро за довършване на описания в чл. 1,
ал. 1 недвижим имот и сумата от 14 100 евро за други разплащания. С
договора кредитополучателят е поел насрещно задължение да
върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при
условията на договора.
Не е спорно
обстоятелството, че банката е изпълнила задължението си и сумата по кредита е
била предоставена на кредитополучателя, като е постъпила по банковата
сметка на ответника М.Р.М..
Според чл. 5 от
договора, крайният срок за погасяване (издължаване) на кредита, включително
дължимите лихви е 264 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка
по кредита. Видно от Приложение към Договора за банков кредит, страните са
удостоверили, че заемната сметка по Договора е открита на 19.03.2010 г.
Съгласно чл. 6, ал.
1, кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и
лихва, с размер на всяка вноска от 306,32 евро през първите две години и 324,88
евро за всяка следваща година до крайния срок за издължаване на кредита.
С чл. 3, ал. 1 от
Договора страните по него са постигали съгласие, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката през първите две години фиксирана годишна
лихва в размер на 7,9 %, а съгл. ал. 2, за всяка следваща година до крайния
срок за издължаване - годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент
на банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване
на лихвата, плюс договорна надбавка от 0.5 пункта. Към момента на сключване на
договора БЛП на банката за жилищни кредити в евро е в
размер на 8,2 %.
В чл. 3, ал. 6 е
предвидено, че действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне
и промените за него стават незабавно задължителни за страните. Банката
уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за евро и датата, от която
той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони.
Договорените в договора надбавки не се променят.
Съгласно чл. 10, т. 2
от договора, кредитополучателят се задължава да поема изцяло разноските,
свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на
обезпеченията, както и разноските по организиране и провеждане на принудителното
изпълнение върху предоставеното обезпечение.
С чл. 12, ал. 1
страните са се съгласили, че банката запазва правото си по време на действие на
договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които прилага при операциите си. Измененията в Тарифата и/или влизат в сила от
деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за
страните по договора. В чл. 12, ал. 2 е предвидено, че за промените
по чл.12, ал.1 банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите
салони и на интернет страницата си.
В чл.24, ал.1 от
договора, раздел VI „Специални условия“, кредитополучателят е декларирал, че е
запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс
купува и/или продава на евро към избраната от кредитополучателя валута, както и
превалутирането по чл. 22, ал.2 от договора, може да има за последица
повишаване размера на дължимите погасителни вноски.
Съгласно чл. 18, ал.
1 от договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при
неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора,
банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Според
чл.18, ал.2 от договора, при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща
в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната
вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление
на страните.
Видно от данните по
делото, на 29.12.2014 г., между страните
е сключено Допълнително споразумение към Договора за банков кредит, поради настъпили
временни затруднения за кредитополучателя във връзка с редовното погасяване на
задълженията му по кредита.
В чл. 2 от Допълнителното
споразумение страните са констатирали, че към датата на сключването
му, задълженията на кредитополучателя по Договор за банков кредит HL
46138/2010 г. включват просрочена главница – 210,03 евро, просрочена лихва –
659,39 евро, просрочени такси – 48,92 евро и редовна главница 34 829,94
евро. Уговорено е, че освен тези суми, кредитополучателят дължи и редовната
лихва за периода от датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното
споразумение до датата на падежа, следващ датата на споразумението, която е
начислена или която ще бъде начислена, но към датата на допълнителното
споразумение все още не е изискуема.
Според чл.3, ал.1, кредитополучателят
следва да заплати еднократно, при подписването на споразумението, сумата от 140
евро, която е задължително условие за влизането му в сила и започване на
периода за облекчено погасяване на дълга. В ал.2 от същия е предвидено, че с
така внесената сума, банката служебно извършва пълно или частично погасяване на
просрочените към датата на внасянето й задължения по договора, според
поредността на погасяване, уговорена в договора.
Съгласно ал.3 от чл.3,
всички плащания във връзка с кредита за просрочена главница, просрочени лихви и
просрочени такси, посочени в чл.2, ал.1, след приспадане на сумата от 140 евро,
се преоформят служебно от банката чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главница по първоначално предоставения кредит.
Съгласно чл. 4 от
споразумението, е предвиден 3-месечен период на облекчено погасяване на дълга
при годишна лихва в размер, равен на сбора от референтен лихвен процент (РЛП),
плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.434 процентни пункта, като са
предвидени и равни месечни погасителни вноски в размер на 140 евро. За РЛП се
приема 6 мес. EURIBOR.
В чл. 5 от
споразумението е предвидено, че след изтичане на периода на облекченото
погасяване върху дълга, след натрупване на лихвата съгласно предходния член, се
начислява годишна лихва в размер, равен на сбор от РЛП и фиксирана договорна
надбавка в размер на 8,804 процентни пункта. Посочено е подробно какво
представлява ползвания за РЛП индекс EURIBOR, както и че при първоначалното
определяне на приложимата по кредита лихва се ползва стойността на 6 мес.
EURIBOR към 15.07.2014г. в размер на 0,306%. Уговорено е също, че лихвата по
кредита ще се актуализира 2 пъти годишно – на 15.01. и на 15.07., като при
определянето/актуализирането, банката ще ползва стойностите на посочения индекс
към тези дати.
В чл. 6 е уговорено,
че плащането на падеж на всяка от вноските по погасителния план през периода на
облекчено погасяване е задължително условие за начисляване на лихвата върху
дълга по чл.4, т.е. на по-ниския лихвен процент. Посочено е също, че при
неплащане (изцяло или частично) на две поредни дължими погасителни вноски през
облекчения период, кредитополучателят губи правото си да погасява дълга при
облекчените условия от допълнителното споразумение.
Според чл.8, страните
изрично се съгласяват, че споразумението не представлява новация на договора за
кредит, не води до погасяване на съществуващи задължения на кредитополучателя
към банката по договора и анексите/доп. споразумения/ към него, а само
преурежда първоначално договорените условия по съществуващия кредит.
Между страните са
сключени още две, сходни по съдържание допълнителни споразумения - на
25.11.2015 г. и на 21.12.2016 г., с които отново са констатирани дължимите суми
към датата на подписването им, включително просрочените такива, предвиден е
облекчен срок на погасяване, както и „преоформяне“ на задълженията за
просрочени главница, лихви и такси, чрез натрупването им към редовната усвоена
и непогасена част от главница (чл. 3, ал 3 от всяко едно от споразуменията).
По делото не е
спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че с нотариална покана
от 20.08.2019 г., рег.№ 2636/2019г., том 2, № 18, „Ю.“ АД е обявила цялото
задължение по процесния договор за
кредит HL 46138/15.02.2010 г. и сключените към него допълнителни споразумения
за предсрочно изискуемо, поради неиздължаване на погасителна вноска от 19.03.2019г.,
на основание чл. 18, ал.1 от Договора и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции. Видно от представените доказателства, изявлението на банката за
обявяване на предсрочната изискуемост е изпратено до длъжника с нотариална
покана на посочения в договора за кредит адрес за кореспонденция – гр.к., ул.“23-ти
пехотен шипченски полк“№17, ет.4, ап.11. Нотариус М.П., чрез която е изпратена
поканата, е съставила протокол от 09.09.2019г., в който е отразила, че след
като е извършила справка в НБД „Население“, е посетила горепосочения адрес на
11.08.2019г. в 18ч., на 16.08.2019г. в 19ч., на 20.08.2019г. в 12ч., на
24.08.2019г. в 15ч. и на 29.09.2019г. в 20ч. и на нито една от посочените дати
не е открила адресата М.Р.М., поради което е залепила уведомление по чл.47,
ал.1 ГПК на входната врата на блока и на жилището на посочения адрес. На
30.09.2019г., нотариус Павлова е констатирала, че 2-седмичният срок от
залепването на уведомлението е изтекъл на 27.09.2019г., поради което е
удостоверила връчването на поканата на адресата, съгласно чл.47, ал.5 ГПК.
По делото липсват
доказателства изявлението на банката да е достигнало лично до ответника, но
настоящият състав на съда приема, че съгласно чл. 28 от договора, всички уведомления
по договора следва да се извършват в писмена форма и да се считат получени от
всяка от страните, ако достигнат до адресите им, посочени в началото на
договора, по някой от посочените начини – лично връчване, по факс, по пощата с
обратна разписка или с препоръчана поща, телеграма. В случая уведомлението за
предсрочната изискуемост е връчено чрез нотариус, което удостоверява по сигурен
начин връчването на книжата и изявлението на банката. Съдът приема, че са спазени
изискванията на чл.47, ал.1 ГПК относно извършване на най-малко три посещения
на адреса, с интервал поне една седмица и най-малко едно посещение в
неприсъствен ден, поради което с изтичане на 2-седмичния срок от уведомлението,
съобщението се счита редовно връчено на адресата. Както се посочи по-горе,
страните по договора са се съгласили, съответно предвидили са фикция за
връчване на уведомления и изявления помежду им във връзка с договора с
достигането на изявленията до посочените в договора адреси. Следователно, по
делото се установява, че изявлението на банката е достигнало до адреса на
ответника, посочен в договора, чрез връчване от нотариус по реда на ГПК, като
нотариусът е направил многократни опити да открие лично ответника в различни
дни и часове, вкл. в неприсъствени дни. С оглед на изложеното, съдът приема, че
банката е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като изявлението й е достигнало до адресата на 27.09.2019г., с
изтичане на 2-седмичния срок от залепването на уведомлението от нотариуса.
В тази връзка, следва
да се посочи, че от доказателствата по делото се установява настъпването на
фактите, обуславящи възникването на правото на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
С оглед установяване
на спорните обстоятелства по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение –първоначално и допълнително съдът възприема като обективни,
мотивирани и компетентно изготвени.
Според заключението
на експертизата, неоспорено от страните,
се установява, че на 15.02.2010 г. в гр. к. е сключен Договор за кредит HL
46138 между „Ю.”АД и М.Р.М. на стойност 38 300 EUR. На 19.03.2010г. с банково
бордеро №1801552 „Ю.”АД превежда сумата от 38 300 EUR по сметка на М.Р.М. в „Ю.”АД.
Размерът на
реструктурираните към главницата суми, разделени на пера се определя от
сключения Договор за кредит HL 46138 от 15.02.2010г. между „Ю.” АД и М.Р.М. и
допълнителните споразумения към него, сключени на 29.12.2014г. на 25.11.2015г.
и на 21.12.2016г. и са, както следва: общо усвоена главница – 42 768,18 евро, общо
начислена възнаградителна лихва - 28 456,27 евро, общо начислена мораторна
лихва- 4 449,66 евро, общо начислени такси управление на кредита - 1983,92 евро,
общо начислени такси при просрочие- 331лв., общо начислени застраховки - 737,28
евро, нотариални такси - 666,87лв.
Според първоначалното
заключение, общата сума, дължима /начислена на/ от длъжника М. към „Ю.”АД по
кредит HL 46138 е както следва: 78 395,31 евро и 997,87 лева.
Според експертизата,
направените от длъжника вноски към банката по кредита са 101 на брой. Размерът
на погасителните вноски към „Ю.”АД по кредита е, както следва:
Общо погасена
главница - 6 046,25 евро, общо погасена възнаградителна лихва - 26 597,45 евро,
общо погасена мораторна лихва - 209,68 евро, общо погасени такси управление на
ЖК - 1 896,80 евро, общо погасени такси при просрочие - 170лв., общо погасени
застраховки - 598,35 евро. Така общата сума, погасена от длъжника М. към „Ю.”АД по кредит HL 46138 е както следва: 35
348,53 евро и 170 лева.
Според експертизата,
първото просрочие по кредита е от 19.06.2010 г.- главница и лихва, като се приема,
че ответникът е изпаднал в забава от 19.06.2010 г.
Според експертизата,
последното плащане по кредита е от 02.07.2019 г. с Банково бордеро с Референция
№1975471.То е послужило за погасяване на вноска с падеж от 04.02.2019г.
Експертът посочва, че с последното плащане е погасена сумата от 999,97 евро - главница, лихва
и такси.
Размерът на
неизплатеното задължение на длъжника за главница по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 46138 от 15.02.2010 г. е в размер на 36721,93 евро.
Размерът на неизплатеното
задължение за възнаградителна лихва е 1
858,82 евро., а на задължението за наказателна лихва е 4 239,98 евро.
Видно
от първоначалното експертно заключение, размерът на
начислените такси е, както следва: такси за жилищен кредит - 1 983,92 евро, платени
такси жилищен кредит - 1 896,80 евро, остатък за плащане такса жилищен кредит -
87,12 еевно евро евро евро
евро.
Според експертизата, договорената такса при
просрочие е, както следва:начислени такси просрочие - 331лв., платени такси
просрочие - 171лв., остатък за плащане такса просрочие -161лв.
Според експертизата, размерът на начислените
застраховки е: начислени застраховки -737,28 евро, платени застраховки - 598,35
евро, остатък за плащане - 138,93 евро.
Размерът на
начислените нотариални разноски е в размер на 666,87 лева.Същите са неплатени.
В допълнителното заключение от 20.09.2022г. /л.151-л.156
от делото/ експертът е направил самостоятелни изчисления по поставените
въпроси, тъй като не му е предоставен достъп до програмният продукт на „Ю.”АД.
Според
допълнителното заключение, предоставената сума по кредита е 38300 EUR. Първоначалният
погасителен план е при 7.9% лихва за първите 2 години от срока и 8.7% лихва за
остатъчния срок на кредита. Таксата е 0.04% месечно, а срокът на кредита е 264 месеца.
Експертът е посочил погасителния план по договора за
кредит /Договор HL 46138 от 15.02.2010г./, според който начислената лихва е 47
023,00 €, главницата е в размер на 38 300,00 €, таксата е 2 627,62 € и общата
сума за плащане е 87 950,62 €.
Видно от експертизата, документално осчетоводената
сума (приета от банката за платена) на длъжника М.Р.М. към „Ю.”АД по кредит HL 46138 от 15.02.2010г. и
Допълнителните споразумения (включват се капитализираните вземания на
просрочената главница, лихва, и такси), при направени от длъжника 101
на брой вноски, е следната:
Общо
погасена главница: 6 046,25 евро;
Общо
погасена възнаградителна лихва : 26 807,13 евро;
Общо
погасени такси управление на жилищен кредит:
1 896,80 евро;
Общо погасени такси при просрочие - 170лв.;
Общо погасени застраховки - 598,35 евро.
Според експертизата, общата осчетоводена сума (приета
от банката за платена) на длъжника М.Р.М., към „Ю.”АД по кредит HL 46138 е 35 348,53 евро и 170лв.
Според експертизата, реално платената сума от длъжника
М.Р.М. към „Ю.”АД по кредит HL 46138 от 15.02.2010г (без капитализираните
вземания на просрочената главница, лихва, и такси) е следната:
Реално погасената главница е: 5 057,60 евро;
Реално погасената възнаградителна лихва е: 23 553,50
евро;
Реално погасени такси :1 670,90 евро;
Общо погасени такси при просрочие - 170лв.;
Общо погасени застраховки - 598,35 евро;
Реално платената сума е на стойност 30 880,35 евро и
170лв.
Разликата от 4 468,18 евро се формира от
капитализираните вземания на просрочената главница, лихва, и такси съгласно
Допълнителните споразумения, за която реално няма плащане.
След изготвените калкулации по първоначалния
погасителен план длъжникът М.Р.М. изпада в просрочие по кредит HL 46138 на 19.10.2017г.
Видно от експертизата, към 26.05.2020 г., когато са
предявени настоящите искове пред съда, М.Р.М. дължи на „Ю.”АД следните суми:
Общо дължима редовна
главница - 28 745,67 евро;
Общо дължима
просрочена главница - 3 263,60 евро;
Общо дължима лихва по
редовна главница - 6 847,98 евро;
Общо дължима лихва по
просрочена главница - 794,14 евро;
Общо дължими такси
управление на ЖК - 377,84 евро;
Общо дължима
застраховка - 138,93 евро;
Общо дължими такси
при просрочие - 161лв.;
Нотариални такси - 666,87 лв.
Според експертизата, ответникът
М., съобразно първоначалните условия по договора за кредит HL 46138 от 15.02.2010г., към
дата 20.05.2020г., дължи 40 168,16 евро и 827,87 лв.
Лихвата по Договор HL 46138 от 15.02.2010г. е 7.9%
за първите 2 години от срока на договора и 8.7% лихва за остатъчният срок на
кредита.
Лихвата при просрочие по
договора за кредит HL 46138 от 15.02.2010г. е 18,70%.
Според експертизата, към 30.09.2022г.,
когато е извършена съдебно-икономическа експертиза по настоящото дело, дължимите
суми от отв. М. по кредит HL 46138 от 15.02.2010г. са следните:
Общо дължима редовна главница - 25 144,17
евро;
Общо дължима
просрочена главница - 6 865,08 евро;
Общо дължима лихва по
редовна главница - 12 343,15 евро;
Общо дължима лихва по
просрочена главница - 3 112,89 евро;
Общо дължими такси
управление на ЖК - 681,02 евро;
Общо дължима
застраховка - 138,93 евро;
Общо дължими такси
при просрочие - 161лв.;
Нотариални такси - 666,87 лв.
Според експертизата, отв.М., съобразно първоначалните условия по договора за кредит HL 46138 от 15.02.2010г., към
дата 30.09.2022г., дължи 48285,24 евро и 827,87 лв.
Лихвата по Договор HL 46138 от 15.02.2010г. е 7.9%
за първите 2 години от срока на договора и 8.7% лихва за остатъчният срок на
кредита. Лихвата при просрочие по договора за кредит HL 46138 от 15.02.2010г. е 18,70%.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 430, ал. 1 и
ал.2 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 430 ТЗ,
с договора за банков кредит, банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Следователно, в тежест на ищеца е да докаже възникване в полза на ищеца
на вземането по главния дълг в резултат на сключен договор за банков кредит с
твърдяното от ищеца съдържание; предоставяне на паричната сума на
кредитополучателя по договора за банков кредит и настъпване на падежа на
задължението за връщане на вноските по кредита.
Установи се по
делото, че на 15.02.2010 г. между страните е бил сключен Договор за кредит
за извършване на строеж/довършване на недвижим имот № HL 46138, по
силата на който ищецът е предоставил на кредитополучателя, кредит в
размер на 38 300 евро. Установи се също, че банката е изпълнила
задължението си и сумата по кредита е била усвоена изцяло от кредитополучателя, както и че в нейна полза е възникнало и е
било надлежно упражнено правото да обяви целия кредит за предсрочно изискуем,
за което бяха изложени подробни съображения по-горе.
Основните въпроси,
които следва да се разгледат по делото са: налице ли е „капитализиране“ на
лихви и ако да – обвързва ли страните, увеличавала ли е банката едностранно
дължимата от ответника възнаградителна лихва (евентуално и такси), настъпила ли
е предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит.
На първо място,
следва да се отговори на въпроса дали са действителни уговорките за „капитализиране“ на лихви, тъй като
в Допълнителните споразумения към процесния договор за кредит е
посочено, че общият сбор на дължимите суми, ще бъде преоформен чрез натрупване
към редовната главница. В тази връзка, съдът приема следното:
Олихвяването на
изтекли лихви (анатоцизъм) е подчинено на специален правен режим, като съгласно
чл. 10, ал. 3 ЗЗД става съобразно наредбите на Българската народна банка, т.е.
е допустимо само доколкото законът изрично го допуска (чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, чл. 294, ал. 2 ТЗ и чл. 507 ТЗ) и по ред и условия,
определени в нормативен акт. Такава наредба досега в областта на
гражданското право няма обнародвана, поради което и е налице забрана за
анатоцизъм.
Институтът
на капитализация на лихвите е уреден последователно в няколко наредби на БНБ,
действали в периода от 31.05.1993 г. до 11.04.2008 г. - Наредба №
9/31.05.1993 г. за класифициране на кредитите и образуване на
задължителните специални резерви (законови провизии) от банките, Наредба
№ 9/15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции
на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби, Наредба
№ 9/19.12.2002г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка (обн. ДВ,
бр. 2/07.01.2003 г.; отм., бр. 38/11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008
г.), Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на
рисковите експозиции на банките
и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ, бр.
38/11.04.2008 г., отм. ДВ, бр. 40/13.05.2014 г.).
С
разпоредбите съответно на чл.15, чл.17 и чл.16 от първите три от посочените
наредби, в периода от 31.05.1993 г. до 11.04.2008 г., капитализиране на лихвите
е било разрешено при спазване на нормативно установените
изисквания. Според §1, т.5 от ДР на
Наредба № 9/15.07.1997 г., „капитализиране“
е увеличаването на неизискуемата главница за сметка на прибавянето към нея на дължими,
но непросрочени лихви. Съгласно
чл. 16 от Наредба № 9/15.07.1997 г., банките не могат да начисляват лихви
върху лихви, освен в случаите на капитализиране на лихвите по реда на чл. 17.
Разпоредбите на чл. 17, ал. 1 от наредбата предвиждат, че банките
могат да договарят със своите клиенти капитализиране на лихвите само ако са изпълнени
едновременно следните условия: 1. длъжникът е в състояние да плати своите
задължения за сметка на постъпленията от дейността си; 2. възможността за
капитализирането е предвидена в първоначалния договор и се основава на планиран
временен недостиг на парични средства на длъжника; 3. изплащането на цялото
задължение, включително капитализираните лихви, се основава на планирано и
разумно преценено бъдещо събитие; 4. общата експозиция, включително
капитализираните лихви, е обезпечена; 5. не съществува непосредствен риск от
загуба по експозицията, включително за капитализираните лихви.
Изрично в ал. 2 на чл. 17 от наредбата е предвидено,
че банките не могат да капитализират просрочени лихви. Напълно
идентична е ал. 2 на чл. 16 от Наредба № 9/19.12.2002 г.
В
периода от 11.04.2008 г., до настоящия момент, капитализацията на лихвата не е
уредена нормативно в подзаконови актове, издавани от БНБ, поради което, по
аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗЗД е забранена. Отделно от това, дори и
в периода, в който капитализацията е била нормативно уредена възможност, тя е
била забранена за просрочените лихви, какъвто е процесния случай.
Поради
това, съдът приема, че уговорките за капитализиране на лихвата, постигнати
с допълнителните споразумения към
процесния договор – в чл.3, ал.3 от всяко от тях, доколкото представляват
уговорка за анатоцизъм, противоречат на закона и са нищожни, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Ето
защо, при изчисляването на размера на дължимата от ответника непогасена главница, не следва да се вземат
предвид „капитализираните“ лихви, присъединени към главницата.
В тази връзка, съдът приема за недоказани
твърденията на ищеца, че в конкретния случай, преоформянето по банковата сделка
е осъществено не чрез прибавяне на просрочени задължения към главницата, а чрез
погасяването им посредством усвояването на допълнителни суми по банковата
сделка.
Видно от текста на всяко от трите допълнителни
споразумения, в същите не се съдържа уговорка, че банката отпуска на
кредитополучателя допълнителен кредит в размер, равен на установените в чл.2,
ал.1, т.1-4 от споразуменията просрочени задължения. Напротив, текстът на чл.3,
ал.3 от споразуменията недвусмислено сочи, че плащанията по чл.2 ал.1, т.1-4, т.е. сумите на просрочените
задължения за главница, лихви и такси, установени към датата на всяка
споразумение се преоформят служебно от
банката чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата
по първоначално усвоения кредит. Така цитираната формулировка ясно сочи за
постигната договореност не за погасяване на тези задължения чрез допълнителен
кредит, а за трансформирането им чрез добавяне към размера на редовната усвоена
и непогасена част от главницата по първоначално усвоения кредит, т.е. за капитализирането им към
редовната главница.
В тази връзка, съдът счита, че представените от
ищеца по делото, издадени от него бордера, а именно:
- с № 470425/30.12.2014г., издадено относно „автоматично усвояване на кредит след
увеличаване на договорирания размер с 818,40 EUR“ по
вътрешна сметка на клиент М.Р.М.,
- с № 7783912/20.04.2015г., издадено относно „автоматично усвояване на кредит след
увеличаване на договорирания размер с 124,11 EUR“ по вътрешна сметка на
клиент М.Р.М.,
- с № 9765153/25.11.2015 г., издадено относно
„автоматично усвояване на кредит след увеличаване на договорирания размер с
1054,59 EUR“ по вътрешна сметка на клиент М.Р.М.,
- с № 3218836/20.06.2016 г., издадено относно „автоматично усвояване на кредит след
увеличаване на договорирания размер с 126,78 EUR“ по
вътрешна сметка на клиент М.Р.М.,
- с № 8161658/21.12.2016 г., издадено относно „автоматично усвояване на кредит след
увеличаване на договорирания размер с 2 142,51 EUR“ по
вътрешна сметка на клиент М.Р.М.,
- с № 3234581/19.01.2018 г., издадено относно „автоматично усвояване на кредит след
увеличаване на договорирания размер с 101,79 EUR“ по
вътрешна сметка на клиент М.Р.М. не отразяват счетоводни операции, за които между
страните да е постигнато съгласие, обективирано в процесните 3 допълнителни
споразумения. Ето защо, независимо от посоченото в същите основание на
документираните операции, съдът приема, че тези документи не доказват отпускане
на допълнителен кредит на ответника в размер, равен на установените в чл.2,
ал.1, т.1-4 от споразуменията негови просрочени задължения към ищеца, поради
липса на подобно съглашение между страните по процесния договор. Констатация за
това не е направена и от вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, в което ясно е посочено, че установените с всяка от трите
допълнителни споразумения просорочени задължения за главница, лихви и такси са
реструктурирани към редовната непогасена главница към датата на подписването на
всяко от тях, респ. липсват констатации, че тези просрочени задължения са били
погасени чрез отпуснат от банката допълнителен кредит.
Ето
защо, съдът намира, че по делото не се установи, при доказателствена тежест
върху ищеца, че към датата на подписване на всяко от допълнителните
споразумения, кредитополучателят е получавал от кредитора нови суми, с които е
погасявал падежиралите, но неплатени до тогава задължения. Съответно,
недоказано се явява твърдението на ищеца, че при сключването на всяко
допълнително споразумение към договора, кредитополучателят е усвоявал сума, с
която реално са погасявани просрочия по сделката и реално е получавал
допълнително суми, които да служат за погасяване на натрупаните към всяко едно
допълнително споразумение просрочия.
Недоказано се явява и възражението, че преоформянето
е извършено при стриктното изпълнение на чл. 13 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск. От една страна, както се посочи по-горе,
е налице начисляване на просрочени задължения за лихви върху редовна главница,
което не е било допустимо по посочената наредба. От друга страна, към датата на
сключване на процесните допълнителни споразумения, вече е била приета Наредба за отменяне на Наредба №9 от 2008 г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск, издадена от Българската народна банка
(Обн. ДВ. бр.40 от 13 Май 2014г.)
Според съда, нищожни на основание чл.26, ал. 1,
предл.3 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, се явяват уговорките за
преоформяне (трансформиране) на изискуемите задължения на ответника за
просрочени такси (месечна такса за администриране на просрочен кредит съгласно
чл.4 от договора за кредит и чл.12 от допълнителните споразумения, както и
месечна такса (комисионна) за управление на кредита съгласно чл.4, т.2 от
договора за кредит) към редовната усвоена и непогасена главница, постигнати с
всяко от допълнителните споразумения към процесния договор, съдържащи се чл.3,
ал.3 от всяко от тях, тъй като по този начин се извършва трансформиране на едни
нелихвоносни, периодични задължения, върху които по договор не се начислява
възнаградителна лихва и които се погасяват с кратката 3 г. давност по чл. 111 ЗЗД, в лихвоносни, за които относима е общата 5 г. давност, с която се погасява
задължението за главницата по кредита, с което, освен че върху тях се начислява
и т.нар. печалба на банката (годишната лихва върху усвоения кредит по чл. 3,
ал. 1 от договора), се начисляват и мораторни лихви за забава по чл. 3, ал. 4
от договора, които иначе са дължими само при забава относно погасяването на
главницата.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за нищожност на клаузата на чл.3 ал.4 от договора, съгласно която,
при просрочие на вноска или предсрочна изискуемост на кредита, се въвежда
задължение за лихва в размер на лихвата за редовна главница плюс наказателна
надбавка от 10 пункта. Касае се за клауза с неустоечен характер, тъй като
предварително е уговорено определяемо обезщетение, дължимо при забава на
кредитополучателя да извърши определена погасителна вноска на падежа й, както и
при обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит. Следва да се посочи
също, че тази клауза не обективира уговорка при просрочеие на една вноска,
наказателната лихва да се начислява върху цялата главница, а не само върху
просрочената част. Такава хипотеза е възможна само при обявяване на целия
кредит за предсрочно изискуем, но пък в този случай вече не се дължи
възнаградителна лихва. Размерът на т.н. наказателна лихва не е прекомерен и не
противоречи на добрите нрави, нито води до неравнопоставеност в отношенията
между банката и клиента. В крайна
сметка, съдът намира, че посочената договорна клауза не противоречи на добрите
нрави и на правото на ЕС в защита на потребителите, нито е израз на нелоялна
търговска практика на изискванията за добросъвестност и не е неравноправна по
смисъла на чл.143 ЗЗП. Предсрочната изискуемост на кредита е обусловена от
забавата на кредитополучателя, т. е. от виновно неизпълнение на задължението за
плащане в срок на дължимите погасителни вноски по кредита, поради което е
допустимо кредитополучателят да бъде санкциониран за неизпълнението. В
конкретния случай, санкционирането е под формата на наказателна надбавка и
възлагането й в тежест на неизправния кредитополучател по никакъв начин не
нарушава добрите нрави, изискването за добросъвестност, а също и равновесието
между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя.
По отношение дължимостта на претендираните от ищеца
суми за такси, ответникът не е изложил конкретни възражения. Видно от процесния
договор за кредит, съгласно чл. 4,т.2 от същия, кредитополучателят се е
задължил да заплаща на банката годишна такса за управление на кредита, платима
годишно в размер на 0,04 % процента върху размера на непогасената главница по
кредита, считано към същата дата. Няма спор, а и се установява от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, че банката е начислила претендираните такси
за управление в размер на 377,84 евро към 20.05.2020 г. и 681,02 евро
/изчислена от експерта/ към 30.09.2022 г. и че същите не са погасени от
ответника.
Според чл.10, т.2 от договора, кредитополучателят се
е задължил да отговаря за разноските, свързани с оценка, предоставяне,
регистриране, вписване, застраховане на обезпечението, както и разноските по
организиране и провеждане на принудително изпълнение за събиране на задължението.
А съгласно чл.13, ал.2, разходите за оценка на кредитния обект, както и всички
такси за учредяване/вписване, подновяване и заличаване на ипотеката са за
сметка на кредитополучателя. Претендираните по делото от ищеца нотариални
разноски в размер на общо 666,87 лв., от които за подготвяне на принудителното
изпълнение са заплатени 120лв. за връчване на нотариални покани до
кредитополучателя, с които задължението е обявено за предсрочно изискуемо.
Останалите разноски са дължими на основание чл.13, ал.2 от договора за кредит,
според който разходите за подновяване и заличаване на ипотеката са за сметка на
кредитополучателя. На 22.01.2020г. банката е подновила учредената съгласно
договора за кредит договорна ипотека, за което е заплатила такси към Агенция по
вписванията в размер на 546,87лв., видно от приложената подробна справка по
чл.366 от ГПК.
Съгласно чл.12 от Допълнително споразумение от
29.12.2014 г., страните са се уговорили, че кредитополучателят дължи на банката
месечна такса за администриране на просрочен кредит, която е дължима при забава
на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита, чийто
размер е определен, съгласно Тарифа на Банката. Претендираните по делото такси
за администриране на просрочен кредит са в размер на 161 лв. По делото се
установява, че кредитополучателят е изпаднал в забава, поради което така
уговорените такси, служещи за покриване на административни разходи, които са
свързани с просроченото задължение, са правомерно начислени и дължими от
ответника, от когото не са представени доказателства да са погасени.
По изложените съображения, като съобрази нищожността
на клаузите на чл.3, ал. 3 от сключените към процесния договор допълнителни
споразумения и взе предвид изчисленията на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
за задълженията на ответника по договора за кредит, без прилагане на нищожните
разпоредби за капитализация на просрочени задължения към редовна главница,
съдът намира, че предявените от ищеца искове се явяват основателни в следните
размери: до размер на 32 009,27 EUR главница, размер на договорна лихва за редовен кредит от
1 858,93 EUR за периода от 19.03.2019 г. до 27.09.2019 г., размер на договорна лихва за просрочен кредит от
794,14 EUR за периода от 19.04.2019г. до 20.05.2020 г., общо дължима застраховка 138,93 EUR, такси в евро в размер на 87,12 EUR, такси в
лева в размер на 161,00 лв. и нотариални разноски в размер на 666,87 лв.
Следва да се посочи, че с оглед диспозитивното
начало, искът за възнаградителна лихва следва да се уважи в предявения размер
от 1 858,93 EUR за горепосочения период, като същото се отнася и до претенцията
за такси в евро, предявени за 87,12 EUR.
Съдът счита, че исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни за разликата над сумата от 32 009,27 EUR до 36 721,93 EUR главница, както и за разликата над сумата от 1 858,93
EUR лихва за редовен кредит до претендирания 6 847,98 EUR за периода 19.03.2019 г. до 27.09.2019 г. и за
сумата над 794,14 EUR до претендираните 4 239,98 EUR лихва за просрочен кредит от 19.04.2019 г. до
20.05.2020 г.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца разноски в размер на 5 414,35 лева, съразмерно
уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.Р.М., ЕГН: **********
с адрес: *** да заплати на “Ю.’’ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление гр. С., район *** дължимите от него суми, произтичащи от Договор
за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот HL46138/15.02.2010
г. и сключените към него допълнителни споразумения от 29.12.2014г., от 25.11.2015г. и от 21.12.2016 г., както
следва:
-главница от 32 009,27 EUR/тридесет и две
хиляди и девет евро и 27 евроцента/
;
-размер на договорна лихва за редовен кредит от
1 858,93 EUR /хиляда осемстотин петдесет и осем евро и 93 евроцента/ за
периода от 19.03.2019 г. до 27.09.2019 г.;
-размер на договорна лихва за просрочен кредит от
794,14 EUR/ седемстотин деветдесет и четири евро и 14 евроцента/ за периода от 19.04.2019г. до
20.05.2020 г.;
-общо дължима застраховка 138,93 EUR/сто тридесет и осем евро и 93 евроцента/;
-такси в евро в размер на 87,12 EUR /осемдесет и
седем евро и 12 евроцента/;
-такси в лева в размер на 161,00 лв. /сто шестдесет
и един лв./ ;
-нотариални разноски 666,87 лв. /шестотин шестдесет
и шест лв. и 87 ст./.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Ю.’’
АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район ***
против М.Р.М., ЕГН: ********** с адрес: *** искове, произтичащи от Договор за
кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот HL46138/15.02.2010
г. и сключените към него допълнителни споразумения от 29.12.2014г., от
25.11.2015г. и от 21.12.2016 г., като неоснователни за разликата над 32 009,27 EUR до предявените
36 721,93 EUR главница, както и за разликата над сумата от 1 858,93
EUR лихва за редовен кредит до претендирания 6 847,98 EUR за периода 19.03.2019 г. до 27.09.2019 г. и за
сумата над 794,14 EUR до претендираните 4 239,98 EUR лихва за просрочен кредит от 19.04.2019 г. до
20.05.2020 г. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М.Р.М., ЕГН: **********
с адрес: ***-ти Пехотен Шипченски полк № 17, ет.4, ап.11 да заплати на “Ю.’’
АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район ***
сумата от 5 414,35
лева, представляваща разноски, съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: