Р Е
Ш Е Н
И Е № 251
гр. Стара Загора, 23.06.2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд в
публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно
дело № 259 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от ЕТ„Т.-ДЖ. И.” ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Енина, ул.“***“ № 3, общ. Казанлък против Заповед за налагане на
ПАМ № ФК-117-0080095/ 22.03.2021г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект – магазин за
промишлени стоки” Ади”, находящ се в гр.Казанлък, ул.“****” №4, стопанисван от ЕТ„Т.-ДЖ.
И.” и забрана за достъп до него за срок от 14дни, на основание чл. 186, ал.1 и
чл. 187, ал.1 от ЗДДС. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна
поради постановяването й при несъобразяване с материалния закон, и в
противоречие с принципа за пропорционалност.
Продължителността на ПАМ e определена при липса на
конкретни мотиви съобразно обстоятелствата по случая. Тя не можела да се
основава на предполагаемо бъдещо извършване на нарушение. Не било установено
укриване на доходи, а стойността на покупката не можела да определя тежестта на
нарушението. В административния акт не били описани никакви факти и
обстоятелства, които да дадат отговор на въпроса дали конкретното допуснатия
пропуск да се издаде касов бон се дължи на установена от търговеца практика или
по причини, сочещи на случайна проява. Направено е искане за отмяна на
оспорената заповед и присъждане на разноските в производството.
Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния
си представители в представено по делото писмено становище и в съдебно
заседание оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се подробни доводи за
законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на оплакването за
липса на мотиви относно наличие на предпоставките за налагане на ПАМ.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
На
12.03.2021г. служители на ЦУ на НАП в 17:00ч. са извършили проверка на
търговски обект – магазин
за промишлени стоки” Ади”, находящ се в гр.Казанлък, ул.“****” №4, стопанисван
от ЕТ„Т.-ДЖ. И.”. При извършване на контролна покупка на
един чифт детски гуменки на стойност 10 лева, платена в брой на лицето ДЖ. А. И.
от проверяващия Г.Ф. преди легитимацията му, не е издаден фискален касов бон от
работещото в обекта ФУ модел TREMOL ZМ KL – V2, с ИН на ФУ ZK069748
и ИН на ФП 50075833, нито от кочан с ръчни касови бележки. При проверката е
установено още наличието на положителна разлика между фактическата касова наличност
и тази отчетена от монтираното в обекта фискално устройство в размер на 58,96лв.
Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка
сер. АА № 0080095 от 12.03.2021г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. С оглед тези обстоятелства на ЕТ„Т.-ДЖ. И.” е съставен АУАН № F606499 от
20.03.2021г за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин /Наредба Н-18/ 13.12.2006г на МФ/ във връзка с чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС,
С
обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-117-0080095/
22.03.2021г на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив
в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП поради установеното
нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. "а" от ЗДДС е разпоредено
прилагането на ПАМ – запечатване на търговския обект - – магазин за промишлени стоки” Ади”, находящ се в гр.Казанлък,
ул.“****” №4 и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Със заповедта също така е указано
на едноличния търговец да отстрани наличните стоки в обекта и прилежащите му
складове до определената дата на запечатване. Заповедта е връчена на представляващата
ЕТ„Т.-ДЖ. И.” на 07.04.2021г. На 22.04.2021г е депозирана
жалба от ЕТ„Т.-ДЖ. И. в деловодството на Административен съд гр. Стара
Загора.
По
делото са приети като писмени доказателства декларация на ДЖ. И. , въпросен лист, дневен отчет за 12.03.2021година
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустимо като
подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по
чл.149, ал.3 във връзка с ал.1 и чл.97, ал.5 от АПК и против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
С оспорения индивидуален
административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по
запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на
чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е
предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на
подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства Заповед №
ЗЦУ-1148/ 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание
чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и
4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в
Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното управление на
Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л. 14 от делото/.
Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В
достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за
вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата
на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са
описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на
налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място
на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетени
посредством издадена фискална бележка търговски продажби. Отделни мотиви са
изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и
забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
за постановяване на мотивиран административен акт. Не се установяват и
допуснати в хода на административното производство нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
Заповедта съответства на
материалноправните разпоредби и целта на закона. Съгласно чл. 186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По
силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.
25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова
бележка се издава при извършване на плащането. От цитираните разпоредби може да
се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на
задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка
или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на
обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и
забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока
на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е.
при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1
израз "до 30 дни".
От доказателствата по делото се
установява, че при извършената проверка на 12.03.2021г. на търговски обект – магазин за промишлени стоки” Ади”,
находящ се в гр.Казанлък, ул.“****” №4, стопанисван от ЕТ„Т.-ДЖ. И.” е констатирана
реализирана продажба без издаване на касова бележка предвид извършената
контролна покупка без издаден фискален касов бон. Видно от изложеното в
жалбата, не се оспорва фактът, че в деня на проверката в търговския обект е
оставена сумата от 10лв. Протоколът от проверката, съставен по установения ред
и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с
материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите
действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, включително и
относно характера на извършената стопанска операция – продажба. Протоколът е съставен
в присъствието на ДЖ. И. – представляващ търговеца, която е присъствала по
време на проверката и го е подписала без заявени резерви и възражения. Същата е
подписала декларация, че в периода от 01.01.2020 г. до датата на проверката
няма издавани касови бележки от ФУ , нито от ръчен кочан.
А установяването на нарушение на реда
или начина за издаване на съответен документ за продажба е достатъчно условие
органът по приходите да наложи ПАМ на търговеца като задължено от закона лице
да спазва реда за отчитане на продажбите от търговската му дейност, независимо
от това кое лице от неговия персонал е извършител на закононарушението. Аргумент в подкрепа на
гореизложеното е и установената от органите по приходите разлика в паричните
средства в касата, което е индиция за системно неиздаване на касови бележки и
създадена организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на
продажбите и разчитането с бюджета..
Следва да се отбележи, че разликата в касовата наличност не е възприета
като нарушение на закона и основание за налагане на ПАМ, а само като
свидетелство за незаконосъобразни практики в обекта с оглед преценката на
тежестта на конкретното деяние.Цитираната по горе декларация за период на
работа на магазина за повече от година не са издавани изобщо касови бележки.
При тези факти предвидените в закона
предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС се установяват по безспорен
и несъмнен начин. Както бе посочено, след като е констатирано нарушение на реда
за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност за избор дали
да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не. Единствената
преценка, която административният орган трябва да направи, е по отношение на
срока на принудителната административна мярка, каквато преценка е била
направена в случая. С процесната заповед е
постановено запечатване на търговския обект за срок от 14 дни, а максимално
предвиденият в закона срок е до 30 дни. Органът е определил по-къс срок от
средно предвидения в закона, като е съобразил особеностите на констатираното
нарушение в изрично изложените мотиви. Определената продължителност на
срока е обоснована с тежестта на извършеното нарушение на реда и начина за
издаване на фискални касови бонове за реализираните продажби и при
съобразяване, че това нарушение има за последица неотчитане на приходи предвид
установената разлика между фактическата и регистрираната касова наличност,
която значително надвишава стойността на конкретното еднократно неизпълнение на
задължението за документиране на касова продажба на стока с фискален бон. Като
релевантни за определяне продължителността на срока на ПАМ правилно са
преценени и установените при проверката факти – вида на обекта – магазин за
промишлени стоки продължителното работно време от 09:30ч. до 19:00ч в делнични
дни с един почивен ден, големината на обекта – 40 кв.м., предлагани на
разнообразни стоки с широк ценови диапазон въз основа на които е направен
обоснован извод за значимостта на търговския обект и обема на упражняваната
дейност.
Видно от изложените мотиви, мярката
цели да постигне промяна в начина на извършване дейността в конкретния
търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а
индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се касае за
законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни
административни мерки за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
принудителна административна мярка "запечатване на обект" е насочена
към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на
постановяването й търговецът не е преустановил дейността си в търговския обект,
т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с
неиздаване на документ за извършено плащане. В случая издадената заповед цели
именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане
на продажбите и определяне размера на публичните задължения. Ето защо съдът счита,
че не е нарушен принципа за съразмерност по чл.6 от АПК при определяне срока на
административната мярка. Продължителността й е в разумно съотношение на
пропорционалност между засегнатите интереси на едноличния търговец и охрана на
обществени отношения, касаещи данъчното облагане.
По изложените съображения съдът намира,
че с оспорената заповед правилно и законосъобразно е приложена ПАМ – запечатване
на търговския обект на ЕТ„Т.-ДЖ.
И.” ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с. Енина, ул.“***“ № 3, общ. Казанлък и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни,
поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото в полза на
Националната агенция за приходите – юридическото лице на бюджетна издръжка, към
което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, на
основание чл.143, ал.4 от АПК следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв, определен в съответствие с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и
чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ЕТ„Т.-ДЖ. И.” ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Енина, ул.“***“ № 3, общ. Казанлък против
Заповед за налагане на ПАМ № ФК-117-0080095/ 22.03.2021г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП като неоснователна.
ОСЪЖДА
ЕТ„Т.-ДЖ. И.” ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Енина, ул.“***“ № 3, общ. Казанлък да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК
*********, гр. София, бул. "Княз Дондуков"№ 52, сумата от 100 /сто/
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: